Бъдете в този свят, но не от този свят
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
| Майчините мисли - завършва притчата - проектират бъдещето на децата. Отговорна мисия. Човек трябва да се надява само на добро. И силно да вярва в него.
Чуйте и тая случка. И тя е от живота. - Събрала болките на хората, прорицателката е неуморима. - В родната Нова Загора ме навести майка, чийто син бе на фронта. Вилнееше Първата световна война. Убедена бе - синът й ще се върне жив и здрав. Все пак молеше да разкрия съдбата му. Понесох се и озовах на бойното поле. (По онова време Слава още е дете. Надарена с ясновидство по рождение, отрано е търсена - б. а.) И видях - добре прицелен куршум се отправи към този войник. Но вярата на майката да дочака сина жив и здрав и горещата й молитва Бог да го опази бяха върховни. И видях - куршумът се отклони от въздушния полъх. Изсвистя на милиметри от него. (Служилите в армията няма да се изненадат - вятърът може леко да коригира траекторията на изстрела. Освен това - вярата е концентрирана мисъл, енергийно поле, влияещо на физическата среда. Да се учудваме ли как е осуетен злокобният куршум? - б. а.) От Нова Загора загинаха немалко момчета. Синът на убедената в щастливия изход жена се завърна жив и здрав. Дълбоката майчина вяра и всеотдайна молитва го спасиха. Ще ви разкажа и друг случай, свързан с моя роден град. Войнишка съпруга непрестанно трепереше, че мъжът й няма да оцелее на фронта. Страхът й върло я преследваше денем и нощем. Тогава съзрях - със силата на мисълта тя като, че го тласна към смъртта. (Не е изградила с мисъл защитно енергийно поле - б. а.) - Помнете, вярата в Бог е решаваща. Каквото желаете, Висшият разум рано или късно ще ви даде. Дори абсурдното за човешките представи, за Него е възможно. След години се питам: не проникват ли феномените в скритите, движещи живота ни механизми? Те, които ни подкрепят сами да стигнем до тях, да станем господари на съдбата си. Слава помага на душите да се издигнат към духа. Не е, нито желае да бъде съдник. Тя само гледа, гледа, гледа... Със сърце, пропито с нежност и любов. В очите й оживява незримото. * * * Един необичаен въпрос: какво е магията? Реалност или с безумни страхове я изграждаме и подхранваме? Не сме ли прекомерно отворени за нея? Това е поразяваща като куршум мисъл. Може да срине живота. Узрява, насочва се. Жестоко атакува. А после рикошира. И с умножена сила поразява този, който я е отправил. Знайте: всяка магия е временна. И не остава ненаказана. Решаваща е вярата. Крепка ли е тя, магията пет пари не струва. "Ритуали за добро"- така се оправдават съвременните магьосници... Бог да ви пази! "Пет пръста - народът е казал -Богу надделяват." Тези люде призовават силите на тъмата и голяма пакост на плътта, душата и духа могат да сторят. На мене, устремена към Бог, понякога ми се казва: "Виж и се брани! Злото дели света със Светлината. И то е Сила..." Бъдете нащрек. При магия злият умисъл се изстрелва със заклинание - безмълвно или звучно, все едно. Прониква с мисълта, атакува. И мигновено се връща. Най-страшна е за този, който я изпраща. Рушителната мисъл уподобява воден стълб - набъбва, раздува се. Все повече расте... В един миг се пръсва и разлива. А после на мътни и кипящи вълни се обръща и като цунами помита извършителя. Не по-малко вредно е въздействието на озлобе-ните хора. Влезе, например, такъв в дома ти. Постои, побъбри и... не можеш да се познаеш. Нещо в теб се е объркало. Душата ти е потъмняла... Ти ли си това? - Настървен, настръхнал. Караш се за щяло-нещяло.Защо? Влияят внесените отвън мисъл-форми- пропити от черна злоба, завист, гняв. Страшни белези в душата оставя и проклятието. Понякога ми се е удавало да съзра мрачните творения на рушителната мисъл. - Слава тежко въздиша. - Това са мънички отвратителни космати същества, каквито няма нийде на земята... Освен туй, помнете, пресичате ли кръстовище, не минавайте по средата. Заобиколете. Не е суеверие. На кръстопът се развалят много неща. Стрелнеш се понякога оттам, лепне ти се "шедьовърчето на нечия безумна мисъл". И стой, че гледай... Но и това не е чак толкова обезпокоително - продължава духовната Учителка пред вкаменените слушатели. - Животът не трябва да се пилее. Има ли вяра, неуязвими сме. С молитва за отишлия си от този свят, можем да приближим него и себе си до Светлината. Пламъкът на свещицата блести, сияе, озарява. Уподобява духа на човека. Извисява го, издига и нас. Като ще кажеш за греха, лельо Славе? За клетвата, за обета? - Питам с интерес. Думата "грях" е страшна. Не бива да се произнася. По-добре "сгреших", "греша", не "грях". Грях е да убиеш, да извършиш върховно престъпление. В плът се греши, но осъзнаем ли се и искрено покаем, простимо е. Няма по-приятно усещане от хармонията на вътрешния мир. Грехът е нещо ужасно. Трудно е отърсването от него. В живота и Отвъд... Клетвата също носи риск. Не се заклевайте за щяло-нещяло. Бъдните дни крият изненади. Внимавайте и с обета - отговорност е. Трябва да се изпълни. Човек е като окован. Спъва се духовното му развитие. Но съществуват и клетви по принуда. Разкаете ли се, освободени сте. Коя, според теб, е най-тежката карма? Как се чисти? Има такава. Например, някой до теб е искрен, а ти не му вярваш. Моли те: "Разбери, истина е. В какво да се закълна?" И го прави в името на най-святото. А ти крещиш: "Лъжеш!" ...Тежко ти! Няма по-голямо наказание от това да принудиш да страда чиста, несправедливо поругана обидена душа. Всеки носи частица от Бога. Засяга се богоподобието. Трудно е освобождаването от тая карма. Но... вярата да не погива. Какво ще кажеш за епископ Серафим, погребан в Руската православна църква "Св. Николай" в София? Като по неписана традиция на гроба му носят и оставят с вяра листчета с горещи молби за помощ. Реална ли е неговата подкрепа? Виждам - живот в чистота. Всеотдайно се е грижил за хората. Истински божи служител. Духът му помага и сега. Ти, лельо Славе, говориш с вдъхновение за душата. А човешкото тяло? Какво е неговото място? Не го ли пренебрегваш? - Пита я един от съзвездието нейни почитатели. Храм е на духа. Трябва да се поддържа. Второ - да е в чистота. (Леля Слава много държи на хигиената -б. а.) Някои обаче нехаят. И - проблеми. Кой ви дава право да занемарявате храма? Кой? Ако трябва да отслабнете, ще го направите дори само с мисълта си. Ясно ли е? (Взира се остро.) В никакъв случай да не си угаждате! Каквото има на обяд, с любов похапнете. Вечер-каквото Бог дал. А не - ха сега да се натъпчем. Останалото от обяда, да е за вечеря. Сила е вярата! Прави ни сътворци на живота. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|