СИЛАТА НА ВЯРАТА Времена, боледуващи от глад. За вяра. "Най-древният лекар", земен и небесен учител. Благословен дар божи. Кове, променя историята на бъдещето. Вяра - рецепта за успех, издържала бурите на времето. Дъщеря на Мъдростта, съпровождана от своите сестри Надежда и Любов.
Осланям се на Бога, но вярата ми е особена. Не парадирам. Дълбоко в мене е. Тежко е, охулят ли святото ти упование. Отбягвайте тези хора. Не я вадете на показ като на сергия. Нека остане съкровена и чиста.
Вяра и молитва. На кого да се осланяме - на Бог в небето, на иконите в храма, на силните на деня? Или на светлата оная Сила, стаена в нас?
Искрено ли се молите, Бог мигновено ви праща помощ от Висшата духовна йерархия. Иисус Христос и Светият дух са равни по мощ. Уповаваме се на Христа, защото дойде на Земята и изпита колко тежко е на духа в плът да съхрани чиста окованата в него частица от Отца, нашето истинско АЗ.
Не е от голямо значение къде и как се обръщаме към Висшата Сила. Може и със своя молитва. Заслужила ли е подкрепа, за душата няма неизпълними желания. Важно е тя какво ще отнесе Отвъд. И какво ще остави тук...
Кръстенето е символ: горе - в името на Отца (умът олицетворява Вселенския разум), долу - и сина (утробата на майката, дала на света Иисус), вдясно - Свети Дух, вляво - Амин. Така търсим помощ от Троицата. Преди молитва е необходимо да вникнем в себе си. За какво е тя? За възхвала на Твореца, за любов към хората, за благоденствие или апетит към нещо друго? Силно ли е желанието ни, ще получим помощ. Просим ли с корист, разплатата после ще е страшна, но справедлива. Ако домогването ни е в ущърб на друга душа, едва ли молитвата ще бъде чута.
Тя трябва да е кратка и ясна, да извира от естеството. Да е за здраве, любов, благодат. Стремите ли се към Висшата светлина, искайте мъдрост. Тогава няма да сте лишени от нищо. Молете се с шепот. Нека има звук. Вибрациите са вълни. Това усилва молитвата. Чистата мисъл достига всички нива. Замисля се:
Виждам - душата, изпаднала в молитвен екстаз, се разширява и все повече разпростира. Тъничък лъч се издига над нея. Високо, високо... Прониква в духовните полета. Мисълта достига лоното на Бога. Над медитиращия израства трептящ защитен чадър.
"Монашеството отмира - споделя в друг разговор. - По-лесно днес се отстоява вяра в манастир, отколкото в светския живот. В Божията обител човек е защитен от зло. Тежки времена. Все по-трудно е вече сред хората..." Религията представя Бог като човек и Дявола като човек. Единият - в светлина, другият - в мрак. Каква по-красноречива алегория!