ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ Болни или техни близки непрестанно се домогват до Слава в очакване на помощ с точна диагностика. Трудни за медицината случаи. Не отказва на никого. Убедена е: "Няма случайни срещи." Домът й - обетован храм за страдалци. Особено след "Промяната" (1989). Срещи, наситени с молекули на щастието. Творческа личност с изострена проницателност. Стимулира от разстояние.
Знае: стресът е в основата на болестите. Провокира се от тревогите на мисълта. В присъствие на жрицата на свръхсетивността страховете изчезват. Думите й отпращат болката.
Жената, запълваща бели петна в ядрената физика, не отказва да помага на хора, изпаднали в беда. Перфектно извършва и двете. "Черпя информация от Космическия Разум. Безразлично ми е дали ще ме признаят или отрекат учените. Не съм суетна за слава, не съм жадна за пари." Диагностицира с търпение и състрадание. С любов и вяра полива кълновете на надеждата. Неизбежно ли е злото, деликатно подготвя за него. Съзре ли тъмна сянка в бъдещето, внимателно предупреждава: "Нищо хубаво не мога да ви кажа." В други случаи насочва към спасителен изход.
Прониквайки в душите, предпочита край нея да има хора. Пред близки споделя: "Сама, бързо се уморявам. С людете енергията се разпръсва. Леко ми е. Голяма сила струи от тая енергия. Навляза ли в Духа, разтърсва ме като електрически ток..." Някои са подирили помощта й еднократно, а услужливата й памет съхранява имена и житейски истории с години. Преди да й зададат въпрос, разбулва онова, за което са дошли. Чете мисли. (Такъв бе нашият случай, за който разказах в началото на книгата.) Избягва крещящи ефекти. Не привлича внимание. С това е още по-интересна. "Свише" и се разкриват проблемите и целта на посещение. Не си позволява да се взира в съдби, без да е помолена. Не обича гадателството.
Потресаващи биоинформационни способности. Трудно се обясняват. Ползвани са само за добро. Помага на хората с потъпкани мечти да осъзнаят и възвърнат божествената си същност.
Без да изпада в транс, разгадава тайнствения шепот на човешкия организъм. От разстояние (понякога от хиляди километри) "прониква" в тялото на болния. Съзира функциониращите органи до ниво клетки. Извършва мисловен разрез. Задържа зрителен ракурс колкото желае. Многократно увеличава или намалява образа. "Опипвайки", определя с точност аномалията. Мислено "подава" предписаното лекарство, за да проследи реакцията. Така преценя ефикасността, максималната доза и диетата (ако е необходима). Това са факти.
Повечето лекари в материализма си са на космически разстояния от духовността. Срещата със свръхфеномен ги стъписва, обърква. Започват да съзнават - човек е не само биологично същество.
Високо квалифицирани медицински кадри прибягват до помощта и в затруднение. Най-често - за съвет преди рисковани операции. А после идват да благодарят за безпогрешната подкрепа. Те вече не са същите. Заличава пропастта между народ и медици. И лекари са и пациенти. Слава въздиша:
"И те са като нас-от плът и кръв. Страдат, боледуват, умират. И натях трябва да се помага..." Лекува души. Оздравява тела. Това й дава основание уверено да твърди: "Аз не познавам. Виждам със силата на мисълта". Как го постига?
Извлича информация чрез сърдечната си чакра. Подобно Малкия принц, възкликва: "Най-важното усещане е със сърцето". "Вижда" и "разсъждава" с него. Убедена е: "Хората имат нещо като люспа на "третото око". С йога, молитва, праведно поведение, падне ли веднъж-всичко се съзира. Това е психотронното зрение." Слава не е култова личност. Не допуска идолопок-лонство. Търсена и уважавана заради безпогрешните й прогнози. Диагностицирането за нея е единство от мисъл, познание, практика. Призната е от безброй пациенти и множество медици. Повечето от тях след безупречно точната й намеса гледат с други очи на нея - Човекът на бъдещето. Открива в зародиш пролазващи болести. В бясно въртящото се битие не създава норми, а помага на хората да живеят нормално. Тръгват си от дома й, отхвърлили завинаги болката.
Обидно за лечителката е да изисква протоколи, потвърждаващи точността на диагнозите й. В дългогодишната й практика са съставени само четири такива по настояване на нейни близки. Подписани са от известни медици. "Страдалецът от немай къде дошъл при мене. Моли да видя и уточня болестта му, а аз ще искам да се подпише за верността на диагнозата ми... Да не бъде!"- Отхвърля молбите.
Има хиляди срещи с пациенти. Все още не е извършено ни едно сериозно научно изследване на способностите й.
Въпреки умората на годините, прелива от енергия. Знае - несъответствието между дух и тяло провокира болести. Более със страдащите. Съдбата на потърсилите я за помощ е и нейна. С въздействие върху енергетичния дубъл, влияе на тялото. "Влизайки под чужда кожа", успява да съхрани и обнови душата в нея... Разпалва огъня на надеждата и насочва доверилите се към промяна. Помага им да събудят човека у себе си, да изправят глави, да съзрат мечтите си. И те да оживеят.
Припомняйки еднократната загуба на дарбата си и благополучното й възвръщане, споделя: "Люспата веднъж да се отвори... и край. Светът става друг! Но, ако пак сбъркам?... Не, вече знам как да постъпвам. Няма да допусна свръхсетивното зрение да ме изостави." - Каква е тази люспа? Като на риба ли? - Озадачени сме.
- О, не - отвръща с усмивка. - Уподобява мътна пелена. Ограничава кръгозора. Вдигне ли се, ще съзреш невидимото. Светът се променя. Става по-подреден и стойностен.
При съмнение, че нашата лечителка е заболяла от бронхопневмония, по настояване на лекуващия лекар и близките й, се налага да й направят рентгенова снимка на белите дробове. Тя е категорична - страда само от бронхит. Докторите се съмняват. Подлагат я на щателно изследване.
Медикът й показва рентгенографията: "Радвайте се, бронхопневмонията се размина!" Взряна в мътното чернобяло изображение на снимката, спонтанна по природа, възкликва: "Докторе, ама вие само това ли виждате?! - И изненадва изумения представител на точните науки. - Пред моите очи са белите дробове. Насоча ли мисъл натам, затрептя-ват в бяло-розово... Дори мехурчетата им съзирам..." Слава грабва с изражението на лицето. Малка вдлъб-натинка е врязана в междуочието над веждите и. Там, където, според езотериците, е "третото око". Дали тя не се дължи на прекомерното развитие на този неин свръхсетивен орган?
Жената, направляваща с мисъл енергията, притежава и биотерапевтични способности. Рядко ги практикува, макар да долавя и определя с лекота колебанията на полевите вибрации. Безпогрешно се настройва към фините трептения, излъчвани от живата материя. Локаторите на дланите й анализират фонтанно изриг-ващите полеви импулси. Знае: "биолечителите не са енергийни източници, а препредават и направляват космическия полъх". Чувства неугасимата жива връзка между човека и Бога - тревожно въздиша, тлее или възторжено триумфира.
Категорична е: контактът с биолечител не е панацея за решаване на проблеми. За Слава едва ли е тайна, че недобрите лекари отпращат заболяването от един орган към друг, а слабите лечители - от този живот в друг... Всеки трябва да пречисти душа, като промени начина на мислене и живот. И болестта ще изчезне.
Съзнава - душата обновява тялото, дава му ви-талност. Лечителството е висша проява на духа. Отдала се е на мисията да отнема болки. И да променя света. Работи нежно, но решително. "В меката есен мама печеше чушки на двора - спомня си съгражданката й Мария Тунева, - а аз, безгрижно дете, любопитно припках край нея. Случи се така, че една от цвъртящите чушки се пръсна. Огнена течност обля крака ми.
Изкрещях от болка.
Свалиха чорапа, а с него се смъкна кожата. Изгаряното пламна. Обрина се в мехури.
Мама спешно проводи да извикат съседката леля Славка. С шише билкова отвара, с китка босилек тя бързо напръска изгорялото. Внимателно го покри с някакъв жълто-зелен мехлем от стъклена купичка. Продължително задържа дясна длан на разстояние от пламналия глезен.
На мига ми олекна.
След няколко намазвания изгорялото, за огромна радост, напълно изчезна. Без белези.
(Касае се за съчетаване на билково с енергийно лечение - б. а.)
Скъп спомен до днес ми е нейната купичка. За мене тя е скъпоценна."
Потърсилите помощта й, не я забравят. А и Слава не ги изоставя. Сее, сее живот...
Страхотно излъчване. Посети ли я някой, измъчван от страдание, спонтанно възкликва: "Усещам болката ти. Ще те освободя! Отпусни се." И започва вълшебството.