Бъдете в този свят, но не от този свят
* * * Вникнем ли в етимологията на някои думи от индоевропейските езици, ще попаднем на изумителни връзки. Нека съпоставим сакралните черква
Изтегляне 1.71 Mb.
|
Свързани:
Вечните Завети на Дънов - Том1 [4eti.me]
- Навигация на страницата:
- Желае ли нещо, човек тряб ва да знае какво. Второ - да го заслужи. Трето - да го изрази.
| * * *
Вникнем ли в етимологията на някои думи от индоевропейските езици, ще попаднем на изумителни връзки. Нека съпоставим сакралните черква и чаира. Чакра означава кръг. (Родствена по значение е чекрък - движение в кръг.) Това е енергиен вихър, захранващ жизнената сила. Черква (църква) се строи над природно силно енергийно място. Затова там молещите се, контактувайки с Висшия разум, се извисяват духовно. Особено под купола й. Случайна ли е фонетичната и смислова близост? Словесната етимология е носител на сакрално значение от стародавни, затулени в мъглявините на миналото знания. Трудно се въздига и поддържа олтар. Градят го годините, руши мигът. Вярата на Слава е колосална. Потвърждава я случка, предадена от София Стайкова: "Поехме за виличката на нашата приятелка в село Свидня, софийско. Разположена бе в живописна местност на брега на река Искрец. Вървяхме пеш. Времето внезапно се промени. Мрачни облаци притиснаха небето. Изведнъж рукна проливен дъжд. Лято. Бяхме леко облечени, без чадъри, а предстоеше още път. Слава рече: "Сега ще го спра!" Спря, съсредоточи се. Издигна ръце. Тихо се помоли. Като отрязан от невидима ръка, пороят секна. Невероятно! На стотина метра наоколо се лее като из ведро, край нас - не. С въздигнати души добрахме се до вилата. Как постигна това? Дали само с мисъл? Невидими Сили ли бдяха?" На какво ли не е способна молитвата... Слава илюстрира мощта на вярата с цветист пример: - Аз като кажа: "Господи, искам да отслабна два килограма", моментално ме втриса. На другия ден съм смъкнала ни повече, ни по-малко." ("Това издава сугестивна, податлива на самовнушение натура" - ще възразят скептиците. Да приемем - внушила си е. Но как го прави с дъжда?) - Преди години - продължава, - не знаех за тази си способност. Напълнеех ли, молех се: "Господи, да отслабна! Господи, да отслабна!" И като почвах да слабея, да слабея, да слабея... Вейка. Полата ми се върти като пумпал на кръста. Разтревожена за здравето, променях молитва: "Господи, нека напълнея! Господи, да напълнея!" И... наливах килограми. Замислих се: правилно ли се молех? В тоя миг ме осени прозрение: "Искай онова, от което се нуждаеш - ни повече, ни по-малко. Ясно, конкретно. Но преди това го обмисли. Господ е щедър. Изпълнява желания. Сега, след години - какво значение? Време за него не съществува. Има ли време за Вечността?..." Проумях: трябва да се моля: "Господи, да нормализирам теглото си." ...И тъй - продължава самоироничния си разказ - уших си някога кожух. Страшно много го харесвах – от дебели овчи кожи, да ме топли в мразовитата София. (Слава е родена в южната Нова Загора - б. а.) Налисъм си домоседка, понатрупах килограмчета. Кожухът отесня. Притесних се. Ами сега? И, както винаги в затруднение, обърнах се с молитва към Всевишния: "Господи, нека отслабна три килограма!" ...Втресе ме. Рухнах на легло. Сякаш някой влезе в мен. Изстиска за два дни излишъците. И отсече: "Готово. Навличай кожуха!" Премерих го - като току-що ушит по тялото ми. - Обмисляйте добре желанията - напътства пророчицата. - Искате ли от душа и сърце, Господ ще ви даде. Рано или късно. После, обаче, да се не каете и отричате. От пожеланото. А и от Бога... Молите ли се, наблюдавайте какво ви се случва. То е знак как се приемат вашите желания. (Казано е: "Внимавайте с мечтите - понякога се сбъдват." Но и друго се знае; "Искаш пи да развеселиш Господ, сподели с него плановете си"- б. а.) * * * - Някои хора са ревностни към Висшата Сила - въздиша леля Слава, - ама не вярват. Не разсъждават с ума си. И тъй се обръщат към Всевишния: "Господи, молим те! Иисусе Христе, при тебе!... Иисусе, при тебе да дойдем!..."-Тръшкат се доземи и реват: "До твойта нога, Господи-и-и!..." Имах такава съседка - страшно религиозна. От църква не излиза. (Карма се изкупва с вяра и молитва - б. а.) Деца и дом занемарила, за Бога, за друго не мисли. Жития на светци чете. И, както денем и нощем все с Него, разправят близките й, взела напоследък тъй да се моли: "Господи, да дойда! Господи, да те видя!" - С дни и нощи това повтаря. В храма - пак същото. Кой не плаща наем, че е на тая земя? Най-висок е за глупостта. И ето - просва я тежка болест на легло. От зле по на зле. Извикаха ме да я видя, да помогна. Отидох. Със сълзи на очи взе да се прощава с мене. Едва я познах - немощна, жълта, стопена. Ще мре. Тихичко плаче, нарежда. А е млада - хич, ама хич не й се умира. "Защо се, Ганке, окайваш? Та ти сама си натресла злото. Не разбираш ли?" "Как тъй сама?! - Ревна дваж по-отчаяно. - Грижех се аз за здравето!... От какъв грях ми дойде това наказание, Господи-и-и?!.. Бога ли оби-ди-и-и-их, Света Богородичке-е-е?!... Тебе ли поруга-а-а-а-х..." Отде извади това гласище. Вие, тюхка се и нарежда. Хич не й се умира. "Да се разберем - рекох й, - доколкото знам, при Бога искаше да идеш. Тъй ли е?" - "Тъй." "Добре, с ума си разсъди: жив човек виждал ли е Всевишния? Помисли, помисли. За да се представиш Богу, трябва да се отправиш не другаде, а на оня свят. Може ли инак? За това, милинка, си се молила, не разбираш ли?... Приел съкровената молитва, Господ милостиво решил да я изпълни. А ти сега страдаш, плачеш. Защо!? Е, за урок да е, сестро. Молитвите промени. От душа и сърце искай живот! И друг път много, ама много внимавай за какво молиш Бога!" - ...Та, има такива хора - смее се благодушно леля Слава, - прекалено усърдни. Толкова извисени, че лапат духовна храна с вилица и лъжица... На килограм... Но най-лошо е, кога се молят неправилно. (Човек лекува душата си с молитва, но и с разум и чистота - б. а.) Поболеят ли се, дойдат да се окайват. Помощ да дирят. А аз им река: "Знаете ли какво искате? - До Господ да се домогнете. Но подготви ли се пътят ви занатам, уплашите се. От страх побегнете. Не трябва тъй, не. Ще се обърнете към Висшата сила: "Господи, Исусе, спаси-телю, крепкост ми дай да вървя в стъпките ти! Сила дай, да съм добър, искрен, честен - да не крада, да не лъжа..." Ти, като се молиш: "Ха сега, Господи, ела! Ха сега, Господи, вземи ме!", болестта ти, щеш не щеш, ще те сполети. Може ли ей тъй да хвръкнеш на небето? Ще отлети, разбира се, душата ти. (Бог живее в сърцата на смирените. Карма се изкупва и с хрисимост - б. а.) - Някои - усмихва се Слава - се престарават. Напират да живеят толкова праведно, че светиите в Отвъдното, строени в шпалир, да им козируват. (Разсмива ни.) За да утеша изстрадалата женица, разказах й някогашните мои неудачи в отслабването и пълнеенето. Едва тогаз се успокои. Няма по-голяма напаст от човешките глупости. Преодолеем ли с мъка една - хоп - изскочи следваща. Едва я надмогнем, лъсне нова... Скрити са в душите ни под хиляди обвивки, като листа на зелка... Седят, спотайват се, чакат. С години. Да настане времето им. В един необмислен миг да им дадем път. Да се развихрят и... ни съсипят. Позачуди се моята приятелка. Па просветна лице. Поолекна й на "пътницата за Отвъдното". Съвзе грохнала душица. Дойде й желание за живот. И промени молитвата. Мина не мина време, преодоля болестта. Без лекар. Вече толкоз лета си е жива и здрава. Запомнете - силен е не оня, който не пада, а който съумява да се изправи - съветва сибилата. - Не се сривайте никога духом! Никога! При никакви обстоятелства. Няма по-голямо поражение от отчаянието. (Нашата събеседница лекува с молитва и вяра, но най-вече с вълшебното хапче на живота - словото. С любов преодолява мрака, обитаващ човешката душа. Проповядва: търпението, молитвата, добротата, съкращават срока на изпитанията.) - Думата ми е - завършва притча леля Слава, - внимавайте за какво се молите. Да не се каете. Десет пъти обмислете какво ще се промени с желанието. Огледайте го от вси страни - с плюсове и минуси. Намерете точния изказ. И тогаз - молитва. Сила огромна е! Гори ли вяра в душата, божията подкрепа,когато сме в немощ, е съвършена. Чудесата са за убедените в тях. Но и друго е казано: "Най-много сълзи са пролети по сбъднатите желания"... Искате ли от Бога, искайте с ясни слова. Борете се за него, готови да го получите и защитите. Даде ли се, трудно се връща. Желае ли нещо, човек трябва да знае какво. Второ - да го заслужи. Трето - да го изрази. Светът е Светлина и тъма. Арена за битки са човешките души. Другото са подробности... Бъдете нащрек! Отворите ли се за тъмата, колкото да се мислите силни и вярващи в Бога, страшно е. Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|