Бенжамен констан
Изтегляне 183 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Нека сега се върнем към извора на тази съществена разлика между древните и нас.
Тук трябва да спра за малко, господа, и да отговоря предварително на едно вероятно възражение. Има в древността една република, в която личното съществуване не е подчинено на общественото тяло до описаната степен. Тази република е най-известната от всички; вие се досещате, че имам предвид Атина. Ще се върна по-късно на този въпрос, когато, приемайки истинността на факта, ще ви изложа причините. Ще изясня защо Атина е единствената древна държава, която толкова прилича на модерните. Навсякъде другаде общественото правораздаване е неограничено. Древните, както отбелязва Кондорсе, нямат никаква представа за личната свобода. Хората представляват, така да се каже, машини, чиито пружини и предавки се регулират от закона. Същата зависимост е характерна и за добрите векове на Римската република; индивидът е, така да се каже, изгубен в нацията, гражданинът – в града.Нека сега се върнем към извора на тази съществена разлика между древните и нас.Всички древни републики са затворени в тесни граници. Най-многолюдната, най-могъщата, най-значителната от тях не може да се мери по площ с най-малката съвременна държава. Ограничената площ неизбежно предопределя войнствения дух на тези републики; всеки народ през цялото време създава търкания със своите съседи, а и те на свой ред влизат в търкания с него. Възправяни от нуждата един срещу друг, те непрекъснато воюват и си отправят заплахи. Дори и тези, които нямали желание да стават завоеватели, не можели да захвърлят оръжията, за да не се окажат завоювани. Всеки един откупвал своята сигурност, независимост, цялостното си съществуване с цената на войната. Тя била постоянният интерес, едва ли не обичайното занимание на независимите държави и древността. И най-сетне, като неотменен резултат от този начин на съществуване, всички държави притежавали роби. Грубият труд, а у някои нации и занаятите били оставени в ръце, оковани във вериги.Модерният свят ни предлага съвсем различна картина. И най-малките днешни държави са несравнимо по-обширни от Спарта или от Рим в първите пет века от съществуването му. Дори разделението на Европа на няколко държави е по-скоро привидно, отколкото реално, вследствие на напредъка и просвещението . Докато всеки народ някога е представлявал откъснато семейство, естествен враг на останалите семейства, сега една и съща човешка маса съществува под различни имена и предлага различни начини на обществена организация, но по природа е хомогенна. Тя е достатъчно силна, за да не страхува от варварските орди. Достатъчно просветена е, за да вижда във войната бреме. Неизменният и стремеж е мирът.Изтегляне 183 Kb. Сподели с приятели:
|