Бенжамен констан

БЕНЖАМЕН КОНСТАН

ЗА СВОБОДАТА В ДРЕВНОСТТА, СРАВНЕНА СЪС СВОБОДАТА В МОДЕРНИТЕ ВРЕМЕНА

(реч, произнесена през 1827 г. в Атене Роял)

Господа,

Възнамерявам да предложа на вашето внимание известни разграничения, твърде нови, между два вида свобода, чиито несъответствия досега са ос­тавали незабелязани или поне твърде слабо подчертавани. Едната е свободата, която толкова са ценили народите от древността; другата — онази свидна за мо­дерните нации свобода. Ако не се лъжа, уточняването би представлявало двояк интерес.

На първо място, объркването между тези два вида свобода се превърна в извор на много злини сред нас през небезизвестните етапи на революцията ни. Франция се оказа изтерзана от безплодни опити, чиито автори, раздразнени от несигурния си успех, се опитаха да й наложат ползването на нежелани от нея блага и да й оспорят други, които тя желаеше.

Второ, призовани от нашата успешна революция (наричам я успешна, въпре­ки крайностите й, защото съм отправил поглед към нейните резултати) да пол­зваме благодеянията на изборното управление, интересно и полезно би било да се запитаме защо това управление, единственото, в чието лоно днес можем да се радваме на известна свобода и спокойствие, е почти изцяло непознато за свобод­ните нации от древността.

Известни са ми твърденията, че някакви наченки съществуват у едни или други древни народи, в република Лакедемония например или при нашите праде­ди галите, но ги намирам за погрешни. Начело на Лакедемония стояла жреческа аристокрация и в никакъв случай — изборно управление. Царската власт била ограничавана, но от ефорите, а не от хора, изпълняващи мисия, подобна на тази, с която изборите в днешно време то­варят защитниците на нашите свободи. Без съмнение ефорите, чиято институция е установена от царете, били посочвани от народа. Но те са само петима на брой. Предводителството им било колкото религиозно, толкова и политическо; те уча­ствали в самото упражняване на властта, т. е. в изпълнителната власт; така че прерогативите им, както на почти всички народни магистрати в древните репуб­лики, съвсем не били преграда пред тиранията, а понякога самите ефори се прев­ръщали в безжалостни тирани.