Бенжамен констан

Ние дълбоко изживявахме това чувство, особено когато начело стояха правителства, злоупотребяващи с властта; без да са силни, те се оказаха потиснически, абсурдни в принципите си, жалки в действията; правителства, чийто двигател бе произволът, целта — принизяването на човешкия род. А и днес се нами­гат хора, които се осмеляват да възхваляват пред нас тези правителства, сякаш ние можем някога да забравим, че сме били свидетели и жертви на тяхното ожесточение и безсилие, както и на рухването им. Целта на нашите реформатори бе благородна и възвишена. Кой от нас не е усещал как сърцето му се разтупква от надежда пред новите пътища, сякаш разкрити от тях? Тежко и днес на онзи, който не уточнява, че посочването на грешките, допуснати от нашите първи вода­чи, не означава поругаване на тяхната памет, нито пък отхвърляне на възгледите, проповядвани през вековете от обичащите човечеството!

Но тези мъже бяха черпили известни свои възгледи от произведенията на двама философи, пропуснали да забележат промените в нагласата на човешкия род през последните две хиляди години. Може би някога по-обстойно ще разгле­дам системата на по-прочутия от тези философи — Ж. Ж. Русо, за да покажа, че като пренася в нашите модерни времена обхват на обществената власт и на ко­лективния суверенитет, присъщ на други векове, макар и движен от най-чиста любов към свободата, този възвишен гений се оказа източник на злокобни оправ­дания за не един вид тирания. Сочейки онова, което смятам за съществено нераз­биране, аз несъмнено ще запазя почтителност в оборването и уважение в несъгла­сията си. Със сигурност не ще се присъединя към хулителите на един велик чо­век. Когато случайността ме постави в привидно съгласие с тях в една-едничка точка, аз се изпълвам в недоверие към мен самия; и утешавайки се за мнимото единомислие по някой маловажен и страничен въпрос, незабавно усещам необхо­димост да се разгранича от тези мними съюзници и да ги заклеймя.

Тъй или иначе длъжни сме да поставяме истината над съображенията, които придават такъв блясък на този чуден талант и затвърждават неизмеримата му слава. А и както ще се види, не бива единствено на Русо да се приписва грешката, срещу която възразявам: тя в много по-голяма степен принадлежи на един от следовниците му, не така красноречив, но също толкова непреклонен и хиляди пъти по-краен. Именно в негово лице, в лицето на абат Мабли, можем да вижда­ме главен представител на онази система, която в съгласие с античните разбира­ния за свободата изисква гражданите да са напълно подчинени, за да бъде нация­та суверенна, и индивидът да е роб, за да е свободен народът.