Бенжамен констан

Това различие води след себе си още едно. Войната предшества търговията; защото войната и търговията представляват два различни пътя към една и съща цел: придобиването на нещо желано. Търговията е не нещо друго, а почит към силата на притежателя, изразена от домогващия се до притежание. Тя е опит доброволно да се получи благо, за което не съществуват надежди да бъде взето насила. На човек, който е сигурен, че силата винаги ще бъде на негова страна, и през ум няма да му мине да търгува. Само когато опитът на войната, ще рече употребата на неговата сила срещу друга сила, го изложи на различни видове съпротива и неуспех, той ще е склонен да прибегне до търговия, с други думи — до по-кротко и по-сигурно средство да склони чуждия интерес към съгласие с по­велите на своя собствен. Войната е импулс, търговията е пресмятане. Но именно затова е неизбежно идването на епоха, когато търговията измества войната. Ние стигнахме до тази епоха.

Не искам да кажа, че в древността не е имало търгуващи народи, но тези народи са в известен смисъл изключения от общото правило . Времетраенето на една беседа не ми позволява да изложа пред вас всички препятствия , на които се е натъквала тогава търговията; впрочем на вас те са ви известни не по-зле отколкото на мен и аз ще ви припомня само едно. Непознаването на компаса принуждава древните мореплаватели да се отдалечават колкото може по-рядко от брега. Преминаването на Херкулесовите стълбове, т. е. на Гибралтар, се е смятало за най-дръзко начинание. Финикийците и картагенците, най-способните мореплава­тели, са се осмелили много късно да го извършат и техният пример дълго време остава без последователи. В Атина, за която скоро ще говорим, лихвата за заеми при търговия по море била приблизително шейсет на сто, докато обикновената лихва не надвишавала дванайсет на сто — толкова рискована изглеждала далечната търговия.

Освен това, ако имах възможност да се впусна в едно отклонение, твърде дълго за жалост, бих ви разказал, господа, с подробности за нравите, обичаите и начините за обмен на древните народи, занимаващи се с търговия, за да се уверите, че дори тяхната търговия е, така да се каже, просмукана от духа на епохата, от войнствения климат и обкръжаващата враждебност. По онова време търговия­та е щастливо изключение: днес тя е обикновено състояние, единствена цел, все­обща тенденция, истински живот на народите. Те желаят покой; с покоя — охолство; като извор на охолството — производство. От ден на ден войната става все по-неефикасно средство да се изпълнят желанията им. Възможностите, свързани с нея, не предлагат нито на индивидите, нито на народите облаги, сравними с те­зи от мирния труд и редовния обмен. При древните една спечелена война означа­ва приток на роби, на данъци, на поделени земи, на обществено и лично богат­ство. В модерната епоха една спечелена война във всички случаи струва повече, отколкото носи.