Номинации по категории за наградите „Икономика на светло“ за 2014 г.

„Икономика на светло“ за 2014 г.

Предприетите реални законодателни действия от страна на Министерството на здравеопазването в качеството му на инициатор пред вносителя – Министерския съвет, са свързани с въвеждане на нови, по-справедливи правила при възстановяването на здравноосигурителните права, водещи до увеличаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски, запазване на размера им, по-голямо съблюдаване на принципа на солидарността в здравното осигуряване и ограничаване на неформалната икономика в сектора.

Години наред инвестициите на българското общество в здравеопазването не спират да нарастват. Фактически, разходите за здравеопазване растат с всяка изминала година, без това да доведе до някакво реално подобрение на качеството на предоставяната медицинска помощ.

Предприетите от Министерството на здравеопазването действия дават надежда, че вече има промяна в подхода към проблемите на здравеопазването, че се мисли не само за наливането на повече и повече средства в делва без дъно, а започва да се отчита и необходимостта от ефективно харчене на събраните средства, от пресичане на злоупотребите и на пилеенето на обществен ресурс.

От 1 януари 2014 г. е въведен механизъм за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени и технически култури.

Ефекти от въведения механизъм са: повишаване на бюджетните приходи - за 2014 г. нетният положителен ефект за бюджета от въведения механизъм е в размер на 207 млн. лева; намаляване дела на ДДС измамите - механизмът е ефективен инструмент за превенция и борба с данъчните измами; намаляване дела на сивата икономика; ограничаване на нелоялната конкуренция – с механизма се предотвратява възможността за укриване и невнасяне на данъци и се елиминира данъчното предимство за нелоялните икономически оператори; подобряване на ликвидността на предприятията и намаляване на междуфирмената задлъжнялост, тъй като се намалява обемът на паричния поток и се осигуряват допълнителни оборотни средства за бизнеса в резултат на това, че получателите нямат задължение да заплащат данък на доставчиците, а се разчитат с бюджета.
Национална агенция за приходите
За осигуряване на възможност с безплатен персонален идентификационен код (ПИК) да се подават по електронен път данъчни и осигурителни декларации, както и да се проверява размерът на платените данъци и осигуровки и действителният размер на възнаграждението, върху което е осигурен работникът.

С безплатния персонален идентификационен код (ПИК) се подават по електронен път данъчни и осигурителни декларации, извършва се проверка на задължения за данъци и осигурителни вноски, вкл. местни данъци и такси, с бъдещ потенциал същият да стане универсален вход към електронните услуги на цялата администрация в страната.

Тази стъпка показва ясно, че при наличие на добро желание, действията в посока на изграждане на електронно управление и за създаване на възможности гражданите да ползват удобни електронни услуги, могат да станат реалност. Решението е елегантно просто и не е свързано с въвеждане на тежки и сложни софтуерни решения за защита на информацията. Разходите по въвеждането му са напълно приемливи, а съотношението „постигнат ефект спрямо направените разходи“ е повече от добро. Този несъмнен успех на НАП показва нагледно колко бързо може да се отбележи напредък в електронното управление и в електронното администриране, когато се търси решение на даден проблем, а не обяснение защо проблемът не може да се реши.


II категория:

За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на неформалната икономика посредством активна позиция
Институт за пазарна икономика
За активна позиция и редица изследвания и анализи на икономически политики, водещи до ограничаване и превенция на неформалната икономика.

Институтът за пазарна икономика (ИПИ) е заел и съблюдава години наред принципна и последователна позиция срещу неформалната икономика. Номинацията на Института за награда „Икономика на светло“ е и за поредицата от изследвания и анализи, предлагащи решения в икономиката, които да елиминират мотивите на предприемачите за прилагане на „сиви“ и неформални икономически практики.

Самата философия на Института за пазарна икономика – търсене на решения в духа на „икономиката на здравия разум“, по естествен начин прави ИПИ съюзник на каузата на борбата със сивата икономика. Пледирайки за ниски данъци, ИПИ непрекъснато настоява за ограничаване на сивата икономика, за формализиране на „сивата“ икономика, за повишаване на събираемостта на приходите от преки данъци, ДДС, митнически сборове и акцизи. Придържайки се към „Кривата на Лафер“, показваща връзката между размера и събираемостта на данъците, в ИПИ разбират особено добре необходимостта от ограничаване на неформалната икономика и работят в тази насока със свои средства.

Г-н Пламен Димитров – президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България
За участие при изготвянето на препоръка на Международната организация на труда за формализиране на неформалната икономика. Г-н Димитров е докладчик на групата на работниците в разделите „Защита на работниците от неприемливи форми на работа“ и „Установяване и повишаване на минималните нива на социална защита“.

Номинацията е преди всичко за личното му участие при изработването на препоръката на Международната организация на труда (МОТ), насочена към формализиране на „сивата“ икономика, в това число и за дейността му като докладчик на групата на работниците в разделите „Защита на работниците от неприемливи форми на работа“ и „Установяване и повишаване на минималните нива на социална защита“. За принципната му подкрепа за нормативното уреждане и регулиране на нискоквалифицираната, сезонна селскостопанска работа. Партньорството със синдикатите е от голямо значение за постигането на консенсусни формули в борбата със „сивата“ икономика. Постигането на синергия между социалните партньори в действията по ограничаване на неформалната икономика, рязко увеличава шансовете за прокарване на ефективни и ефикасни мерки за пресичане на „сивите практики“. Като лидер на най-многобройната синдикална конфедерация в България, съпричастността на г-н Пламен Димитров към борбата със „сивата“ икономика е символ на консенсуса между социалните партньори по този въпрос.

Проф. д-р Стефан Петранов е в основата на създаването на композитния индекс „Икономика на светло“, който представлява определен научен принос към създаването на методики за измерване на мащаба и оценка на характера на „сивата“, неформална икономика. Впечатляващ е приносът му към поредица от научноизследователски работи, посветени на изследването и измерването на мащаба на неформалната икономика.

Борбата със „сивата“ икономика изисква на първо място да знаем с какво точно се борим. При оценката на неформалната икономика се борави и с качествени, и с количествени методи, но измерването, „квантификацията“ на феномена „неформална“, „сива“ икономика е от изключително съществено значение. Композитният индекс, разработен от проф. Петранов, ни дава възможност година след година да получаваме количествени (а и качествени) оценки на мащабите и характера на „сивата“ икономика, които са СРАВНИМИ. Това ни дава възможност да преценяваме доколко ефективни са предприетите регулаторни нормативни и административни мерки, както и в каква степен обществото приема положително призивите за борба с неформалната икономика.

III категория:

За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост спрямо неформалната икономика
БТВ Медия Груп
За детайлно подготвените разследващи репортажи, касаещи създаването на „офшорни” компании, промени в законодателството и техния ефект върху изваждането „на светло” на операциите на множество компании и публични лица.

Приносът на bTV Media Group в противопоставянето срещу различните прояви на неформалната икономика и срещу „сивите“ практики в стопанския живот се изразява в поредица от прецизно подготвени и богато документирани репортажи-разследвания, посветени на дейността най-вече на офшорни компании, заобикалящи закона. Номинацията отчита достойния принос на медията за създаването на обществено настроение за промени в законодателството, довело до изваждането на светло на действията на голям брой компании и публични личности.

Един от ярките образци на разследваща журналистика в bTV Media Group през 2014 г., е филмът в две части “Funny Money”, в който се разследва застрояването на Карадере. Той е дело на репортера Стоян Георгиев, който разследва представянето на офшорни компании с българска собственост за чуждестранни инвеститори. Проведено е задълбочено разследване, като разследващият екип стига до Британските Вирджински острови, които се сочат като място, където са регистрирани офшорните компании на много българи със значително присъствие в родната икономика.

Васил Иванов и Марин Николов – разследващи журналисти на Нова телевизия
За разследваща журналистика и принос при разкриване на корупционни практики – предаване „Разследване“. Журналистите Иванов и Николов не само изваждат на светло сенчести практики, но и проследяват реакцията на институциите и обществото като цяло.

Номинацията е провокирана от приноса на двамата журналисти в създаването на своеобразен „стандарт“ в разследващата телевизионна журналистика. За личния им принос при разкриването на редица корупционни практики в предаването „Разследване“. За аналитичния им подход и изчерпателност, както при откриването и огласяването на „сенчести практики“, така и при проследяването и отразяването на реакциите на държавните институции и българското общество в неговата цялост.

Номинацията за наградата отразява цялостния принос на вестника към отразяването на „сивите практики“ и заетата от редакцията му принципна позиция в полза на ограничаването на неформалната икономика. Несъмнена е изключителната пунктуалност и прецизност на вестника при разследването на всевъзможни случаи на „сиви“ практики и данъчни измами. Вестникът е сред рекордьорите по мотивирано поискан достъп до информация сред българските медии и се наложи като фактор с тежка дума при журналистическите разследвания в сферата на икономиката и фиска.