Топология на Bluetooth
Устройство, обменящо активно информация с други устройства, според терминологията на Bluetooth се нарича master, a устройствата, с които то комуникира активно се наричат slave, като максималния брой slave устройства може да бъде 7. Такъв тип връзка между устройствата се нарича piconet. При сложна съставна структура в която всяко едно устройство може да бъде едновременно и master и slave носи наименованието scatternet.
За да се избегне дублирането на устройствата и други нежелани отклонения, всяко устройство, освен уникалното си име, взаимодейства с другите, използвайки различен канал за връзка, на различна честота и с различен от другите параметър hopping, характеризиращ hopping channel (хопинг-канал). Хопинг (hopping)-това е периодична промяна на честотата, определяна от параметъра hopping sequence.
Тези устройства може да се намират в няколко режима:
discovery mode-устройствата, работещи при този режим се намират в готовност да приемат установяващите връзка процедури.
limited diskoverable mode-при този режим устройствата приемат връзката само при спазване на някои условия (например ограничено време).
non-discoverable mode-този режим се използва, когато устройствата не трябва да приемат нови запитвания.
Технологията за защитата им е вградена в самия протокол, като съществуват три режима за защита:
Security mode 1 (non secure) - устройството няма право да активира защитни механизми.
Security mode 2 (service level enforced security) - устройството не активира защитни механизми, докато не бъде свързано с друго, след което механизмът за защита се активира в съответствия с типа и изискванията на използваните служби.
Security mode 3 (link level enforced security) - защитният механизъм се активира още по време на установаване на връзката, като ако някое от устройствата не отговаря на изискванията, то няма да може да се свърже.
Security mode 2 и 3 могат да се използват съвместно, което още увеличава нивото на защита, като основата за най-високата степен на защита в Security mode 3 е сеансовият ключ, или Bond. Сеансовият ключ се генерира в процеса на свързване на двете устройства, и се използва за идентифициране и криптиране на данните. Макар че системата за защита на стандарта Bluetooth използва множество известни и специфични методи за защита, очебийно е това, че съществува възможност за прихващане на трафика и разшифроването на данните впоследствие - нещо, което е един сериозен недостатък на безжичните комуникации и кето трябва да се има предвид.
Сподели с приятели: |