Иновации и творчество: образованието като основен елемент в триъгълника на знанието

Образованието е основополагащо за триъгълника на знанието, както и за увеличаването на заетостта и растежа. В центъра на триъгълника са университетите. От съществено значение са центровете за отлични постижения, насочени към преподаването, изследванията и преноса на знания. Необходими са още много усилия, за да могат висшето образование и бизнесът да работят в партньорство.

Изследванията и иновациите се нуждаят от широка база от умения сред населението. Отличните постижения, творчеството и придобиването на умения за учене трябва да бъдат разработени във всички системи и степени на образование и обучение. Както училищата, така и ПОО могат съществено да допринесат за насърчаване на иновациите. Така например висококачественото ПОО може да допринесе за иновации на работното място.

4.3. Подобрено управление: използване по най-добрия начин на резултатите от програмата „Образование и обучение 2010 г.“

Работната програма доведе до резултати на европейско и национално равнище. Разработването на европейски референтни инструменти, работата на клъстерите и обучението между равнопоставени партньори осигуряват информация и подкрепа за реформите в отделните страни. В повечето държави-членки предизвикателствата пред образованието и обучението, както и развитието на човешките ресурси са на видно място в националните програми за реформа в рамките на Лисабонската стратегия.

Ефективността на отворения метод на координация в образованието и обучението, резултатите от него и приспособяването му към политиките могат да бъдат допълнително засилени. Както на национално, така и на европейско равнище трябва да бъде отделено специално внимание на:

• 
  съвместната политика по образование и обучение в перспективата на обучението през целия живот със стратегически приоритети, валидни за цялата система;
  
• 
  подобряване на интерфейсите със съответните области на политика, като иновациите, заетостта и социалната политика, предприятията, изследванията и структурното финансиране;
  
• 
  интегриране на разработките в сферата на висшето образование, ПОО и обучението на възрастни в рамките на цялостната работна програма;
  
• 
  установяване на стабилни връзки между прилагането и разработването на Лисабонските интегрирани насоки и на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“;
  
• 
  взаимно проследяване на разработките във всяка страна с цел преминаване от обучение между равнопоставени партньори към партньорска оценка;
  
• 
  гарантиране, че резултатите от дейностите по обучение между равнопоставени партньори ще станат достояние на отговорните за политиките лица и министрите;
  
• 
  засилено участие на гражданското общество;
  
• 
  разработване на допълнителни показатели и критерии в съответствие със заключенията на Съвета от май 2007 г.;
  
• 
  оптимизиране използването на общностните фондове и програми, и по-специално на новата програма „Обучение през целия живот“ 2007—2013 г. и на инструментите на политиката на ЕС за сближаване.
  

Следва да се въведат механизми за прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ и на стратегиите за обучение през целия живот. Необходимо е тясно координиране между отговорните лица за социално-икономическата политика като цяло, и по-специално Лисабонските реформи, и за националните стратегии за социално включване.

Националните цели и критерии следва да бъдат доразработени. Те трябва да вземат предвид европейските цели и критерии. Политиките и практиките следва да се определят чрез използване на знанията и оценката. Общите принципи, насоки и препоръки, договорени на европейско равнище, предлагат отправни точки за изготвянето на национални реформи.

4.4. Подготвяне на периода след 2010 г.

Работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ предоставя практическа подкрепа за реформите в образованието и обучението в държавите-членки. Значителен напредък бе постигнат от започването на програмата през 2002 г. насам. Но е необходимо време, за да могат реформите в обучението и образованието да дадат плодове. Главните предизвикателства се запазиха, появиха се нови. Усилията, включително сътрудничеството в рамките на процесите от Болоня и Копенхаген, трябва да продължат, а дори и да се засилят, и след 2010 г. Следователно още отсега следва да започне размисъл за основните приоритети на работната програма след 2010 г. С оглед определящата роля на образованието и обучението в Стратегията за заетост и растеж, те трябва да бъдат тясно обвързани с бъдещото развитие на Лисабонския процес.