Bg комисия на европейските общности брюксел, 12. 11. 2007 com(2007) 703 окончателен съобщение на комисията до съвета, европейския парламент, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

{SEC(2007) 1484}

Образованието и обучението са от решаващо значение за икономическа и социална промяна. Гъвкавостта и сигурността, необходими за постигане на повече и по-добри работни места, зависят от осигуряването на възможност за всички граждани да придобиват ключови познания и да осъвременяват своите умения през целия живот¹. Обучението през целия живот допринася за творчеството и иновациите и позволява пълноценно икономическо и социално участие.

Ето защо Съветът си постави амбициозни цели в рамките на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“, които на свой ред допринасят за осъществяването на Лисабонските насоки за заетост и растеж. Тези цели могат да бъдат постигнати единствено чрез постоянни дългосрочни усилия. Неминуемо напредъкът ще е променлив. Именно за да бъдат откроени постиженията и усилията да се насочат към очерталите се като по-трудни сфери, Съветът и Комисията подготвят съвместен доклад на всеки две години.

Този принос към третия съвместен доклад² акцентира върху значителния напредък и върху предизвикателствата пред реформите в образованието и обучението. Особени усилия са необходими в следните области:

• 
  Повишаване нивата на уменията. Хората с ниско ниво на уменията са изложени на риск от икономическо и социално изключване. Запазващите се високи нива на ранно напускане на училище, слабото участие на възрастните и нискоквалифицираните работници в обучението през целия живот и ниската квалификация на мигрантите са източник на загриженост в повечето страни. Занапред в икономика, основана на знанието, пазарът на труда ще изисква все по-високи равнища на уменията от по-малобройната работна ръка. Ниската квалификация ще се превръща във все по-голямо предизвикателство.
  
• 
  Стратегии за обучение през целия живот. Повечето страни отбелязаха напредък в определянето на единни и всеобхватни стратегии. В този контекст е очевиден напредъкът в предучилищното образование, квалификационните рамки и валидирането на неформалното и самостоятелното обучение. Въпреки това все още в много страни липсват иновационни партньорства за обучение и трайно финансиране за постигане на висококачествено, ефективно и справедливо образование и обучение³, още повече, че ръстът на инвестициите изглежда се забавя. Гарантирането на ефективно прилагане на реформите е важно предизвикателство за всички.
  
• 
  „Триъгълник на знанието“ (образование, изследвания и иновации). Триъгълникът на знанието играе важна роля за насърчаване на заетостта и растежа. Следователно е изключително важно да се ускорят реформите, да се насърчават отличните научни постижения във висшето образование и партньорствата между университетите и предприятията, както и да се гарантира, че всички сектори на образованието и обучението пълноценно допринасят за насърчаването на творчеството и иновациите.
  

Европа отбеляза напредък в редица сфери. Това не означава, че напредъкът е равномерен или че усилията могат да бъдат намалени. Темпът на реформите продължава да бъде основно предизвикателство. Все пак в областите, посочени по-долу, повечето страни осъществиха или са в процес на осъществяване на реформи.

В по-голямата част от тях бе представена всестранна представа за обучение през целия живот, обхващаща всички видове и всички степени на образование и обучение. Все пак някои са насочени предимно към формалните системи за образование и обучение или към разработването на специфични етапи от процеса на обучение през целия живот.

Съществуват признаци за укрепване на доказателствената база на политиките в областта на образованието и обучението⁶. Това е необходимо за цялостната съгласуваност на системите и за оптимално разпределяне на ресурсите. Приоритетът, който някои страни дават на действия в подкрепа на гъвкавите образователни пътеки и на прехода между различни части на системата, също допринася за засилване на съгласуваността.

Квалификационни рамки и валидиране на неформалното и самостоятелното обучение

Национални квалификационни рамки, свързани с установяването на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот⁷, бяха разработени в повечето страни⁸. Те насочват вниманието към резултатите от обучението.

Въвеждат се, макар и по-бавно, и системи за валидиране на неформалното и самостоятелното обучение⁹. Оттук нататък следва да се премине от експерименталния подход към пълното им прилагане в националните квалификационни системи, включително и по отношение на достъпа до висше образование.

В Португалия през 2000 г. бе създадена национална мрежа от центрове за признаване, валидиране и сертифициране на познанията (ПВСП). Понастоящем близо 58 000 възрастни преминават през процеса на валидиране. Центровете оценяват и валидират познанията за специфични квалификации. Процесът по сертифициране включва изпит от външни оценители и допълнително обучение, ако е необходимо.

2.2. Предучилищно образование

Значението на предучилищното образование получава все по-голямо признание в Европа. Приносът му както за ефективността, така и за справедливостта намира отражение в разработването на нови подходи и политики. Преразглеждане на съдържанието на учебния материал¹⁰, подобряване уменията на преподавателите¹¹, включване на част от предучилищното образование в задължителното обучение¹², оценка на качеството¹³ и нарастване на инвестициите, например чрез увеличаване броя на персонала, зает в предучилищното образование¹⁴: всички тези елементи намират своето място.

Пилотни проекти и схеми бяха успешно реализирани в редица страни. Оттук нататък предизвикателството се състои в преминаването от пилотни действия към всеобщо прилагане с подкрепата на инвестиции, и по-конкретно в квалифициран персонал.

В периода 2000—2005 г. процентът на обхванатите в системата на образованието четиригодишни деца нарасна в ЕС-27 с около 3 пункта, като надхвърли 85 %. През 2005 г. почти всички четиригодишни деца (над 99 %) бяха обхванати в образованието във Франция, Белгия, Италия и Испания, докато равнищата в Ирландия, Полша и Финландия останаха под 50 %¹⁵.

Модернизирането на висшето образование е от решаващо значение за триъгълника на знанието и за Лисабонската стратегия. На европейско и национално равнище нараства вниманието, отделяно на въпросите по управлението, финансирането и привлекателността. Те допълват реформите от Болоня.

Значителен напредък бе постигнат в увеличаването на автономията на университетите. То включва по-голяма финансова автономия и нови механизми за отчетност. Експериментирани бяха нови форми на привличане на заинтересовани лица, най-вече в управлението на висшите учебни заведения, но също така и във връзка с разработването на учебните програми¹⁶ или определянето на резултатите от обучението¹⁷.

Понастоящем клъстерът за висшето образование разработва сборник най-добри практики в модернизирането на университетите, предназначен за нуждите на отговорните за политиките лица и широката публика.

Повечето държави-членки отделят голямо внимание на образованието, обучението и развитието на умения в своите национални програми за реформа в рамките на Лисабонската стратегия за периода 2005—2008 г. Това отразява значителния им принос в прилагането на интегрираните насоки за растеж и заетост.

Значителен напредък бе постигнат в свързването на операционните програми в рамките на структурните фондове с приоритетите на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“ Това е особено видно в контекста на договорените показатели и сфери с установени критерии.

Добър напредък бе постигнат и в разработването на европейски референтни инструменти в подкрепа на реформите. През 2006 и 2007 г. Европейският парламент и Съветът приеха препоръки в сферата на ключовите умения, качеството на мобилността, както и на гарантирането на качеството на висшето образование, и се доближават до постигане на съгласие по отношение на Европейската квалификационна рамка.

Голямото предизвикателство по отношение на стратегиите за обучение през целия живот е тяхното прилагане. То изисква силно институционално обвързване, координиране и партньорство с всички заинтересовани лица. Трайни усилия могат да превърнат намеренията в политики, които на свой ред да доведат до резултати. От решаващо значение са подходящите механизми за разпространение и подобряването на инвестициите. Още много остава да бъде направено.

Изглежда, че през 2004 г. положителните тенденции в публичните разходи за образование от периода 2000—2003 г. навлязоха в застой.

Общият дял на публичните разходи за образование в ЕС като процент от БВП нарасна в периода от 2000 г. (4,7 %) до 2003 г. (5,2 %), но през 2004 г. отбеляза спад до 5,1 %. Равнищата на разходите продължават да варират значително в отделните страни (от 3,3 % от БВП в Румъния до 8,5 % в Дания). Частните инвестиции в учебните заведения като процент от БВП леко нарастваха от 2000 г. насам, но през 2004 г. темпът се забави¹⁸_.

Докато сферите с установени критерии на ЕС намериха известно отражение в националните цели, то все още не всички страни са определили такива цели¹⁹.

3.2. Основни умения за всички

Ранното напускане на училище, завършването на горната степен на средно образование и ключовите умения продължават да бъдат основните проблемни сфери. От 2000 г. насам бе отбелязан известен напредък, но той е недостатъчен за достигането на критериите на ЕС до 2010 г. В някои страни ситуацията се влоши в периода 2000—2006 г. През 2006 г. в редица страни равнищата на ранно напускане на училище бяха все още много високи — около 20 %.

В Европа има твърде много млади хора, които напускат образователната система без да са придобили нужните умения за участие в общество, основано на знанието, и за осъществяване на плавен преход към заетост²⁰. Те са изложени на риск от социално изключване. Нещо повече, на практика те отрано са изключени от обучението през целия живот.

Инициативите, свързани с ранното напускане на училище и социално-икономическата неравнопоставеност, следва да бъдат допълнени. Извънучилищните дейности (например в сферата на културата или спорта), местните партньорства, по-голямото участие на родителите, отговарянето на нуждите от обучение на родителите и подобряването на средата в училище както за обучаваните, така и за учителите, биха били полезни.

Учителите и обучаващите са изправени пред трудности, свързани с нарастващата разнородност на класовете, търсенето на нови умения и необходимостта да се отделя специално внимание на индивидуалните нужди от обучение. Нарастващата училищна автономия поставя нови задачи.

В близко бъдеще големи групи възрастни учители ще трябва да бъдат заменени. Тази професия трябва да бъде направена по-привлекателна.

Никой вътрешноучилищен аспект не влияе върху постиженията на учениците така, както качеството на подготовката на учителя²³. Въпреки това съществуващата система на образование и обучение на учители често не успява да им даде нужната подготовка. Това се отнася особено до непрекъснатото обучение на учителите и професионалното им развитие. Обучението на работното място е задължително само в единадесет държави-членки.

Страните отделят по-голямо внимание на засилването на ролята на университетите в изследванията и иновациите и партньорствата между университетите и предприятията стават все по-чести. Но докато тази тенденция продължава да бъде най-силно изразена в северните страни и Обединеното кралство, в редица страни предстои все още много в това отношение.

Мерките за постигане на отлични резултати във висшите учебни заведения следва да се насочат поравно към образованието, изследването и преноса на знания. Понастоящем вниманието се насочва по-рядко към преподаването. Европейският технологичен институт²⁴, чието създаване бе предложено, ще вдъхнови промяна в учебните заведения и изследователските институти, като се превърне в модел за интегриране на образование, изследвания и иновации.

В Германия федералното правителство и правителствата на провинциите предприеха инициатива, насочена към отлични постижения, която да осигури допълнително 1,9 милиарда евро в периода 2006—2011 г. на подбрани на конкурентен принцип университети с цел стимулиране на изследванията на най-високо равнище. Инициативата включва три насоки за действие: университетски изследователски центрове; клъстери за свързване на университетските изследвания, извънуниверситетските изследвания и предприятията; всестранни стратегии за най-изявените в изследванията университети.

Нарастването на инвестициите, включително от страна на частния сектор, продължава да бъде предизвикателство. Редица правителства разполагат с инструменти за стимулиране на частните инвестиции, като данъчни стимули²⁵, публично-частни партньорства или схеми за спонсориране²⁶, а някои въведоха или увеличиха таксите за обучение или записване²⁷.

Публичните разходи за висшите учебни заведения в ЕС, в това число за образование и изследвания, представляваха 1,1 % от БВП за ЕС-27 през 2004 г. Те варират от 0,6 % в Малта до 2,5 % в Дания. Въпреки това общите разходи остават далеч под равнищата в Съединените щати. Основната причина е в дела на частно финансиране в Съединените щати, който е над седем пъти по-голям. Разходите за един студент в САЩ са над два пъти по-високи в сравнение със средните стойности за ЕС²⁸.

Докато напредък бе постигнат в увеличаване автономията и отчетността на университетите, малко са наличните данни, че на персонала и ръководствата на университетите е оказана подкрепа за справяне с това предизвикателство.

3.5. Участие на възрастните в обучението през целия живот

Участието на възрастните в обучението през целия живот вече е далеч от поставените критерии на ЕС. Все още са необходими по-сериозни усилия, за да се повишат нивата на уменията на населението и да се постигнат гъвкавост и сигурност на пазара на труда.

Напредъкът към постигане на критериите на ЕС (12,5 %) бе недвусмислен до 2005 г.²⁹ През 2006 г. обаче средно 9,6 % от европейците на възраст от 25 до 64 години участваха в дейности по образование и обучение, което е малко под равнището от 2005 г. Зад тази средна стойност се крие значителен дисбаланс: при възрастните с висока степен на образование вероятността за участие в обучение през целия живот е над шест пъти по-голяма в сравнение с тези, които са нискоквалифицирани.

Слабото участие в обучението през целия живот от страна на възрастните работници и нискоквалифицираните е особено проблематично там, където равнищата на участие са вече ниски за населението като цяло³⁰. Нещо повече, особено голям е броят на нискоквалифицираните сред мигрантите. Демографските тенденции и тенденциите на пазара на труда ще доведат до повишено търсене на висока квалификация и до намаляване на възможностите за нискоквалифицираната работна ръка. На обучението на тези групи трябва да бъде отделено по-голямо внимание.

Нужни са усилия за повишаване на качеството и привлекателността на ПОО. Касае се за основен приоритет от процеса от Копенхаген³¹.

Някои страни изградиха модерни и всестранни системи за гарантиране на качеството³², докато други все още ги разработват³³.

По-широкото използване при програмите за обучение и при квалификациите на подходи, основани на резултатите от обучението, повишава съответствието на ПОО на нуждите на пазара на труда. Положителен фактор е подновеното внимание към чиракуването и обучението на място. Все пак напредъкът при предвиждане на нуждите от умения и квалификации е скромен.

Понякога ПОО страда от недостатъчно интегриране в останалата част от образователната система. То може да допринесе за задържане на потенциалните отпадащи в образованието и обучението, когато по-ранните училищни степени са предоставили необходимите ключови умения за включване в ПОО. Допълнителен напредък е необходим за намаляване на препятствията при преминаване от ПОО към по-нататъшно или висше образование.

3.7. Транснационална мобилност

Значителен е напредъкът по прилагане и използване на Европас³⁴. Въпреки това транснационалната мобилност на обучаващите се все още е възможна предимно в рамките на програмите на ЕС. В по-голямата си част националните мерки са насочени към висшето образование. Особено трудна е мобилността в сферата на ПОО.

Мобилността е задължителна в Люксембургския университет. Всички студенти по бакалавърски програми са задължени да проведат част от следването си в чужбина.

4. пътят напред

4.1. Прилагане на обучението през целия живот за постигане на ефективност и справедливост

Все още съществуват сериозни пропуски в съгласуваността и всеобхватността на стратегиите за обучение през целия живот. Понастоящем предизвикателството е в тяхното прилагане, което в много случаи едва започва. Надеждността на стратегиите зависи от обвързването им с мерките в политиките. Тя зависи и от способността на компетентните органи да насочват ресурси и да мобилизират националните институции и заинтересованите лица на всички равнища посредством партньорства за обучение.

Необходимо е да се засили осъзнаването на икономическия и социален резултат от политиките в областта на образованието и обучението³⁵. Ефективността и справедливостта следва да бъдат в центъра на разработването на европейска и национална изследователска база по отношение политиката и практиката в сферата на образованието и обучението.

Обучението между равнопоставени партньори и обменът на опит между отговорните за политиката лица и заинтересованите страни са важен източник на ноу-хау и следва да бъдат подпомагани. Проследяването на разработването и прилагането на стратегии за обучение през целия живот следва да продължи и да доведе до оценка на напредъка в съвместния доклад за 2010 г.

Устойчиво финансиране

Равнището, ефективността и устойчивостта на финансирането продължават да бъдат от съществено значение. Много страни въвеждат експериментално нови инструменти и поощрения за частно инвестиране. Те са насочени към частните лица, домакинствата и работодателите. Усилията в тази посока трябва да се засилят.

Увеличаването на инвестициите в ранното обучение е с най-висока възвръщаемост от гледна точка както на ефективността, така и на справедливостта³⁶. Ранното придобиване на ключови умения е ефективно средство за осигуряване на база за последващо обучение, повишаване на справедливостта на резултатите и на общите равнища на уменията. То ще доведе до плавен преход към пазара на труда и избягване на недостига от умения.

Все пак е необходимо имиджът, статутът и привлекателността на ПОО да се подобрят. Следва да се разработят гъвкави и модулни системи, за да се улеснят включването в първоначално ПОО, мобилността и връщането към образователната система. Всички граждани следва да разполагат с достъп до интегрирани системи за ориентиране през целия живот.

Отговор на социално-икономическата неравнопоставеност

Образованието и обучението могат да допринесат за преодоляване на социално-икономическата неравнопоставеност. Но те могат и да я затвърдят. Цената на несправедливостта по отношение на образованието и обучението е огромна. Тя е често скрита, но не по-малко реална. Следователно гарантирането на справедливост по отношение на достъпа, участието, третирането и резултатите трябва да остане приоритет.

Миграцията засилва разнообразието в класните стаи, създава специфични нужди и води до проблеми в организацията. Равнищата на постиженията, участието и резултатите при мигрантите са типично под средните. Въпреки че фактори като социално-икономическата среда и езика до известна степен обясняват това, очевидно е, че за съществуването на този проблем допринасят политиките за образование и обучение, както и самите системи³⁷. Това положение изисква специално внимание.

Учителите се нуждаят от по-добра професионална подготовка и непрекъснато развитие. Това би подобрило резултатите в образованието и обучението. Участието на учителите и обучаващите в иновациите и реформите е също много важно. Комисията посочи предизвикателствата³⁸. Тя проведе и обществени консултации относно училищата³⁹. Работната програма предлага подходящ контекст за отговор на отправените предизвикателства.