Общо уточняване на надзорния преглед съгласно член 136, параграф 2

Предложената нова алинея на член 136, параграф 2 има за цел да внесе яснота, че при извършването на надзорния преглед компетентните органи следва да отчитат както количествените, така и качествените аспекти на предвидената в член 123 оценка на кредитните институции относно вътрешния капитал и на предвидените в член 22 правила и мерки, процеси, механизми и стратегии на кредитните институции. Уточнението се прилага към целия процес на прегледа и не се ограничава до прегледа на новите изисквания, свързани с политиките и практиките на определяне на възнагражденията. Целта е да се улесни по-нататъшното сближаване на надзорните практики в ЕС.

2009/0099 (COD)

Предложение за

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член 47, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Комисията,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет⁹,

в съответствие с процедурата, предвидена в член 251 от Договора¹⁰,

като имат предвид, че:

(1) Прекаленото и неразумно поемане на риск в банковия сектор доведе до фалит на отделни финансови институции и до проблеми във финансовата система на някои държави-членки и в целия свят. Въпреки че причините за подобно поемане на риск са многобройни и сложни, съществува съгласие сред надзорните и регулаторни органи, включително Г20 и Комитета на европейските институции за банков надзор, че неподходящите структури за възнаграждения на някои финансови институции допринесоха за това. Политиките за възнагражденията, които предлагат стимули при поемане от институцията на рискове, надхвърлящи общото ниво на допустим риск, могат да подкопаят разумното и ефективно управление на риска и да засилят склонността към прекалено поемане на риск.

(2) Съгласно Директива 2006/48/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитните институции¹¹ от кредитните институции се изисква да имат правила и мерки, стратегии, процеси и механизми за управление на рисковете, на които са изложени. По силата на Директива 2006/49/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 14 юни 2006 година относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници и кредитните институции¹², това изискване се прилага към инвестиционни дружества по смисъла на Директива 2004/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година относно пазарите на финансови инструменти, за изменение на Директиви 85/611/EИО и 93/6/EИО на Съвета и Директива 2000/12/EО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 93/22/EИО на Съвета¹³. Директива 2006/48/ЕО изисква компетентните органи да извършват преглед на тези правила и мерки, стратегии, процеси и механизми и да преценят дали собствените средства на съответната кредитната институция или инвестиционно дружества осигуряват разумно управление и покритие на рисковете, на които институцията или дружеството са или могат да бъдат изложени. Този надзор се извършва на консолидирана основа по отношение на банкови групи и включва финансови холдингови дружества и свързани финансови институции във всички юрисдикции.

(3) За да се предотврати отрицателния ефект, който неподходящи структури за възнаграждения могат да имат върху разумното управление на риска и върху контрола по отношение на склонността на отделни лица да поемат риск, изискванията на Директива 2006/48/ЕО следва да бъдат допълнени от изрично задължение за кредитните институции и инвестиционните дружества да създадат и поддържат за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху техния рисков профил, политики и практики за определяне на възнагражденията, които са в съответствие с ефективното управление на риск.

(4) Тъй като прекаленото и неразумно поемане на риск може да подкопае финансовата стабилност на финансовите институции и да дестабилизира банковата система, е важно новото задължение относно политиките и практики за определяне на възнагражденията да се прилага последователен. Затова е уместно да се конкретизират основните принципи на разумното възнаграждение, с които да се гарантира, че структурата на възнагражденията не поощрява прекаленото поемане на риск от отделни лица и е съобразена със склонността за поемане на риск, ценностната система и дългосрочните интереси на институцията. За да се гарантира, че формулирането на политиките за възнаграждения е част от управлението на риска на финансовата институция, управителният орган (упражняващ надзорни функции) на всяка кредитна институция или инвестиционно дружество следва да установи общи принципи, които да се прилагат, като политиките следва да подлежат на независим вътрешен преглед поне веднъж годишно.

(5) Политиката на възнаграждения следва да е насочена към обвързване на личните цели на членовете на персонала с дългосрочните интереси на съответната кредитна институция или инвестиционно дружество. Оценката на елементите от възнаграждението, обвързани с резултатите от дейността, следва да се базира на дългосрочните резултати и да отчита оставащите рискове, свързани с дейността. Оценката на резултатите следва да се осъществява за многогодишен период от време — примерно от три до пет години, за да се гарантира, че процесът на оценяване се основава на дългосрочните резултати и че фактическото плащане на елементите от възнаграждението, обвързани с резултатите от дейността, е разпределено през бизнес цикъла на дружеството.

(6) В Препоръката на Комисията от 30 април 2009 г. относно политиката на възнаграждения в сектора на финансовите услуги¹⁴ също се определят принципи, съответстващи на принципите в настоящата директива, за разумни политики за възнаграждения по отношение на това как дружествата могат да спазват това задължение.

(7) Разпоредбите относно възнагражденията следва да не засягат правата, ако се приложими, на социалните партньори при договаряне на колективните трудови договори.

(8) С цел да се гарантира бързо и ефективно правоприлагане, компетентните органи следва да имат също правомощията да налагат финансови или нефинансови мерки или наказания за неспазване на задължението съгласно Директива 2006/48/EО, включително на изискването за политики за възнаграждения, съответстващи на разумното и ефективно управление на риска. Тези мерки и наказания следва да бъдат ефективни, пропорционални и с възпиращ ефект.

(9) С цел да се гарантира ефективен надзор над рисковете, породени от неподходящи структури на възнаграждения, приетите от кредитните институции и инвестиционните дружества политики и практики за определяне на възнагражденията следва да бъдат включени в обхвата на надзорния преглед съгласно Директива 2006/48/ЕО. В хода на този преглед надзорните органи следва да оценяват дали тези политики и практики насърчават прекаленото поемане на риск от съответния персонал.

(10) С цел да се насърчи уеднаквяването на надзорните практики при оценяване на политиките и практиките за определяне на възнагражденията, Комитетът на европейските институции за банков надзор следва да изработи насоки за разумни политики на възнаграждения в банковия сектор. Европейският комитет на регулаторите на ценни книжа следва да съдейства за изготвянето на тези насоки, тъй като те са приложими и за политиките за възнагражденията на лицата, участващи в предоставянето на инвестиционни услуги и упражняването на инвестиционни дейности от кредитни институции и инвестиционни дружества по смисъла на Директива 2004/39/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за пазара на финансови инструменти¹⁵.

(11) Тъй като неподходящите политики за възнаграждения и схеми за стимулиране могат да увеличат в недопустими размери риска, на който са изложени кредитните институции и инвестиционните дружества, е уместно компетентните органи да налагат качествени или количествени мерки на тези съответни субекти, които имат за цел да отстранят установените по време на надзорния преглед по Стълб ІІ проблеми по отношение на политиките за възнагражденията. Качествените мерки, с които разполагат компетентните органи, включват изискване към кредитните институции или инвестиционните дружества да намалят риска, присъщ на техните дейности, продукти или системи, включително структурата на възнагражденията до степента, до която те са в нарушение на ефективното управление на риска. Количествените мерки включват изискване за набиране на допълнителен собствен капитал.

(12) С цел да се гарантира адекватна пазарна прозрачност по отношение на техните структури на възнаграждение и на свързания с това риска, кредитните институции и инвестиционните дружества следва да оповестяват информация относно своите политики и практики за определяне на възнагражденията за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху техния кредитен профил. Това задължение обаче не следва да засяга Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни¹⁶.

(13) Прегледът на рисковете, на които може да бъде изложена кредитната институция, следва да води до ефективни мерки по надзора. Затова е необходимо да се постигне още по-голямо сближаване в подкрепа на общи решения от надзорните органи и за осигуряване на еднакви условия за конкуренция в рамките на Общността.

(14) В тази връзка следва да има отделно капиталово третиране на секюритизациите, в които са пакетирани други секюритизации и които са изложени на по-висок кредитен риск в сравнение с обикновените секюритизации, с цел възпиране на кредитните институции и инвестиционните дружества от инвестиции в особено сложни и рискови секюритизации.

(15) Банки, които инвестират в пресекюритизации, са задължени съгласно Директива 2006/48/ЕО да извършват надлежни проверки по отношение и на базисните секюритизации и на заложени в тях несекюритизирани експозиции. В зависимост от сложността на слоевете в структурите за секюритизация и от сложността и разнообразието (или и двете) на несекюритизираните експозиции, които всъщност са в основата на пресекюритизацията, извършването на изискваните надлежни проверки може да се окаже невъзможно или икономически необосновано (или и двете). Такъв е случаят най-вече, когато основните базисни експозиции представляват например изкупуване, финансирано с дълг, или планирано финансиране чрез дълг. В тези случай институциите не следва да инвестират в такива изключително сложни пресекюритизации. При прегледа на изискваната надлежна проверка компетентните органи следва да отделят особено внимание на такива изключително сложни секюритизации и да изискват те да бъдат изцяло приспаднати от капитала, освен ако не е демонстрирано по убедителен и задоволителен за тях начин, че във всеки отделен случай на изключително сложни пресекюритизирани експозиции, институцията е извършила надлежната проверка, изисквана съгласно Директива 2006/48/ЕО, включително по отношение на основните базисни експозиции.

(16) С цел да се насърчи сближаването на практиките в областта на надзора по отношение на надзора над надлежните проверки за изключително сложни пресекюритизации, Комитетът на европейските институции за банков надзор следва да изработи насоки, които да включват определение или критерии на видовете пресекюритизации, които за тази цел се смятат за „изключително сложни“. Това определение или тези критерии следва да се адаптират към развитието в пазарните практики.

(17) Разпоредбите за достоверна оценка в Директива 2006/49/ЕО следва да се прилагат за всички инструменти, оценени по справедлива стойност, независимо дали са в търговския или в нетърговския портфейл на институциите. Следва да се уточни, че когато прилагането на достоверна оценка би довело до по-ниска балансова стойност от действително признатата при счетоводното отчитане, абсолютната стойност на разликата следва да се приспадне от собствения капитал.

(18) Институциите следва да имат избор дали да прилагат капиталово изискване към секюритизираните позиции, които получават 1 250 % рисково тегло съгласно настоящата директива, или да ги приспаднат от собствения си капитал, независимо дали позициите са в търговския или в нетърговския портфейл.

(19) Капиталовите изисквания за рисковете при сетълмент следва също да се прилагат към нетърговския портфейл.

(20) Кредитни институции инициатори и кредитни институции спонсори следва да не могат да избягват забраната за непряка подкрепа, като използват своите търговски портфейли, за да осигуряват такава подкрепа.

(21) Без да се засягат оповестяванията, изисквани изрично от настоящата директива, целта на изискванията за оповестяване следва да бъде да се предостави на участниците на пазара вярна и задълбочена информация относно рисковия профил на отделните институции. Поради това от институциите следва да се изисква да оповестяват допълнителна информация, която не е изрично описана в настоящата директива, ако това е необходимо за постигане на тази цел.

(22) С цел да се създадат условия за съгласуваното прилагане в цялата Общност на Директива 2006/48/EО, Комисията и Комитетът на европейските институции за банков надзор създадоха работна група (Група за транспониране на Директивата за капиталовите изисквания) през 2006 г., на която беше възложена задачата да обсъжда и разрешава въпроси, свързани с изпълнението и прилагането на директивата. Според тази група някои технически разпоредби на Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО се нуждаят от допълнително поясняване. Следователно е уместно тези разпоредби да бъдат коригирани.

(23) Когато във външна кредитна оценка за секюритизирана позиция се включва ефектът от кредитната защита, осигурявана от самата институция, извършваща инвестицията, институцията следва да не може да извлича ползи от по-ниското рисково тегло в резултат на тази защита. Това не следва да води до приспадане на секюритизацията от капитала, ако съществуват други начини за определяне на рисковото тегло в съответствие с действителния риск на позицията, без да се взима предвид такава кредитна защита.

(24) В областта на секюритизацията следва значително да се повишат изискванията за оповестявания от страна на институциите. Те следва по-специално да отчитат рисковете на секюритизираните позиции в търговския портфейл.

(25) Конкретното капиталово изискване във връзка с риска на секюритизираните позиции следва да отговаря на капиталовите изисквания за банковия портфейл, тъй като последните предвиждат по-диференцирано и обвързано с риска третиране на секюритизираните позиции.

(26) Имайки предвид досегашните слаби резултати, стандартите за вътрешните модели за изчисляване на капиталовите изисквания по отношение на пазарния риск следва да станат по-строги. По-специално, отчитането чрез тях на риска следва да се извършва по отношение на кредитните рискове в търговския портфейл. Освен това, капиталовите изисквания следва да включват елемент, който отговаря на условията на стрес, за да се засилят капиталовите изисквания с оглед на влошаващите се пазарни условия и за да се намали възможността за проциклично развитие. С оглед на неотдавнашните особени трудности при третиране на секюритизирани позиции с помощта на подходи на базата на вътрешните модели, способността на институциите да моделират рисковете, свързани със секюритизацията, в търговския портфейл следа да се ограничи и да се изисква като правило стандартизирано капиталово покритие за секюритизирани позиции в търговския портфейл.

(27) Следователно Директиви 2006/48/EО и 2006/49/EО следва да бъде съответно изменени.

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

Член 1

Директива 2006/48/EО се изменя, както следва:

1. 
   В член 4 се вмъкват следните точки (40а) и (40б):
   

(40б) „пресекюритизирана позиция“ означава експозиция към пресекюртизация;“

2. 
   Член 22 се изменя, както следва:
   
   1. 
      параграф 1 се заменя със следното:
      

2. 
   Добавя се следният параграф 3:
   

3. 
   В член 54 се добавя следният параграф:
   

4. 
   Член 57 се изменя, както следва:
   
   1. 
      в параграф 1, буква с) се заменя със следното:
      

2. 
   Добавя се следният параграф:
   

5. 
   В член 64 се добавя следният параграф 5:
   

6. 
   Член 66, параграф 2 се заменя със следното:
   

Позициите в член 57, буква с) не се приспадат, ако са включени в изчисленията на размера на рисково претеглените експозиции за целите на член 75, както е указано в приложение IХ, част 4, или в изчисленията на капиталовите изисквания, както е посочено в приложение І към Директива 2006/49/ЕО.“

7. 
   Член 75, буква в) се заменя със следното:
   

8. 
   Член 101, параграф 1 се заменя със следното:
   

a) кредитна институция инициатор, която извършва едно от следните действия по отношение на секюритизацията:

i) приложила е член 95 при изчисляването на размерите на рисково претеглените експозиции;

ii) продала е инструменти от търговския си портфейл на секюритизаращо дружество със специална цел (SSPE), така че вече не държи капитал за конкретния риск на тези инструменти;

б) кредитна институция спонсор.“

9. 
   Следният член 122б се вмъква след член 122а:
   

1. Независимо то рисковете тегла за общите пресекюритизирани позиции в приложение ІХ, част 4, компетентните органи изискват от кредитните институции да прилагат 1 250 % рисково тегло към позиции на изключително сложни пресекюритизации, освен ако кредитната институцияте не докаже пред компетентните органи за всяка такава съответна пресекюритизирана позиция, че е спазила изискванията, посочени в член 122а, параграфи 4 и 5.

2. Параграф 1 се прилага по отношение на позиции в нови пресекюритизация, издадени след 31 декември 2010 г. По отношение на позиции в съществуващи пресекюритизации, параграф 1 се прилага считано от 31 декември 2014 г., ако след тази дата се прибавят или заменят нови базисни експозиции.“

В член 136, параграф 2 се добавя следният параграф:

„За целите на определяне на подходящото равнище на собствен капитал при процеса на надзорен преглед, извършен в съответствие с член 124, компетентните органи оценяват дали следва да се наложи конкретно изискване за собствен капитал в допълнение към минималното равнище, за да се отчетат рисковете, на които може да бъде изложена кредитната институция, като вземат предвид следното:

a) количествените и качествените аспекти във вътрешната оценка на кредитната институция на капитала съгласно член 123;

б) посочените в член 22 управленски правила и мерки, процеси и механизми на кредитните институции;

в) резултатите от процеса на надзорен преглед, извършен в съответствие с член 124.“

10. 
    Член 145, параграф 3 се заменя със следното:
    

Когато тези оповестявания не предоставят достатъчно информация на участниците на пазара относно рисковия профил на институциите, кредитните институции публично оповестяват необходимата информация в допълнение към тази, изисквана съгласно параграф 1. Те разкриват обаче само информация, която е съществена и не представлява търговска тайна или не е поверителна съгласно техническите критерии, посочени в приложение ХІІ, част 1.“

11. 
    Приложенията се изменят, както е посочено в приложение І към настоящата директива.
    

Директива 2006/49/EО се изменя, както следва:

(1) В член 3, параграф 1, първа алинея се добавя следната буква у):

„ у) „секюритизирана позиция“ и „пресекюритизирана позиция“ означават секюритизирана позиция и пресекюритизирана позиция според определението в Директива 2006/48/EО.“

(2) В член 17, параграф 1 въвеждащото изречение се заменя със следното:

„Когато институцията изчислява размера на рисково претеглената експозиция за целите на приложение ІІ към настоящата директива в съответствие с членове 84—89 от Директива 2006/48/ЕО, тогава за целите на изчислението, предвидено в приложение VІІ, част 1, точка 36 от Директива 2006/48/ЕО, се прилагат следните правила:“

(3) Член 18, параграф 1, буква а) се заменя със следното:

„a) капиталовите изисквания, изчислени в съответствие с методите и вариантите, предвидени в членове 28—32 и в приложения I, II и VI, и, когато е приложимо, в приложение V, за своите дейности по търговския портфейл и в точки 1—4 от приложение ІІ за своите дейности по нетърговския портфейл.“

(4) Приложенията се изменят, както е посочено в приложение ІІ към настоящата директива.

Член 3

Транспониране

1. Държавите-членки въвеждат в сила най-късно до 31 декември 2010 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби и таблицата на съответствието между тези разпоредби и настоящата директива.

Когато държавите-членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите-членки

2. Държавите-членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

Член 4

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 5

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

Съставено в Брюксел,