Bg комисия на европейските общности брюксел, 13 2009 com(2009) 362 окончателен 2009/0099 (cod) Предложение за директива на европейския парламент и на съвета

Приложения V, VI, IX и XII към Директива 2006/48/EО се изменят, както следва:

(1) В приложение V се добавя следният раздел 11:

„11. ПОЛИТИКИ ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯТА

22. При разработване и прилагане на политиките за възнагражденията за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил, кредитните институции съблюдават следните принципи по начин, който е подходящ за техния размер, вътрешна организация и за естеството, обхвата и сложността на тяхната дейност:

a) политиката за възнагражденията съответства и насърчава надеждното и ефективно управление на риска и не поощрява поемането на риск, който надвишава нивото на допустимия риск за кредитната институция;

б) политиката за възнагражденията отговаря на бизнес стратегията, целите, ценностната система и дългосрочните интереси на кредитната институция;

в) управляващият орган (изпълняващ надзорни функции) на кредитната институция установява общите принципи на политиката за възнагражденията и отговоря за тяхното прилагане;

г) изпълнението на политиката за възнагражденията подлежи, поне веднъж годишно, на централен и независим вътрешен преглед на спазването на политиките и процедурите за възнагражденията, определени от управляващият орган (изпълняващ надзорни функции);

д) когато възнаграждението е обвързано с резултатите от дейността, неговият общ размер се основава на комбинация от оценката за резултатите на отделното лице и на съответната стопанска единица, както и на цялостните резултати на кредитната институция;

е) подходящ баланс между фиксираните и променливите елементи на общото възнаграждение; фиксираният елемент представлява достатъчно висок дял от общото възнаграждение, така че да позволява прилагането на напълно гъвкава политика за бонусите, включително възможността да не се изплащат бонуси;

ж) заплащания, свързани с преждевременно прекратяване на договор, отразяват постигнатите с течение на времето резултати и са определени по такъв начин, че да не се поощрява неуспехът;

з) измерването на резултатите от дейността, използвано за изчисляване на бонусите или пуловете от бонуси включва корекция за настоящи и бъдещи рискове и отчита разходите за набиране на капитал и изискваната ликвидност;

и) изплащането на значителен по размер бонус се отлага за подходящ период и е свързано с бъдещите резултати от дейността на дружеството.

(2) В приложение VІ, част 1 се изменя, както следва:

а) Точка 8 се заменя със следното:

„8. Без да се засягат разпоредбите на точки 9, 10 и 11, спрямо експозициите към регионални правителства и местни органи се прилага същото рисково тегло, както по отношение на експозициите към институции от точка 11а. Това третиране е независимо от прилагането на преценката, посочена в член 80, параграф 3. Не се прилага преференциалното третиране на краткосрочните експозиции, посочени в точки 31, 32 и 37.“

б) Вмъква се следната точка 11a:

„11а. Без да се засягат разпоредбите на точки 9, 10 и 11 по отношение на експозициите към регионални правителства и местни органи на държавите-членки, деноминирани и финансирани в националната валута на това регионално правителство и местен орган, се прилага рисково тегло от 20 %.“

(3) Приложение IX се изменя, както следва:

а) В част 3, точка 1 се добавя следната буква в):

„в) кредитната оценка не се базира изцяло или частично на нефинансирана подкрепа, предоставена от самата кредитна институция.“

б) Част 4 се изменя, както следва:

i) в точка 5 се добавя следното изречение:

„Когато не може да се използва кредитна оценка на номинирана АВКО за позиция от търговски книжа, покрити с активи, поради изискването по точка 1, буква в) от част 3, кредитната институция може да използва рисковото тегло, приложено към ликвидното улеснение, за да изчисли размера на рисково претеглената експозиция за търговските книжа, ако търговските книжа, емитирани по програма за търговски книжа, покрити с активи, и ликвидното улеснение формират покриващи се позиции.“

ii) Точка 6 се заменя със следното:

„6. При спазване на условията по точка 8 размерът на рисково претеглената експозиция на секюритизирана или пресекюритизирана позиция с присъдена кредитна оценка се изчислява чрез прилагането към стойността на експозицията на рисковото тегло, съответстващо на степента на кредитното качество, която компетентните власти, в съответствие с член 98, са определили, че съответства на кредитната оценка, така както е посочено в таблица 1.“

iii) Таблица 1 се заменя със следното:

v) Точка 46 се заменя със следното:

„46. Съгласно рейтинговия подход размерът на рисково претеглената експозиция на секюритизираната или пресекюритизирана позиция с присъдена кредитна оценка се изчислява чрез прилагането към стойността на експозицията на рисковото тегло, съответстващо на степента на кредитното качество, която компетентните власти, в съответствие с член 98, са определили, че съответства на кредитната оценка, така както е посочено в таблица 4, като полученият резултат се умножава по коефициент 1,06.“

vi) Таблица 4 се заменя със следното:

„47. Рисковите тегла в колона В на таблица 4 се прилагат, ако секюритизираната позиция не е пресекюритизарана позиция и ако ефективният брой на секюритизираните експозиции е по-малък от шест. За останалата част от секюритизираните позиции, които не са пресекюритизирани позиции, се прилагат рисковите тегла в колона В, освен ако позицията е в най-първостепенния транш на дадена секюритизация, в който случай се прилагат рисковите тегла в колона А. За пресекюритизираните позиции се прилагат рисковите тегла в колона Д, освен ако пресекюритизираната позиция е в най-първостепенния транш на пресекюритизацията и никоя от базисните експозиции не представляват сами по себе си пресекюритизирани експозиции, в който случай се прилагат рисковите тегла в колона Г. Когато се определя дали даден транш е най-първостепенен, не се изисква да се взимат предвид сумите, дължими по договори за лихвени или валутни деривати, дължими такси или други подобни плащания.“

viii) Точка 48 се заличава.

ix) Точка 49 се заменя със следното:

„49. При изчисляването на ефективния брой на секюритизираните експозиции многократните експозиции към един длъжник трябва да се третират като една експозиция. Ефективният брой на експозициите се изчислява, като:

където EADi представлява сумата от стойността на всички експозиции към i-ия длъжник. Ако е известен делът от портфейла, свързан с най-голямата експозиция C1, кредитната институция може да изчисли N като 1/C1.“

x) Точка 50 се заличава.

xi) Точка 52 се заменя със следното:

„52. При условията на точки 58 и 59 съгласно метода на надзорната формула рисковото тегло за секюритизирана позиция е рисковото тегло, което се прилага в съответствие с точка 53. Рисковото тегло обаче няма да бъде по-малко от 20 % за пресекюритизирани позиции и по-малко от 7 % за всички други секюритизирани позиции.“

xii) В точка 53, шеста алинея се заменя със следния текст:

„N е ефективният брой на експозициите, изчислен съгласно точка 49. В случаите на пресекюритизация кредитната институция трябва да разглежда броя на секюритизираните позиции в пула, а не броя на базисните експозиции в първоначалните пулове, от които произхождат базисните секюритизирани експозиции.“

12. 
    (4) В приложение ХІІ, част 2 се изменя, както следва:
    

„9. Кредитните институции, които изчисляват капиталовите си изисквания в съответствие с член 75, букви б) и в), оповестяват тези изисквания поотделно за всеки риск, посочен в тези разпоредби. Освен това капиталовото изискване за специфичен лихвен риск на секюритизираните позиции се оповестява отделно.

10. Следната информация се оповестява от всяка кредитна институция, която изчислява капиталовите си изисквания в съответствие с приложение V към Директива 2006/49/ЕО:

а) за всеки обхванат подпортфейл:

i) характеристиките на използваните модели;

ii) за капиталовото изискване за допълнителен риск — използваните методики и рисковете, измерени чрез използването на вътрешни модели, включително описание на подхода, използван от кредитната институция за определяне на периодите на ликвидност, използваните методики за постигане на капиталова оценка, която отговаря на изисквания стандарт за надеждност и използваните подходи при валидиране на модела;

iii) описание на стрес тестовете, приложени към подпортфейла;

iv) описание на използваните подходите за бек-тестовете и удостоверяване на точността и последователността на вътрешните модели и процесите на моделиране;

б) степен на одобрение от компетентния орган;

в) описание на степента и методиките за съблюдаване на изискванията, изложени в част Б от приложение VII към Директива 2006/49/ЕО;

г) максималните, усреднените и минималните стойности:

i) дневните показатели за стойността под риск през отчетния период и в края на периода;

ii) дневните показатели за стойността под риск в условия на стрес през отчетния период и в края на периода;

iii) капиталовото покритие за допълнителен риск през отчетния период и в края на периода;

д) размера на капитала за допълнителния риск, заедно със средно претегления период на ликвидност за всеки обхванат подпортфейл;

е) сравнение между дневните размери на стойността под риск, изчислявани в края на деня, и еднодневните промени в стойността на портфейла до края на следващия работен ден, както и анализ на всички случаи на съществено превишаване през отчетния период.“

б) Точка 14 се заменя със следния текст:

„14. Кредитните институции, които изчисляват размерите на рисково претеглените експозиции в съответствие с членове 94—101 или капиталовите изисквания съгласно точка 16а от приложение І към Директива 2006/49/ЕО, оповестяват следната информация, когато е уместно, отделно за своите търговски и нетърговски портфейли:

a) описание на целите на кредитната институция във връзка със секюритизационната дейност;

б) естеството на другите рискове, включително ликвидния риск, заложен в секюритизираните активи;

в) вида рискове по отношение на ранга на базисните секюритизиращи експозиции и по отношение на заложените в тези секюритизирани експозиции активи, поети и задържани при пресекюритизиращата дейност;

г) различните роли, които играе кредитната институция в процеса на секюритизацията;

д) индикация за степента на участието на кредитната институция във всяка от тях;

е) описание на действащия процес за наблюдаване на промените в кредитния и пазарния риск на секюритизираните експозиции включително как поведението на базисните активи влияе върху секюритизираните експозиции и описание на това как тези процеси се различават за пресекюритизираните експозиции;

ж) описание на политиката на кредитната институция, регулираща използването на хеджиране и нефинансирана защита за намаляване на рисковете от задържаните секюритизирани и пресекюритизирани експозициии, включително посочване по съответния вид рискова експозиция на контрагенти, към които институцията има съществени хеджиращи позиции;

з) подходите за изчисляване на размерите на рисково претеглените експозиции, които кредитната институция прилага за своите секюритизационни дейности, включително видовете секюритизирани експозиции, към които се прилага всеки подход;

и) видовете секюритизиращи дружества със специална цел, които кредитната институция, в качеството си на спонсор, използва, за да секюритизира експозиции на трета страна, включително дали, под каква форма и до каква степен кредитната институция има както балансови, така и задбалансови експозиции към тези секюритизиращи дружества със специална цел;

й) обобщена информация за счетоводните политики на кредитната институция за секюритизационните дейности, включително:

i) дали транзакциите се третират като продажби или финансиране;

ii) признаването на печалбите от продажби;

iii) методите и важните допускания и данни, използвани за оценяване на секюритизираните позиции;

iv) третирането на синтетичните секюритизации, ако това не е обхванато от други счетоводни политики;

v) как се оценяват активите, които предстоят да бъдат секюритизирани, и дали се записват в търговския или в нетърговския портфейл на кредитните институции;

vi) политики за признаване в баланса на ангажименти като пасив, за които кредитната институция може да се наложи да осигури финансова подкрепа за секюритизирани активи;

к) имената на АВКО, използвани при секюритизации, и видовете експозиции, за които е използвана всяка агенция;

л) когато е целесъобразно, описание на подхода за вътрешно оценяване, както е определен в приложение ІХ, част 4, включително структурата на процеса на вътрешно оценяване и връзката между вътрешното оценяване и външните рейтинги, използването на вътрешно оценяване за цели, различни от оценяване на капитала чрез подхода на вътрешното оценяване, контролните механизми за процеса на вътрешно оценяване, включително обсъждане на независимостта, отчетността и прегледа на процеса на вътрешно оценяване; видовете експозиции, към които се прилага процесът на вътрешно оценяване и стресовите фактори за определяне на нивата на кредитното подобрение по видове експозиции;

м) обяснение на значителни промени в някое от количествените оповестявания по букви и)—л), настъпили след последния отчетен период;

н) отделно за търговския и нетърговския портфейл, следната информация, разбита по видове експозиции:

i) общия текущ размер на експозициите, секюритизирани от кредитната институция, отделно за традиционни секюритизации, за синтетични секюритизации и за секюритизации, за които кредитната институция действа само в качеството на спонсор;

ii) общия размер на балансовите секюритизирани експозиции, задържани или закупени, и на задбалансовите секюритизирани експозиции;

iii) съвкупния размер на активите, които подлежат на секюритизация;

iv) за секюритизирани улеснения, предмет на ускорена амортизация, съвкупният размер на усвоените експозиции, по смисъла на прехвърлянето на дялове съответно между продавача и инвеститора, общия размер на капиталовите изисквания за кредитната институция срещу задържаните (т.е. останали при продавача) дялове от усвоените експозиции и неусвоените линии и общия размер на капиталовите изисквания за кредитната институция срещу инвеститорските дялове от усвоеното салдо или неусвоените линии;

v) размера на секюртизираните експозиции, приспаднати от собствения капитал или с рисково тегло от 1 250 %;

vi) обобщена информация за дейността по секюритизация за текущата година, включително размера на секюритизираните експозиции и признати печалби или загуби от продажби;

о) отделно за търговския и нетърговския портфейл, следната информация:

i) общия размер на задържаните или закупени секюритизирани експозиции и свързаните с тях капиталови изисквания, разбити на секюритизирани и пресекюритизирани експозиции, и допълнително разбити по съдържателен брой интервали със сходни рискови тегла или интервали на капиталови изисквания, за всеки от използваните подходи за определяне на капиталовите изисквания;

ii) общия размер на задържаните или закупени пресекюритизирани експозиции, разбити по вида експозиция преди и след хеджирането/застраховането, и експозицията към финансови гаранти, разбита по категория на кредитоспособност на гаранта или по име на гаранта;

п) за нетърговския портфейл и относно експозициите, секюритизирани от кредитната институция — размера на обезценените/просрочени секюритизирани активи и загубите, признати от кредитната институция за текущия период, двете разбити по видове експозиции;

р) за търговския портфейл — общия текущ размер на експозициите, секюритизирани от кредитната институция и обект на капиталовите изисквания за пазарен риск, разбити на традиционни/синтетични и по видове експозиции

в) Добавя се следната точка 15:

„15. Оповестява се следната информация относно политиката и практиката за определяне на възнагражденията на кредитната институция за тези категории персонал, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху нейния рисков профил:

a) информация относно процеса на вземане на решение, използван при избор на политиката за възнагражденията, включително, ако е целесъобразно, информация за състава и мандата на комитета за определяне на възнагражденията, името на външният консултант, чиито услуги са използвани за избор на политика за възнагражденията, и ролята на съответните заинтересовани страни;

б) информация относно връзката между заплащането и резултатите от дейността на институцията;

в) информация относно използваните критерии за измерване на постигнатите резултати и коригирането на риска;

г) информация относно критериите за постигнатите резултати, на базата на които се определя правото на дялове, опции и променливите елементи на възнаграждението;

д) основните параметри и логика на схемата на бонусите и други непарични добавки.“

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Приложения I, II, V и VІІ към Директива 2006/49/ЕО се изменят, както следва:

(1) Приложение I се изменя, както следва:

a) Точка 14 се изменя, както следва:

i) Първа алинея се заменя със следния текст:

„14. Институцията причислява своите нетни позиции от търговския портфейл в инструменти, които не са секюритизирани позиции, изчислени в съответствие с точка 1, към подходящите категории в таблица 1, въз основа на техния емитент/длъжник, вътрешната или външна кредитна оценка и остатъчния срок до падежа, като след това ги умножи по теглата, посочени в таблицата. Тя сумира своите претеглени позиции, получени от прилагането на тази точка и на точка 16а (независимо дали те са дълги или къси), за да изчисли своето капиталово изискване за специфичния риск.“

ii) Четвърта алинея се заличава.

б) Вмъква се следната точка 16a:

„16а. Институцията изчислява капиталовото изискване за своите нетни позиции от търговския портфейл в инструменти, които са секюритизирани позиции, както следва:

a) за секюритизирани позиции, които в нетърговския портфейл на същата институция биха били предмет на стандартизирания подход за кредитен риск, 8 % от размера на рисково претеглената експозиция съгласно стандартизирания подход, предвиден в част 4 от приложение ІХ към Директива 2006/48/ЕО;

б) за секюритизирани позиции, които в нетърговския портфейл на същата институция биха били предмет на вътрешнорейтинговия подход, 8 % от размера на рисково претеглената експозиция, изчислен съгласно вътрешнорейтинговия подход, предвиден в част 4 от приложение ІХ към Директива 2006/48/ЕО. С одобрение на надзорните органи методът на надзорната формула може да се използва от институции, които не са институции инициатори, които могат да го прилагат за същата секюритизирана позиция в нетърговския им портфейл. Когато е уместно, прогнозираните вероятност от неплащане и зададен процент на загуба при неплащане, заложени в метода на надзорна формула, се определят в съответствие с членове 84—89 от Директива 2006/48/EО или, при отделно одобрение от надзорните органи, въз основа на подхода, предвиден в точка 5а от приложение V;

в) Независимо от букви а) и б), за секюритизирани позиции, които биха били подлежали на рисково тегло от 1 250 % съгласно член 122б, параграф 1 от Директива 20006/48/ЕО, ако се намираха в нетърговския портфейл на същата институция, 8 % от размера на рисково претеглената експозиция съгласно същия член.“

в) Точка 34 се заменя със следното:

„34. Институцията сумира всички свои нетни дълги позиции и всички нетни къси позиции в съответствие с точка 1. Тя умножава общата си брутна позиция по 8 %, за да изчисли капиталовото си изискване за специфичен риск.

г) Точка 35 се заличава.

(2) В приложение II, точка 7, втора алинея се замества със следния текст:

„Независимо от това, в случай на суап за кредитно неизпълнение институцията, чиято експозиция, възникваща от суапа, представлява дълга позиция в базисния инструмент, има право да използва коефициент от 0 % за потенциална бъдеща кредитна експозиция, освен ако суапът за кредитно неизпълнение не съдържа клауза за анулиране при несъстоятелност на дружеството, чиято експозиция, възникваща от суапа, представлява къса позиция в базисния инструмент, дори и когато базисният инструмент не е изпаднал в неизпълнение, в който случай коефициентът за потенциална бъдеща кредитна експозиция на институцията не надхвърля размера на премиите, които все още не са платени от дружеството на институцията.“

(3) Приложение V се изменя, както следва:

a) Точка 1 се заменя със следното:

„1. Компетентните органи могат, при посочените в настоящото приложение условия, да разрешават на институциите да изчисляват капиталовите си изисквания за позиционен риск, валутен риск и/или стоков риск, като използват свои собствени вътрешни модели за управление на риска, вместо или заедно с методите, описани в приложения І, ІІІ и VІІ. За всеки отделен случай компетентните органи дават одобрение за използването на модели за целите на надзора във връзка с капиталовите изисквания. “

б) В точка 4, втора алинея се заменя със следния текст:

„Компетентните органи проверяват способността на институцията да изпълнява бек-тестове както при реални, така и при хипотетични промени в стойността на портфейла. Бек тестването за хипотетични промени в стойността на портфейла се основава на сравнение между стойността на портфейла в края на деня и стойността му в края на следващия ден при допускане, че позициите са непроменени. Компетентните органи изискват от институциите да предприемат подходящи мерки за подобряване на тяхната програма за бек-тестове, ако преценят, че тя е ненадеждна. Като минимално условие, компетентните органи изискват от институциите да извършат бек-тестове за хипотетични промени (като използват промените в стойността на портфейла, които биха възникнали, ако позициите в края на деня останат непроменени).“

в) Точка 5 се заменя със следното:

„5. За целите на изчисляването на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с търгувани дългови или капиталови инструменти, компетентните органи одобрят използването на вътрешен модел на институцията, ако наред със спазването на условията в останалата част на настоящото приложение, вътрешният модел отговаря на следните условия:

a) той обяснява историческите промени на цените в портфейла;

б) той отчита концентрациите по отношение на големината и промените на състава на портфейла;

в) той е устойчив в неблагоприятна среда;

г) той е потвърден с бек-тестове, чиято цел е да се оцени, дали специфичният риск е точно отразен. Ако компетентните органи разрешат тези бек-тестове да бъдат извършени въз основа на съответни подпортфейли, последните трябва да бъдат уместно подбрани;

д) той отчита индивидуалния базисен риск. Това означава, че институциите трябва да покажат, че вътрешният модел е чувствителен към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции;

е) той отчита събитиен риск.

Вътрешният модел на институцията трябва да оценява консервативно риска от нисколиквидни позиции и от позиции с ограничена ценова прозрачност в условията на реалистични пазарни сценарии. Освен това моделът трябва да отговаря на минималните изисквания по отношение на стандартите за данни. Аналозите трябва да са достатъчно консервативни и могат да се използват, само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната волатилност на позицията или портфейла.

При използването на вътрешен модел институцията може да реши да изключи от изчисленията на своето капиталовото изискване за специфичен риск, позициите, за които е спазено капиталовото изискване за позиционни рискове съгласно точка 16а от приложение І.

С развитието на техниките и на най-добрите практики институциите трябва да се възползват от тези нови техники и практики.“

г) Вмъкват се следните точки от 5a до 5к:

„5а. Институции, които са предмет на точка 5 за търгувани дългови инструменти, при изчисляването на капиталовите си изисквания трябва да имат установен подход за отчитане на риска от неизпълнение и на миграционния риск за позициите в търговския си портфейл, които са в допълнение към рисковете, отчетени в размера на стойността под риск, както е посочено в точка 5. Институцията трябва да покаже, че нейният подход отговаря на стандартите за надеждност, посочени в членове 84—89 от Директива 2006/48/ЕО, при допускане за постоянно равнище на риска, и коригирани при необходимост с цел да отразяват въздействието на ликвидността, концентрациите, хеджирането и опционните характеристики.

Обхват

5б. Подходът за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск обхваща позиции, които са предмет на капиталови изисквания за специфичен лихвен риск, но не обхваща позиции, предмет на специалния режим от точка 16а от приложение І. След получаване на одобрение от надзорния орган институцията може да реши да включи последователно всички борсово котирани капиталови позиции и деривативни позиции, на базата на борсово котирани капиталови инструменти, за които такова включване съответства на това как банката измерва и управлява вътрешно риска. Подходът трябва да отразява въздействието от взаимообвързаността между събитията на неизпълнение и събитията на миграция. Той не трябва да отразява въздействието на диверсифицирането между събитията на неизпълнение и събитията на миграция, от една страна, и други фактори на пазарен риск, от друга страна.

5в. Подходът за отчита на допълнителните рискове трябва да измерва загубите в резултат на неизпълнение, както и вътрешната или външна рейтингова миграция при 99,9 % доверителен интервал за капиталов хоризонт от една година.

Корелационните допускания се подкрепят от анализ на обективна информация в концептуално надеждна рамка. Подходът за отчитането на допълнителните рискове отразява подходящо концентрацията на един или повече емитенти. Отразяват се също концентрациите, които могат да възникнат в рамките на един клас или в различни класове продукти при неблагоприятни пазарни условия.

Подходът се основава на допускането за постоянно ниво на риск за едногодишен капиталов хоризонт, което предполага, че определени отделни позиции в търговския портфейл или набор от позиции, по отношение на които е настъпило неизпълнение или миграция през техния ликвиден хоризонт, са пребалансирани в края на техния ликвиден хоризонт, за да се достигне първоначалното ниво на риск. Като алтернатива, дадена институция може да реши да използва допускането за постоянна едногодишна позиция.

5г. Ликвидните хоризонти се определят съгласно времето, необходимо за продажбата на позициите или за хеджиране на всички свързани съществени ценови рискове на пазарите при неблагоприятни пазарни условия, като се отделя специално внимание на размера на позицията. Ликвидните хоризонти отразяват действителната практика и опит по време на периоди както на системни сътресения, така и на сътресения, характерни само за институцията. Ликвидният хоризонт се измерва съгласно консервативни допускания и е достатъчно дълъг, така че актът на продажбата или хеджирането, сам по себе си, не би повлиял съществено върху цената, на която биха се извършили продажбата или хеджирането.

Подходящият ликвиден хоризонт за дадена позиция или набор от позиции не може да бъде по-кратък от три месеца.

При определяне на подходящия ликвиден хоризонт за дадена позиция или набор от позиции се вземат предвид вътрешните политики на институцията, свързани с коригирането на оценката и управлението на нетъргуваните позиции. Когато дадена институция определя ликвидните хоризонти по-скоро за набори от позиции, отколкото за индивидуални позиции, критерият за подбора на набора от позиции се определя по начин, който изчерпателно отразява различията в ликвидността. Ликвидните хоризонти са по-големи за позиции, които са концентрирани, което отразява по-дългия период, необходим за реализацията на такива позиции. Ликвидният хоризонт за институция, набираща активи за секюритизация, отразява времето за натрупване, продажба и секюритизация на тези активи или за хеджиране на съществените рискови фактори при неблагоприятни пазарни условия.

5д. Хеджове могат да бъдат включени в подхода на дадена институция за отчитане на допълнителните рискове от неизпълнение или от миграция. Позициите могат да бъдат нетирани, когато дълги и къси позиции се отнасят за един същи финансов инструмент. Ефектите от хеджирането и от диверсификацията, свързани с дългите и късите позиции, включващи различни инструменти или различни ценни книжа на същия длъжник, както и дългите и късите позиции към различни емитенти, могат да бъдат признати само чрез изрично моделиране на брутни дълги и къси позиции в различните инструменти. Институциите отразяват въздействието на съществените рискове, които могат да се случат по време на интервалите между падежа на хеджираните позиции и ликвидния хоризонт, както и възможността за съществени базисни рискове в стратегиите за хеджиране по продукт, ранг в капиталовата структура, вътрешен или външен рейтинг, падеж, година на емитиране и други разлики в инструментите. Институцията отразява хеджирана позиция само до степента, до която тя може да бъде поддържана, когато длъжникът наближава кредитно или друго събитие.

За позиции в търговския портфейл, които са хеджирани посредством динамични стратегии за хеджиране, ребалансиране на хеджираните позиции в рамките на ликвидния хоризонт на хеджираната позиция може да бъде признато, при условие че институцията (i) избере постоянното моделно ребалансирапне на хеджираната позиция пред съответния набор от позиции в търговския портфейл, (ii) демонстрира, че резултатите от ребалансиране са включвани в по-добро измерване на риска и (iii) демонстрира, че пазарите на използваните за хеджиране инструменти са достатъчно ликвидни, за да позволят такова ребалансиране дори по време на неблагоприятни пазарни условия. Всякакви остатъчни рискове от динамични стратегии за хеджиране трябва да бъдат отразени в капиталовото изискване.

5е. Подходът за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск трябва да отразява нелинейното въздействие на опции, структурирани кредитни деривати и други позиции със съществено нелинейно поведение по отношение на промени в цените. Институцията взима надлежно предвид размера на моделния риск, характерен за оценката и оценяването на ценовите рискове, свързани с такива продукти.

5ж. Подходът за включване на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск се основава на обективни данни.

Валидиране

5з. Като част от независимия преглед на своята система за измерване на риска и за валидиране на своите вътрешни модели, както се изисква в настоящото приложение, и с оглед на подхода за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, институциите по-специално

i) потвърждават, че подходът им за моделиране на взаимовръзките и ценовите промени е подходящ за техния портфейл, включително за избора и теглата на техните систематични рискови фактори;

ii) извършват различни стрес тестове, включително анализ на чувствителността и на сценариите, за да оценят количествената и качествената обективност на подхода, особено по отношение на третирането на концентрациите. Тези тестове не се ограничават до различните събития, настъпили в миналото;

iii) прилагат подходящо количествено валидиране, включително съответните сравнителни показатели за вътрешно моделиране.

Подходът за отчитане на допълнителните рискове трябва да отговаря на прилаганите от институцията вътрешни методи за управление на риска с цел установяване, измерване и управление на търговските рискове.

5и. Институцията документира своя подход за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, така че неговата взаимообвързаност и други допускания, използвани в моделирането, да са прозрачни за компетентните органи.

5й. Ако институцията използва подход за отчитане на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, който е несъвместим с всички изисквания в настоящата точка, но е съвместим с вътрешните методи на институцията за установяване, измерване и управление на рисковете, тя трябва да може да демонстрира, че нейният подход води до капиталово изискване, което е поне толкова голямо, колкото ако се основаваше на подход, който е напълно съвместим с изискванията на настоящата точка. Компетентните органи преглеждат поне веднъж годишно дали посоченото в предходното изречение се съблюдава. Комитетът на европейските институции за банков надзор следи различните практики в тази област и изготвя насоки, за да осигури равнопоставеност.

5к. Институцията изчисляват подхода за отчитане на допълнителните рискове поне веднъж седмично.

д) Точка 7 се заменя със следното:

„7. За целите на точка 10б, букви а) и б), резултатите от собственото изчисление на институцията се умножават по коефициент (m₊) с най-малка стойност 3.“

е) В точка 8, първа алинея се замества със следното:

„За целите на точка 10б, букви а) и б), мултипликационият коефициент (m₊) се увеличава с плюс-фактор между 0 и 1 в съответствие с таблица 1, в зависимост от броя на превишаванията за последните 250 работни дни, доказани от бек-тестовете на институцията за измерване на стойността под риск, както се посочва в точка 10. Компетентните органи изискват от институциите да изчисляват превишенията по последователен начин въз основа на бек тестване на хипотетичните промени в стойността на портфейла. Превишение е еднодневна промяна в стойността на портфейла, която надвишава съответния еднодневен размер на стойността под риск изчислен от модела на институцията. С цел определяне на плюс-фактора, броят на превишенията се оценява поне веднъж на тримесечие.“

ж) Точка 9 се заличава.

з) Точка 10 се изменя, както следва:

i) буква в) се заменя със следното:

„в) 10-дневен еквивалентен период на държане;“

ii) буква д) се заменя със следното:

„ д) месечно актуализиране на набора от данни.“

и) Добавят се следните точки 10а и 10б:

„10а. В допълнение, всяка институция изчислява „стойността под риск в условия на стрес“ на 10-ия ден, с 99-процентов едностранен доверителен интервал на измерване на стойността под риск за текущия портфейл, със заложени показатели на модела за стойност под риск, калибрирани с историческите данни от периодите на значителни финансови сътресения, имащи отношение към портфейла на дружеството. Изборът на такива исторически данни подлежи на годишен преглед и одобрение от компетентните органи. Комитетът на европейските институции за банков надзор следи различните практики в тази област и изготвя насоки, за да осигури уеднаквяване. Институциите изчисляват стойността под риск при неблагоприятни пазарни условия поне веднъж седмично.

10б. Всяка институция трябва да спазват ежедневно капиталовото изискване, изразено като сбора на:

a) по-голямото от (1) размера на нейната стойноста под риск за предходния ден, изчислена съгласно точка 10 (VaRt-1); и (2) средната величина на измерените дневни стойности под риск в съответствие с точка 10 за всеки от предходните шестдесет работни дни (VaR_avg), умножена с мултипликационния фактор (m₊);

плюс

б) по-голямото от (1) размера на нейната най-актуална известна стойност под риск при неблагоприятни пазарни условия, изчислена съгласно точка 10 (sVaR_t-1); и (2) средната величина на стойностите под риск при неблагоприятни пазарни условия, измерени по начина и с честотата, посочени в точка 10а през предходните шестдесет работни дни (VaR_avg), умножена с мултипликационния фактор (m₊);

в) сумата от нейните претеглени позиции (независимо дали дълги или къси), получена от прилагането на точка 16а от приложение І;.

плюс

г) по-голямата от последно измерената величина и средната величина за период от 12 седмици на допълнителния риск от неизпълнение и на миграционния риск, измерени от институцията съгласно точка 5а.“

„Моделът за измерване на риска отчита достатъчен брой рискови фактори в зависимост от степента на активност на институцията на съответните пазари. Когато рисков фактор е включен в ценовия модел на институцията, но не е включен в модела за измерване на риска, институцията трябва да може да обоснове този пропуск по задоволителен за компетентните органи начин. Освен това, моделът за измерване на риска обхваща нелинейността на опции и други продукти, както и риска от взаимообвързаност и базисния риск. Когато се използват аналози за рискови фактори, те трябва да бъдат подкрепени от добри исторически данни за държаната действителна позиция. В допълнение, следното се прилага за индивидуални видове рискове:“

(4) Приложение VІІ, част Б се изменя, както следва:

a) В точка 2, буква а) се заменя със следното:

„а) документирани правила и процедури за процеса на оценяване. Това включва ясно определени отговорности в различните области при определяне на оценките, източниците на пазарна информация и прегледа на тяхната целесъобразност, насоки за използването на ненаблюдавани показатели, отразяващи допусканията на институцията за това какво биха използвали пазарните участници при ценообразуване на позицията, честотата на независимото оценяване, избрания час за заключителните цени, процедурите за коригиране на оценките, и процедурите за месечно и извънредно потвърждение;“

б) Точка 3 се заменя със следното:

„3. Институциите, когато е възможно, пазарно оценяват своите позиции. Пазарното оценяване е оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни заключителни цени от независим източник. Примери за това са борсови цени, цени от системи за пазарна информация или котировки от независими брокери с висока репутация.“

в) Точка 5 се заменя със следното:

„5. Когато не е възможно да се приложи пазарно оценяване, институциите трябва да извършат консервативно моделно оценяване на позициите/портфейлите, преди да приложат капиталови изисквания към търговския портфейл. Моделно оценяване е всяко оценяване, което се сравнява спрямо бенчмарк, екстраполира се или се изчислява по друг начин на базата на пазарни данни.“

г) В точка 6, буква а) се заменя със следното:

„а) висшето ръководство е запознато с елементите на търговския портфейл или на други оценени по справедлива стойност позиции, които подлежат на моделно оценяване, и осъзнава значението на несигурността, която моделът поражда при отчитането на риска/доходността от дейността;“

д) Точки 8 и 9 се заменят със следното:

„Коригиране на оценката

8. Институциите въвеждат и поддържат процедури за извършване на коригиране на оценката.

Общи стандарти

9. Компетентните органи изискват следните корекции в оценката да бъдат официално взети предвид: нереализирани кредитни спредове, разходи за закриване на позиции, операционни рискове, предсрочно прекратяване, разходи, свързани с инвестиране или финансиране, бъдещи административни разходи и, когато е целесъобразно, риск от модела.“

е) Точки от 11 до 15 се заменят със следното:

„11. Институциите въвеждат и поддържат процедури за изчисляване на корекцията в текущата оценка на нисколиквидни позиции. Такива корекции, когато е необходимо, се извършват в допълнение към всякакви промени в стойността на позицията, изисквани за целите на финансовото отчитане, и отразяват неликвидността на позицията. Съгласно тези процедури, институциите преценяват няколко фактора при определяне на необходимостта от коригиране на оценката за нисколиквидни позиции. Тези фактори включват периода от време, необходим за пълно хеджиране на позицията/рисковете, променливостта и средната стойност на разликата между цените „купува“ и „продава“, наличието на пазарни котировки (брой и самоличност на маркетмейкърите), променливостта и средните стойности на търгуваните количества, включително търгуваните количества в периоди на неблагоприятни пазарни условия, пазарна концентрацията, „застаряването“ на позициите, степента, до която оценката се основава на моделно оценяване, и влиянието на други рискове от модела.

12. Когато използват оценки от трети страни или моделно оценяване, институциите преценяват дали да приложат коригиране на оценката. Освен това институциите преценяват необходимостта от създаване на резерви за нисколиквидните позиции и периодично преглеждат тяхната уместност.

13. Когато корекции в оценките доведат до значителни загуби през текущата финансова година, те се приспадат от първоначалния собствен капитал на институцията по член 57, буква к) от Директива 2006/48/ЕО.

14. Другите печалби/загуби в резултат от корекции в оценката се включват в изчисляването на „нетната печалба на търговския портфейл“ по член 13, параграф 2, буква б) и се добавят към/изваждат от допълнителния собствен капитал, с който могат да се покриват изискванията за пазарни рискове в съответствие с тези разпоредби.

15. Корекции в оценката, които превишават тези, направени по счетоводната рамка, която ползва институцията, се третират в съответствие с точка 13, ако те водят до съществени загуби, или с точка 14 — във всички останали случаи.“