Bg комисия на европейските общности брюксел, 16 2007 г. Com (2007) 247 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите

Постепенното разработване на пътната карта за Общото пространство на мир, сигурност и правосъдие, приета през май 2005 г., се осъществява в рамките на споразумението за партньорство и сътрудничество ЕС-Русия. Цялостното осъществяване на това общо пространство се проследява два пъти годишно от постоянния съвет за партньорство ЕС-Русия на министрите по правосъдие и вътрешни работи. Допълнително се провеждат неформален диалог и заседания на експертно равнище. Нашето стратегическо партньорство се основава на общи ценности, на които се крепят отношенията ЕС-Русия, според записаното в споразумението за партньорство и сътрудничество и в пътната карта. В тях изрично е предвидено засилване на нашето сътрудничество посредством спазване на човешките права и основни свободи в държавите-членки на ЕС и Русия, която като член на Съвета на Европа трябва да спазва разпоредбите, съдържащи се в Европейската конвенция за правата на човека.

След разпадането на СССР Русия е главна крайна цел за бежанци и икономически преселници от съседните страни, както и страна с голям брой вътрешно разселени лица. Напоследък тя се превърна и в голяма страна на транзит за миграционни движения главно от Югоизточна Азия, Китай и Афганистан към Западна Европа. Сътрудничеството с Русия в областта на миграционната политика и движението на хора е следователно въпрос с нарастващо значение.

• 
  Съществува необходимост от задълбочаване на всеобхватния диалог с Русия по всички въпроси, свързани с миграцията, включително убежището, борбата срещу нелегалната имиграция и трафика на хора, трудова миграция и всички съответни социални аспекти на миграцията. Засилването на обмена на опит между държавите-членки на ЕС и Русия по управлението на трудовата миграция би било особено плодотворно.
  
• 
  Осъществяването на приоритетите, поставени от пътната карта за общото пространство, трябва да бъде засилено, и по-конкретно целите за обмен на информация по политиките за управление на миграцията и най-добрите практики, включващи оценката на статистически данни и необходимо сътрудничество по отношение на трети страни. В този смисъл сътрудничеството между съответните органи, натоварени с осъществяване на споразуменията за реадмисия и визово улесняване трябва да бъде насърчавано, при строго наблюдение на процеса на осъществяване, допринасяйки за по-ефективна борба срещу незаконната имиграция и в същото време, улеснявайки контактите между хората. Освен това, както е установено в общото пространство, трябва да бъде започнат диалог за разглеждане на условията за безвизово пътуване като дългосрочна цел. Тази новосъздадена рамка може да бъде използвана, за да се търсят начини за засилване на отношенията в други области, свързани с миграцията.
  
• 
  На загрижеността по повод прилагането от руското законодателство на Конвенцията за бежанците от 1951 г. трябва да се отговори чрез засилване на сътрудничеството в областта на убежището с Руската федерация. Също така съществува необходимост от подобряване на защитата на вътрешно разселените лица съгласно международните норми, също за да се избегне натиск върху системите за даване на убежище на съседни страни.
  
• 
  Обменът на информация по законодателната рамка, свързана с всички форми на трафик на хора, трябва да бъде засилен, включително в контекста на TF-OC. По-специално, трябва да бъде засилено прилагането на споразумението за сътрудничество Европол-Русия от 2003 г. за борба с различните форми на транснационална престъпна дейност. По-нататъшна подкрепа трябва да бъде оказана на работата на TF-OC за борба с трафика на хора като средство за подобряване на регионалното сътрудничество при правоприлагането в различни сфери в региона на Балтийско море и по-специално с Руската федерация. Трябва да се търсят пътища за засилване на ролята на Европол и FRONTEX в региона на Балтийско море.
  
• 
  Предвиденото в мандата им ефективно оперативно сътрудничество между FRONTEX и руската служба за гранична охрана е важно, по-специално с оглед насърчаване на най-добрите практики при граничното управление.
  

Що се отнася до Ливан и Йордания, миграцията и свързаните теми се обсъждат в съответните подкомисии по миграция и социални въпроси в рамките на съответните споразумения за асоцииране и плановете за действие по ЕПСО. Планът за действие с Ливан се позовава специално на сътрудничеството в областта на миграцията и управлението на границите, партньорство с FRONTEX, възможността за по-добро управление на работната ръка и визово улесняване. Планът за действие на Йордания съдържа раздел по въпросите на миграцията, включително възможността за обсъждане на сътрудничество в областта на транзитната миграция, даване на убежище, както и по визови въпроси. Управлението на границите е друг приоритет в плановете за действие на двете страни. Няма официален двустранен диалог по действащото споразумение за сътрудничество със Сирия. Евро-средиземноморското партньорство, в което участват Ливан, Йордания и Сирия, също спомага за регионален диалог по въпросите на миграцията между ЕС и партньорските страни. Няма рамка за диалог с Иран⁸, както и официален диалог по миграцията и свързаните с нея въпроси с Ирак⁹.

• 
  Диалог с Ливан и Йордания по въпросите на миграцията, визите, убежището и граничното управление ще бъде активно развиван в рамките на съответните заседания на подкомисии, и съгласно приоритетите, заложени в плановете за действие по ЕПСО. Относно Сирия, двустранен диалог ще бъде започнат след подписване на споразумение за асоцииране.
  
• 
  Предвид нарастващата важност на бежанските въпроси в тези страни, особено във връзка с конфликта в Ирак и неговото отражение върху съседите му, и предвид факта, че досега голямата част от бежанците са настанени от страните, които са ги приели (между които Йордания и Сирия са най-големите приемници със съответно 750 000 и 1 млн. бежанци), ЕС трябва да има готовност за по-нататъшна подкрепа и участие в съответния регионален диалог или инициативи за сътрудничество. В своите отношения с Йордания и Сирия, ЕС и неговите държави-членки следва да продължат насърчаването на условия, които позволяват на международната общност да предостави хуманитарно подпомагане и международна защита, включително подкрепа чрез възстановителни и други програми.
  
• 
  Иран следва да бъде насърчаван да играе по-активна роля за сътрудничество със своите съседи (особено Турция и южен Кавказ, но също Пакистан и Афганистан) при предотвратяването съдебното преследване на контрабандата и трафика на хора. Могат да бъдат изследвани пилотни форми за конкретно сътрудничество на техническо равнище.
  
• 
  Всички тези страни могат да бъдат насърчени да ратифицират, където е необходимо, и да прилагат Женевската конвенция и Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност (UNTOC) и нейните допълнителни Протоколи.
  

Миграцията и свързаните с нея въпроси се обсъждат на заседанията на подкомисията по правосъдие и вътрешна политика, предвидени за Казахстан и Узбекистан в рамките на съответните СПС. Миграцията се обсъжда и в комисията по сътрудничество в рамките на СПС ЕС-Киргизстан. Все още няма официален двустранен диалог по миграцията с Туркменистан и Таджикистан. Регионалният диалог по миграцията между ЕС и Централна Азия съществува в допълнение към гореизброените срещи. ЕС своевременно може да изяви желание въпросите на миграцията да бъдат включени в политическия и икономически диалог със страните от Централна Азия.

• 
  По-нататъшно сътрудничество може да бъде търсено в областта на граничното управление съгласно насоките на проекта BOMCA или други текущи проекти в сферата на управлението на миграцията на работна сила.
  
• 
  Би могло да се обмисли техническо подпомагане за държави от региона за по-нататъшно сътрудничество с ЕС, Турция и източните партньорски страни по ЕПСО при превенцията на нелегалната имиграция и борбата срещу контрабандата и трафика на хора.
  
• 
  Партньорските страни следва също да бъдат насърчени да ратифицират, където е необходимо, и да прилагат Женевската конвенция и Конвенцията на ООН срещу трансграничната организирана престъпност (UNTOC) и нейните допълнителни протоколи.
  

Политическата рамка за сътрудничество с Азия е съобщението от 2001 г. относно Европа и Азия: Стратегическа рамка за засилено партньорство, която предвижда засилването на диалога и сътрудничеството с Азия в определен брой области, включително теми от правосъдието и вътрешните работи, а именно визи, убежище, имиграционна и други политики, свързани със свободното движение на хора, както и социална политика и глобални предизвикателства и възможности. Комисията счита, че този политически и икономически диалог се нуждае от засилване на регионално равнище на форуми като AСЕАН и AСEM, както и в двустранен план.

Що се отнася до Китай, консултации на високо равнище с Общността се провеждат редовно по въпроси, свързани с борбата срещу нелегалната имиграция и трафика на хора, с насочено внимание към обмен на информация и стъпки за изграждане на доверие. Именно в този контекст се обменя информация за законодателство, въведено от двете страни, и се провеждат проучвателни разговори за реадмисия, успоредно с дискусии за законни средства за пътуване до и из Европа.

3.3.2. Препоръки

В допълнение към въпросите за миграцията и развитието, области като визите, предоставянето на убежище, имиграцията и други политики, свързани със свободното движение на хора, придобиват нарастващо значение в отношенията ни с Азия, именно на фона на засилващите се търговски отношения, включително търговията с услуги; демографската промяна, при която силното нарастване на населението в по-голямата част от Азия контрастира със спад на населението в Европа; както и нарастващо поле на възможности за трудова миграция и за намиране на съответствие между търсенето и предлагането на работна сила в някои икономически сектори. Това се потвърждава от увеличаването на имиграцията от региона, развитието на диалога по тези въпроси, включването на миграцията в новите споразумения за сътрудничество с югоизточните азиатски страни, и развитието на глобални инициативи като процеса от Бали. Освен това, някои страни получават специално внимание поради приоритета, даден им от ЕС поради политиката за реадмисия. Това са страни или територии, с които Общността е сключила споразумение за реадмисия (Хонконг, Макао, Шри Ланка), в процес е на сключване на такова (Пакистан) или възнамерява да води преговори за споразумение (Китай). ЕС също постави начало на двустранен и многостранен диалог с Азия по въпроси, свързани с трудовата миграция, включително трудова заетост, социална политика и образование. Отправният подход е насочен към същинските причини на емиграцията от трети страни в този регион и следователно:

• 
  Текущите преговори за реадмисия и инициативите, свързани с борбата срещу контрабандата и трафика на хора, се нуждаят от по-нататъшна подкрепа.
  
• 
  В средносрочна перспектива диалогът по въпросите на миграцията трябва да стане стандартен аспект от политическия и икономически диалог със страните в региона. Трябва да се използват докрай възможностите, предоставени от диалога в рамките на ASEM и неговият виртуален секретариат, създаден наскоро за обмен на информация и най-добри практики по въпросите на миграцията.
  
• 
  Трябва да бъде разгледан потенциалът на трудовата миграция от Азия. Увеличената и добре управлявана мобилност за някои категории хора от страните в този регион може да бъде от голямо значение за ЕС, както и за социалноикономическото развитие на самите страни. Трудовата миграция е важен въпрос от дневния ред на новоустановения диалог ЕС-Индия и съществуват възможности за разширяване на диалога с Китай в интерес и на двете страни, отвъд сегашния му фокус върху нелегалната миграция и туристическите потоци, с цел да се улесни мобилността. Обмен по въпросите на трудовата миграция е започнат в контекста на ASEM и възможният обхват за един по-близък диалог и сътрудничество с ASEAN в тази област се изследва в момента. Поради това Комисията предлага изпробване на почвата с подбрани страни в региона посредством партньорства във връзка с мобилността.
  

Многобройни различни инициативи вече са предприети с оглед насърчаване на управлението на миграцията в съседните и по-далечни страни и региони. Като счита, че стойността на Глобалния подход ще се увеличи, ако бъде осигурена по-голяма свързаност и допълване между тези инициативи, Комисията предлага държавите-членки да дадат своя първоначален принос, като допълнят списъка с всички инициативи на Общността в страните и регионите, включени в това съобщение (виж приложение I), със списъка на техните собствени национални инициативи, така че да бъде съставена по-пълна картина на настоящото положение.

Освен това може да бъде направено повече, за да се разбере размерът и характеристиките на миграционните потоци от изток и югоизток. Наличната информация не е систематично събирана или използвана. Няколко организации притежават ценна информация за различните области, които са част от цялостния подход към миграцията. Трябва да бъде обмислена инициатива, която създава мрежа за информационен обмен между FRONTEX, Европол, МOM, МЦРПМ, МОТ, различни агенции на ООН – ПРООН, ВКБООН и особено Организацията за борба с дрогата и престъпленията на ООН – и други международни и регионални организации от рода на SECI.

Предвид значимостта на трафика и контрабандата на хора е необходим по-съгласуван подход с цел да се придвижат напред политическите инициативи за справяне с това явление. Конкретни инициативи могат да бъдат по-нататъшно разширяване на списъците на съществуващите инициативи (вече подготвени от Алианс срещу трафика на хора), засилване на диалога с трети страни за разпространяване на ефективни политики против трафика и насочване към специфични области на загриженост като защита на жертвите на трафик, по-специално жени и деца. Освен това ЕС следва да обмисли активно участие в текущите глобални инициативи като например Групата за междуинституционално сътрудничество срещу трафика на хора (ICAT). Наскоро приетата програма за „превенция и борба с престъпленията“ позволява финансова подкрепа на проекти от приоритетни области като превенция, защита и подпомагане на жертвите и преследване и наказание на виновниците.

По отношение на незаконните потоци, FRONTEX трябва да получи по-значима роля в осигуряването на последователност и координацията на неговите дейности и общата външна политика на ЕС. Географските приоритети на агенцията през 2007 г. включват развитие на сътрудничеството с Русия, Украйна, Молдова, Грузия, Западните Балкани и азиатските страни, по-специално Китай, Пакистан и Индия. С вече установена стратегия и работна програма FRONTEX трябва да получи исканите ресурси, за да изпълни ефективно мандата си и държавите-членки трябва да осигурят наличието на необходимите ресурси за участие в съвместните операции на FRONTEX и анализ на рисковете. Възможността RABIT да бъде прилаган по източните и югоизточните граници също се препоръчва. FRONTEX следва занапред да развие подходящи разузнавателни методологии за осигуряване на достоверен анализ на риска и да бъде насърчаван да участва в проекти, срещи, конференции и обучения с трети страни.

Необходим е и по-съгласуван подход за постигане на подобрения в управлението на трудовата миграция. Инициативите в тази област се нуждаят от ангажиране на всички съответни участници, а именно министерствата по въпросите на търговията, труда и образованието и други ключови фигури, включително социалните партньори. Чрез конкретни инициативи трябва да се направи оценка и предвиждане за общото трудово търсене и предлагане по групи заетост и да разгледат свързаните въпроси като признаването на уменията и квалификациите, достъп до трудовия пазар, интеграция на мигрантите, популяризиране и улесняване на нови форми на миграция като временната и циркулярната миграция, както и изграждане на капацитета на служби по заетостта в трети страни. Инициативите трябва да бъдат тясно свързани с насърчаването на достойния труд за всички в контекста на миграцията.

Държавите-членки на ЕС могат да увеличат броя на офицерите за връзка по имиграцията (ОВИ) в региона и да развият мрежа от ОВИ по главните миграционни пътища. Общността може да допринесе към тези усилия чрез Европейския фонд за външните граници.

Установяването на общи центрове за заявления за визи - подобно на откритите в Молдова със сътрудничеството на Австрия, Унгария, Латвия и Словения и скоро Естония и Дания - също може да помогне за споделяне на предоставянето на услуги между държавите-членки. Освен това, регионалното разгръщане на Визовата информационна система може да бъде стимул за засилване на представителството от държавите-членки и установяване на общи центрове за заявления за визи в този регион.

ЕС и неговите държави-членки засилват дейностите се в подкрепа на трети страни с цел по-добро справяне с миграцията. Инструментът за техническо подпомагане и обмен на информация – TAIEX, като инструмент на ЕС за краткосрочни експертни мисии играе важна роля при намиране на необходимите експерти за трети страни, също и в други области от ПСС. Но мандатът на службата понастоящем е ограничен до страните кандидати и страните, включени в ЕПСО. В бъдеще могат да бъдат търсени нови форми на сътрудничество.

5. Заключение

Източните и югоизточни съседни на ЕС региони имат важно значение по отношение на законната и незаконна миграция между страните в региона и към ЕС. Диалогът и сътрудничество по въпросите на миграцията са вече в напреднал етап с много от страните в тези региони, особено във връзка с борбата срещу незаконната имиграция. Прилагането на глобалния подход към тези региони изисква, в рамките на наличните средства, по-нататъшно развиване, балансиране и разширяване на сътрудничеството – по-конкретно чрез по-добро справяне с въпросите, свързани с мобилността и развитието като измерение на миграцията – за да може ЕС да получи доверие в очите на своите партньори и да достигне следващия етап от сътрудничеството си с тях.

Като пръв етап Комисията счита за съществено важно, използвайки установените рамки за обсъждане на миграцията, диалогът и темите за споразуменията по мобилността да заемат все по-широко място в отношенията на ЕС с партньорските страни от ЕПСО. За да се отговори на този политически приоритет, следва да се направи оценка на сегашните визови процедури и следва да се търсят практически мерки за улесняване на движението на основните категории пътуващи по сегашните визови режими до края на 2007 г. Предвид изместването на границите на ЕС в резултат от разширяването, засилването на регионалното сътрудничество с Черноморския регион и вътре в него, особено в областите с граничен контрол и борбата срещу нелегалната имиграция, изисква днес специално внимание. Сътрудничеството с Руската федерация също трябва да продължава и да се усилва. Освен това, диалогът и сътрудничеството със страни и региони на произход, разположени по-далеч на изток ще продължи да се засилва.

Основна цел при прилагането на глобалния подход към тези региони е необходимостта да се поддържа последована политика и да се осигури допълване с настоящия диалог и инициативи за сътрудничество по миграцията и свързани с нея области, които вече се осъществяват в общия контекст на външната политика на ЕС. В тясно сътрудничество и координиране с държавите-членки и всички други засегнати страни, Комисията ще осигури тази последователност и допълване и съответното проследяване, където е възможно със срокове, за координирането на глобалния подход в тези региони.

ASEAN : Association of South-East Asian Nations – Асоциация на южно-азиатските нации

ASEM : Asia-Europe Meeting – Форум на държавите от Азия и Европа (АСЕМ)

BSBCIC : Black Sea Border Coordination and Information Centre – Граничен координационен и информационен център за черноморско сътрудничество

BSEC : Black Sea Economic Cooperation – Черноморско икономическо сътрудничество

BOMCA : Border Management in Central Asia – Гранично управление в Централна Азия

ENP :

European Neighbourhood Policy – Европейска политика за добросъседство

ICAT : UN Inter-Agency Cooperation Group on Human Trafficking – Група на ООН за междуинституционално сътрудничество във връзка с трафика на хора

ICMPD : International Centre for Migration Policy Development – Международен център за развитие на миграционната политика

ILO : Immigration Liaison Officer – имиграционен служител за свръзка

ILO : International Labour Organization – Международна организация на труда

IOM : International Organisation for Migration – Международна организация за миграция

IPA : Instrument for Pre-Accession Assistance – Инструмент за предприсъединително подпомагане

MARRI : The Migration, Asylum, Refugees Regional Initiative – Регионална инициатива „Миграция, убежище, бежанци“

PCA : Partnership and Cooperation Agreement – Споразумение за партньорство и сътрудничество

RABIT : Rapid Border Intervention Team – Екип за бърза гранична намеса

SAA : Stabilisation and Association Agreement – Споразумение за стабилизация и асоцииране

SECI : South-East European Cooperative Initiative – Югоизточна европейска инициатива за сътрудничество

SEECP : South-East Cooperation Process – Процес за югоизточно сътрудничество

STM : Stabilisation and Association Process Tracking Mechanism – проследяващ механизъм на процеса на стабилизация и асоцииране

TAIEX : Инструмент за техническа помощ и информационен обмен

TF-OC : Task Force on Organised Crime in the Baltic Sea Region – оперативна група по организираната престъпност в региона на Балтийско море

UNDP : Програма за развитие на Организацията на обединените нации

UNHCR : United Nations High Commissioner for Refugees – Върховен комисариат за бежанците на ООН

UNODC : United Nations Office on Drugs and Crime – Служба на ООН за борба с наркотиците и престъпленията

UNTOC : UN Convention Against Transnational Organised Crime – Конвенция на ООН срещу трансграничната организирана престъпност

Asia-Europe Meeting – Форум на държавите от Азия и Европа (АСЕМ) АСЕМ е неформален процес на диалог, започнат през 1996 г. В процеса участват: държавите-членки на ЕС, Европейската комисия и тринадесет азиатски страни (Бруней, Бурма/Мианмар, Китай, Камбоджа, Индонезия, Япония, Южна Корея, Малайзия, Лаос, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам). Срещата на върха АСЕМ 6, състояла се през септември 2006 г. реши да приеме Индия, Монголия, Пакистан и секретариата на АСЕАН в процеса АСЕМ, след като изпълнят необходимите процедури.