Bg комисия на европейските общности брюксел, 16 2008 com(2008) 465 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета и европейския икономически и социален комитет

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 465 окончателен

С правото върху интелектуална собственост се установява правна защита на нематериалната собственост. Когато например един произведен продукт се продава, той самият става собственост на купувача. Правото върху интелектуална собственост обаче позволява свързани с продукта нематериални елементи да останат собственост на този, който го е създал или изобретил. Тези нематериални елементи включват идеята или изобретението, стоящи в основата на продукта, или името или знака, които го отличават от останалите продукти. Традиционно интелектуалната собственост може да се раздели на две основни категории: индустриална собственост и авторски права. Настоящото съобщение е съсредоточено върху правата върху индустриална собственост¹.

Патентите и търговските марки са най-добре познатите права върху индустриална собственост. Патентите са изключителни права с ограничен срок, предоставени на изобретател срещу предоставяне на техническа информация за изобретението. За разлика от тях, правата, свързани с търговски марки, представляващи знаци, които показват произхода на стоките и услугите, нямат максимален срок, ако продължават да се използват при търговията. И двата вида права обаче могат да се поддържат в сила единствено чрез плащане на такси за поддържане на патента. Правата върху индустриална собственост са разнородни и включват както по-малко познати права като права върху индустриален дизайн, географски указания и правна закрила на сортове растения. Това, което е общо за всички тези права обаче е, че те позволяват на притежателя си да възпрепятства употребата без разрешение на нематериален актив с потенциална търговска стойност независимо от това дали става въпрос за идея, стояща в основата на иновативен продукт или процес, или за указание на произхода за потребителя.

Европа се нуждае от силна правна закрила на индустриалната собственост, която да ѝ позволява да защитава иновациите си и да продължи да бъде конкурентоспособна в глобалната икономика, основаваща се на знанието. В ЕС съществува защита на нивото на Общността за повечето регистрирани права върху индустриална собственост. До постигането на споразумение относно патента на Общността обаче за фирмите няма такава възможност по отношение на патентите. За да се запълни тази празнота, през април 2007 г. Комисията публикува съобщение² с цел да съживи дебата относно патентната система в Европа и очерта път за развитие към патент на Общността и подобрена патентна юрисдикция за ЕС. Комисията счита, че напредъкът в това отношение е жизненоважен и потвърждава отново намерението си да се стреми като приоритет към споразумение по тези предложения.

Съобщението от предходната година даде тласък за напредък по отношение на неразрешени въпроси, свързани със законодателството на Общността в областта на патентите. След като се установи, че се е натрупала политическа воля за намирането на решения относно патентите, в настоящото съобщение се обръща внимание на разработването на хоризонтална и интегрирана стратегия, обхващаща спектъра на правата върху индустриална собственост. Съобщението няма за цел разглеждането на сравнителните достойнства на формалните права върху индустриалната собственост и алтернативните бизнес модели като софтуер с отворен код или търговски тайни, а се фокусира върху самите права върху индустриална собственост. В него се анализират съществуващите инициативи с цел да се предложат действия, за да може системата да функционира оптимално при посрещането на предизвикателствата, пред които ще бъде изправена Европа през идващите години.

2. Предизвикателства

В стратегическия доклад относно обновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места Комисията откроява инвестирането в знания и иновации като една от четирите приоритетни области за целенасочени действия в цикъла 2008―2010 г.³ Защитата на интелектуалната собственост е ключово рамково условие за иновации, стимулиране на инвестициите в научно-изследователската и развойна дейност и преноса на знания от лабораторията към пазара. Наличието на ясен режим за правна закрила на интелектуалната собственост е условие със съществено значение за единния пазар и за превръщането в реалност на „петата свобода“ ― свободното движение на знания. Той може да има принос и като част от по-широкообхватна политика за намиране на решения, с които да може да се отговори на глобални въпроси с нарастващо значение като изменението на климата, застаряването на населението в световен мащаб и възможна енергийна криза.

Собствеността, независимо от това дали е материална или не, има решаващо значение за функционирането на пазарната икономика. Правата върху индустриална собственост като патенти, дизайни и правна закрила на сортовете растения дават стимули за създаването на нови изобретения и други иновации чрез предоставянето на изключителни права за ограничен период. Такива права върху индустриална собственост улесняват навлизането на пазара на нови участници, като спомагат за привличането на рисков капитал и дават възможност да се лицензира продукцията на дотогавашните участници. Правната закрила на търговските марки е от основно значение за наличието на система с работеща конкуренция, позволяваща на потребителя да разграничава продуктите и услугите на предприятията. Търговските марки предлагат високоефективно средство за комуникация. От една страна те служат като средство за предоставяне на информация и реклама, а от друга страна ― като символ, който да създаде и представя предприемаческия капацитет и имиджа на предприятието. Без имитации, които да ги конкурират, производителите могат да увеличават пазарните си дялове, да подобряват маржовете на печалбата си и да развиват лоялността на клиентите си.

Патентните права пораждат ползи не само за техните притежатели чрез разпространяването на знания. Дружества, които се конкурират, могат да загубят пазарен дял поради патенти на конкурент, но те ще могат да се възползват от новите технологични възможности след публикуването на изобретения, с което се намалява необходимостта от копиране на съществуващи образци. Това може да създаде виртуозен кръг от изобретения, който в дългосрочен план да балансира първоначалния ефект от високи цени през периода на изключителни търговски права. Следователно индустриалната собственост може да има положителен ефект върху конкуренцията, когато е придружена от стриктно прилагане на законодателството за защита на конкуренцията, за да не се допуснат злоупотреби с правата.

Пример на благоприятен за конкуренцията ефект от индустриалната собственост е образуването на технологични пулове⁴ при патентите, при които се намаляват транзакционните разходи и се определя горна граница за кумулативните авторски възнаграждения. Създаването на пул позволява еднократно лицензиране на технологиите, които са обхванати от него. Съвместното лицензиране и обслужване могат да доведат до допълнително намаляване на разходите, когато притежателите на лицензии получават текущи услуги относно прилагането на лицензираните технологии.

Въпреки тези ползи правата върху индустриална собственост не са крайна цел сами по себе си. При политиката е необходимо да се отчита балансът между предоставянето на изключително право и разпространението на нови продукти и процеси с цел правата върху индустриалната собственост да продължат да носят икономически и социални ползи и в бъдеще.

2.2. Изменящата се среда по отношение на иновациите

В глобалната икономика, основаваща се на знанията, нарасна значението на иновациите като движеща сила на конкурентните предимства. Предприятията в ЕС вече не могат да разчитат на цените за поддържане на своята конкурентоспособност. В тази среда малките и средни предприятие (МСП) и публичните научноизследователски организации (ПНО), включително университетите, играят все по-нарастваща роля, а лицензирането на правата върху индустриална собственост става все по-важно. Комисията акцентира дори още по-силно върху МСП в Лисабонския цикъл за периода 2008―2010 г., като предложи нови мерки в „Small Business Act“ за Европа⁵. Освен това значението на трансфера на знания между ПНО и частния сектор за повишаването на европейската конкурентоспособност наскоро бе потвърдено отново в препоръка на Комисията до държавите-членки. Тя включва Кодекс от добри практики за ПНО относно управлението на интелектуалната собственост⁶ и се основава на призив за създаването на европейска рамка за трансфер на знания⁷. Препоръката ще спомогне за създаването на по-голяма равнопоставеност и ще улесни транснационалния трансфер на знания. За подобряване в тази насока може да послужи и хармонизирана дефиниция и приложение на освобождаването на научноизследователската дейност от производства във връзка с нарушаване на патентни права⁸. Освен това, тъй като много ПНО стават по-предприемачески ориентирани, например чрез лицензирането на дейности или създаването на съпътстващи дейности, техните нужди до голяма степен са подобни на тези на МСП. Следователно много от мерките за МСП, очертани в настоящото съобщение, могат да са от полза и за научноизследователските институции.

Като съществена част от управлението на интелектуалните активи, правата върху индустриална собственост играят все по-нарастваща роля в общата бизнес стратегия на дружествата. През последните години имаше значително нарастване на търсенето на патенти, търговски марки и други подлежащи на регистрация права. Други начини за запазване на информация като търговските тайни обаче продължават да имат важно значение, както и изпреварването във времето на конкурентите. Нещо повече, в сектора на информационните и комуникационните технологии, бизнес моделите със свободен за ползване софтуер сега съществуват заедно с модели, при които има запазване на правата. При проучване през миналата година, осъществено между ръководители на европейски дружества, 53 % заявяват, че използването на права на интелектуална собственост ще бъде много важно или от решаващо значение за техния бизнес модел след две години, спрямо 35 %, които считат, че това е така и в момента на проучването⁹. Нарастващото значение на интелектуалните активи при създаването на стойност контрастира обаче с липсата на стандартизирано третиране на тези активи при счетоводното отчитане на дружествата, което може да попречи на достъпа до финансиране на фирмите. Този проблем може да бъде разрешен с бъдещото развитие в международен план на системи за счетоводно отчитане на нематериалните активи.

2.3. Стратегия за правата върху индустриална собственост за Европа

Международното съгласуване на принципите на правна закрила на индустриалната собственост датира от 19 век¹⁰. Към края на 20 век в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, наричано по-долу „Споразумението ТРИПС“¹¹, се залагат минимални стандарти. През 21 век е необходима стратегия за правата върху индустриалната собственост, за да се гарантира, че Европа отговаря на предизвикателствата на глобалната икономика, основаваща се на знания. Системата на интелектуалната собственост трябва да продължи да действа като катализатор за иновациите и да допринася за цялостната Лисабонска стратегия. Комисията определи критерии за постигането на това: тази система трябва да има високо качество и стриктни стандарти за проучване; да е с приемлива цена, постигайки баланс между разходите, качеството и правната сигурност; да е съгласувана - с общо тълкуване на законите и уеднаквени съдебни производства; и да балансира между възнаграждаването на стойностното интелектуално творчество и осигуряването на лесно движение на идеите и иновациите¹².

Докато по отношение на редица права върху индустриална собственост вече съществува правна рамка на равнище ЕС, в областта на патентите положението е различно. Ясно е, че приемливата цена, съгласуваността и балансът между възнаграждаването на изобретателите и движението на идеите ще се подобрят значително с приемането на патент на Общността и патентна юрисдикция за ЕС като цяло.

В настоящото съобщение се очертават мерки за висококачествена система за правна закрила на индустриалната собственост, която да позволи на Европа да се възползва от потенциала си при посрещането на предизвикателствата на икономическата глобализация. Стратегията допълва съобщението относно патентната система в Европа¹³, но има по-широк обхват, тъй като правата върху индустриалната собственост се разглеждат в хоризонтален аспект. Висококачествената правна закрила е съществено изискване за всички аспекти на системата – подкрепа за предприятията, включително МСП, улесняване на трансфера на знания и ефективно упражняване на правата за борба с фалшификациите и пиратството. Само с висококачествена система Европа може да се възползва от новите възможности в глобалната икономика и да изпълни отговорностите си.

Елементите на тази интегрирана стратегия зависят един от друг и са взаимно утвърждаващи се, но не са изчерпателни. Общността има компетенции по важни аспекти на политиките и следователно Комисията има изключителна отговорност да оказва съдействие за намирането на решения за бъдещото развитие. Отговорността за постигането на успех обаче е обща. Поради това в контекста на Лисабонския дневен ред държавите-членки са приканени да вземат предвид тази стратегия при формулирането на собствените си стратегии, като отделят внимание и на възможностите за опростяване в съответствие с целта за по-добро регулиране. Други заинтересовани страни като изобретателите, университетите, предприятията и крайните потребители също играят ключова роля и е необходимо да могат да вземат решения относно управлението на правата върху индустриална собственост при наличието на информация.

3. Качество на правата върху индустриална собственост

Висококачествената система за правна закрила на индустриалната собственост трябва да постига заявените цели за насърчаване на иновациите и разпространение на нови технологии и знания. Това надхвърля техническия и юридически преглед на индивидуалните права, за да се разгледа тяхното икономическо отражение. Висококачествената правна закрила, осигуряваща възнаграждения само за иновации, които отговарят на правните изисквания, е от съществено значение за доброто функциониране на системата, заедно с улеснения достъп на фирмите и обществото до информация за тази правна закрила.

Качеството на патентите в Европа като цяло е считано за високо. Независимо от това заинтересованите страни са загрижени за поддържането и подобряването на качеството на патентите в Европа и избягването на пропуските на някои други патентни служби¹⁴. Тази загриженост се споделя и от Европейския парламент¹⁵. Например голям брой застъпващи се патентни права могат да създадат допълнителни бариери за пускането на пазара на нови технологии, които вече съществуват в „патентните гъсталаци“¹⁶. Слабата правна закрила може да допринесе и за проблеми с „патентните троли“¹⁷, които се появиха в правната система на САЩ.

Европа не прави изключение от световната тенденция за трайно нарастване на броя на заявките за издаване на патенти. През 2006 г. броят на заявките за издаване на патенти, подадени в Европейската патентна служба (EPO) за една година, надвиши 200 000 за първи път и нарасна с 5,6 %¹⁸. Заявките стават и по-обемисти, като за последните 20 години са се удвоили както броят на исковете, така и страниците на заявките, подадени в EPO¹⁹. Нарастването на броя и сложността на заявките за издаване на патенти в световен мащаб доведе до растящи забавяния при тяхната обработка²⁰, което засилва несигурността на пазара, предизвикана от други фактори като неизползвани патенти. Освен това по-голяма част от достигнатото ниво на техниката²¹ се публикува на езици, които не са европейски като китайски и корейски. Заедно със заявките в нови области на технологиите, тези тенденции представляват особени предизвикателства за патентните служби. Съществува и необходимост да се подобри достъпът на дружествата и изобретателите до информация за патентите.

Жизненоважно е патенти да се предоставят само при наличието на истински новаторски принос. Предоставянето на патентни права с ниско качество има отрицателно въздействие, допринасяйки за икономическата и правна несигурност. „Вдигането на летвата“ е стратегия на EPO по отношение на бъдещата натовареност и патентните служби в Европа трябва да работят съвместно, например като използват съвместно свършеното, за да поддържат висококачествена правна закрила и да предотвратят предоставянето на патенти в области, в които това не е удачно като софтуера и бизнес методите. Експертите също трябва да актуализират познанията си по отношение на последните достижения в тяхната област чрез текущо професионално развитие. Ролята на патентните служби включва и откази на заявки, които трябва също да бъдат правилно отчитани при измерването на резултатите от тяхната дейност. Освен това заинтересованите страни трябва да изиграят важна роля, за да не се допусне получаването в патентните служби на прекалено много заявки, в които няма изобретателски елемент. Инициативи като схеми за партньорски патентни експертизи от колеги експерти и доброволни кодекси за най-добри практики за подобряване на стандартите за входящите заявки са насърчаващи начини за подобряване на качеството на патентите в среда на повишаващо се търсене.

Полезните модели, които съществуват в някои държави-членки от ЕС, приличат на патентите по това, че предоставят на притежателя си изключителни права върху техническо изобретение, но те имат по-кратка продължителност от патентите. Защитените чрез полезен модел изобретения трябва да са нови, но обикновено изискваната степен на новост е по-ниска отколкото при патентите. Полезните модели и националните патенти, предоставени в държави-членки, които не осъществяват задълбочена оценка на изобретателския елемент, са по-бърз начин за получаване на закрила. Те могат да бъдат разглеждани обаче като права с по-ниско качество от патентите, на които е направена експертиза, и поради това могат да доведат до увеличаване на правната несигурност.

Комисията ще:

- започне широкообхватно изследване на патентното качество, за да анализира риска от правна закрила с ниско качество и да изследва начините за нейното избягване в Европа;

- проучи обхвата на възможните проблеми във връзка с неизползвани патенти, включително като направи оценка и на причините за тях и предложи средства за преодоляването им.

Държавите-членки с полезни модели и патенти, на които не е направена експертиза за изобретателски елемент, се приканват да направят оценка на приноса на тези права за иновациите.

3.2. Търговски марки

Европа зависи от мощни търговски марки²². Това изисква силна защита на търговските марки, която е ефективна срещу нередовности при лицензирането, неизползване или неправомерно използване или нарушения.

Процесите на регистрация, включително експертизите на търговски марки, трябва да са обект на високи стандарти за качество, по-специално, за да се гарантира, че по отношение на осъществените вследствие на тях регистрации може да се приложи презумпция за валидност в отговор на очакванията на клиентите. Те трябва да са прозрачни, надеждни, съгласувани и на приемлива цена за фирмите. На равнище ЕС, Службата за хармонизация в областта на вътрешния пазар (OHIM) въведе анкета за удовлетвореността на ползвателите. Резултатите от 2007 г. показват увеличаване на общата удовлетвореност от представителите и собствениците на марки, като оплакванията са по-малко, а ефективността при разрешаването им е по-голяма. Съществува обаче потенциал за подобрение по отношение на решенията при обжалване, особено относно тяхната своевременност. Освен това, независимо от увеличеното използване на инструменти за електронно осъществяване на бизнес, скоростта и надеждността могат да се подобрят. OHIM разработи система за управление на качеството, даде началото на Харта на службата, в която нейните цели се определят в зависимост от това, което ползвателите могат да очакват, и има амбицията да стане в пълна степен „е-организация“²³.

Регистрирането на търговски марки в Общността се хармонизира от държавите-членки в продължение на повече от 15 години, като търговските марки на национално и общностно ниво съществуват съвместно над 10 години. Въпреки че системата на търговските марки има неоспорими успехи, настъпил е моментът да се направи цялостна оценка.

Освен търговските марки, на общностно ниво съществуват и други системи за правна закрила на индустриалната собственост. Началото на системата на дизайна на Общността²⁴ е поставено през 2003 г. и сега тя дава възможност за защита в трети държави след присъединяването през 2008 г. на ЕС към Женевския акт във връзка със Споразумението от Хага относно международната регистрация на дизайни. Въпреки че националното законодателство относно дизайните до голяма степен е хармонизирано с Директивата за дизайните²⁵, приемането на предложението за либерализиране на последващия пазар на отделни части²⁶ би осигурило по-голяма съгласуваност на системата във вътрешния пазар. Като се имат предвид тези текущи развития и относително новата система на дизайн на Общността, в момента Комисията не предвижда оценка на системата на дизайна.

Създадените по-рано системи за защита на Общността включват географските указания (ГУ) и правната закрила на Общността на сортовете растения (CPV). ЕС предоставя система за регистрация на ГУ за вината и селскостопанските и хранителните продукти чрез защитеното наименование за произход (ЗНП) и защитеното географско указание (ЗГУ), чийто обхват включва и спиртните напитки²⁷. Тези системи дават сигурност на потребителите, че те купуват оригинални продукти, които дължат идентичността си или репутацията си на региона на произход. Системите за защита на ГУ имат различна функция и цели от тези за защита на търговски марки. И двете системи обаче допринасят за защита на наименованията на продуктите от неправомерна употреба и имитация. В момента Комисията осъществява последваща оценка на цялостното прилагане на системата за селскостопански продукти след 1992 г. Взаимната зависимост с търговските марки е част от изследването. Тя ще публикува през 2008 г. и зелена книга относно политиката за качество на селскостопанските продукти, която има за цел да предостави информация на заинтересованите страни относно продуктовите стандарти, изискванията за производство и схемите за качество, включително бъдещото развитие на системите за ГУ. Освен това, друг въпрос, който се анализира от Комисията, е как да се улесни защитата на ГУ за неселскостопански продукти така, че да се извлекат ползи за европейските производители и за тези от трети държави.

Относно общностната система за правна закрила на сортовете растения, Службата на Общността за сортовете растения, която предоставя правна закрила на сортовете растения в Общността, е поръчала изследване за оценка на дейността и ролята ѝ. Цялостна оценка на законодателството на Общността, регламентиращо общностната правна закрила на сортовете растения, може да се очаква и след настоящата оценка на достиженията на европейското право в областта на търгуването със семена и посадъчни материали, при която също се разглеждат и връзките със системата на Общността за сортовете растения.