Bg комисия на европейските общности брюксел, 16 2008 com(2008) 465 окончателен съобщение на комисията до европейския парламент, съвета и европейския икономически и социален комитет

Хармонизирането на патентното право може да улесни европейските дружества при патентоването на техните изобретения извън ЕС. След 1970 г. Договорът за патентно сътрудничество (PCT)⁶¹ предлага път за глобална патентна защита чрез единна международна заявка. Правните формалности до голяма степен са хармонизирани с Договора за патентното право от 2000 г.⁶², но е постигнат малък напредък по отношение на сключването на Договор за материалното патентно право (SPLT). Развиващите се страни изразяват загриженост, че техните интереси би трябвало да бъдат взети предвид в достатъчна степен при патентната система. Ключови различия по отношение на патентната система продължават да съществуват и между развитите държави. В САЩ собствеността върху патент се предоставя на първия, който е реализирал изобретението, докато в Европа, собствеността се предоставя на първия, който подаде заявка за патент. Друга разлика е гратисният период в САЩ, предхождащ подаването на заявка, през който могат да се правят оповестявания на информация без да се засягат последващи патентни заявки и липсата на задължение да се публикуват всички подадени заявки в САЩ до 18 месеца от тяхното подаване или тяхната дата на приоритет. Комисията ще работи в Трансатлантическия икономически съвет с държавите-членки на ЕС за установяване на път за напредък в хармонизирането на международното патентно право.

Хармонизирането на материалното патентно право ще опрости обработката на патенти, ще улесни по-голямо споделяне на работата между патентните служби и може в крайна сметка да доведе до взаимно признаване на предоставените патенти между службите. Европа носи отговорността да гарантира, че висококачествените стандарти относно изискванията за предоставяне на патент също ще са част от многостранните рамки.

Комисията ще работи заедно с държавите-членки на ЕС за хармонизация на международното патентно право при преговорите за Договор за материалното патентно право и в Трансатлантическия икономически съвет.

6.3. Упражняване на правата върху интелектуална собственост в трети държави

Все по-честите злоупотреби с права върху интелектуалната собственост в трети държави са източник на растяща загриженост за бизнеса в ЕС, за който те са ключов конкурентен актив. След Стратегията за упражняване на правата върху интелектуална собственост в трети държави през 2004 г.⁶³ Комисията очерта необходимостта да се засилят дейността за упражняване на правата върху интелектуална собственост и сътрудничеството с редица приоритетни държави⁶⁴, определяни въз снова на отделна анкета⁶⁵, която ще се актуализира редовно. Мерките с приоритетните държави включват засилване на сътрудничеството с държави със сходни възгледи, установяване на диалог относно правата върху интелектуална собственост, пренасочване на ресурсите за техническа помощ към правоприлагането и повишаването на осведомеността на дружествата от ЕС, които функционират в тези държави, по въпроси, свързани с правата върху интелектуална собственост. На двустранно равнище всички търговски споразумения, които се дискутират, включват специфични глави относно правата върху интелектуална собственост. Чрез сближаването на правните уредби те трябва да доведат до ефективна защита и упражняване на правата върху интелектуална собственост и да изяснят в още по-голяма степен международните задължения.

На многостранно равнище, се появяват нови инициативи за правоприлагане в рамките на различни форуми като Съвета на СТО/ТРИПС, Г-8 (процеса Хейлигендам), ОИСР и WIPO. Неотдавнашно предложение за засилване на международната рамка за права върху интелектуалната собственост е Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ТСБФ). С тази съвместна инициатива на САЩ и Япония се цели да се постигне международно споразумение за борба с нарушенията на правата върху интелектуалната собственост. С нея се очертават три ключови области за споразумение: международно сътрудничество, главно между митниците и други правоприлагащи агенции, за засилване на рамката за правоприлагане чрез подобряване на експертните знания и правната рамка. Като се има предвид потенциалът, който могат да предложат координираните действия, Комисията работи за постигане на формално споразумение въз основа на мандат за преговори.

Комисията ще:

- провежда на регулярна основа проучване на мерките за упражняване на правата върху интелектуална собственост извън ЕС;

- се стреми да постигне ефективна защита и упражняване на правата върху интелектуална собственост при двустранните търговски споразумения;

- засили мерките за правоприлагане и сътрудничество с трети държави чрез регулаторен диалог, особено с тези държави, в които има високи равнища на фалшифициране и пиратство;

- работи за постигане на многостранно търговско споразумение за борба с фалшифицирането.

6.4. Въпроси, свързани с развитието

През последните години се наблюдава съсредоточаване на вниманието при международните разговори върху индустриалната собственост в развиващия се свят и начините, по които тя може да служи като инструмент за социално, икономическо и културно развитие. Постоянният комитет за развитие и интелектуална собственост в рамките на WIPO, създаден през 2007 г., може да представлява значителна платформа за постигане на напредък в този дебат. Друг пример е ad hoc междуправителствената работна група (IGWG) на Световната здравна организация относно общественото здравеопазване, иновациите и интелектуалната собственост, която наскоро финализира глобална стратегия⁶⁶ с цел да се подобри достъпът до лекарства и да се преодолее нарастващият проблем с болестите, на които не се обръща достатъчно внимание особено в развиващите се страни. ЕС продължава да играе ключова роля в инициативите относно индустриалната собственост в полза на живеещите в развиващите се и най-слабо развитите държави.

В рамките на Рамковата конвенция на Обединените нации за изменението на климата, връзката между политиките за правата върху интелектуална собственост и среда, която е благоприятна за трансфер на технологии, е установена в Пътната карта от Бали от 2007 г.⁶⁷ ЕС е готов да се ангажира с разговори, когато потенциални странични ефекти могат да задържат напредъка на развиващите се държави в борбата с изменението на климата.

През 2004 г. Европейската общност представи на Междуправителствения комитет на WIPO по интелектуална собственост, генетични ресурси, традиционни познания и фолклор предложение за установяване на задължителни изисквания за подаващия заявка за патент за оповестяване на източника/произхода на всички генетични ресурси и свързани традиционни познания, които са използвани в неговата патентна заявка ⁶⁸. Това изискване може да помогне на местните общности, от които произхождат тези генетични ресурси и традиционни познания, да извършват проверка на спазването на правилата за достъп и участие в разпределението на печалбата (ABS) с цел да участват в разпределението на дохода от търговската експлоатация на патентите и също така да се подпомогнат патентните служби при оценката на новостта на тези изобретения. Следователно Комисията продължава да подкрепя усилията за приемане на предложението и отбелязва, че патентните законодателства в някои държави-членки съдържат разпоредби за оповестяване на географския произход на биологични материали при патентни заявки.

След Декларацията от Доха, приета от WTO през 2001 г.⁶⁹, и последващите решения⁷⁰ за изменение на Споразумението ТРИПС, ЕС прие през май 2006 г. регламент за задължително лицензиране на патенти, свързани с производството на фармацевтични продукти за износ в държави с проблеми в общественото здравеопазване⁷¹. Ратифицирането от ЕС на протокола от 2005 г. за изменение на Споразумението ТРИПС представлява важен сигнал за ангажимент по този въпрос.

Комисията ще участва активно в международните разговори, имащи за цел да се помогне на развиващите се страни да реализират потенциала на техните права върху индустриална собственост.

7. Заключения

За да се преодолеят недостатъците на настоящата система на правна закрила на индустриалната собственост с цел в максимална степен да се реализират иновационния потенциал и конкурентоспособността на Европа, са необходими интегрирани действия. В областта на патентите, патентът на Общността би бил сам по себе си главно средство за преодоляване на трудностите като разходите и сложността при защитата на изобретения, пред които са изправени изобретателите и предприятията в Европа. Освен това, една интегрирана система на юрисдикция за целия ЕС би могла значително да подобри достъпността на процедурите за уреждане на спорове и правната сигурност за притежателите на права, както и за трети лица. Следователно от първостепенно значение е тези цели да се постигнат спешно.

След приемането на внесените законодателни предложения, ще има действащи системи за защита на нивото на Общността на основните права върху индустриална собственост. С течение на времето обаче ще бъде необходимо да се направи оценка на системите, за да се осигури тяхната оптимална ефективност. Още повече, че са необходими важни допълващи дейности за подкрепа на правната рамка с цел тя да предоставя силни упражними права за европейските предприятия от всички сектори и с всякакви размери, както и за изобретатели и изследователски организации, за да се извлекат напълно ползите от възможностите, предоставени от глобалната икономика, основаваща се на знания.

В настоящото съобщение са изложени предимно мерки на нивото на Общността. С него се цели обаче да се дадат идеи и да се предизвикат бъдещ диалог и мерки от страна на държавите-членки и заинтересованите лица в обществото. В това отношение държавите-членки играят роля при формулирането на стратегии в тяхната област на компетенция. Освен това е необходимо да бъде повишена осведомеността на изобретателите, изследователските организации и МСП относно потенциала на правата върху индустриална собственост при вземането на решения въз основа на информация. При използването на формални права върху индустриална собственост, по принцип предприятията трябва да ги вграждат в цялостна бизнес стратегия. Следователно отговорността за извличането на пълния потенциал, който могат да предоставят правата върху индустриална собственост, е обща.