Bg комисия на европейските общности брюксел, 21. 11. 2008 com(2008) 715 окончателен 2008/0219 (cns) Предложение за директива на съвета

КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

COM(2008) 715 окончателен

2008/0219 (CNS)

Предложение за

(кодифицирана версия)

(представена от Комисията)

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. В контекста на Европа на гражданите Комисията отдава голямо значение на опростяването и яснотата на общностното право с оглед по-голямата му разбираемост и достъпност за гражданина, на когото по този начин осигурява широки възможности да упражнява предоставените му специфични права.

Тази цел не може да бъде постигната, докато съществуват множество разпоредби, които след като са били изменяни неколкократно и често съществено, продължават да се намират отчасти в първоначалния акт, отчасти в последващите го изменящи актове. Необходимо е проучване и сравнение на голям брой актове, за да се установи кои са действащите разпоредби.

Поради това кодификацията на разпоредби, претърпели чести изменения, е от съществено значение за яснотата и прозрачността на общностното право.

2. Ето защо, на 1 април 1987 г., Комисията реши¹ да инструктира своите служби да извършват кодификация на всички законодателни актове най-късно след десетото им изменение, като подчерта, че това е минимално изискване и че в интерес на яснотата и разбираемостта на общностното законодателство службите следва да положат усилия да кодифицират текстовете, за които са отговорни, в още по-кратки срокове.

3. Заключенията на Председателството на Европейския съвет в Единбург от декември 1992 г. потвърдиха това², като в тях беше подчертано значението на кодификацията, която осигурява правна сигурност по отношение на правото, приложимо към даден момент по даден въпрос.

Кодификацията трябва да се извършва при стриктно спазване на обичайния общностен законодателен процес.

Предвид невъзможността за въвеждане на изменения по същество в актовете, предмет на кодификация, Европейският парламент, Съветът и Комисията решиха с междуинституционално споразумение от 20 декември 1994 г., че може да се прилага ускорена процедура за бързо приемане на кодифицираните актове.

4. Целта на настоящото предложение е да се извърши кодификация на Директива на Съвета 90/426/ЕИО от 26 юни 1990 година относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни³. Новата директива ще замести различните актове, които са инкорпорирани в нея⁴; тя запазва напълно съдържанието на кодифицираните актове и се ограничава до тяхното обединяване, като внася единствено формални изменения, необходими за самото кодифициране.

5. Настоящото предложение за кодификация беше изработено на основата на предварителна консолидация на текста, на всички официални езици, на Директива 90/426/ЕИО и изменящите я актове, с помощта на информационна система от Службата за официални публикации на Европейските общности. При промяна на номерацията на членовете съответствието между старата и новата номерация е посочено в таблица на съответствието, която се съдържа в приложение VI към кодифицираната директива.

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

2008/0219 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни (кодифицирана версия)

(Текст от значение за ЕИП)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално член Ö 37 Õ от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент⁵,

като има предвид, че:

ê 

(1) Директива 90/426/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 година относно ветеринарно-санитарните условия, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни животни⁶ е била неколкократно и съществено изменяна⁷. С оглед постигане на яснота и рационалност посочената директива следва да бъде кодифицирана.

(2) Еднокопитните като живи животни са включени в списъка продукти в приложение Ö I Õ към Договора.

ê 90/426/ЕИО съобр. 2 (адаптиран)

(3) За да се осигури рационалното развитие на производството на еднокопитни животни, като за целта се увеличи производителността в този сектор, Ö следва Õ да се изработят правила, регулиращи движението на еднокопитни животни между държавите-членки на общностно равнище.

ê 90/426/ЕИО съобр. 3

(4) Отглеждането и развъждането на еднокопитни животни, и в частност на коне, е по принцип включено в селскостопанските дейности. Tо представлява източник на доходи за част от селскостопанското население.

ê 90/426/ЕИО съобр. 4

(5) Различията по отношение на ветеринарно-санитарните изисквания в държавите-членки трябва да бъдат премахнати, за да се насърчи търговията с еднокопитни животни в Общността.

ê 90/426/ЕИО съобр. 5 (адаптиран)

(6) За да насърчи хармоничното развитие на търговията в Общността, Ö следва Õ да се изработи система на Общността, регулираща вноса от трети страни.

ê 90/426/ЕИО съобр. 6

(7) Условията за движение на регистрирани еднокопитни животни на национална територия, снабдени с идентификационен документ, също трябва да бъдат регулирани.

ê 90/426/ЕИО съобр. 7 (адаптиран)

(8) За да бъдат обект на търговия, еднокопитните животни Ö следва Õ да отговарят на някои ветеринарно-санитарни изисквания, така че да се избегне разпространението на Ö инфекциозни или Õ заразни болести. В частност е подходящо да се предвиди възможна регионализация на ограничителните мерки.

ê 90/426/ЕИО съобр. 8 (адаптиран)

(9) По същите причини трябва да бъдат определени условия, отнасящи се до транспорта Ö , като се вземат предвид условията за хуманно отношение към животните, определени от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета⁸ Õ.

ê 90/426/ЕИО съобр. 9 (адаптиран)

(10) За да се гарантира, че тези изисквания са спазени, Ö следва Õ да се вземат мерки за издаване от официален ветеринарен лекар на здравен сертификат, придружаващ еднокопитните животни до местоназначението им.

ê 90/426/ЕИО съобр. 10 (адаптиран)

(11) Oрганизацията и последващите проверки, които се провеждат от държавите-членки на местоназначението, и предпазните мерки, които следва да се изпълняват, Ö са определени в Директива 90/425/ЕИО на Съвета от 26 юни 1990 г. относно ветеринарните и зоотехническите проверки, приложими при търговията в Общността с определени видове живи животни и продукти с оглед завършване изграждането на вътрешния пазар⁹ Õ.

ê 90/426/ЕИО съобр. 11

(12) Tрябва да се предвиди възможността за извършване на проверки от Комисията. Тези проверки трябва да се извършват в сътрудничество с компетентните национални органи.

ê 90/426/ЕИО съобр. 12

(13) При определяне на разпоредбите на Общността, приложими за вноса от трети страни, се изисква да бъде съставен списък на трети страни или части от трети страни, от които могат да бъдат внасяни еднокопитни животни.

ê 90/426/ЕИО съобр. 13 (адаптиран)

(14) Изборът на тези страни Ö следва Õ да бъде основан на критерии от общ характер, като здравословното състояние на живите животни, организацията и правомощията на ветеринарните служби и санитарното законодателство, което е в сила.

ê 90/426/ЕИО съобр. 14

(15) Oсвен това вносът на еднокопитни животни не трябва да бъде разрешен от страни с наличие на заразни или инфекциозни болести по животните, представляващи риск за живите животни в Общността, или които са били свободни от такива инфекции за много кратък период. Tакива съображения са валидни също за внос от трети страни, в които се провежда ваксинация срещу такива болести.

ê 90/426/ЕИО съобр. 15 (адаптиран)

(16) Oбщите условия, приложими за вноса от трети страни, Ö следва Õ да бъдат допълнени със специални условия, изработени на базата на здравната обстановка във всяка от тях. Tехническият характер и разнообразието на критериите, от които тези специални условия зависят, изискват за тяхното дефиниране прибягване до гъвкава и бърза процедура на Общността, в рамките на която Комисията и държавите-членки си сътрудничат тясно.

ê 90/426/ЕИО съобр. 16 (адаптиран)

(17) Представянето на общ образец на сертификат при вноса на еднокопитни животни съставлява ефикасно средство за проверка на прилагането на правилата на Общността. Такива правила могат да включват специални разпоредби, които могат да варират според третите страни и на това Ö следва Õ да се обърне внимание при изработване на образци на сертификати.

ê 90/426/ЕИО съобр. 17 (адаптиран)

(18) Ветеринарни експерти Ö на Комисията и на държавите-членки, избрани от Комисията, следва да бъдат отговорни за Õ осъществяването на контрол върху изпълнението на изискванията по настоящата директива, по-специално в трети страни.

ê 90/426/ЕИО съобр. 18 (адаптиран)

(19) Извършваните при вноса проверки Ö следва Õ да включват произхода и здравословното състояние на еднокопитните.

ê 90/426/ЕИО съобр. 23 (адаптиран)

(20) Ö Мерките, които са необходими за изпълнението на настоящия регламент, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията¹⁰. Õ

ê 

(21) Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в приложение V, част Б,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

Настоящата директива определя ветеринарно-санитарните условия относно движението Ö в и Õ между държавите-членки и вноса от трети страни на еднокопитни животни.

Член 2

За целите на настоящата директива Ö се прилагат следните определения Õ:

ê 90/426/ЕИО

а) „стопанство“ означава селскостопанско или обучаващо заведение, конюшня или най-общо казано всяко съоръжение или помещение, в което еднокопитните животни обичайно са държани или отглеждани, за каквато и да е цел;

б) „еднокопитни животни“ означава диви или опитомени животни от вида на конете (включително зебри) или магаретата, или потомство на кръстоски от тези видове;

в) „регистрирани еднокопитни животни“ означава всяко еднокопитно животно, регистрирано, както е определено в Директива 90/427/ЕИО на Съвета¹¹, идентифицирано посредством идентификационен документ, издаден:

i) от животновъдните органи или други компетентни органи на страната, от която животното произхожда, която води родословна книга или регистър за тази порода еднокопитно животно; или

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

ii) Ö от Õ всяка международна асоциация или организация, която отглежда коне за състезания или надбягвания;

г) „еднокопитни животни за клане“ означава еднокопитни животни, предназначени да бъдат транспортирани директно или транзитно през одобрен събирателен пункт Ö , посочен в член 7, Õ до кланицата за клане;

д) „еднокопитни животни за отглеждане и разплод“ означава еднокопитни животни, различни от посочените в букви в) и г);

е) „държава-членка или трета страна, свободна от африканска чума по конете“ означава държава-членка или трета страна, в която няма клинична, серологична (при неваксинирани еднокопитни) или епидемиологична поява на африканска чума по конете на съответната територия през предходните две години, и в която не са правени ваксинации срещу болестта през предходните 12 месеца;

ж) „болести, които подлежат на задължително обявяване“ означава болестите, изброени в приложение I;

з) „официален ветеринарен лекар“ означава ветеринарен лекар, посочен от компетентните централни органи на държава-членка или на трета страна;

и) „временно приемане“ означава статус на регистрирано Ö еднокопитно Õ животно, произхождащо от трета страна и прието на територията на Общността за период до 90 дни, който се определя съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 2, в зависимост от здравната обстановка в страната по произход.

ГЛАВА II

Правила за движение на еднокопитни животни Ö в и между държавите-членки Õ

ê 90/426/ЕИО

Държавите-членки разрешават движението на еднокопитни животни, регистрирани на тяхната територия, или изпращат еднокопитни до друга държава-членка само ако отговарят на изискванията, определени в членове 4 и 5.

Въпреки това компетентните органи на държавите-членки по местоназначението могат да предоставят общи или ограничени дерогации по отношение на движението на еднокопитни животни, които:

• 
  са били яздени или взети за спортни или развлекателни цели покрай пътища, разположени близо до вътрешните граници на Общността,
  
• 
  вземат участие в културни или подобни мероприятия, или в дейности, организирани от оправомощени местни органи, намиращи се близо до вътрешните граници на Общността,
  
• 
  са предназначени изключително за временна паша или работа близо до вътрешните граници на Общността.
  

1. Еднокопитните животни не трябва да показват клинични признаци на заболяване при инспекция. Инспекцията трябва да се извършва 48 часа преди тяхното качване или натоварване. За регистрирани еднокопитни животни обаче, тази инспекция, без да се засяга член 6, се изисква само за търговия в Общността.

2. Без да се засягат изискванията по параграф 5 относно болестите, подлежащи на задължително обявяване, официалният ветеринарен лекар трябва по време на инспекцията да се увери, че няма никакво основание — в частност на базата на декларации на собственика или животновъда — за заключение, че еднокопитните животни са били в контакт с еднокопитни животни, страдащи от инфекциозна или заразна болест през петнадесетте дни непосредствено преди инспекцията.

3. Еднокопитните не трябва да са предназначени за клане съгласно национална програма за ликвидиране на инфекциозна или заразна болест.

4. Еднокопитните трябва да бъдат идентифицирани по следния начин:

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

a) за регистрирани Ö еднокопитни Õ – посредством идентификационен документ, предвиден в Директива 90/427/ЕИО, който трябва да удостоверява по-специално, че Ö параграфи 5 и 6 от настоящия член и Õ член 5, от настоящата директива са били спазени .

Официалният ветеринарен лекар трябва да прекрати валидността на Ö идентификационния Õ документ за срока на забраните, предвидени в параграф 5 Ö от настоящия член Õ или в член 5 от настоящата директива. След клането на регистрирания кон Ö идентификационният Õ документ трябва да бъде върнат на органите, които са го издали. Процедурата за изпълнение на настоящата точка се приема съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 2;

б) за еднокопитни животни за отгелждане и разплод — посредством Ö метода Õ, определ Ö ен Õ съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 2.

ê 90/426/ЕИО

5. В допълнение към изискванията, изложени в член 5, еднокопитните животни не трябва да произхождат от стопанство, което е било подложено на една от следните забрани:

а) ако всички животни от видове, предразположени към болестта, установена в стопанството, не са били заклани, периодът на забрана относно стопанството по произход трябва да бъде поне:

(i) шест месеца за еднокопитни животни със съмнения за дурин по конете, считано от датата на последния действителен или възможен контакт с болно животно. Въпреки това за жребец забраната се прилага, докато животното бъде кастрирано;

(ii) шест месеца в случай на сап или конски енцефаломиелит, считано от датата, на която са заклани еднокопитните животни, страдащи от въпросната болест;

(iii) в случай на инфекциозна анемия до датата, на която, след като инфектираните животни са били заклани, останалите животни са показали отрицателна реакция на два теста на Когинс, извършени в разстояние от три месеца;

(iv) шест месеца в случай на везикулозен стоматит;

(v) един месец от последния отбелязан случай на бяс;

(vi) 15 дни от последния отбелязан случай на антракс;

б) ако всички животни от видове, предразположени към болестта, установена в стопанството, са били заклани и помещенията дезинфектирани, срокът на забраната е 30 дни, считано от деня, в който животните са унищожени и помещенията дезинфектирани, с изключение на антракса, когато периодът на забраната е 15 дни.

Компетентните органи могат да предоставят дерогация по отношение на тези забрани за хиподруми и надбягвания и уведомяват Комисията за естеството на всяка предоставена дерогация.

6. Когато държава-членка изработва или е изработила доброволна или задължителна програма за борба с болест, към която еднокопитните животни са предразположени, тя може да представи програмата на Комисията, като подчертава в частност:

a) разпространението на болестта на територията й;

б) причините за програмата, като се вземе предвид значимостта на болестта и нейните приходно/разходни предимства;

в) географската област, в която програмата ще се изпълнява;

г) категориите статус, които да се прилагат за заведенията, стандартите, които трябва да бъдат достигнати за всеки вид, и процедурите за тест, които да се използват;

д) процедурите по мониторинг на програмата;

е) действията, които трябва да бъдат предприети, ако по някаква причина стопанството загуби статуса си;

ж) мерките, които трябва да бъдат взети, ако резултатите от проведените тестове съгласно разпоредбите на програмата се окажат положителни;

з) недискриминационния характер на търговията на територията на съответната държава-членка по отношение на търговия в Общността.

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

Комисията преглежда представените програми от държавите-членки. Когато е необходимо, тя ги одобрява съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 2. Всички допълнителни гаранции, общи или специфични, които могат да бъдат изисквани при търговия в Общността, могат да бъдат определени съгласно същата процедура. Такива гаранции не трябва да превишават тези, изисквани от държавата-членка на нейната собствена територия.

Програмите, представени от държави-членки, могат да бъдат изменяни или допълвани съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 3. Изменения или допълнения към програми, които вече са били одобрени, или към гаранции, които са били дефинирани съгласно втората алинея, могат да бъдат одобрени по същата процедура.

ê 92/36/ЕИО член 1 (адаптиран)

Член 5

1. Държава-членка, която не е свободна от Африканска чума по конете по смисъла на член 2, буква е), може да изпраща еднокопитни животни от тази част на нейната територия, която се счита за заразена по смисъла на параграф 2 от настоящия член само при условията, определени в параграф 5 от настоящия член.

2. Част от територията на държава-членка се счита за заразена с Африканска чума по конете, ако:

a) са открити клинични, серологични (при неваксинирани животни) и/или епидемиологични доказателства за наличие на Африканска чума по конете през последните две години, Ö или Õ

б) ваксинация срещу Африканска чума по конете е извършена през последните 12 месеца.

Частта от територията, считана за заразена с Африканска чума по конете, Ö следва Õ да обхваща като минимум:

ê 92/36/ЕИО член 1

a) предпазна зона в радиус от поне 100 км около центъра на заразяване;

б) наблюдавана зона от поне 50 км, простираща се отвъд предпазната зона, в която не е извършена ваксинация през последните 12 месеца.

ê 92/36/ЕИО член 1 (адаптиран)

3. Правилата за борба с болестта Ö и мерките за преодоляване на Африканската чума по конете Õ, отнасящи се до териториите и зоните, посочени в параграф 2, както и съответните дерогации, са определени в Директива [92/35/ЕИО¹²] на Съвета.

4. Всички ваксинирани еднокопитни животни, намерени в предпазната зона, трябва да бъдат регистрирани и Ö маркирани Õ в съответствие с член [6, параграф 1, буква г] от Директива [92/35/ЕИО].

ê 92/36/ЕИО член 1

Идентификационният документ и/или здравният сертификат съдържат ясно позоваване на тази ваксинация.

5. Държава-членка може да изпраща от територията, посочена в алинея втора от параграф 2, само еднокопитни животни, отговарящи на следните изисквания:

ê 92/36/ЕИО член 1 (адаптиран)

а) те трябва да бъдат изпращани само през някои периоди на годината, като се има предвид активността на паразитите, носители на зараза, които се определят съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 3;

б) те не трябва да показват клинични симптоми на Африканска чума по конете в деня на инспекцията, посочена в член 4, параграф 1;

в) те трябва да са подложени на тест за Африканска чума по конете, описан в приложение IV, на два пъти, с интервал от 21 до 30 дни между двата теста, вторият от които трябва да е извършен до 10 дни преди изпращането:

(i) и да е с негативен резултат, ако те не са ако не са били ваксинирани срещу Африканска чума по конете, или

(ii) без да са отбелязали увеличение на антителата и без да са били подложени на ваксинация през предишните два месеца, ако са били ваксинирани срещу Африканска чума по конете.

Ö В съответствие с Õ процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 2, и след становището на Ö Европейският орган по безопасност на храните Õ могат да бъдат признати други методи за мониторинг;

ê 90/426/ЕИО член 1

г) те трябва да са били държани в карантинна станция за период минимум от 40 дни преди изпращане;

д) те трябва да са били защитени от паразити, носители на зараза през периода на карантина и по време на транспорта от карантинната станция до мястото на изпращане.

ê 90/426/ЕИО

Държавите-членки, въвеждащи алтернативна система за контрол, даваща гаранции, еквивалентни на тези, определени в член 4, параграф 5 по отношение на движението на тяхна територия на еднокопитни животни могат да си предоставят дерогации от разпоредбите на член 4, параграф 1, и от член 8, параграф 1, буква б) на основата на взаимност.

Те уведомяват Комисията за това.

Член 7

ê 2008/73/ЕО (адаптиран)

1. Еднокопитните животни трябва да бъдат транспортирани възможно най-бързо от стопанството на произход директно или през одобрен събирателен пункт, както е определен като „събирателен пункт“ в член Ö 2, параграф 2, буква о) Õ от Директива 64/432/ЕИО на Съвета¹³ до местоназначението с превозни средства или контейнери, които са били редовно почиствани и дезинфектирани с дезинфектант на интервали, които се определят от държавата-членка по изпращане. Превозните средства трябва да са проектирани по такъв начин, че конският тор, боклук или фураж да не могат да изпадат от превозното средство по време на транспортирането. Ö Без да се засяга Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, Õ транспортирането трябва да се извършва по такъв начин, че да се осигури ефективна санитарна защита и хуманното отношение към еднокопитните животни.

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

2. Държавата-членка по местоназначение може по принцип или на ограничена основа да предостави дерогация от някои изисквания по член 4, параграф 5 за всяко животно, носещо специална маркировка, показваща, че то е определено за клане, при условие че здравният сертификат Ö , в съответствие с приложение III, Õ отбелязва тази дерогация.

ê 90/426/ЕИО

Когато такава дерогация е предоставена, еднокопитните животни за клане трябва да бъдат транспортирани директно до посочената кланица и да бъдат заклани до пет дни от пристигането им в кланицата.

3. Официалният ветеринарен лекар трябва да отбелязва идентификационния номер или номера на идентификационния документ на закланото животно и да изпрати на компетентните органи на мястото по изпращане, по молба на последните, атестация, която удостоверява, че животното е било заклано.

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

Член 8

1. Държавите-членки гарантират, че:

a) регистрирани еднокопитни животни, напускащи техни стопанства, се придружават от идентификационния документ, установен в член 4, параграф 4, буква а), както и, ако са предназначени за търговия в Общността, от Ö здравната атестация Õ, предвидена в приложение II;

б) еднокопитни за отглеждане, разплод и клане се придружават по време на транспортирането им от здравен сертификат, съответстващ на приложение III.

2. Ö Здравният сертификат Õ или, в случай на Ö регистрирано еднокопитно животно, здравната атестация Õ, трябва, без да се засяга член 6, да бъде изготвен 48 часа преди тяхното натоварване или не по-късно от последния работен ден преди това, на поне един от официалните езици на държавите-членки по изпращане и местоназначение. Валидността на Ö здравния сертификат или здравната атестация Õ Ö следва да е Õ 10 дни. Ö Здравният Õ сертификат Ö или здравната атестация Õ трябва да се състои от един лист.

3. Ö За целите на движението между държавите-членки, Õ еднокопитни животни, различни от регистрирани еднокопитни животни, Ö могат да бъдат обхванати от Õ един здравен сертификат за пратка вместо индивидуалния Ö здравен Õ сертификат, посочен в параграф 1, буква б).

ê 90/425/ЕИО член 15, т. 3

Член 9

Правилата, предвидени в Директива 90/425/ЕИО на се прилагат в частност за проверките на мястото на произход, организацията и предприеманите действия в резултат на проверките, които трябва да се извършат от държавата на местоназначение, и предпазните мерки, които трябва да бъдат въведени.

ê 90/426/ЕИО

Член 10

Ветеринарни експерти от Комисията могат да извършват проверки на място до степента, необходима за осигуряване на еднакво прилагане на настоящата директива, и в сътрудничество с компетентните национални органи. Комисията информира държавите-членки за резултата от тези проверки.

Държавите-членки, на чиято територия се извършва проверка, оказват на експертите всякакво съдействие, необходимо за изпълнение на техните задачи.

ê 90/426/ЕИО (адаптиран)

Общите мерки за прилагането на настоящия член се приемат съгласно процедурата, Ö посочена Õ в член 21, параграф 2.