Въздействие върху видовете птици в Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270)по Директива 79/409/ЕЕС

Защитената зона е едно от най-значимите места за опазване на орнитофауната в страната.

Поради големия брой целеви видове, за нуждите на оценката, считаме за целесъобразно те да бъдат разгледани по групи.

Според Плана за управление на Поддържан резерват „Атанасовско езеро”, в него и защитена местност „Бургаски солници” , които се припокриват със защитенатазона, са установени общо 86 размножаващи се вида, от които 48 постоянни и 38 гнездещо-прелетни. В това число попадат и някои от целевите видове, от които най-значими са:

Бял ангъч (Tadornatadorna)- 8-12 гнездящи двойки;

Саблеклюн (Recurvirostraavosetta) - 430-484 гнездящи двойки;

Кокилобегач (Himantopushimantopus) -50-73;

Блатна лястовица(Glareola pratincola) – 14;

Морски дъждосвирец(Charadriusalexandrinus) – 17-24;

Малка черноглава чайка (Larusmelanocephalus)0-1;

Дългоклюна чайка(Larus genei)– 2;

Речна рибарка (Sterna hirundo) – 33;

Белочела рибарка (Sterna albifrons)-21;

Гривеста рибарка (Sterna sandvicensis) 8;

Дебелоклюна рибарка (Gelochelidonnilotica) – 49-59;

Стридояд (Haematopus ostralegus)-1-2;

Кафявокрил огърличник (Glareola pratincola)– 25-30;

Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) -5-8;

Свилено шаварче (Cettia cetti)

Мустакато тръстикарче (Panurus biarmicus).

Други регистрирани гнездящи цилеви видове са Малък воден бик (Ixobrychus minutes), Червена чапла (Ardea purpurea), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Сива патица (Anas strepera), Зеленоглавка (Anas platyrhynchos), Лятно бърне (Anas querquedula), Шилоопашата патица (Anas acuta), Клопач (Anas clypeata), Тръстиков блатар (Circus aeruginosus), Воден дърдавец (Rallus aquaticus), Голяма пъстра водна кокошка (Porzana porzana), Ливаден дърдавец (Crex crex), Совоок турилик (Burhinus oedicnemus), Ръждивокрил огърличник (Glareola pratincola), Калугерица (Vanellus vanellus), Малък червеноног водобегач (Tringa tetanus), Речна чайка (Larus ridibundus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Полска бъбрица (Anthus campestris).

Други регистрирани редки и защитени видове птици са Забулена сова (Tyto alba), Чер бързолет (Apus apus), Папуняк (Upupa epops), Малка чучулига (Callandrella brachydactyla), Жълта стърчиопашка (Motacilla flava), Торбогнезден синигер (Remiz pendulinus)...

Най-значимите места за гнездене на водолюбиви птици са дигите, валовете и изкуствените платформи.

Летни посетители са обикновено северни видове (предимно дъждосвирци), които се срещат по време на размножителния период у нас, но без да гнездят.Сред тях са и целевите видове голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), малка чайка (Larus minutus), речна чайка (Larus ridibundus), дългоклюна чайка (Larus genei).

Преминаващи видове птици в Атанасовското езеро са пролетни и есеннимигранти, като последните преобладават в редица случаи (има обаче и видове, прикоито пролетните мигранти са повече от есенните).Мигрантите използват неговатаакватория и хранителни ресурси по различни начини. В това отношение те се разделят на две основни групи - дневни и нощни мигранти.Една част от дневните мигранти самопрелитат директно над зоната без кацане, а други долитат и кацат само за пренощуване.Съществува и трета група видове, за които Атанасовското езеро е важно място започивка и нощуване от два или повече дни, през които те се хранят усилено (някоивидове като пеликани, гъски, патици н др. храненето се извършва в околностите му илив езерото Вая).Преминаващите през Атанасовското езеро мигранти могат да бъдат разделени нареещи се (реещи се водолюбиви и дневни грабливи птици), врабчоподобни, водолюбиви (нереещи се) и други (от останали разреди).

Реещи се птици е най-характерната, най-добре проучената и най-представителната групаптици в Атанасовското езеро. Тя определя облика на резервата през пролетта и най-вече през есента.

Въз основа на дългогодишните данни за есенната миграция при Атанасовскотоезеро, е установена ясна тенденция към плавно, постепенно увеличаване на общия бройот реещи се мигранти.През 2012 г., по проекта на МОСВ за картиране на защитени зони от мрежатаНатура 2000 (Лот 7), е извършено ново проследяване на есенната миграция в района наАтанасовското езеро от наблюдателен пункт, разположен на около 10 km.Проучванията са проведени в пиковите периоди на миграция на белия щъркел и грабливите птици.

В района на наблюдателна точка Атанасовско езеро, за 30 дни полеви проучвания са установени 83 вида птици, от които 78 вида с характер на мигриращи. Сред тях са двата вида щъркели,двата вида пеликани, 28 вида грабливи птици, бреговата лястовица и обикновения пчелояд.

Реещите се видове птици са общо 32. Установени са 10 световно застрашени вида– къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), червена каня (Milvus milvus), голям креслив орел (Aquila clanga), царски орел (Aquila heliaca), степен блатар(Circus macrourus), белошипа ветрушка (Falco naumanni),вечерна ветрушка (Falco vespertinus), ловен сокол (Falco cherrug) и синявица (Coracias garrulus).

Числеността на приоритетните, за проучване, видове птици в района на наблюдателна точка Атанасовско езеро по време на есенна миграция 2012 г. представяме по приложението „Доклад за есенната миграция 2012 година” в защитената зона (http://natura2000.moew.government.bg) – фигура 5.1.2.1.

За нуждите на настоящата оценка e изключително важен височинният диапазон на прелетите.

Повечето мигриращи птици прелитат на височина между 200 и 500 м и над 500 м, разпределени почти равномерно между двата височинни пояса. Все пак 35567 реещи се птици са регистрирани да прелитат на височина под 200 м само за 30 дневния период на проучване. Във височинния пояс до 200 м височина, реещите се птици прелитат основно на височина между 50 и 150 м и между 150 и 200 м, равномерно разпределени между двата-пояса.


Фигура 5.1.2.1. Численост на приоритетните, за проучване, видове птици в района на наблюдателна точка Атанасовско езеро по време на есенна миграция 2012 г. по „Доклад за есенната миграция 2012 година” в Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270) (по http://natura2000.moew.government.bg)

Основното направление на полета, на наблюдаваните реещи се птици, е на югозапад и по-рядко на юг (за 31 % от реещите се птици). При нереещите се птици основното направление на полета е на юг и по-малко на югозапад. Най-масов прелет на реещи се птици е отчетен при вятър от изток и изток-югоизток, а на нереещи се птици - при западен и югозападен вятър. Най-много реещи се птици са наблюдавани да прелитат при вятър със сила 3 и 4 по скалата на Борфорд, като независимо от силата на вятъра, птиците са наблюдавани да летят основно във височинния пояс между 200 и 500 м и над 500 м през втората половина на август и втората половина на октомври. Направени са няколко извода:

Атанасовското езеро се нарежда между най-значимите тесни места (bottle-neck sites) в Западна Палеарктика по отношение на есенната миграция на реещите се птици. Атанасовското езеро е най-значимото място в Европа по време на есенната миграция при:

 Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus)

 Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus)

 Бял щъркел (Ciconia ciconia)

 Тръстиков блатар (Circus aeruginosus)

 Малък креслив орел (Aquila pomarina)

 Вечерна ветрушка (Falco vespertinus) .

Поради местоположението си, Атанасовското езеро е с голямо научно и природозащитно значение за проследяване на промените в гнездовите популации при редица видове с изключително висок природозащитен статус. Екосистемните услуги, които Атанасовското езеро предлага по отношение на преминаващите птици, имат голям потенциал.

Броят на другата голяма група – зимуващите, според ПУ, в езерото, видове птици е 87, от които 40 са водолюбиви видове. Някои от тях представляват значителен природен ресурс (гъски, патици, потапници), а други имат голяма консервационна значимост (пеликани, малки корморани, ангъчи, дъждосвирци). Всички те принадлежат към най-многобройната екологична група, която определя облика на резервата през зимата - водолюбивите птици от разредите Anseriformes, Pelecaniformes, Ardeiformes, Gruiformes и Charadriiformes. Общата среднозимна численост на водолюбивите птици за периода 1977-2014 г. е между 2 275 и 39 936 екз. от 18-35 вида.

Сред редовно зимуващите водолюбиви видове са черногуш гмуркач (Gavia arctica), малък гмурец (Taсhybaptus ruficollis), голям гмурец (Podiceps cristatus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), голям воден бик (Botaurus stellaris), черноврат гмурец (Podiceps nigricollis), голям корморан (Phalacrocorax carbo), сива чапла (Ardea cinerea), малка бяла чапла (Egretta garzetta), голяма бяла чапла (Egretta alba), лопатарка (Platalea leucorodia), тундров лебед (Cygnus columbianus bewickii), поен лебед (Cygnus cygnus), ням лебед (Cygnus olor), голяма белочела гъска (Anser albifrons), сива гъска (Anser anser), бял ангъч (Tadorna tadorna), червеногуша гъска (Branta ruficollis), ръждив ангъч (Tadorna ferruginea), фиш (Anas penelope), сива патица (Anas strepera), зимно бърне (Anas crecca), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), шилоопашата патица (Anas acuta), лятно бърне (Anas querquedula), клопач (Anas clypeata), червеноклюна потапница (Netta rufina), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), среден нирец (Mergus serrator), малък нирец (Mergus albellus), дърдавец (крещалец) (Rallus aquaticus), зеленоножка (Gallinula chloropus), лиска (Fulica atra), сребриста булка (Pluvialis squatarola), саблеклюн (Rec urvirostra avosetta), средна бекасина (Gallinago gallinago), голям свирец (Numenius arquata), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), голям червеноног водобегач (Tringa erythropus), речна чайка (Larus ridibundus), чайка буревестница (Larus canus), малка черногърба чайка (Larus fuscus), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), дългоклюна чайка (Larus genei), мoрски орел (Haliaeetus albicilla), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), малка белочела гъска (Anser erythropus).

Установеното видовото разнообразие от зимуващи водолюбиви птици е почти два пъти по-голямо в северната част, отколкото в южната.

Броят на т.н. случайни видове (Vagrants) в Атанасовското езеро е 58. Това са видове, които са с по-малко от 5 наблюдения за година. От целевите видове, това са тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris) и чернокрил огърличник (Glareola nordmanni), които не са регистрирани след 2003 г.

Действащата, от 1962 година до днес, керамична фабрика е разположена в периферията на защитената зона, в близост до инфраструктурни обекти с високо антрапогенно въздействие върху околните територии (фиг.1.1.).

На запад е разположен пътният възел на първокласен път І-9 /Е 87/ и третокласния ІІІ 906 от Републиканската пътна мрежа, както и квартал Изгрев, на юг летище Бургас и квартал Сарафово.

Новата инсталация за производство на тухли ще бъде разположена на изцяло урбанизирана територия, което ясно личи от сателитната снимка на района (фигура 5.1.2.2.).

Имот № 07079.1.1425 площадка за нова инсталация

В имота липсват терени, които да отговарят, дори и в малка степен, на изискванията на описаните целеви видове птици. Няма условия за използването на площта като гнездова територия, хранителна база, укрития, място за почивка. С проектирането и изграждането на новата инсталация, няма да се променят в негативен план съществуващите теренни условия, и в този смисъл не очакваме преки въздействия, свързани с отнемане на площи или влошаване на качеството им.

И във двете фази – изграждане и експлоатация не се засягат пряко най-значимите места за гнездене на водолюбиви птици - дигите, валовете и изкуствените платформи. Между имота и местата с усвоени размножителни екологични ниши, са разположени обработваеми земи, които успешно са изпълнявали над 50 години ролята на буфер, туширащ въздействията от действащото производство.

При строителството временно ще се завиши нивото на въздействие върху околните територии, в т.ч. и на места, описани като приоритетни за гнездящите и зимуващи видове. Най-близко разположените местообитания на птици са на около 600 м.

Въпреки че предизвиканите шум, вибрации, прахови и газови емисии, ще са далеч по стойности, от въздействието на пътния възел, пътищата и летищния комплекс и че съществува туширащия ефект от ивицата селскостопански площи и макрофити по бреговете на охранителния (обиколен, околовръстен) канал, спазвайки принципа на предпазливостта, може да се допусне известно отдръпване на индивиди и безпокойство при интензивни строителни дейности. Това може да причини краткосрочни отрицателни въздействия (оценка 3).

В тази връзка е целесъобразно, те да бъдат ограничени в размножителния период, който според ПУ на ПР „Атанасовско езеро” е 16 май – 31 юли, което се залага в рамките на ограничението при Алтернатива 2. При нея тези въздействия се свеждат до минимум.

За зимуващите водолюбиви видове, временното и краткотрайно, само в светлата част на денонощието, отдръпване ще е без съществено значение за пълноценното използване на водоема и оцеляемостта в присъствения период. Ограничаването на интензивните строителни дейности, ще ограничи до минимум въздействието върху всички водолюбиви целеви видове, които доминират в предмета на опазване на защитената зона.

При строителството очакваме краткосрочни отрицателни въздействия (оценка 3) и върху видове, свързани с евентуално присъствие в охранителния (обиколен, околовръстен) канал: земеродно рибарче (Alcedo atthis), мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), водно шаварче (Acrocephalus paludicola) и свободните плаващи, прилежащи на площадката: полска бъбрица (Anthus campestris), червеногърба сврачка (Lanius collurio), черночела сврачка (Lanius minor), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum),

Околностите на имота са неподходящи за видовете, свързани с горскодървесна растителност - синявица (Coracias garrulus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopossyriacus), синьогушка (Luscinia svecica), червеногуша мухоловка (Ficedula parva).

В близост не сме установили колонии на пчелояд (Merops apiaster) и брегова лястовица (Riparia riparia).

Предвидената реконструкция и изграждането на нова инсталация за производство на тухли не дава основания за възпрепятстване на прелетите и особено за реещите се птици. На първо място, броят на изпускащите устройства се редуцира значително – от 12 действащи в момента - на 6 след реконствукцията, при съхраняване на височината от 12 м. До момента, съществуващите комини никога не са ставали причина за инциденти с птици, което е още по-малко вероятно при намаления им, с 50%, брой. Височината им е незначителна и няма да окаже влияние на болшинството мигриращи видове, използващи поясите над 200 м. Както посочихме по-горе, във височинния пояс до 200 м реещите се птици прелитат основно на височина между 50 и 150 м и между 150 и 200 м, равномерно разпределени между двата-пояса.

За близките мигранти съхранените 6 изпускащи устройства не са препятствие, тъй като по принцип избягват ниските височини при прелитане над производствени територии.

При експлоатацията на новата инсталация се редуцират и нивата на основните замърсители на атмосферния въздух - серни и азотни оксиди, прах, което безспорно ще благоприятства популациите на целевите видове птици в защитената зона.

Реконструкцията на производството и въвеждането на нова, съвременна технология не води до възпрепятстване на дейностите, свързани с видовете, обект на специални мерки - белоока потапница, тръноопашата потапница, малък корморан, къдроглав пелика, голям воден бик, саблеклюн, гривеста рибарка и бял щъркел.