Bg0000 2 7 0 по Директива 79/409/ееси „Атанасовско езеро
Изтегляне 1.43 Mb.
|
ОПИСАНИЕ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА инвестиционното предложение, КОИТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЛИ В КОМБИНАЦИЯ С ДРУГИ ПЛАНОВЕ, ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ/ ИНВЕСТИЦИОННИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ БИХА МОГЛИ ДА ОКАЖАТ ЗНАЧИТЕЛНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЗАЩИТЕНите ЗОНиИЛИ техНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ. Най-общо, върху околната среда в района и върху защитените зони, очакваме няколко типа въздействия от реализацията на инвестиционното предложение. Не се увеличава делът на урбанизираните територии тъй като новата инсталация се изгражда върху действаща производствена площадка. Преките въздействия ще са свързани най-вече с генерирани прахови и газови емисии в приземния атмосферен слой, описани в ДОВОС, които обаче ще са значително под настоящите нива. Следствие на строителството ще се завишат временно нивата на действие на антропогенните фактори в района - на шум и вибрации, временно и локално запрашаване на приземния атмосферен слой при земно-изкопните работи. Ще продължи неизбежното отделяне на вредни вещества във въздуха, отделяни от трафика на автомобилния транспорт - въглероден оксид, въглеводороди, азотни оксиди, серни оксиди, оловни аерозоли, алдехиди, сажди, водни пари и др.Не съществува реална опасност от увреждане на терени и местообитания от необосновано навлизане на машини в защитените зони или от разливи на гориво-смазочни материали, поради добрата обособеност на производствената и бъдеща строителна площадка. Ще се генерират производствени, строителни и други отпадъци, които при лоша организация, недобросъвестно отношение или специфично стечение на обстоятелствата могат да замърсят прилежащите терени от зоните. Дейностите с тях, не отговарящи на изискванията, могат да доведат до негативно въздействие. Възможно е в някакава степен да се създадат предпоставки за загуба и деградация на природни местообитания или местообитания на видовете в зоните, причинени пряко от антропогенния фактор. Не очакваме пряко въздействие върху трофичната база на видовете в зоните, но завишените нива, по време на строителството, на шум, вибрации, човешко присъствие, прахо-газови емисии могат да предизвикат отдръпване на популациите от границите на обекта и от там снижаване стойността на подлежащи на опазване в зоните, видове, като същевременно отнема и площи, свързани с миграции, нощувки, почивка. В тази посока, принципно действат и следните фактори, разбира се, при специфичните измерения на условията в района:
Засилената урбанизация би могла да доведе до настаняване, в макар и малка степен, на рудерални растителни видове и създаване на условия за навлизане и развитие на инвазивни чуждоземни видове, особено когато обектите са в близост до зоните. При строителството на инсталацията съществува малка вероятност да се създаватусловия за случайна смъртност на по-високо ниво от досегашното. Може да се очаква временно да влошат до известна степен качеството на прuлежащuте територии чрез замърсяване, шум, вибрации, светлuннаи топлинна инвазия. Може да се очаква и смъртност при ygap с превозно cpegcmвo на животински видове, в резултат на засилен трафик на моторни превозни средства и строителни машини. Тезuвъзgействuя увелuчават вероятността от локалноотдръпване, на целевите животински видове в зоната, от строителната площадка. Щрихираните възможни въздействия могат да доведат до загуба на екологични ниши в зоните и извънзоновите площи, а при дейности, неотговарящи на изискванията, заложени в българското хармонизирано екологично законодателство, и до негативно въздействие върху екосистемите в района, като се увеличава риска и за ключовите елементи на защитените зони. Очакваното въздействие,при експлоатацията на новата инсталация, е напълно адекватно на въвежданите промени в устройството, в сравнение с досегашната теренна ситуация. Въпреки, че то е свързано с характерните за производството въздействия върху околната среда, в крайна сметка категорично може да бъде определено като положително, тъй като значително се редуцират нивата от настоящото състояние на фабриката. В този смисъл, спазвайки принципа на предпазливостта,в таблица 3 сме представили категориите възможни дейности и техните потенциални въздействия върхубиологичната компонента в района, свързана с ключовите елементи на защитените зони. Таблица 3. Потенциални въздействия върху защитените зони при изграждането и експлоатацията на новия цех за производство на тухли:
Защитена зона „Атанасовско езеро” e записана с идентификационен код BG0000270 и е от Националната екологична мрежа в частта й за защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2. от Закона за биологичното разнообразие, изграждани по Европейската програма Натура 2000, в частта й за опазване на природните местообитания и местообитанията на видовете по Директива 92/43/ЕЕС. Предложението за обявяване е одобрено от Националния съвет по биологично разнообразие на 21.11.2006 г. и с Решение № 122/02.03.2007на Министерски съвет (ДВ бр.21/09.03.2007). Документацията е внесена в Европейската Комисия през март 2007 и е одобрена от нея.Изменена в акваториалната част с ПМС No 660/01.11.2013 (обн.ДВ бр.97/2013). Целите на опазване са следните: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона. • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения, за тези местообитания, видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване, при необходимост, на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Припокрива се изцяло с едноименната защитена зона поДиректива 79/409/ЕЕС, чиято обща площ,по заповед за обявяване,е 72 100.163 дка. Територията обхваща землищата, или части от тях,на град Бургас, кв. Сарафово и селата Изворище, Банево, Рудник и Ветрен. Предмет на опазване са 8 типа местообитания, подлежащи на опазване, съгласно изискванията на Директива 92/43/ЕЕС /Приложение 1/ и включени в Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие /табл.4.1.1./.
Предмет за опазване в Защитена зона „Атанасовско езеро”(BG00000270) по Стандартен формуляр са и множество животински видове, с висок природозащитен статус /табл.4.1.2./. Таблица 4.1.2. Установени животински видове, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC,предмет на опазване в Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270)
За опазване на биологичното разнообразие, цялата територия /100%/ притежава природозащитен статут по Закона за защитените територии /таблица 4.1.3./. Таблица 4.1.3. Природозащитен статут,по Закона за защитените територии, на защитената зона „Атанасовско езеро”(BG0000270)
- % Покритие - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.
Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270) е част от Националната екологична мрежа, в частта й по чл.6, ал.1, т.3 и 4. от Закона за биологичното разнообразие, изграждани по европейската програма Натура 2000, в частта й за опазване на птиците от Директива 79/409/ЕЕС). Съвпада изцяло с едноименната защитена зона за опазване на природните местообитания, описана в т. 4.1. Защитена зона „Атанасовско езеро”,като част от Бургаските влажни зони, притежава ключова роля в Западночерноморския прелетен път - Via Pontica. Той е част отЕвроазиатско-източноафриканската прелетна магистрала, по която според BILDSTEIN(2006) два пъти в годината преминават над 1,5 млн. птици от 40 вида от разредAccipitriformes (Дневни грабливи птици).В него съществуват уникални, за страната, гнездовиколонии и отделни гнездови находища на редица водолюбиви птици.През зимата езерата около Бургас приютяват големи ята от гмуркачи, гмурци,къдроглави пеликани, малки и големи корморани, гъски, патици, потапници и многодъждосвирци. Част от състава се състои от случайни видове, които посещават езеротонепериодично, нередовно, презголеми интервали от време. Атанасовското езеро, заедно с някои други влажни зони като езерото Сребърна,езерата по Черноморското и Дунавско крайбрежие, съхранява преобладаващата част отводолюбивите видове птици от българската орнитофауна. Защитена зона „Атанасовско езеро” еобявена със Заповед № РД- 839/17.11.2008 на Министъра на околната среда и водите. Обхваща 72 100.163 дка в петте землища, цитирани в т.4.1. Предмет на опазване саследните видове птици:
Целевите видове могат да бъдат диференцирани по отношение на статуса си спрямо територията на: Постоянни; Гнездещо-прелетни; Летни посетители; Преминаващи; Зимуващи; Случайни;
Сигурно гнездене; Твърде вероятно гнездене; Възможно гнездене. По отношение подялбата на видовете на екологични групи: Реещи се (реещи се водолюбиви и дневни грабливи); Водолюбиви (без реещите се водолюбиви); Врабчоподобни; Други. В границите на Поддържан резерват „Атанасовско езеро” и ЗМ „Бургаски солници”, респективно защитена зона „Атанасовско езеро” са установени 333 вида птици от обощо 409 вида, включени в орнитофауната на страната. Статусът на видовете птици, предмет на опазване и свързани с територията на защитената зона, е изключително висок. В приложенията на Директива 79/409/ЕЕС са включени 117 от установените видове, в Бернската конвенция - 307, в Червена книга IUCN - 9, в приложенията на ЗБР - 270, а в Червена книга наБългария – 126.
За изясняване на въздействието на инвестиционното предложение върху Защитени зони ще дадем кратка принципна характеристика и описание на биологичното разнообразие в района. Районът попада в Евксинтската биогеографска провинция, Странджански биогеографски район (Асенов, 2006). Биологичното разнообразие е изключително богато и уникално и за Европа. На сравнително малка територия тук могат да се намерят около 1670 растителни вида и 54 подвида, като видовете с висока консервационна стойност са около 20 %. Това представлява около 47.6 % от висшите растения в България.Лесистостта е висока – около 80 % от територията са гори. Със странджанските гори завършва поясът на понтийско-евксинската растителност, разпространена в Северен Иран, Кавказ и по южното черноморско крайбрежие на Турция. В Странджа участието на местни дървесни и храстови видове в състава нагорите е твърде значително – над 100 вида. В подлеса се наблюдават много елементи на колхидската флора. Фауната е разнообразна и има голямо консервационно значение - висок процент на ендемизъм, голям брой редки и реликтни видове, със значително сходството с малоазийския комплекс.Безгръбначните включват 97 ендемични, 12 реликтни и 138 вида редки. В река Велека се срещат 16 вида и подвида от 5 семейства риби. Херпетофауната е представена с 30 вида, а впечатляващо е и птичето богатство – 261 вида или 68 % от установените видове в цялата страна, от които 118 гнездящи. Долното течение на река Велека е “място с тесен фронт на миграция” за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път ViaPontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите. Описани са 54 вида бозайници – 66% от българската и 42% от европейската автохтонна сухоземна фауна (над 60% за едрите бозайници и прилепите и 35% за групата на дребните бозайници). В т.4 на настоящата оценка бяха представени консервационно значимите видове като предмет на опазване в защитени зони „Атанасовско езеро” (BG0000270). Описаните климатични особености, релеф, геоложка основа и почви, определят спецификата на формираните ценози върху имотите, предмет на инвестиционното предложение. При оценката са използвани основно данни от информацията, резултат на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", реализиран от МОСВ, основни научни публикации, както и данните, получени от собствени теренни проучвания на екипа. При оценката на въздействието върху видовете, предмет на защита в защитените зони, ще използваме матрица за оценка на степента на въздействие за типовете местообитания и местообитания на видове (Дир.92/43):
При прилагането й могат да бъдат диференцирани 4 интервала:
5.1.1. Въздействие върху растителната покривка, типовете природни местообитания и видовете в Защитена зона„Атанасовско езеро” (BG0000270)по Директива 92/43/ЕЕС. В предмета на опазване на Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270) са включени8 типа природни местообитания, от Приложение 1на Директива 92/43/ЕЕС / и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие Природното местообитание Крайбрежни лагуни1150 *заема площ от 1458.82 ха и обхваща лагуна, разделена на северна и южна част от шосето Бургас – Сарафово.      
1150* имот № 07079.1.1425 летище Бургас Фигура 5.1.1.1. Разположение на имот 07079.1.1425 спрямо заетата територия от Крайбрежни лагуни1150* в Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270). Лагуната е с контролиран воден режим, поради добива на сол. Хиперхалинният характер на езерата е причина за липсата на хидрофити. Периферията на езерото е заета от Phragmites australis, Typha angustifolia, Typha latifolia и Salicornia europaea, а в южната му част има Spirogyra spp.Еутрофикация и сукцесионни процеси се наблюдават по периферията и в южното езеро, което е подложено и на интензивен туристически поток. На фиг.5.1.1.1. е представено местоположението на обекта спрямо заетата от местообитание 1150*. Новата инсталация се изгражда на площадка в експлоатация и не засяга по никакъв начин водното огледало. С проектирането, изграждането и въвеждането й в експлатация, не се създават предпоставки за проявления на описаните в доклада за състоянието на природното местообитание, заплахи – увеличаване на антропогенния натиск, свързан с разположението до град Бургас, летище Бургас, силно натоварения третокласен път, големия туристически поток в южната част на езерото.Не се увеличават източниците на замърсяванеи туристопотока, не се допуска застрояване в екотонната зона, промени на водното ниво. Не се очаква въздействие от реализацията на инвестиционното предложение.
Местообитанието е представено от, различни по размер, халофитни ценози, в които участват видовете Salicornia europaea, Suaeda maritima, Salsola soda, Puccinellia convoluta, Bassia hirsuta. Разположението на установените ценози е мозаечно или надлъжно покрай и по дигите на езерото. Установеният видов състав е типичен. Не е установена фрагментация в местообитанието и наличие на обраствания с рудерални видове, но има незначително присъствие на инвазивни видове. Големите и малките диги на територията на защитената зона, както и периодичната циркулация на водата, поради производството на сол, осигуряват благоприятни условия за развитието на местообитанието. 1310 има характерните видове и типичната структура. На фиг. 5.1.1.2. е представено местоположението на обекта, спрямо заетата от 1310 територия. Новата инсталация се изгражда на площадка в експлоатация и не засяга по никакъв начин водното огледало. Избраната технология намалява значително въздействието върху околната среда, в.ч. и върху защитената зона и местообитание Salicornia и други едногодишни растения, колонизиращи тинести и пясъчни терени 1310. Не се очаква въздействие от реализацията на инвестиционното предложение.
По време на картирането на местообитанието, са установени видове от род Atriplex, които заемат площ под 30%. В границите на картирания полигон не са регистрирани, както дървесни и храстови видове, така и инвазивни видове. Описано от Бисерков и др. (2011) като03А2 Средиземноморски халофитни съобщества от високи дзуки,острицови и житнитреви; категория CR от Червена книга на България; характеризиращи таксони: висширастения: Aster tripolium, Elymus elongatus, Juncus littoralis (= Juncus acutus subsp.tommasinii), Juncus maritimus, Limonium latifolium, Phacelurus digitatus (= Rottboelliadigitata), Plantago cornutii, Polypogon monspeliensis, Puccinellia distans, Еleocharispalustris. гъби: микромицети – Erysiphe limonii (по Limonium latifolium), Pucciniacancellata (по Juncus acutus), Uromyces junci (по Juncus littoralis), Ustilago hypodites (поElymus elongatus); птици: Recurvirostra avosetta, Himantopus himantopus, Tringa totanus. Природозащитното състояние на местообитание 1410 в ЗЗ „Атанасовско езеро” е благоприятно, но е описано на малки полигони, южно от третокласния път. Не се засяга пряко или косвено от инвестиционното предложение, което не внася промени в хидрологичния режим в близост до местообитанието и до пресушаване на територии – основни заплахи за развитието му в бъдеще. Панонски солени степи и солени блата (1530*). Общата площ на природното местообитание 1530, в границите на защитената зона, е 250.87 ха.Това се равнява на3,.48% от общата площ на зоната (7204.48ха). Липсва фрагментация. В картираните полигони пониженията с фитоценози на факултативни халофити-хигрофити заемат площи над 10 % от площта им, в над 80 % от заетата територия. Сумарното проективно покритие на ценозите е над 80 %. Картираните полигони се отнасят към подтип 2: „Солища” – солени блата и мочурища. По време на теренното картиране през 2012 година са установени типичните видове -Artemisia santonicum, Mentha pulegium, Hordeum hystrix, Cynodon dactylon, Sueda maritima.Местообитанието се проявява като типично, според видовата си структура. Установени са рудерални видове от род Atriplex, но те не образуват самостоятелни ценози в преобладаващата част от полигоните.Малко над 10% от площта на местообитанието е засегната от рудерализацията. Не са установени дървесни и храстови видове, които да покриват повече от 10% от площта на полигоните, както иинвазивни видове.В близост до заетата територия няма хидромелиоративни съоръжения, които да променят характеристиките на природното местообитание. В над 90 % от площта на картираните полигони участието на ксерофитни житни в ценозите е незначително. Силно въздейства пашата и последващата я рудерализация. За подобрявяне на състоянието на местообитанието би допринесло регламентирането на оптимално количество пашуващ добитък на единица площ и равномерното използване на пасищата. В защитената зона местообитание Панонски солени степи и солени блата (1530*) е разположено в най-северната й част (фиг.5.1.1.3.). Отдалечено е значително от площадката за изграждане на новата инсталация за производство на тухли. Не може да се очакват промени, свързани с описаните заплахи. Липсва въздействие.
Липсва промишлено замърсяване, а само битово – от плажуващите, което е незначително. Неблагоприятно въздействие върху състоянието на местообитанието оказва активният летен туризъм. За подобрявяне на състоянието на местообитанието би допринесло ограничаването на туристическия натиск и замърсяването на крайбрежната ивица. Разположено е в най-южната част на защитената зона по брега на морето (фиг. 5.1.1.4.).     
имот № 07079.1.1425 2110 Фигура 5.1.1.4. Разположение на имот № 07079.1.1425 спрямо заетата територия от Зараждащи се подвижни дюни (2110) в Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270). Характеристиките на инвестиционното предложение и местоположението на Зараждащи се подвижни дюни(2110) не дават основание за очаквано въздействие. Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brotemalia) (6210). Общата му площ, в границите на защитената зона, е 760.30 ха или 10.57 % от актуалната й площ. Местообитанието е новоустановено. Фрагментацията е под 1 %. При теренните проучвания са наблюдавани затворени, ксеротермни, тревни съобщества.Сумарното проективно покритие на ценозите е над 80 %.   
2110 имот № 07079.1.1425 Фигура 5.1.1.5. Схематично разположение на имот № 07079.1.1425, спрямо заетата територия от Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brotemalia) (6210) в Защитена зона „Атанасовско езеро” (BG0000270). Установени са типични видове катоDichantium ischаemum, Festuca valesiaca, Eryngium campestre, Stipa capillata, Bromus spp., Teucrium chamaedris, T. polium, Iris pumila, Convolvulus cantabrica, Petrorhagia prolifera и др. Видовата комбинация е типична за местообитание 6210. В някои от картираните полигони местообитанието формира комплекси с ценозите на клас Thero-Brachypodietea, съставени от медитерански житни терофити (местообитание 6220). При теренните проучвания са наблюдавани затворени, ксеротермни, тревни съобщества.Сумарното проективно покритие на ценозите е над 80 %. Установени са и рудералните видове -Cichorium intybus, Centaurea diffusa, C. solstitialis, Chondrilla juncea,Carduus acanthoides и др., но те не формират самостоятелни ценози, а участват с под 10% от сумарното проективно покритие на фитоценозата. Инвазивните видове участват с под 1 % проективно покритие. По време на теренното проучване е установено, че храстовата растителност покрива под 20 % от площта на полигоните, като най-често и с най-голямо обилие се среща драката (Paliurus spina-christi).Натоварването от паша е допустимо. Върху състоянието на местообитанието в бъдеще, неблагоприятно въздействие може да окажат обрастването с храсти - предимно драка, рудерализацията в близост до населените места, разораването за ниви и застрояването, което може да доведе до промени в структурата на местообитанието и/или неговото унищожаване.
Новооустановено е в зоната, в резултат на картирането през 2012 г.Общата муплощ, в границите на защитената зона, е 10.60 ха или 0.17 % от актуалната й площ. Фрагментацията е под 1 % от площта му. В около 50% от картираните полигони на местообитанието, тревните съобщества имат по-затворен характер и не изпълняват изискването за проективно покритие на ценозите между 20 % и 40 %. Установени са типичните видове:Bromus scoparius, Cynodon dactylon, Cynosurus echinatus, Taeniatherum caput-medusae, Poa bulbosa, Psilurus incurvus, Dactylis glomerata, Xeranthemum cylindraceum и др.В някои от картираните полигони местообитанието формира комплекси с природно местообитание 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco Brotemalia). Налице са и рудерални видове: Cichorium intybus, Centaurea diffusa, C. solstitialis, Chondrilla juncea,Carduus acanthoides и др. В полигоните на местообитанието, те не формират самостоятелни ценози, а участват с под 10% от сумарното проективно покритие на фитоценозата, а инвазивните видове - с под 1 % проективно покритие. Храстовата растителност покрива под 20 % от площта на полигоните, като често се срещат драка (Paliurus spina-christi) и шипка (Rosa sp.).По време на теренното картиране, в част от полигоните на територията на местообитанието е установена паша.Натоварването е в границите на прага за БПС.Върху състоянието на местообитанието, в бъдеще, неблагоприятно въздействие могат да окажат обрастването с храсти - предимно драка, рудерализацията в близост до населените места, разораването за ниви и застрояването, което може да доведе до промени в структурата на местообитанието и/или неговото унищожаване. Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachipodietea (6220*), както и 6210 заемат площи в най-северната част на защитената зона. Характеристиките на инвестиционното предложение и местоположението на двете природни местообитания не дават основание за очаквано въздействие.
По време на картирането са установени мъхове и лишеи върху скалните повърхности, а сумарното проективно покритие на ценозите,в границите на картираните полигони, е в рамките на 10-40%.Представено е от голи, сухи скали, доминирани от мъхове и лишеи. Срещат се и видовете Scleranthus perennis, Rumex acetosella, Thymus sp. и др.Не е установено присъствие на инвазивни видове и обрастване с храстова и дървесна растителност. Липсва паша. Новоустановеното природно местообитание Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo Albi-Veronicion Dillenii (8230) заема малки петна върху, излезли на повърхността, скали в най-северната част на защиената зона (фиг.5.1.1.6.), които са максимално отдалечени от оценяваната инсталация. Няма основания за допускане на въздействие. Каталог: images -> files files -> Ти, лечителят Хосе Силва & Роберт Б. Стоун files -> Българската идея и демосферата – д-р Светлозар Попов files -> Пуп-прз за пи 57491. 16. 627, м. Кроторя, гр. Поморие за изграждане на две жилищни сгради files -> Семинар нотариална дейност 19, 20 и 21 март 2015 г., София, хотел „Родина Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
