Библиотерапия. Кратка история. Проекти за работа с деца
Изтегляне 26.95 Kb.
|
Свързани:
1984
| 3. Произход и история
Терминът библиотерапия се използва за първи път през септември 1916 г. в статия, написана от Самюъл Макхорд Кротърс - „Литературна клиника“, публикувана в The Atlantic Monthly (291-300), в която авторът говори за д-р. Багстър, който рекламира услугите си по следния начин: „Библиопатичен институт. Книголечение от компетентен специалист“. Авторът казва, че в интервю с д-р Багстър той обяснява, че е осъзнал, че е от полза за психиатричните пациенти да развият определени положителни мисли. Трудността на лечението произтичала от факта, че в определени случаи пациентите имали проблеми с фокусирането на вниманието си. Тогава лекарят осъзнал, че за да се улесни този процес, е необходимо тези мисли да бъдат интересни и заключил, че за да се постигне тази цел, трябвало да се премине през ума на привлекателна (за вниманието) личност. По този начин те биха били по-лесно усвоени от умовете на пациентите, защото именно хуманизираните и индивидуализираните мисли, биха могли да бъдат извлечени и използвани по предназначение: Тогава осъзнах, че мога да използвам литературата. В нея има запас от мисли в такова разнообразие от форми, че те могат да се използват не само за наслада, но и за медицински цели. През последната година разработвам система за библиотерапия. Не обръщам много внимание на чисто литературните класификации. Не ме интересува дали книгата е на английски или немски, дали е в проза или стих, дали е история или сборник от есета, дали е романтична или реалистична. Интересува ме само: „Каква е терапевтичната й стойност?“ (292) В същото интервю д-р Багстър описва библиотерапията като нова наука: Книгата може да бъде стимулант или успокоително, дразнещa или сънотворно. Въпросът е, че трябва да Ви направи нещо и Вие трябва да знаете какво е това. Книгата може да има действието на успокояващ сироп или на горчица мазилка. [...] От моя гледна точка книгата е литературна рецепта, издадена в полза на някой, който се нуждае от нея. Тя може да бъде проста или съставена от много ингредиенти. (292-293) Концепцията за книгата като терапевтичен инструмент обаче съществува от древни времена. Според Валерия Томаино (2008), фараонът Рамзес II е издълбал фразата „Средства за душата“ пред библиотеката си. Гърците са смятали книгите като лекарство за духа, а римският писател и лекар Авл Корнелий Целз препоръчвал да се чете като част от лечението. Също така, през Средновековието книги са предоставяни на пациенти с лечебна цел, а през 18 век германският духовник Георг Хайнрих Гьотце говори в своята работа „Библиотека на болните“ за терапевтичната сила на четенето. Между 18 и 19 век първите библиотеки за пациенти са включени в психиатричните болници на Англия, Франция и Германия, тъй като четенето е част от медицинската процедура, на която са били подложени, като същевременно библиотерапията се развива като тенденция в САЩ. Между края на 19 и началото на 20 век започват да се публикуват първите академични трудове, свързани с тази практика, а по време на Първата световна война Великобритания и САЩ доставят книги на военните болници. Изтегляне 26.95 Kb. Сподели с приятели:
|