Билбао, Испания
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| ДОБРЕ ДОШЪЛ, ЕДМЪНД. МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ПАРОЛА: След думата „парола“ мигаше черен курсор. — Това ли е? — попита той. Някак си му се струваше прекалено просто. — Тук ли да я въведа? — Да — потвърди Уинстън. — Щом въведете паролата, машината ще прати автентикация до заключената част от главния компютър, където е презентацията на Едмънд. Тогава аз ще получа достъп до нея, ще я пусна точно в три часа и ще насоча информацията към всички основни канали на разпространение. Лангдън повече или по-малко разбра обяснението му и все пак, докато зяпаше тромавия компютър и стария телефонен модем, продължаваше да се чуди. — Не ми е ясно защо след цялото това грижливо планиране тази вечер Едмънд изобщо е доверил презентацията си на телефонна връзка с някакъв праисторически модем. — Едмънд просто си беше Едмънд, бих казал — отвърна Уинстън. — Както знаете, той ужасно си падаше по драматичност, символика и история и предполагам, че му е доставило огромна радост да включи първия си компютър и да стартира от него най-голямото дело на живота си. „Той е прав“ — помисли си Робърт, осъзнал, че приятелят му вероятно е виждал нещата точно така. — А и Едмънд сигурно се е подсигурил, но така или иначе, има логика в това да използваш архаичен компютър, за да „щракнеш ключа“. Простите задачи изискват прости средства. А от гледна точка на сигурността, използването на бавен процесор ще забави невероятно много един евентуален опит за директно хакване на системата. — Робърт? — подкани го Амбра и окуражително го стисна за рамото. — Да, извинявай, всичко е готово. — Лангдън придърпа клавиатурата към себе си и плътно навитият ѝ кабел се изпъна като спираловиден шнур на стар телефон. Той постави пръсти върху пластмасовите клавиши и си представи ръкописния стих, който бяха открили в криптата на „Саграда Фамилия“. „Отишли са си мрачните религии & благата наука се е възцарила“. Величественият финал на епичната поема „Четирите зои“ от Уилям Блейк изглеждаше най- подходящият ключ за последното научно откритие на Едмънд — което по собствените му думи щеше да промени всичко. Робърт дълбоко си пое дъх и грижливо въведе буквите без интервали, като замени амперсанда с лигатурата „et“. Когато свърши, вдигна поглед към екрана. Изтегляне 2.15 Mb. Сподели с приятели:
|