90. След втория опит на Лангдън да въведе стиха архаичният компютър доволно изпиука.
ВЯРНА ПАРОЛА„Слава богу! — помисли Амбра, докато професорът се изправяше и се обръщаше към нея.
Тя го прегърна и се притисна към него. — Едмънд щеше да е на седмото небе!“
— Две минути и трийсет и три секунди — съобщи Уинстън.
Тя пусна Лангдън и двамата се завъртяха към течнокристалните екрани.
Средният показваше брояч, какъвто Амбра неотдавна беше видяла в „Гугенхайм“.
Програмата започва на живослед 2 минути и 33 секунди.Актуален брой на дистанционните зрители: 227257914.„Над двеста милиона души?! — изуми се Амбра. Очевидно докато с Лангдън бяха бягали из
Барселона, целият свят беше следил събитията. — Публиката на Едмънд е достигнала астрономическа цифра“.
Екраните от двете страни на брояча продължаваха да предават картината от охранителните камери и тя забеляза внезапна промяна в поведението на полицията.
Полицаите, които бяха блъскали по вратите и бяха разговаряли по радиостанциите си, сега един по един вадеха смартфоните си и се взираха в тях. Пространството пред входа на църквата постепенно се превърна в море от бледи,
изпълнени с очакване лица, осветени от сиянието на дисплеите.
„Едмънд накара света да се закове на място. — Обзе я странно чувство за отговорност,
задето хората по цялото земно кълбо се готвеха да гледат презентация, която щеше да се излъчва на живо от тази зала. — Дали гледа и Хулиан?“ Амбра бързо пропъди тази мисъл от ума си.
— Програмата е заредена — съобщи Уинстън. — Струва ми се, че ще ви е по-удобно да гледате в къта за почивка на Едмънд в отсрещния край на лабораторията.
— Благодаря, Уинстън — каза Лангдън и поведе Амбра покрай синкавосивия куб.
Върху стъкления под в къта за почивка имаше ориенталски килим, елегантни мебели и велоергометър.
Когато
стъпи върху мекия килим, Амбра усети, че тялото ѝ незабавно се отпуска. Тя се настани на дивана и сви крака под себе си, после се огледа за телевизор.
— Къде ще гледаме?
Лангдън се
беше отдалечил, за да види нещо в ъгъла, и явно не я чу, но Амбра съвсем скоро получи отговор на въпроса си. Цялата задна стена на помещението засия отвътре и се появи позната картина.
Сподели с приятели: