В зависимост от интензивността и продължителността на мускулната работа, се изисква активирането на определена енергоосигуряваща система. Биохимичната класификация на физическите натоварвания при тренировките по борба е базирана на продължителността и на активирането на преобладаваща система за енергоосигуряване. Има три системи на енергоосигуряване (обезпечаване):
Система за незабавно (непосредствено) енергоосигуряване – АТФ-КФ система. Енергията се отделя от разграждането на натрупаните в мускулните влакна ограничени запаси от АТФ и КФ. Тази система осигурява енергия за мускулна работа в рамките на 6 – 8 сек.
Система за краткотрайно енергоосигуряване (гликолитично лактатна
система). Енергията се освобождава от разграждането на глюкозата и запасите от мускулен гликоген в процеса анаеробна гликолиза, чийто продукт е и лактата. Осигурява се енергия за мускулна работа в рамките на 60–90 сек.
Система за дълготрайно енергоосигуряване. Енергията се освобождава от
разграждането на глюкозата (мускулен и чернодробен гликоген) и мазнините. За разлика от предходната система, тук глюкозата се окислява по аеробен път (аеробна гликолиза) до СО2 и Н2О. При продължителност на мускулната работа от 2 до 4 мин (при смесени натоварвания), интензивността на натоварването се понижава, скоростта на освобождаване на енергия от АТФ-КФ системата и гликолитично-лактатната система намалява, скоростта на освобождаване на енергия от аеробната система се увеличава. При по-продължителни (аеробни) натоварвания до 98% от енергийните нужди се обезпечават чрез системата за дълготрайно енергоосигуряване.
При физически натоварвания, изпълнявани с максимална мощност и различна продължителност, анаеробните и аеробните процеси за енергоосигуряване са в различни съотношения .
Фиг.1 Процентно съотношение на анаеробните и аеробни процеси за енергоосигуряване на максимални физически натоварвания с различна продължителност. (Åstrand and Rodahl, 1977)
Сподели с приятели: |