Биохимични характеристики на борба
Биохимични принципи на възстановяването след тренировки по борба
Изтегляне 339.5 Kb.
|
5. Биохимични принципи на възстановяването след тренировки по борба.Научните разработки за изясняване на причините за настъпване на умората се обединяват около три основни теории: Хуморално-локалистична или периферна теория, която изучава физикохимическите промени, които се наблюдават при функционалната активност на съответните органи и пределните граници на техните отклонения. Централно-нервна теория, която обяснява умората не с локалните промени в работния орган, а с развитието на тормозни процеси в кората на главния мозък. Системният подход. От тези позиции човешкият организъм се разглежда като сложна система от взаимосвързани, съвършено координирани във времето многобройни функции, работещи на предела на своите възможности. На базата на тези теории се обуславят и главните фактори за понижаване на работоспособността на организма. Независимо от причините за възникване на умората и динамиката на нейното разгръщане във времето, крайният резултат е нарушаване на пространствените, времевите и силовите параметри на двигателната дейност. Тези двигателни прояви на умората имат важно познавателно и приложно значение за нейното проследяване и оценка, а в тази връзка и за дозиране на тренировъчните въздействия. Възстановяването е градивен процес, при който организмът възвръща и разширява своя веществен и енергетичен потенциал. Един обобщен анализ на трудовете, посветени на проблемите на възстановяването, позволява да се направят редица принципни заключения. Основен фактор, който включва възстановителните механизми и процеси при тренировките по борба, са величината и характерът на умората, които се развиват в резултат на извършената работа. Интензивността на възстановителния процес е в пряка зависимост от скоростта, с която настъпват съответните отклонения (колебания) от нормалното състояние на вътрешната среда в резултат на извършената работа. Възстановителните процеси протичат вълнообразно, тъй като контролът за степента (равнището) на възстановяването, е основан върху принципа на обратната аферентация. Възстановяването на уморения орган до нормалното му състояние се характеризира с два етапа: първият е свързан с процесите на възстановяването в тесния смисъл на това понятие, а вторият – осигурява онези кумулативни преустройства, които повишават устойчивостта на функционалния потенциал. Функционалният потенциал на всеки орган или система може да се понижи не само в резултат на хронично недовъзстановяване, но и от продължителното снижаване на натоварването или от прекомерното увеличаване на почивните фази. Основна задача на тренировъчната методика по борба е да намира оптимални интервали между повтарящите се натоварвания, тъй като много честите натоварвания водят към изтощаване, а твърде редките – до снижаване на работоспособността. Процесите на умората и възстановяването в различните органи и системи на организма имат хетерохронен характер, т.е. протичат с различна динамика (скорост, продължителност и ритъм): оперативно (моментно) възстановяване; срочно (постоперативно) възстановяване; късно възстановяване. Много по-конкретна представа за хетерохронния характер на възстановителните процеси ни предлага динамиката на някои частни показатели на работещите системи. Тяхното познаване е от особено значение за тренировъчната практика. Изключително важна роля за ускоряване на възстановителните процеси играят тренировките с малко натоварване. Тяхното значение нараства в периодите с най-високи по обем и интензивност тренировъчни натоварвания. За ускоряване на възстановителния процес в съвременната спортна тренировка по борба се използват и т.нар. външни (допълнителни) средства и методи от педагогически, медикаментозен, физиотерапевтичен и психологически характер. Време за възстановяване на различни биохимични процеси след напрегната мускулна дейност
Изтегляне 339.5 Kb. Сподели с приятели:
|