Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| ИГРАТА , е ключът към оптимизирането на възприемателните и интерпретативните способности на бебетата и малките деца (Mendizza and Pearce 2001). Децата се нуждаят от родители, които под формата на игра да предизвикат любопитството, креативността и удивлението, които ще ги въведат в истинския свят. Очевидно, за да бъде възпитаван човек, е нужна любов и възможност да наблюдава живота на по-възрастните. Когато бебетата в домовете за сираци например стоят в креватчета и биват хранени, а не получават усмивки и прегръдки, у тях се появяват дълготрайни проблеми в развитието. Едно проучване на Мери Карлсън - невробиолог в Медицинския факултет на Харвард - върху румънски сирачета показва, че липсата на ласка и внимание в румънските сиропиталища и лошите условия в детските градини спират растежа на децата и оказват неблагоприятно влияние върху поведението им. Карлсън, която наблюдава шейсет румънски деца на възраст между няколко месеца и три години, измерва нивата на кортизол у тях, като анализира проби от слюнката им. Колкото по-стресирано е детето, което се определя от завишените нива на кортизол в кръвта му, толкова по-слаби са резултатите му (Holden 1996). Карлсън, както и други учени, правят изследвания и върху маймуни и плъхове, показващи колко решаваща е връзката между докосването, отделянето на стресовия хормон кортизол и социалното развитие. Проучванията на Джеймс У. Прескот, бивш директор на Отдела по здравеопазване и детско развитие към Националния здравен институт, показват, че новородените маймунчета, лишени от физически контакт с майките си или от какъвто и да било друг социален контакт, развиват анормални стресови профили и стават крайни социопати (Prescott 1996,1990). Той продължава проучванията си, като разглежда различните културни особености при хората въз основа на това как отглеждат децата си и установява, че ако членовете на едно общество физически прегръщат и обича децата си и не потискат сексуалността си, то в тази културна общност цари мир. В такива общества родителите поддържат тесен физически контакт с децата си, като например носят бебетата в скута или на гърба си през целия ден. За разлика от тях обществата, които лишават бебетата, децата и юношите си от такъв близък контакт, неминуемо са агресивни по природа. Една от разликите между обществата е в това, че много от децата, които не получават ласки, страдат от соматосензорно афективно разстройство. Типична за това разстройство е неспособността психологически да се потиснат повишените нива на стресовите хормони, което е предпоставка за системно агресивно поведение. Тези открития хвърлят светлина върху насилието, което завладява Съединените щати. Вместо да проповядват физическа близост, съвременните лекари и психолози често отдалечават хората от нея. Например чрез неестествената намеса на докторите в естествения процес на раждането, отнасяйки новороденото за дълъг период от време далеч от майката в детското отделение и съветите към родителите да не реагират на плача на собствените им бебета, за да не ги разглезят. Подобни практики, привидно основаващи се на „научни доводи", несъмнено допринасят за агресията в нашата цивилизация. Родителските ласки и връзката им с насилието са подробно разгледани в уебсайта www.violence.de. Какво обаче да кажем за румънските деца, които цял живот са лишавани от родителска грижа и се превръщат в „жилаво чудо на природата", по думите на един учен? Защо някои деца успяват да превъзмогнат нещастното си минало? Защото притежават „по-добри" гени ли? Вече ви е ясно, че аз не вярвам в това. По-скоро биологичните родители на тези жилави чудеса на природата, са им осигурили по-благоприятна среда преди и по време на раждането, както и хранителните вещества, необходими на плода, в критичните моменти на неговото развитие. Това, което осиновителите трябва да знаят, е, че не бива да се преструват, че животът на техните деца започва, когато пристигнат в новия си дом. Те вече вероятно са програмирани от биологичните си родители да вярват, че са нежелани и не са обичани. С малко повече късмет може в определен важен момент от своето развитие да са възприели положителни, жизнеутвърждаващи послания от възпитателите в дома. Ако осиновителите нямат представа какво означава програмирането в периода преди и по време на раждането на едно дете, те не биха могли да се справят адекватно с евентуалните проблеми след осиновяването. Може и да не осъзнаят, че децата им не пристигат при тях като „празен лист", също както и новородените не се появяват на бял свят, без деветте месеца в утробата на майката да са оставили отпечатък в тях. Трябва да бъде установено какво е закодирано в тази програма и ако е необходимо, да се положат усилия тя да бъде променена. Както за осиновителите, така и за биологичните родители, посланието е едно: гените на децата ви определят само техните заложби, не и съдбата им. Ваша грижа е да им осигурите среда, която да им позволи да развият потенциала си. Обърнете внимание: аз не твърдя, че е задължение на родителите да четат много книги за възпитанието на децата. Срещал съм много хора, интелектуално привлечени от идеите, които излагам в тази книга. Но само интерес не е достатъчен. Изпитал съм го на гърба си. Бях наясно с написаното тук, но преди да направя усилия да се променя, тази информация по никакъв начин не се отрази върху живота ми. Ако смятате, че вашия живот и животът на децата ви ще се промени като само прочетете книгата, все едно пиете най-новото лекарство на пазара, вярвайки, че то „лекува" всичко. Никой не може да се излекува, докато сам не положи усилие за това. Ето и моето предизвикателство към вас. Освободете се от скритите си страхове и внимавайте да не втълпите подсъзнателно на децата си ненужни страхове и предразсъдъци. И най-вече, не се поддавайте на фатализма на генетичния детерминизъм. Вие можете да помогнете на децата си да реализират целия си потенциал и да промените личния си живот. Не сте „обременени"от гените си. Обърнете внимание на уроците, които ни дават клетките за растежа и защитата, и винаги когато ви е възможно, насочвайте живота си към растеж. И помнете, че за човека най-мощният стимулатор на растежа не е най-престижното училище, най-голямата играчка или най-добре платената работа. Далеч преди клетъчната биология и изследванията върху децата в сиропиталищата осъзнатите родители и пророците като Руми са знаели, че за хората, независимо от възрастта, най-добрият стимул за развитие е любовта. Животът без любов няма смисъл, любовта е водата на живота, пийте от нея със сърце и душа. Епилог - Душа и наука Най-прекрасната и съкровена емоция, която можем да изпитаме, е усещането за мистичност. Тя е силата на всяка истинска наука. Алберт Айнщайн Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|