сега. Ние приключваме един еволюционен цикъл и се подготвяме да започнем нов. Когато един цикъл е към своя край, хората започват да осъзнават и да се пробуждат за
провалите в структурите, на които се крепи цивилизацията им. Аз обаче вярвам, че „динозаврите", които днес насилват природата, ще изчезнат. Ще оцелеят онези,
които разбират, че безразсъдните ни действия са пагубни както за планетата, така и за самите нас.
Защо съм толкова сигурен? Моята увереност се основава на проучванията ми върху
фракталната геометрия. Ето една дефиниция на геометрията, която ще обясни защо тя е толкова важна за изучаването структурата на нашата биосфера. Геометрията е математически подход към „начина, по който различните части на едно цяло се отнасят една към друга". До 1975 г.
единствената геометрия, която се изучаваше, беше евклидовата геометрия, събрана в древногръцки труд от тринадесет тома -
„Елементи" от Евклид, написан около 300 г.пр.Хр. За хората с пространствено мислене евклидовата
геометрия е лесна за разбиране, защото се занимава със стереометрични фигури като кубове, сфери и конуси, които могат да бъдат начертани върху милиметрова хартия.
Но евклидовата геометрия е неприложима в природата. Например не можете да начертаете дърво,
облак или планина, използвайки математическите формули на тази геометрия. В природата повечето живи и неживи предмети имат неправилно и хаотично наглед устройство. Тези естествени форми могат да бъдат пресъздадени само с помощта на наскоро открития дял в математиката, наречен фрактална геометрия. През 1975 г. френският математик Беноа Манделброт започва да развива фракталната математика и геометрия като отделна област. Подобно на квантовата физика, и фракталната (дробната) геометрия насочва вниманието ни върху онези модели с неправилна форма, върху по-особения свят на извитите линии и предметите с повече от три измерения.
Математиката на фракталите е
лесна за анализиране, защото е необходимо само едно уравнение с просто умножение и събиране. След това същото уравнение се повтаря до безкрайност. Например
„Множеството на Манделброт" се основава на една проста формула - дадено е едно число, което се умножава по себе си и полученото се събира с даденото.
ПСподели с приятели: 
