Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| В РЕМЕ ЗА ИЗБОР Най-новата наука ни дава поглед към света, далеч не толкова различен от този на най-старите цивилизации, които са смятали, че всеки предмет в природата притежава душа. Все още съществуват аборигени, които смятат, че Вселената е едно цяло. Първобитните племена не правят обичайната разлика между камъни, въздух и хора; за тях всички те притежават душа, изпълнени са с невидима енергия. Не ви ли звучи познато? Това е светът на квантовата физика, в който материята и енергията са слети в едно; светът на Гея, за който говорих в първа глава, свят, според който цялата планета е един жив, дишащ организъм, който трябва да бъде защитаван от човешката алчност, невежество и лошо планиране. Никога не сме имали по-голяма нужда от прозренията, които разкрива подобно отношение към света. Когато Науката се е отрекла от Душата, нейната мисия коренно се променила. Вместо да се опитва да проумее „природния закон", за да могат хората да живеят в хармония едни с други, модерната наука си поставя за цел да контролира и доминира над природата. Технологиите, които се появяват в резултат на тази философия, са довели човешката цивилизация до ръба на спонтанно възпламеняване, разрушавайки мрежата от взаимовръзки в природата. Еволюцията на нашата биосфера бива прекъсвана от пет „масови унищожения", включително това, при което изчезват динозаврите. Всяка вълна на изтребление изличава почти целия живот на планетата. Някои изследователи вярват, както споменах в първа глава, че сме „нагазили до уши" в шестото си масово унищожение. За разлика от останалите пет, причинени от космически явления, като комети например, настоящият катаклизъм се провокира от сила, много по-близо до нас - от човека. Докато седите на верандата си и гледате залеза, обърнете внимание на изумителните цветове. Красотата на небето отразява замърсяванията във въздуха. С разпадането на познатия ни свят Земята ще ни предлага все по-великолепно светлинно шоу. В същото време ние живеем без никакви морални норми. Модерният свят се е превърнал от стремеж към духовното във война за материални облаги. Онзи, който притежава повече играчки, печели. Любимият ми пример, олицетворяващ учените и технолозите, които ни водят към тази бездуховност, е филмчето на Дисни „Фантазия". Помните ли Мики Маус, който беше нещастен чирак на могъщ магьосник? Магьосникът нареди на Мики да се погрижи за лабораторията му, докато него го няма. Една от задачите беше да се напълни гигантска цистерна с вода от близкия кладенец. Мики, който беше наблюдавал как магьосникът прави магии, се опита да изпълни тази задача, омагьосвайки една метла, която се превърна в слуга, носещ ведрото с вода. Когато Мики заспа, омагьосаната метла напълни и препълни цистерната и наводни лабораторията. Щом се събуди, Мики се опита да спре метлата, но неговите познания не бяха достатъчни и нещата станаха още по-лоши. Водата продължи да приижда, докато магьосникът, който знаеше как да укроти метлата, не се върна и не оправи всичко. Ето как неловката ситуация с Мики беше описана във филма: „Това е легенда за един магьосник, който имал чирак. Той бил умен младеж, нетърпелив да се научи на магьосничество. Чиракът се смятал за по-умен, отколкото бил всъщност, защото започнал да прави някои от магиите на учителя си, преди да се е научил да ги контролира." Днешните твърде умни учени си играят с гените ни и с околната среда, без да разбират колко неправилно е всичко, случващо се с планетата ни - посока на действие, която неминуемо ще доведе до трагичен резултат. Как стигнахме дотук? Било е време, когато учените е трябвало да се разграничат от Душата, или поне от покварата й от Църквата. Тази могъща институция отричала научните открития, когато те били в противоречие с църковните догми. Николай Коперник, не само надарен астроном, но и умел в политиката, дал ход на разделението между Душа и Наука, когато разпространил своя задълбочен ръкопис De revolutionibus orbium coelestium („За въртенето на небесните сфери"). Този труд от 1543 г. смело заявил, че не Земята, а Слънцето е центърът на „Небесните сфери". Днес е ясно, че във времето на Коперник това се е считало за ерес, защото неговата прогресивна теория за Вселената била в противоречие с „безпогрешната" Църква, която твърдяла, че Земята е центърът на Божието царство. Коперник вярвал, че Инквизицията ще унищожи и него самия, и еретичните му възгледи, затова благоразумно изчакал да наближи краят на дните му, за да публикува своя труд. Страхът за сигурността му се оправдал напълно. Петдесет и седем години по-късно Джордано Бруно, монах от Ордена на доминиканците, който имал неблагоразумието да говори открито и да защити теорията за Вселената на Коперник, бил изгорен на кладата за своята ерес. Коперник надхитрил Църквата - трудно се измъчва някой, който вече е в гроба. Тъй като не можела да убие вестоносеца, в крайна сметка се наложило Църквата да се изправи срещу самото послание. Век по-късно френският математик и философ Рене Декарт настоявал да се използват научни методи, за да се провери истинността на вече наложените „истини". Невидимите сили на духовния свят очевидно не се поддавали на подобен анализ. В постреформаторската ера учените били поощрявани да разработват трудове върху материалния свят, а духовните „истини" били отпратени в областта на религията и метафизиката. Духът и другите метафизични понятия били подценявани като „ненаучнообосновани", защото техните истини не можели да бъдат доказани чрез аналитични научни методи. Важните „неща" за живота и Вселената попаднали под юрисдикцията на рационалните учени. Ако може да се каже, че разделението между Душа и Наука се нуждаело от още доводи, то ги получило през 1859 г., когато Еволюционната теория на Дарвин направила невиждана сензация. Тя се разпространила из цялото земно кълбо подобно на клюките в интернет в наши дни. Била горещо приветствана, защото принципите, на които почива, хармонират с опита на хората в грижата за домашните им любимци, в отглеждането на животни и растения. Дарвинизмът приписва произхода на човечеството на случайно стечение на наследствените изменения, което означава, че не е нужно да търсим божествена намеса в живота си и в науката. Модерните учени благоговеели пред Вселената не по-малко от свещениците-учени преди тях, но въоръжени с теорията на Дарвин, те вече нямали нужда да се обосновават с Божията ръка като велик „диригент" на сложния порядък в природата. Видният дарвинист Ернст Майр пише: „Когато се чудим как е възникнало това съвършенство, отговорите, до които достигаме, са винаги произволно, непланирано, случайно и по стечение на обстоятелствата..." (Мауг 1976). Въпреки че според Дарвиновата теория целта на житейските борби е оцеляването, тя не конкретизира средствата, които трябва да се използват за постигането й. Очевидно в тази борба „всичко е позволено", защото целта е оцеляване на всяка цена. Неодарвинистът Майр предлага вместо да формираме живота си според някакви морални норми, да се подчиняваме на закона на джунглата. Неодарвинизмът по своята същност защитава тезата, че тези, които притежават повече, са си го заслужили. Ние в западния свят сме приели за даденост, че цивилизацията ни се дели на „имащи" и „нямащи". Не желаем да се занимаваме с факта, че всичко в този свят си има цена. За жалост, към числото на нещата, за които нехаем, влизат и болната ни планета, и бездомните, и експлоатацията на деца, които са ушили дизайнерските ни дънки... Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|