Биология на убежденията

Благодарности
Много неща се случиха в периода от момента на моето научно вдъхновение до създаването на тази книга. През това време на дълбока личностна трансформация бях благословен и воден както от духовни, така и от материални музи - вдъхновяващият дух на изкуствата. Аз съм особено задължен на следните музи, които ми помогнаха в написването на тази книга.
Музите на Науката.

Благодарен съм на духовете

на науката, тъй като напълно осъзнавам, че
силите

извън мен бяха тези, които ми показаха как да предам посланието си на света. Искам да изкажа дълбоката си признателност към моите герои Жан-Батист дьо Моне дьо Ламарк и Алберт Айнщайн за техните революционни духовни и научни постижения.
Музите на Литературата.

Намерението ми да напиша книга за Новата биология датира от 1985 г., въпреки че не можах да го осъществя, докато през 2003 г. в живота ми не се появи Патриша А.
Кинг. Патриша е писателка на свободна практика от Сан Франциско и бивш репортер на „Нюзуик", работила е десет години като шеф на клона на списанието в Сан Франсиско. Никога няма да забравя първата ни среща, когато я затрупах с безкрайна информация за Новата наука и после й стоварих цяла камара недовършени ръкописи, купища от безброй статии, които съм писал, кашони, пълни с видеозаписи от мои лекции и купчини научни препечатки.
Чак когато се качи на колата си и замина, аз осъзнах колко тежка е задачата, която й бях поставил. Без да има специална подготовка по клетъчна биология и физика, Патриша извърши чудеса с усвояването и вникването в същността на Новата наука. За съвсем кратко време, тя не само усвои
Новата биология, но дори успя да доразвие някои въпроси. Яснотата в тази книга се дължи на нейните удивителни способности да обединява, редактира и синтезира информацията.
Патриша работи върху проекти за книги и статии за вестници и списания, разглеждащи здравни проблеми, и особено засягащи медицината на тялото и съзнанието, както и ролята на стреса върху развитието на болестите. Тя има свои публикации в „Лос Анджелес Таймс", в списанието на авиокомпанията „Саутуест Еърлайнс" „Спирит", както и в списание „Комън Граунд". Кинг е родена в Бостън, но живее в Марин със съпруга си Харълд и дъщеря си Анна. Аз съм дълбоко признателен на Патриша за усилията, които положи, и се надявам в бъдеще да имам възможността да работя с нея и върху нови проекти.
Музите на Изкуствата.

През 1980 г. напуснах академичните среди и поех по пътя си, обикаляйки със светлинното си шоу, наречено „Лазерна симфония". Сърцето и мозъкът на грандиозната ни лазерна продукция беше Робърт Мюлър, специалист по визуални ефекти и гений в компютърната графика. Прекалено умен още като юноша, Боб жадно поглъщаше всичко за Новата наука, върху което работех, отначало като мой студент, а по-късно и като мой „духовен син". Още преди години той ми предложи, когато книгата ми излезе, той да направи корицата й, и аз приех.
Боб Мюлър е съосновател и творчески директор на „Лайтспийд Дизайн", Белвю, щата
Вашингтон. Той и компанията му продуцират триизмерни светлинни и звукови представления, за научни музеи и планетариуми по целия свят, които печелят много награди. Награда получи тяхното образователно шоу за крехката екологична система на световния океан, гледано от 16 000 зрители дневно на Световното изложение, проведено в Лисабон (1998). Образци на творческите идеи на Боб могат да бъдат видени на www.lightspeeddesign.com.
Творбите на Боб, вдъхновени от науката и светлината, са красиви и задълбочени. Фактът, че той направи визията за корицата на книгата ми, е чест за мен - това е образът, който ще представя новото познание пред публиката.
Музите на Музиката.

През цялото време от създаването на концепцията за Новата наука до представянето на книгата, черпех енергия и смелост от музиката на „Йес", и най-вече от текстовете на техния вокал Йон Андерсън. Тяхната музика и посланието в нея притежават вътрешно усещане за новата наука. Музиката на „Йес" потвърждава факта, че всички сме свързани със Светлината. В песните им се говори главно за това как нашите преживявания, убеждения и мечти формират живота ни и живота на децата ни. Онова, което на мен би ми отнело страници, „Йес" казват само в няколко внушителни и впечатляващи стиха. Момчета, вие сте велики!
Що се отнася до материалното производство на тази книга, искам искрено да благодаря на нюйоркските издатели, които я отхвърлиха. Благодарение на вас аз успях да създам своя собствена
книга - такава каквато аз исках да бъде. Задължен съм на „Маунтин ъф лъв пръдакшънс" за това, че

вложиха време и средства, за да публикуват книгата ми. В този ред на мисли, искам специално да благодаря на Доусън Чърч от „Отърс пъблишинг". Доусън направи така, че да имаме най-доброто и от двата свята - да решавам сам, благодарение на това, че сам издавам книгата, и да се ползвам от опита в маркетинга на една от най-големите издателски къщи. Благодаря на Джералин Джендрю, че ми помагаше в работата и я направи достояние на Доусън Чърч. Скъпата ми приятелка и специалист по връзки с обществеността Шели Келър щедро отдели от времето си, за да ми помогне с професионалните си редакторски умения.
Изказвам благодарности на всички мои студенти и на хората, които през годините посещаваха моите часове, лекции и семинари и настойчиво питаха: „Къде е книгата???" Е, ето я! Високо ценя неотменната ви подкрепа.
Бих искал да изкажа почитанията си към някои изключително значими учители, които ме напътстваха в научната ми кариера. На първо и най-важно място е моят баща Илай, който възпита у мен чувство за целеустременост и - което е също толкова важно - ме насърчаваше да „разсъждавам нестандартно". Благодаря ти, татко.
Дейвид Бангълсдорф, учителят ми по химия в началното училище, който откри пред мен света на клетките и разпали страстта ми към науката. Блестящият доктор на науките Ъруин Р. Конигсберг, който ме взе под крилото си и беше мой наставник, докато правех доктората си. Винаги ще помня нашите моменти на просветление и общата ни страст към науката.
Задължен съм и на проф. дфн Тиъдър Холис (Пенсилвански държавен университет); и д-р Клаус
Бенш, Ръководител на Отдела по патология (Станфордски университет), първият „истински" учен, който разбра моите еретични идеи. Всеки един от тези бележити изследователи окуражаваше и подкрепяше усилията ми, отделяйки ми място в лабораторията си, за да имам възможност да проуча идеите, изложени в тази книга.
През 1995 г. докторът хиропрактик Джерард Клъм, директор на „Лайф колидж кайропрактик уест", ме покани да преподавам

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: