Биология на убежденията

един протеин. Вследствие на това единствената възможност да увеличим броя на протеините на познанието е да увеличим площта на повърхността на мембраната.
Да се върнем към нашия модел на мембраната - „сандвичът". Повечето маслини означават повече информираност -колкото повече от тях се съберат в сандвича, толкова по-умен е той. Кой има повече умствен капацитет - коктейлна хапка от ръжено хлебче или голям комат домашен хляб?
Отговорът е елементарен: колкото по-голяма е повърхността на хляба, толкова повече маслини ще се поберат в сандвича. Ако отнесем тази аналогия към биологичното познание, колкото по-голяма е повърхността на мембраната, толкова повече протеинови „маслини" може да поддържа клетката.
Еволюцията, или увеличаването на познанието, може да бъде физически дефинирана от увеличаването на площта на повърхността на мембраната. Математическите проучвания са установили, че фракталната геометрия е най-добрият начин да се достигне до максималната площ
(мембраната) в триизмерно пространство (клетката). Затова еволюцията е фрактален въпрос.
Повтарящите се модели в природата са необходимост, а не съвпадение на „фракталната" еволюция.
Целта ми не е да ви засипя с математическите подробности на това моделиране. Съществуват повтарящи се фрактални модели и в природата, и в еволюцията. Поразително красивите компютърно генерирани картини, които изобразяват фрактални модели, трябва да ни напомнят, че въпреки ужаса на съвремието ни и привидния хаос на нашия свят, в природата има ред и няма нищо ново под слънцето. Повтарящите се фрактални модели на еволюцията ни позволяват да предположим, че хората ще намерят начин да разширят съзнанието си, за да се изкачат на ново ниво в еволюционната стълбица. Вълнуващият езотеричен свят на фракталната геометрия ни дава математически модел, според който концепцията, че всичко е „произволно, непланирано, случайно и по стечение на обстоятелствата", както смята Майр, е остаряла. Всъщност аз вярвам, че това е идея, която пречи на човечеството и трябва възможно най-бързо да бъде изхвърлена при предкоперниковите схващания, че Земята е център на Вселената.
След като осъзнаем, че в природата и еволюцията има повтарящи се, подредени модели, ще открием още повече поуки в клетките, които вдъхновиха тази книга и промените в живота ми. От милиарди години живите клетъчни системи изпълняват един ефективен мирен план, който им позволява да увеличат шансовете за собственото си оцеляване, както и за оцеляването на останалите организми в биосферата. Представете си популация от трилиони индивиди, живеещи на едно място в състояние на постоянно щастие. Такова общество съществува - то се нарича здраво човешко тяло.
Очевидно клетъчните общества се справят по-добре от човешките - няма отхвърлени, „бездомни" клетки в телата ни. Разбира се, освен ако клетъчните ни общества не са в сериозна дисхармония, принуждаваща някои клетки да спрат да съдействат на общността. Раковите образувания по същността си представляват бездомни, безработни клетки, които не живеят в синхрон с останалите клетки в тялото.
Ако хората можеха да формират начина си на живот според успешния модел на клетките, обществата и планетата ни щяха да са мирни и жизнени. Създаването на подобно мирно общество е предизвикателство, защото всеки човек възприема света по различен начин. Затова на тази планета има приблизително шест милиарда версии на реалността, всяка отразяваща собствената си истина. С нарастване броя на населението тези реалности се сблъскват една с друга.
Както отбелязах в първа глава, в ранните етапи на еволюцията клетките са били изправени пред същото предизвикателство и си струва отново да се спрем на това. Малко след като е създадена
Земята, едноклетъчните организми бързо еволюират. През следващите три и половина милиарда години се появяват хиляди видове бактерии, еуглени, дрожди и протозои, всяка от които с различни нива на познание. Възможно е, също като хората, и тези едноклетъчни организми да са започнали да се мултиплицират привидно неконтролируемо и да са пренаселили средата, която обитават. Те започват да се блъскат и да се чудят: Ще има ли достатъчно за мен?

Сигурно и за тях това е било страшно. С тази нова, насилствена близост и последвалата промяна в средата те търсят ефективна реакция на натиска. Този натиск води до нова и славна ера в еволюцията, през която едноклетъчните се обединяват в алтруистични многоклетъчни общества. Крайният резултат е поставянето на човека на или близо до върха на еволюционната стълбица.
Убеден съм, че по същия начин стресът от нарастващата човешка популация ще ни доведе до следващото еволюционно ниво. Вярвам, че ние ще се обединим в едно глобално
общество. Членовете на тази просветена общност ще осъзнаят, че сме създадени по подобие на околната среда, тоест че сме божествени и че не трябва да следваме закона за оцеляването на по-силния, а да подкрепяме всеки и всичко на тази планета.

Изтегляне 1.49 Mb.

Сподели с приятели: