Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| К ОСМИЧЕСКИТЕ СОНДИ ПО З ЕМЯТА Въпреки че аналогията с телевизора е полезна, тя не е пълна, защото телевизорът е просто приемник. А всичко, което правим през живота си, променя обкръжаващата ни среда. Ние я изменяме дори със самото си съществуване. Затова един по-задълбочен начин да се вникне във връзката ни с Душата е сравнението на човека със сондите на Марс „Дух" и „Възможност", както и с други космически съоръжения на НАСА, които са изпратени на Луната и Марс. За нас, хората, все още е невъзможно да стигнем до тази планета, но ние наистина искаме да разберем какво би било усещането да кацнем на Марс. Точно затова изпращаме изследователски апарати. Въпреки че физически не приличат на истински човек, те изпълняват човешки функции. Тези апарати имат камери, които представляват „очите", разглеждащи планетата. Имат химични сензори, които я „вкусват" и т.н. Затова сондата е проектирана със сензори, които могат да усетят Марс подобно на начина, по който би я усетил човек. Но нека да разгледаме по-отблизо начина, по който работят тези изследователски апарати. Те имат антени („рецептори"), настроени да улавят информационни излъчвания, изпратени от човешки същества - контролиращия модул в НАСА. Командният щаб на Земята на практика изпраща информация, която съживява „Маринър" на Марс. Този информационен поток обаче не е еднопосочен. Контролният модул на НАСА също се учи от сондата, защото тя излъчва към Земята информация за случващото се с нея на Марс. Наземният контрол обработва информацията за случващото се с апарата и я използва за постигане на по-добра навигация на сондата по повърхността на Марс. Ние с вас приличаме на „сонди по Земята", които приемат информация от контролния модулна околната среда/Душата. С течение на времето житейският ни опит бива изпращан към контролния модул, нашата Душа. Затова начинът, по който живеем живота си, влияе върху особеностите на нашето „аз". Това взаимодействие кореспондира с идеята за кармата. Осъзнаем ли това, ние сме длъжни да обърнем внимание на начина, по който живеем на тази планета, защото нашите действия ще продължат да имат последствия много след като нас вече няма да ни има. Онова, което правим през живота си, може да се върне и да ни преследва или да се превърне в нова версия на самите нас. В края на краищата, тези прозрения, до които ме доведоха клетките, служат да подчертаят мъдростта на духовните учители през вековете. Всеки от нас е дух, облечен в материя. Внушителен пример на тази духовна истина е начинът, по който призмата пречупва светлината. Когато лъч бяла светлина премине през призма, кристалната структура на призмата пречупва светлинния сноп така, че той се оцветява във всички цветове на дъгата. Всеки цвят, въпреки че е съставна част от бялата светлина, се вижда отделно, заради специфичната си честота. Ако обърнете този процес, проектирайки спектъра на дъгата през кристал, отделните честоти ще се съберат отново, образувайки лъч бяла светлина. Представете си, че всеки човек има своя собствена честота на трептене в цветния спектър. Ако премахнем една от честотите - един цвят, защото не ни „харесва", а после се опитаме да прекараме останалите честоти отново през призмата, полученият лъч вече няма да е бял. По дефиниция бялата светлина е съставена от ВСИЧКИ честоти. Много хора, посветили се на духовното, предчувстват завръщането на Бялата светлина на планетата ни. Те си представят, че тя ще се появи във формата на уникален човек като Буда, Иисус или Мохамед. За съжаление, според наскоро придобития от мен духовен поглед аз смятам, че тази Бяла светлина ще се завърне на планетата само при условие, че всички хора започнат да гледат на другите човешки същества като на отделни компоненти на Бялата светлина. Докато не спрем да отстраняваме или подценяваме човешките същества, които не ни харесват, тоест да унищожаваме честотите от спектъра, Бялата светлина няма да ни споходи. Наше задължение е да пазим и да се грижим за всяка една човешка честота, за да може Бялата светлина да се завърне. Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|