Биология на убежденията
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| Т АЙНАТА НА ЖИВОТА Както научихте в тази глава, напоследък учените постигнаха огромен напредък в разгадаването на тайните на простичката на вид мембрана. Но, макар и малко, за функциите на мембраната се знаеше още преди двадесет години. В интерес на истината точно преди двадесет години за първи път осъзнах, че вникването в нейните функции може да промени живота ни. Моят момент на просветление наподобяваше динамиката на свръхнаситен химичен разтвор. Този вид разтвори, които изглеждат като обикновена вода, са изцяло наситени с разтвореното в тях вещество. Те са толкова наситени, че дори една единствена капка причинява драстична реакция, при която всички разтворени вещества мигновено се свързват помежду си и образуват огромен кристал. През 1985 г. живеех под наем в къща на ароматния карибски остров Гренада и преподавах в друго „презокеанско" медицинско училище. Беше два часа през нощта, а аз бях буден и преглеждах дългогодишните си записки върху биологията, физиката и мембраната на клетката. В този момент разучавах механиката на мембраната, опитвайки се да вникна в начина й на работа като система за обработване на информация. Точно тогава получих просветление, което изцяло ме промени - превърна ме не в кристал, а в биолог, концентриран върху работата на мембраната, който вече няма никакво извинение за объркания си живот. В този ранен утринен час схващанията ми относно структурната организация на мембраната се промениха из основи. Всичко започна от подобните на близалки фосфолипидни молекули. Забелязах, че са подредени в мембраната като войници на парад, строени в идеален ред. По дефиниция структура, чиито молекули са подредени в правилен, повтарящ се модел, се нарича кристал. Съществуват два основни вида кристали. Единият, който е най-познат сред хората, са твърдите, но крехки минерали, сред които са диамантите, рубините, дори солта. Другият вид кристали имат по- изменчива структура, въпреки че молекулите в тях поддържат един организиран модел. Течни кристали се срещат в циферблатите на цифровите часовници и в мониторите на лаптопите. За да вникнем по-задълбочено в природата на течния кристал, трябва да се върнем отново към онзи военен парад. Когато маршируващите войници завият зад ъгъла, те остават под строй, въпреки че всеки от тях се движи. Те се държат като течен кристал и все пак не загубват кристалната си структура. Фосфолипидните молекули в мембраната имат подобно поведение. Тяхната течна кристална организация позволява на мембраната динамично да променя формата си, и в същото време да запазва своята цялост, свойство необходимо на гъвкавата бариера на мембраната. Така че като определение за характера на мембраната написах -„Мембраната е течен кристал." После се замислих върху факта, че ако мембраната се състоеше единствено от фосфолипиди, тя щеше да е просто сандвич с масло, без маслини. В описания по-горе експеримент цветната течност не можеше да премине през липидния слой. Сандвичът с масло е непроводима материя. Но когато се добавят ИПМ-„маслини" става ясно, че мембраната все пак пропуска някои неща, а на други не позволява да преминат. Затова продължих с обяснението, като написах и: „Мембраната е полупропусклива." Накрая ми се искаше да включа в описанието и двата най-често срещани вида ИПМ. Това са рецепторите и един клас ефектори, наречен канали, тъй като те осигуряват всички необходими на клетката средства да приема хранителните вещества и да изхвърля отпадъчните. Бях на път да напиша, че мембраната съдържа „рецептори и канали", когато осъзнах, че синоним на рецептор е думата портал, за това довърших описанието си с: „Мембраната има портали и канали." Облегнах се назад и прегледах моето ново описание на мембраната: Мембраната е течен кристал полупроводник с портали и канали. В този момент ме връхлетя мисълта, че скоро бях попадал на същата фраза, въпреки че не можех да се сетя къде. Едно беше сигурно - не беше в контекста на биологията. Докато седях удобно на стола си, вниманието ми бе привлечено от нещо в другия край на бюрото ми, където стоеше моят нов „Макинтош" - първият ми компютър. Точно до него лежеше яркочервена книга, озаглавена „Как работи вашият микропроцесор" Тъкмо бях си купил от магазина опростен наръчник за това как работят компютрите. Грабнах книгата и в увода й намерих обяснение за това какво представлява компютърният чип, което гласеше: „Чипът е кристален полупроводник с портали и канали." През първите една-две секунди бях шокиран от факта, че чипът и клетъчната мембрана имат една и съща формална дефиниция. Прекарах още няколко напрегнати секунди сравнявайки биомембраните със силициевите полупроводници. Когато осъзнах, че съвпадението на техните определения не е просто случайност, за миг загубих ума и дума. Наистина структурата и функционалността на клетъчната мембрана са аналогични (хомологични 5 ) с тези на силициевия чип! Дванадесет години по-късно австралийски научен консорциум, ръководен от Б. А. Корнъл, публикува статия в сп. „Нейчър", която потвърди хипотезата ми, че клетъчната мембрана е хомолог на компютърния чип (Cornell, et al, 1997). Изследователите отделили парченце клетъчна мембрана и прикрепили късче златно фолио от вътрешната й страна. След това запълнили пространството между златното фолио и обратно прикрепената мембрана със специален електролитен разтвор. Когато рецепторите на мембраната били стимулирани с допълнителен сигнал, каналите се отворили и позволили на електролитния разтвор да премине през нея. Фолиото служело като трансформатор, средство за прихващане на електрическия сигнал, който превръща електрическата активност на канала в дигитален образ на екрана. Това устройство, създадено специално за проучването, показва, че клетъчната мембрана не само прилича на чип, но и функционира като такъв. Корнъл и колегите му успешно превърнали биологична клетъчна мембрана в компютърен чип. И какво толкова, ще попитате вие? Фактът, че клетъчната мембрана и компютърният чип са хомолози, означава, че за да вникнем по-добре в дейността на клетъчната мембрана, би било полезно и напълно в реда на нещата да я сравним с персоналния си компютър. Първият важен извод, който може да се направи при подобно сравнение е, че и компютрите, и клетките са програмируеми. Второто логично заключение е, че програматорът е извън компютъра/клетката. Поведението и генната активност са в динамична зависимост от информацията, идваща от околната среда и „сваляща се" в клетката. Когато си представих биокомпютъра, осъзнах, че ядрото всъщност представлява диск-памет, на който са записани ДНК, кодиращи производството на протеини. Да го наречем Твърдия диск на двойната спирала. Вие можете да сложите в персоналния си компютър такъв диск-памет, съдържащ голям брой специализирани програми, които могат да обработват думи, графики и таблици. След като пренесете тези програми в активната памет, можете да извадите диска от компютъра, без да попречите на действащата в момента програма. Когато махнете Твърдия диск на двойната спирала чрез отстраняването на ядрото, дейността на клетъчната машина за протеини не спира, защото информацията, благодарение на която се синтезират протеини, вече е прехвърлена в клетката. Клетките с отстранени ядра имат проблем само когато се нуждаят от генетичните програми в извадения Твърд диск на двойната спирала, за да заменят остарелите протеини или да синтезират други. Аз съм учил биология, според която ядрото е център на клетката, така както Коперник е учил астрономия, според която Земята е център на Вселената, и затова бях разтърсен, когато открих, че съдържащото в себе си гените ядро не контролира програмите в клетката. Информацията навлиза в компютъра/клетката посредством рецепторите в мембраната, които представляват клетъчната „клавиатура". Те задействат ефекторните протеини, които служат като „процесор". Ефекторните протеини-процесор превръщат външната информация в поведенческия език на биологията. През тези ранни часове на утрото аз осъзнах, че въпреки пропитата с генетичен детерминизъм съвременна биология, водещите проучвания върху клетките, които продължават да разкриват и най- забулените тайни на Вълшебната мембрана, сочат в коренно различна посока. В този повратен за мен момент бях разочарован, че не мога да споделя с никого вълнението си. Бях съвсем сам в провинцията. В къщата ми нямаше телефон. Понеже преподавах в медицинското училище, реших, че в библиотеката със сигурност трябва да има студенти, които подготвят уроците 5 Хомология – в еволюционната биология сходство в белезите, дължащо се на общия им произход. Б. пр. си. Облякох се набързо и се втурнах към училището, за да разкажа на някого, без значение на кого, за вълнуващото си откритие. Влетях в библиотеката, останал без дъх, с подивял поглед и разрошена коса. Бях пълното олицетворение на смахнатия професор. Забелязах един от моите първокурсници и се затичах към него с възгласа: „Трябва да чуеш това! Това е велико нещо!" Смътно си спомням как той се отдръпна от мен, почти ужасен от този бълнуващ, луд учен, който като обезумял наруши тишината в по-заспалата библиотека. На секундата започнах да бълвам новите си прозрения за клетката, използвайки сложния, многосричков жаргон на клетъчните биолози. Когато приключих с обясненията и млъкнах, очаквах да чуя поздравления или поне едно „браво", но нищо такова на последва. Сега самият той беше опулил очи. Успя да каже само: „Добре ли сте, д-р Липтън?" Бях покрусен. Този студент не беше схванал и думичка от това, което казах. Когато дойдох на себе си, осъзнах, че той е студент по медицина първи семестър и няма достатъчно научни познания и лексика, за да схване нещо от несвързаните ми приказки. Все пак бях разочарован. Държах ключа към тайните на живота, а нямаше с кого да споделя! Трябва да призная, че нямах голям успех и с колегите си, които разбираха този сложен научен жаргон. Дотук с Вълшебната мембрана. С годините постепенно ошлайфах лекцията си за Вълшебната мембрана и продължих да я прецизирам, така че да бъде разбираема както за първокурсници по медицина, така и за обикновени хора. Освен това продължих да я модернизирам чрез най-новите проучвания. По този начин открих по-възприемчива публика сред по-широк кръг от хора. Също така намерих аудитория, която приема духовните изводи от моя миг на проникновение. Преминаването към биологията, според която мембраната стои в основата на клетката, беше вълнуващо за мен, но не чак толкова, че да се втурна, крещейки към библиотеката. В онзи момент на Карибите аз не само се превърнах в биолог, който поставя мембраната в центъра на своята наука, но и от учен агностик станах посветен мистик, който вярва, че вечният живот превъзхожда тялото. Ще стигна до духовната част на историята в епилога на тази книга. Засега нека отново да припомня уроците на Вълшебната мембрана, според които ние сами контролираме живота си, а не гените, които ни се падат случайно още при зачеването ни. Ние управляваме собствените си биологични процеси, точно както в момента управлявам тази текстообработваща програма. Ние притежаваме способността да редактираме информацията, която въвеждаме в нашите биокомпютри, също както аз избирам думите, които пиша в момента. Когато разберем как ИПМ ръководят физичните процеси, ще бъдем господари на собствената си съдба, а не жертви на гените си. |