Биология на убежденията
ДА СТЪПИШ ЗДРАВО НА КРАКАТА СИ ВЪВ ВЪЗДУХА
Изтегляне 1.49 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Биология на убежденията - Брус Липтън (2006), Липтън-Магията на медения месец, Пространство на вариантите - Вадим Зеланд, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда, Петър Кралев, Вилхелм Райх - шамана на нежността и дъжда
| Д А СТЪПИШ ЗДРАВО НА КРАКАТА СИ ВЪВ ВЪЗДУХА Като амбициозен студент по биология през 1960 г. аз знаех, че за да имам възможността да изкарам магистратура в престижен университет, трябва да посещавам курсове по физика. Колеги ми предложиха основен уводен курс, нещо като Физика за начинаещи, който развиваше основните теми, като гравитация, електромагнетизъм, акустика, скрипци и наклонени плоскости, по начин лесно разбираем за студенти от други специалности. Имаше и друг курс, наречен „Квантова физика", но почти всички мои колеги се пазеха от него като от чума. Квантовата физика беше обвита в тайнственост - ние, студентите по биология, бяхме убедени, че това е много, много, много „странна" наука. Смятахме, че само специализанти по биология, мазохисти и пълни глупаци биха рискували пет кредита за курс, който се основаваше на мотото: „Сега се вижда. Сега - не." По онова време единствената причина да запиша този курс беше, че той можеше да ми послужи като добра тема за свалки по партита. В дните на Сони и Шер щеше да е много яко да кажеш: „Ей, сладурче, записах квантова физика. Ти коя зодия си?" От друга страна, дори и това можеше да не стане - никога не бях виждал квантови физици по купони, всъщност, никъде не бях срещал такива. Не мисля, че излизаха често. Затова прегледах записките си, претеглих възможностите, и поех по лесния път, като избрах „Физика за начинаещи". Имах намерение да ставам биолог. Не исках бъдещето ми да зависи от някакъв физик с линеал, възхваляващ ефимерните бозони и кварки. Аз, както и всеки студент по биология, или обръщах малко внимание, или напълно игнорирах квантовата физика като допълнителна дисциплина в обучението по природни науки. Имайки пред вид отношението ни, не е чудно, че ние, студентите по биология, не знаехме много за физиката - наука, пълна с уравнения и математически изчисления. Знаех какво е гравитацията - тежките предмети потъват на дъното, а леките остават на повърхността. Знаех нещичко и за светлината - растителните пигменти като хлорофила и животинските зрителни пигменти като родопсина в ретината поглъщат някои от цветовете и са „слепи" за други. Дори имах малко познания за температурата — високата температура дезактивира биологичните молекули, като ги кара да се „топят", а ниските температури замразяват и консервират молекулите. Преувеличавам, разбира се, но това е, за да подчертая, че биолозите обикновено не разбират много от физика. Липсата ми на познания по квантова физика обяснява защо дори когато отхвърлих традиционните схващания в биологията и се концентрирах върху мембраната, все още не разбирах напълно значението на тази промяна. Знаех, че интегралните протеини в мембраната се свързват със сигналите от околната среда, за да захранят клетката. Но тъй като не знаех нищо за квантовата вселена, не можех да оценя истински естеството на тези сигнали, които задвижват биологичните процеси. През 1982 г., повече от десет години след като се дипломирах, най-сетне наистина осъзнах колко много съм пропуснал, като не записах квантова физика в колежа. Убеден съм, че ако тогава се бях запознал с квантовия свят, щях да се отрека от традиционната биология много по-рано. Но в онзи ден през 1982 г. седях на пода на един склад в Бъркли, Калифорния, на 1500 мили от дома, оплаквайки факта, че предпочетох да изоставя научната си кариера и да стана продуцент на рок концерти, начинание, което се оказа безуспешно. С екипа бяхме в сериозно затруднение - финансите ни свършиха след шест концерта. В себе си нямах никакви пари в брой, а когато плащах на търговците с кредитната си карта, посттерминалните устройства изписваха череп с кости. Преживявахме на кафе и кнедли, докато преминавахме през петте етапа на скръбта по загиналото ни шоу, които според Елизабет Кюблър-Рос са: отричане, гняв, пазарене, депресия и накрая - приемане (Kubler-Ross 1997). Само че в момента, когато приехме фактите, тишината в онази тъмна бетонна гробница, наричана склад, бе нарушена от пронизващ електронен телефонен звън. Въпреки нестихващия дразнещ звук, аз и екипът не обръщахме внимание. Не беше за нас, никой не знаеше къде сме. Най-сетне управителят на склада вдигна телефона и наруши блажената тишина. През неподвижния въздух чух отговора му: „Да, тук е." В този момент вдигнах поглед, излязох от вцепенението на най-мрачния миг в живота си и видях протегнатата към мен телефонна слушалка. Обаждаха се от медицинското училище на Карибите, където бях работил преди две години. Директорът на училището от два дни се опитвал да проследи неясните ми дири от Уисконсин до Калифорния, за да ме попита дали не бих искал отново да преподавам анатомия. Дали бих искал? На мечката добре ли й е на свобода в гората? „Кога искате да започна?" - беше отговорът ми. Той отвърна: „Вчера." Казах му, че с удоволствие ще започна работа, но имам нужда от известна сума в аванс. Училището ми преведе пари още същия ден и аз ги разделих с екипа си. После отлетях обратно до Мадисън, за да се приготвя за продължителен престой в тропиците. Взех си довиждане с дъщерите си и набързо нахвърлях в куфара дрехите си и някои домакински принадлежности. След по-малко от двадесет и четири часа отново бях на летище ,,О'Хеър" в очакване на самолета на авиолинии „Пан Ам" за Райската градина. Без съмнение се чудите какво общо има провалената ми рокендрол кариера с квантовата физика - е, вече сте наясно с нестандартния ми начин на преподаване! За праволинейно мислещите: официално отново сме на тема квантова физика, която ми помогна да разбера, че учените не могат да разгадаят тайните на вселената, ако продължат да използват единствено линеарно мислене. Изтегляне 1.49 Mb. Сподели с приятели:
|