България проекти за изграждане на магистрали и пътища

Екологичните принципи са:

• 
  ограничаване на вредното въздействие на транспорта върху околната среда и климата;
  
• 
  енергийна ефективност;
  
• 
  замърсителят плаща.
  

Тази Стратегия се допълва от Стратегическия документ „Приоритети за изграждането на пътна инфраструктура на Република България до 2020 г. за пътищата от национално и общоевропейско значение“. Този Стратегически документ предвижда изграждането на седем магистрали и седем високоскоростни пътя, на два моста на р. Дунав и един тунел.

МС също така прие и Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България 2011-2020, която определя и мерки за подобряване на националната пътна инфраструктура, така че да се гарантира по-висока безопасност от етапа на проектирането до експлоатацията и поддръжката.

Като основен принцип на ЗП в чл. 2, ал. 2 е определено, че пътната мрежа се развива съобразно транспортните и социалните потребности на обществото, инфраструктурата на населените места и изискванията в нормативните актове, свързани с националната сигурност, опазването на околната среда и безопасността на движението.

Съгласно ЗП, Агенция „Пътна инфраструктура“ и общините поддържат републиканските и общинските пътища в зависимост от тяхното значение за транспорта, изискванията на трафика и опазването на околната среда.

Органите, компетентни по прилагането на политиката за пътната инфраструктура в България, са:

• 
  МС;
  
• 
  министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията;
  
• 
  министърът на регионалното развитие и благоустройството;
  
• 
  Агенция „Пътна инфраструктура“.
  

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията поддържа и развива международните инициативи и сключва международни договори за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната, включително за трансграничните пътни връзки.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството поддържа и развива международните инициативи, сключва и осигурява изпълнението на международни договори в областта на управлението, планирането, изграждането и поддържането на републиканските пътища.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството и Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията разработват проекта на стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна програма за изпълнението й в съответствие с националната политика.

Агенция „Пътна инфраструктура“:

• 
  подпомага министъра на регионалното развитие и благоустройството при разработването на проект на стратегия за развитие на пътната инфраструктура в съответствие с държавната политика;
  
• 
  осъществява управлението на републиканските пътища в съответствие със средносрочните оперативни програми;
  
• 
  съгласува инвестиционни проекти, свързани с управлението на пътищата, както и за изграждане на пътни връзки с републиканските пътища
  
• 
  прилага изискванията към безопасността на движението;
  
• 
  изпълнява проекти, финансирани чрез оперативните програми "Транспорт" и "Регионално развитие".
  

Пътищата в България са разделени на републикански, общински и частни.

Съгласно чл. 6 републиканските пътища се разделят на следните категории:

• 
  автомагистрали;
  
• 
  пътища I клас;
  
• 
  пътища II клас;
  
• 
  пътища III клас.
  

Наредбата се прилага към изграждането на нови и реконструкцията на съществуващи пътища.

Съгласно чл. 6 от Наредбата, пътищата се проектират след подробни инженерно-геоложки, хидроложки и природо-климатични проучвания.

Пътищата трябва да удовлетворяват следните основни изисквания:

• 
  осигуряване безопасността на движението;
  
• 
  осъществяване на движението с приетото качество и пропускателна способност за съответния клас на пътя;
  
• 
  опазване на околната среда;
  
• 
  опазване на земеделските земи;
  
• 
  осъществяване на връзка с други пътища, прилежащи територии и населени места;
  
• 
  икономично използване на наличните материали, трудови, енергийни и финансови ресурси;
  
• 
  обвързване на пътя с ландшафта;
  
• 
  запазване на културно-историческите зони и паметници;
  
• 
  защита на националните интереси и сигурността на страната.
  

• 
  съхраняване на ценни природни форми, горски масиви, райони за размножаване и хранене на диви животни и птици и миграционните им пътища;
  
• 
  възможно най-голямо използване на наличните необработваеми и слабо продуктивни земи;
  
• 
  преминаване по границите на земеделски земи с трайни насаждения;
  
• 
  избягване на преминаването през вододайни зони и природни резервати;
  
• 
  обхождане на населени места, курортни комплекси и лечебно- възстановителни центрове;
  
• 
  обходните пътища на населените места да преминават по възможност от подветрената страна на преобладаващите ветрове на достатъчно голямо разстояние от границите на населените места;
  
• 
  осигуряване на паркинги, предназначени за спиране на автомобили, превозващи опасни товари.
  

Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата, основната цел на комуникационно-транспортната система е да осигури бърз, удобен, безопасен и икономичен транспорт за пътниците и товарите при спазване на изискванията за опазване на здравето на населението и на околната среда от наднормен шум, опасни газове, пари и/или вещества.

Съгласно чл. 4 от Наредбата, положително решение по ОВОС се изисква задължително в случаите, когато пътища от републиканската пътна мрежа, магистрали и пътища І и ІІ клас преминават през урбанизирани територии.

Други нормативни актове, които е възможно да са приложими през различните етапи на проекта:

• 
  Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците;
  
• 
  Наредба № 2 от 17.01.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка.
  

Очертани са 4 стратегически цели:

• 
  Стратегическа цел 1: Икономическо сближаване в европейски, национален и вътрешнорегионален план чрез развитие на собствения потенциал на районите и опазване на околната среда.
  
• 
  Стратегическа цел 2: Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие и реализация на човешкия капитал.
  
• 
  Стратегическа цел 3: Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество.
  
• 
  Стратегическа цел 4: Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.
  

ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в Република България, и определя ограниченията върху собствеността за устройствени цели.

За целите на ДОВОС е приложима най-вече процедурата за издаване на разрешение за строеж, която най-общо и без да се навлиза в детайли, може да бъде схематизирана по следния начин¹⁰:

• 
  Първи етап: изготвянето, когато е необходимо и когато не са изготвени до момента, на устройствени схеми и планове;
  

• 
  Втори етап: издаване на виза за проектиране;
  
• 
  Трети етап: изготвяне на инвестиционния проект;
  
• 
  Четвърти етап: съгласуване на проекта за строителство с експлоатационните дружества (получаване от тях на писмени становища) (ВиК, електроразпредение, топлофикация, КАТ и други);
  
• 
  Пети етап: оценка на съответствието със съществените изисквания;
  

• 
  Шести етап: внасяне в експертния съвет за приемане на оценката за съответствие;
  
• 
  Седми етап: издаване на разрешение за строеж.
  

Следва да се има предвид, че в съответствие с чл. 76, ал. 1 от ЗУТ, проектирането и изграждането на автомагистрали, скоростни пътища и пътища първи и втори клас от републиканската пътна мрежа през територията на населените места се допуска по изключение, когато освен другите условия е налице и положително решение по оценката за въздействието върху околната среда.

В чл. 15 на Конституцията се казва още: „Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.“

Отново, съгласно основния закон на държавата, „Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.“ (чл. 55).

Законът за опазване на околната среда (ЗООС) създава общата правна рамка за опазване на околната среда. Тази рамка е допълнена от редица закони и подзаконови нормативни актове, регламентиращи управлението на компонентите и факторите на околната среда.

Съгласно чл. 2 от ЗООС, неговите цели са:

“1. регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда;

2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на нейното замърсяване и увреждане;

3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;

4. управление на компонентите и факторите на околната среда;

5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

6. издаване на разрешителни за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването;

7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;

8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;

9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;

10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.”

В съответствие със ЗООС, опазването на околната среда се основава на принципите на устойчивото развитие, предотвратяване и намаляване на риска за човешкото здраве, предимство на предотвратяването на замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него, участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда, информираност на гражданите за състоянието на околната среда, замърсителят плаща за причинените вреди, съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие, възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони, предотвратяване замърсяването и увреждането на чистите райони и на други неблагоприятни въздействия върху тях, интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики за развитие на икономиката и обществените отношения и достъп до правосъдие по въпроси, отнасящи се до околната среда.

Държавната политика по опазване на околната среда е интегрирана в следните секторни политики: транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други.

Компетентните органи и техните отговорности са определени в чл. 10 от ЗООС:

Министърът на околната среда и водите е отговорен, между другото, за:

• 
  разработването, заедно с другите компетентни органи на политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;
  
• 
  ръководството чрез Изпълнителната агенция по околна среда на Националната система за мониторинг на околната среда;
  
• 
  контрола върху състоянието на околната среда на територията на страната;
  
• 
  координацията на контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;
  
• 
  издаването заповеди, разрешителни, инструкции и утвърждаване на методики и други;
  
• 
  Съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт министърът:
  
• 
  издава норми за максимално допустими емисии по видове замърсители и норми за максимално допустими концентрации на вредни вещества по компоненти на средата по райони;
  
• 
  утвърждава методики за ОВОС;
  
• 
  издава норми за рационално използване на възобновяеми и невъзобновяеми природни ресурси;
  
• 
  осигурява събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда;
  
• 
  утвърждава методики за контрол на компонентите на околната среда.
  

• 
  по-нататъшно развитие на условията за осигуряване на координация и съгласуваност при провеждането на националната политика в съответствие с Националната здравна стратегия и Стратегията по опазване на околната среда на национално, регионално и местно равнище;
  
• 
  укрепване и усъвършенстване на междусекторното сътрудничество при провеждането на политиката по околна среда и здраве. Опазването на околната среда и на здравето да стане основен принцип при разработването на програми за развитие във всички сектори на икономиката;
  
• 
  развитие, укрепване и разширяване на условията за активно участие на обществеността в процеса на вземане на решения по въпроси, касаещи околната среда и здравето.
  

• 
  ЗООС и
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми.
  

Освен това, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми, ЕО е задължителна и за п/п, които има вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони от мрежата "Натура 2000" съгласно решение по чл. 20 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Компетентните органи по ЕО са:

• 
  министърът на околната среда и водите – за п/п, които се одобряват от централните органи на изпълнителната власт и от Народното събрание;
  
• 
  директорът на съответната РИОСВ – за п/п, които се одобряват от териториалните органи на изпълнителната власт или от общинския съвет.
  

Доколкото Приложения № 1 и 2 от ЗООС правилно транспонират Приложения І и ІІ на Директивата за ОВОС, п/п, които създават рамка за бъдещо одобряване на инвестиционни предложения за изграждане на пътна инфраструктура, логично попадат в обхвата на националното законодателство по ЕО. Пример за това е ЕО, извършена на проекта на Секторната оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г., приключила със становище на Министъра на околната среда и водите от 21.02.2007 година.

• 
  ЗООС;
  
• 
  Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.
  

ОВОС е задължителна за всички инвестиционни предложения по Приложение № 1 от ЗООС. В Приложение № 1, т. 22.2 и т. 22.3 са посочени следните инвестиционни предложения:

• 
  „22.2. Строителство на автомагистрали и пътища I клас^14.
  
• 
  22.3. Строителство на нов път с четири или повече платна или изместване на трасе и/или разширение на съществуващ път с две или по-малко платна до четири или повече платна, когато новият път, изместването на трасе и/или разширението на съществуващия път е с 10 и повече км непрекъсната дължина.“
  

Съгласно ЗООС инвестиционните предложения по Приложение № 2 подлежат на преценка на необходимостта от ОВОС (EIA screening). Това се отнася до т. 10, буква „д“ – „строителство на пътища (невключени в приложение № 1)“, както и всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение № 2, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда.

Следва да се обърне внимание, че т. 10 от Приложение № 2 на ЗООС (Приложение ІІ на Директивата за ОВОС) се отнася до инфраструктурни инвестиционни предложения. В Ръководството относно тълкуването на дефинициите на определени категории проекти по Приложение І и ІІ на Директивата за ОВОС ЕК¹⁵ излага становището, че:

“Понятието „инфраструктура“ следва да се тълкува разрешително и следователно може да включва пътища, инфраструктура за предоставяне на енергийни и други комунални услуги с цел подпомагане растежа на индустриите.“

Следователно и с оглед на широкото предназначение и обхват на законодателството по ОВОС и други инвестиционни предложения за изграждане на пътища е възможно да бъдат предмет на ОВОС.

Следва също така да се отбележи, че някои инвестиционни предложения за пътища може да се отнасят до промени или разширения на съществуващи такива или ремонти и подобряване на качеството им. За тези случаи приложимостта на законодателството по ОВОС следва да се бъде преценена за всеки отделен случай с оглед на специфичната ситуация, разпоредбите на Директивата за ОВОС и на релевантната съдебна практика на СЕС¹⁶. Освен това, съдебната практика на СЕС относно, напр. спомагателните и свързаните дейности, следва да бъде взета предвид¹⁷.

Компетентните органи по ОВОС – Министърът на околната среда и водите и директорът на съответната РИОСВ и техните правомощия са определени в чл. 94, ал. 1 и 2 от ЗООС.

Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда допълва разпоредбите на ЗООС и регламентира детайлно правилата на ОВОС, включително относно изготвянето на ДОВОС, провеждането на консултациите с държавните органи и обществеността, трансграничните консултации, вземането на решението и контрола върху съответствието с условията, поставени с решението по ОВОС.

Целта на ЗЧАВ е да се защити здравето на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.

• 
  определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  ограничаването на емисиите;
  
• 
  правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  изискванията за качеството на течните горива, в това число контрола за спазване на изискванията за качеството на течните горива при пускането им на пазара, и тяхното разпространение, транспортиране и използване;
  
• 
  ограниченията в емисиите на серен диоксид при използването на течни горива, ограниченията за допустимо сярно съдържание на петролните деривати и начина на тяхното изгаряне от плавателни средства, които се намират в пристанищата на република България в българския участък на р. Дунав, вътрешните морски води, териториалното море и в изключителната икономическа зона.
  

• 
  проектираните, изгражданите и намиращите се в експлоатация обекти и съоръжения с производствено и непроизводствено предназначение;
  
• 
  транспортните средства и други индивидуални източници на замърсяване;
  
• 
  строителните и други открити площадки;
  
• 
  строителните, разрушителните, добивните, транспортните, комуналните, селскостопанските и други дейности;
  
• 
  резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите, бензиностанциите, авто- и жп цистерните, корабните горивни танкове, с изключение на резервоарите на моторните превозни средства.
  

• 
  Наредба № 12 от 15.07.2010 г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 11 от 14.05.2007 г. за норми за арсен, кадмий, никел и полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба № 14 от 23.09.1997 г. за норми за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места;
  
• 
  Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници;
  
• 
  Наредба № 10 от 24.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника по отношение на емисиите на замърсители;
  
• 
  Наредба № 7 от 3.05.1999 г. за оценка и управление качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г.
  

Целта на ЗЗШОС е създаване на здравословни условия на живот на населението и опазване на околната среда от шум, която се постига чрез разработването и прилагането на интегриран подход и мерки за неговото избягване, предотвратяване или намаляване.

• 
  оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлените инсталации и съоръжения, включително за категориите промишлени дейности по Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС, и от локални източници на шум;
  
• 
  определянето на степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива в околната среда и разработването на стратегически карти за шум;
  
• 
  акустичното планиране чрез разработването на плановете за действие въз основа на резултатите от картотекирането с оглед предотвратяване и намаляване на шума в околната среда, най-вече в случаи, при които превишаването на стойностите на даден показател за шум може да предизвика вредно въздействие върху здравето на хората, или за запазване стойностите на показателите за шума в околната среда в районите, в които стойностите не са надвишени;
  
• 
  достъпа и предоставянето на информация на обществеността за шума в околната среда и неговото въздействие;
  
• 
  компетенциите на държавните органи и органите на местното самоуправление, правата и задълженията на юридическите лица и едноличните търговци, свързани с оценката, управлението и контрола на шума в околната среда.
  

• 
  Наредба № 54 от 13.12.2010 г. за дейността на националната система за мониторинг на шума в околната среда и за изискванията за провеждане на собствен мониторинг и предоставяне на информация от промишлените източници на шум в околната среда;
  
• 
  Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението;
  
• 
  Наредба № 3 от 25.04.2006 г. за изискванията за създаването, поддържането и съдържанието на регистрите на агломерациите, основните пътища, железопътни линии и летища в страната;
  
• 
  Наредба за изискванията към разработването и съдържанието на стратегическите карти за шум и към плановете за действие, приета с ПМС № 217 от 18.08.2006 г.;
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на машини и съоръжения, които работят на открито, по отношение на шума, излъчван от тях във въздуха, приета с ПМС № 22 от 29.01.2004 г.;
  
• 
  Наредба № 9 от 12.02.2010 г. за максимално допустимите стойности на вибрациите в жилищни помещения.
  

Почвите са определени като национално богатство, ограничен, незаменим и практически невъзстановим природен ресурс и опазването им е приоритет и задължение на държавните и общинските органи и на физическите и юридическите лица.

• 
  екосистемен и интегриран подход;
  
• 
  устойчиво ползване на почвите;
  
• 
  приоритет на превантивния контрол за предотвратяване или ограничаване увреждането на почвите и на техните функции;
  
• 
  прилагане на добри практики при ползването на почвите;
  
• 
  замърсителят плаща за причинените вреди;
  
• 
  информираност на обществеността за екологичните и икономическите ползи от опазването на почвите от увреждане и за мерките за опазването им.
  

• 
  предотвратяване увреждането на почвите и нарушаването на техните функции;
  
• 
  трайно запазване на функциите на почвите;
  
• 
  възстановяване на нарушените функции на почвите.
  

• 
  Наредба № 3 от 01.08.2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите;
  
• 
  Наредба № 4 от 12.01.2009 г. за мониторинг на почвите;
  
• 
  Наредба № 26 от 02.10.1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт;
  
• 
  Наредба за инвентаризацията и проучванията на площи със замърсена почва, необходимите възстановителни мерки, както и поддържането на реализираните възстановителни мероприятия, приета с ПМС № 30 от 06.02.2007 г.
  
• 
  Наредба за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване и поддържане на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви, приета с ПМС № 187 от 23.07.2009 г.
  
• 
  Наредба № 36 от 18.08.2004 г. за условията и реда за биологично изпитване, регистрация, използване и контрол на торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати.
  

• 
  ЗБР и
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наричана по-нататък за краткост „Наредба за ОС“).
  

Следователно, ОС се изисква за всички планове, програми, инвестиционни предложения и проекти, които не са директно свързани или необходими за управлението на защитената зона и които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми, инвестиционни предложения и проекти е възможно да окажат неблагоприятно въздействие върху зоната. Целта на ОС е да оцени тези въздействия съобразно специфичните за зоната предмет и цели на опазване.

ЗБР дава възможност за провеждането на съвместна процедура по ОС и ЕО или ОВОС, когато тези оценки се изискват едновременно.

В случаите, когато плановете, програмите и инвестиционните предложения не попадат в обхвата на ЗООС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ОС се извършва в съответствие със ЗБР и на Наредбата за ОС.

Съгласно ЗБР, плановете, програмите, проектите и инвестиционните предложения се одобряват, само ако ОС води до заключението, че те няма да имат значително неблагоприятно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона. Ако все пак, планът, програмата, проектът и инвестиционното предложение е необходимо да бъдат изпълнени поради причини от първостепенен обществен интерес и в случай, че не са налице други алтернативи, следва да бъдат приложени и компенсаторни мерки. Необходимо е да бъде спазена и процедурата по комуникация/координация с ЕК.

Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони допълва разпоредбите на ЗБР и урежда подробно процедурата за извършване на ОС.

Компетентни органи по ОС са министърът на околната среда и водите и директорът на съответната РИОСВ.

В случаите, когато ОС се комбинира с ЕО или ОВОС, правомощията се определят съобразно разпоредбите на ЗООС и на съответните подзаконови актове по прилагането му (моля виж по-горе).

Освен това, следните нормативни актове е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение:

• 
  Наредба за разработване на планове за управление на защитени територии, приета с ПМС № 7 от 08.02.2000 г.;
  
• 
  Наредба № 2 от 18.12.2006 г. за условията и реда за създаването и функционирането на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие;
  
• 
  Наредба № 5 от 01.08.2003 г. за условията и реда за разработване на планове за действие за растителни и животински видове;
  
• 
  Решение № 122 на Министерски съвет (МС) от 02.03.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  Решение № 661 на МС от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;
  
• 
  Решение № 802 на МС от 04.12.2007 г. за приемане на Списък на защитени зони за опазване на дивите птици и на Списък на защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
  

Освен това, в чл. 35 от ЗООС се дефинира и принципът, че опазването и използването на водите и водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика, на рационалното управление на водите на национално и басейново равнище с основна цел постигане на добро състояние на всички води - подземни и повърхностни.

Опазването на водите и водните обекти трябва да гарантира:

• 
  баланса между експлоатацията на водите и естественото им възстановяване;
  
• 
  съхраняването и подобряването на качеството на повърхностните и на подземните води.
  

Разпоредбите на РДВ са транспонирани в българското законодателство, включително и тези относно създаването и прилагането на принципа на басейново управление. Следователно, управлението на водите в България се осъществява на национално и басейново ниво.

Съгласно ЗВ, управлението на водите включва дейностите по водоползване, опазване и възстановяване, както и дейности по предотвратяване на вредното въздействие на водите.

Политиката по управление на водите в България на национално ниво се изпълнява от МОСВ, което е отговорно за управлението на водните ресурси и тяхното разпределение между ползвателите.

Речните басейни са основните единици на интегрираното управление на водите. В страната има четири района на басейново управление, които са класифицирани съобразно естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Република България. За тези четири района са създадени и басейнови дирекции към МОСВ, които са органите, изпълняващи политиката по управление на водите на местно ниво.

Съгласно изискванията на РДВ и ЗВ са приети и към момента се прилагат четирите плана за управление на речните басейни.

Българското законодателство въвежда и икономически инструменти за регулиране и насочване на поведението на ползвателите на водите и за определяне на условията във водните обекти.

Подзаконовите нормативни актове, които е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение, са:

• 
  Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води;
  
• 
  Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;
  
• 
  Наредба № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване;
  
• 
  Наредба № 5 от 30.05.2008 г. за управление качеството на водите за къпане;
  
• 
  Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми;
  
• 
  Наредба № 18 от 27.05.2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури;
  
• 
  Наредба № 1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите;
  
• 
  Наредба № 12 от 18.06.2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти;
  
• 
  Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места;
  
• 
  Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води;
  
• 
  НАРЕДБА № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
  

Законът за управление на отпадъците е основният правен инструмент в сектора. С него се регламентират мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве чрез предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението на отпадъците, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване ефективността на това използване. В този смисъл, законът определя изискванията към продуктите, които след употребата си се превръщат в опасни и/или масово разпространени отпадъци, изискванията към разширената отговорност на производителя на такива продукти с цел да се стимулира повторното им използване, предотвратяването на образуването на отпадъци, рециклирането и другите форми на оползотворяване.

Подзаконовите нормативни актове, които е възможно да бъдат приложими към конкретното инвестиционно предложение, са:

• 
  Наредба № 3 от 1.04.2004 г. за класификация на отпадъците;
  
• 
  Наредба № 2 от 22.01.2013 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри;
  
• 
  Наредба за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали, приета с ПМС № 277 от 05.11.2012 г.;
  
• 
  Наредба № 6 от 28.07.2004 г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци;
  
• 
  Наредба за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, приета с ПМС № 339 от 14.12.2004 г.;
  
• 
  Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти, приета с ПМС № 352 от 27.12.2012 г.;
  
• 
  Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013 г.
  

• 
  равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
  
• 
  осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца до една година;
  
• 
  предотвратяване и намаляване на риска за здравето на гражданите от неблагоприятното въздействие на факторите на жизнената среда;
  
• 
  особена здравна закрила на деца, бременни, майки на деца до една година и лица с физически увреждания и психически разстройства;
  
• 
  държавно участие при финансиране на дейности, насочени към опазване здравето на гражданите др.
  

Подзаконови нормативни актове:

• 
  Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
  
• 
  Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
  
• 
  Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина;
  
• 
  Наредба № 3 от 27.07.1998 г. за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата от професионалните рискове и превенция на тези рискове;
  
• 
  Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа.
  

Културното наследство включва нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.