Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
Източник: Regional Cooperation Council, 2013, South East Europe 2020 Strategy: Jobs and Prosperity in a European Perspective, www.rcc.int Съгласно таблица 1 по-горе първият стълб „Интегриран растеж“ предвижда регионални дейности за насърчаване на търговията и инвестиционните връзки между тях, като се подкрепят политики на прозрачност и се насърчава движението на стоки, инвестиции, услуги и хора в региона. Вторият стълб „Интелигентен растеж“ насочва към иновации и конкуренция в региона чрез инвестиции в образование, повишаване разходите и капацитета за НИРД и използване на нови технологии. Предвиждат се редица инициативи като образователна реформа, изграждане на регионална изследователска платформа и развитие на информационното общество. Третият стълб „Устойчив растеж“ включва ангажимент на региона за екологично и ефективно развитие и насърчаване конкурентността на частния сектор, както и предприемачеството. Четвъртият стълб „Включващ растеж“ фокусира върху по-нататъшното развитие на способностите, създаване на работни места и участие на пазара на труда чрез социално развитие. На последно място, стълб „Управление на растеж“ се свързва с повишаване ефективността и капацитета на публичната администрация, спазване правото на закона, намаляване на корупцията и създаване на благоприятна бизнес-среда. По-специално в стълб „Интегриран растеж“ се предвижда тясно взаимодействие между ЦЕФТА и Инвестиционния комитет на СРС за координиране на дейностите в областта на търговията и интеграцията. Очаква се изграждане на механизъм за повишаване на инвестиционния профил на региона чрез създаване на работна група по инвестиционна политика, която включва представители на агенции за насърчаване на инвестициите, министри от страните в региона за постигане целите в този стълб на „Стратегия 2020 за Югоизточна Европа“. СРС също ще насърчава хармонизирането и интеграцията на капиталовите пазари в региона, за да се осигури достъп до финансиране на частния сектор и да се повиши ефективността на финансовите системи. Ще се подпомага идентифицирането на допълняемости между дейностите на страните за привличане на ПЧИ и други дейности за насърчаването им. Очакваните резултати съгласно работната програма на СРС за 2014-2016 г. са: получаване на мандат на структурите на Инвестиционния комитет на СРС за координиране на инвестиционните политики на страните; изграждане на регионални механизми за привличане и насърчаване на инвестиции през 2015 г.; координиране на регионалните подходи и политиките за насърчаване на ПЧИ и подкрепа за експортно ориентирани дейности, продукти и услуги към 2016 г.; идентифициране и съгласуване на основните характеристики на платформа за регионален капиталов пазар към 2016 г. За постигането на тези резултати в стълб „Интегриран растеж“ СРС ще сътрудничи с ЦЕФТА, ОИСР, Световната банка, ЕС, Инвестиционния комитет на СРС, регулатори и участници на пазарите на ценни книжа. Съгласно таблица 2 по-долу, изпълнението на дейностите по петте стълба се очаква да доведе до следните резултати: нарастване на регионалния БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност от 38% до 46% за средното равнище на ЕС-28; ръст в общата стойност на търговията със стоки и услуги в региона с повече от 130%; намаляване на търговския дефицит от 14.1% до 11.6% от регионалния БВП; нарастване на вътрешно-регионалната търговия със стоки с повече от 230% нарастване на цялостните потоци входящи ПЧИ към региона с поне 120%. Стълбът „Интегриран растеж“ в „Стратегия 2020 за Югоизточна Европа“ има три основни направления: зона за свободна търговия, конкурентна икономическа среда и интеграция с глобалния пазар. По първо направление „Зона за свободна търговия“ подписването на споразумение със ЦЕФТА от 2006 г. поставя началото за изграждането на зона за свободна търговия в ЮИЕ. Чрез него се премахват тарифите и квотите при търговия с индустриални стоки и значително се намаляват тези при търговия със селскостопански продукти, като след 2014 г. усилията се насочват към либерализация на търговията с услуги и премахването на нетарифните ограничения. Основните дейности, които се предвиждат по това направление са: елиминиране на изкривяващите нетарифни бариери пред търговията като технически, санитарни и други изисквания; улесняване търговията чрез прозрачни търговски процедури; либерализиране вътрешно-регионалната търговия с услуги; подпомагане свободното движение на инвестиции чрез координиране на инвестиционните политики и по-добра защита на инвеститорите. По второ направление „Конкурентна икономическа среда“ се очаква улесняване на търговията чрез подобряване правилата за защита на конкуренцията, обществените поръчки, повишаване защитата на правата на интелектуална собственост и на търговските марки в региона. Стратегическите дейности по това направление са създаване на напълно либерализиран пазар на обществени поръчки в региона и защита на конкуренцията чрез инструментите на зоната за свободна търговия. По трето направление “Интеграция с глобалния пазар“ се очаква подобряване на пазарния достъп за страните от ЕС и други търговски партньори като страните от EFTA, Турция и Русия и реализирането на ползи от икономии от мащаба и специализация чрез участие в глобалните вериги на доставка. Стратегически дейности за това направление са: подобряване пазарния достъп чрез завършване на единната зона съгласно Паневропейската средиземноморска конвенция през 2015 г. чрез преференциален достъп не само за съществуващи експортни направления, но и за други пазари съгласно конвенцията; подобряване бизнес-средата и насърчаване по-нататъшните реформи; изграждане на единен регионален капиталов пазар. Всяка от страните от ЮИЕ изработва национални планове за действие за постигане на заложените цели в „Стратегия 2020 за Югоизточна Европа“, които да съдържат насоки за допълнителни дейности, които да бъдат осъществявани с активното участие на частния сектор. За изпълнението на стратегията се предвижда активно участие на националните правителства, регионалните структури по съответните направления, СРС и управителния борд на „Стратегия 2020 за Югоизточна Европа“. По-специално правителствата ще участват в процеса на мониторинг чрез координация на междуправителствено ниво. СРС ще координира цялостното изпълнение на стратегията като периодично докладва за постигнатия напредък. Управителният борд ще извършва преглед на напредъка на годишна база чрез публикуване на годишни доклади за изпълнението по 11-те водещи цели и основни показатели, като оценява важни тенденции по направленията на политиките. Годишните данни за 2012-2013 г. (СРС 2014) показват по-бавен напредък от очакваното по постигането на целите на „Стратегия 2020 за Югоизточна Европа“ (виж таблици по-долу). Това по-специално се отнася за показателите за търговията предвид на това, че около 60% от общия износ на ЮИЕ е за ЕС, а също и че значителна част от чуждестранните капиталови потоци (включително и ПЧИ) са от ЕС. ЦЕФТА е един от основните двигатели за действие по стълб „Интегриран растеж“, като всички национални планове за действия отразяват ангажиментите, поети по ЦЕФТА, която е водеща организация по него. Таблица 2:
Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||