Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
ЕС и Бивша Югославска Република Македония
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Бивша Югославска Република Македония
- 29.03.2012 16.12.2005 01.04.2004
| ЕС и Бивша Югославска Република Македония
През 1996 г. между ЕС и Македония се подписва Споразумение за сътрудничество, а на 09 април 2001 г. след успешно завършване на преговорите ЕС подписва с Македония ССА и междинно споразумение, което позволява търговските въпроси, съдържащи се в ССА, да влязат в сила. През 2002 г. ЕК изготвя първия годишен доклад за напредъка на Македония в процеса на стабилизиране и асоцииране. През 2004 г. ЕК одобрява първото европейско партньорство за Западните Балкани, основано на годишните доклади за страните от този регион. На 01 април 2004 г. влиза в сила ССА с Македония и се създава Комитет за стабилизиране и асоцииране между Македония и ЕС. През 2005 г. ЕК издава мнение относно заявлението на Македония за членство в ЕС с препоръка за предоставяне на статут на кандидатка за членство. През 2007 г. се подписва рамковото споразумение за инструмента за предприсъединяване (IPA), a през 2009 г. ЕК излиза с препоръка за отваряне на преговорните глави за членство. Бивша Югославска Република Македония
Източник: Европейска комисия ССА се реализира с преходен период от максимум 10 години, разделени на два последователни етапа, като през първия етап се изпълняват задълженията по раздели III, V, VI и VII от ССА. Съгласно раздел III „Регионално сътрудничество“ Македония активно да насърчава регионалното сътрудничество, а ЕС ще подпомага проекти с регионално или презгранично измерение. Македония трябва да започне преговори със страни, подписали ССА с ЕС и да сключи конвенции за регионално сътрудничество и изграждане на зони за свободна търговия, съобразно с изискванията на Световната търговска организация (СТО). Съобразно с чл.58 от глава 1 „Текущи плащания и движения на капитали“ (раздел V: “Движение на работници, установяване, предоставяне на услуги, капитал“) Македония се задължава да осигурява движения на плащания по текущата сметка на платежния баланс в свободно конвертируема валута между ЕС и Македония. Освен това страната следва да подсигури свободно движение на капитали за преки инвестиции, направени в компании, учредени съобразно законите й, както и репатриране на тези инвестиции и печалбите, произтичащи от тях, от датата на ССА (чл. 59). Македония се задължава от началото на втория етап на действие на ССА да осигури свободно движение на капитали, свързани с портфейлни инвестиции и финансови кредити, с падеж, по-малък от една година. Страната следва да не въвежда нови ограничения за движението на капитали и текущи плащания между гражданите на ЕС и Македония, и да не прави действащи уговорки по-ограничителни. При изключителни обстоятелства ЕС или Македония могат да налагат предпазни мерки при движение на капитали при сериозни затруднения за осъществяване на валутно-курсовата или парична политика за период, който не надвишава шест месеца. През първия етап на действието на ССА двете страни по него предприемат мерки за създаване на необходимите условия, за поетапното прилагане на правилата на ЕС за свободно движение на капитали, които до края на първия етап трябва да бъдат напълно приложени. Съгласно чл. 77 „Борба с прането на пари“ страните се съгласяват да положат усилия и да си сътрудничат така, че да предотвратяват използването на финансовата система за пране на средства от криминални дейности, като сътрудничеството включва административно и техническо съдействие за изработване на правила, подходящи стандарти и механизми за предотвратяване прането на пари, които са съвместими с тези на ЕС и на международната общност. От друга страна чл. 81 „Икономическа политика“ задължава ЕС и Македония да подпомагат процеса на икономическа реформа, подобряване на икономическата политика в пазарната икономика и да подкрепят въвеждането на пълна конвертируемост на денара. В областта на финансовите услуги сътрудничеството ще се насочи за приемане на обща счетоводна система, съвместима с европейските стандарти, подобряване на надзора и обмен на информация относно предложеното законодателство (чл. 83 от ССА). Македония се задължава да изгради благоприятен климат за частни местни и чуждестранни инвестиции, като подобри правната рамка за защита на инвестициите (чл. 84) и развие сектора на МСП и потенциала му за растеж (чл. 86). През 2006 г. Европейският Съвет приема второ партньорство за присъединяване с Македония, както и Регламент 1085/2006, с който се въвежда Инструмент за предприсъединяване (IPA), установяващ рамката за финансово подпомагане със страните-кандидатки. Изпълнението на партньорствата за присъединяване се осъществява чрез механизмите на процеса на стабилизиране и асоцииране, и по-специално с годишните доклади за напредъка. Македония разработва план с времева рамка и стратегически мерки, за да изпълни приоритетите на партньорството за присъединяване. Те се свързват с възможността за изпълнение на критериите от Копенхаген от 1993 г., както и със заложените условия в процеса на стабилизиране и асоцииране. Средносрочните приоритети се изпълняват в рамките на една-две години и включват политически и икономически критерии. Партньорството за присъединяване от 2006 г. идентифицира следните по-важни икономически критерии: напредък с регистрацията на земи и недвижими имоти в кадастъра, за да се подобри правната сигурност за икономическите агенти и функционирането на механизмите на пазарната икономика; подобряване ефективността на публичните услуги чрез отпускане на допълнителни средства за увеличаване качеството на инфраструктурата. По области на преговорния процес, и по-специално способност на Македония да поеме задълженията на членството в краткосрочен план са формулирани приоритети по глава 4 „Свободно движение на капитали“ и глава 9 „Финансови услуги“. По-специално по глава 4 Македония следва да подсили рамката за мерките срещу пране на пари и капацитета на институциите, като повиши тяхната способност да прилагат съответните мерки и обмена на информация с други заинтересовани органи. Втори приоритет по тази глава е напредък в отстраняването на оставащите ограничения при движението на капитали. От друга страна по глава 9 от Македония се очаква да усъвършенства правната и надзорната рамки във финансовия сектор, и по-конкретно като застраховане и пазари на ценни книжа, и да гарантира независимостта на надзорните органи. Сред средносрочните приоритети в партньорството за присъединяване важен икономически критерий за Македония е да продължи с усилията за интегриране на неофициалния (сивия) сектор към икономическата дейност. По глава 9 се формулират условия да се установи процес на по-нататъшно хармонизиране със законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги. Има и формулирано изискване по глава 20 „Предприятия и индустриална политика“ Македония да разработи механизми за подкрепа на МСП и да подобри достъпа си до финансови услуги. Както при всички партньорства за присъединяване и тук има установена клауза за условност, съгласно която ЕС осигурява подпомагане за Македония при условие, че се постигне напредък при удовлетворяване на критериите от Копенхаген, изискванията на ССА, както и изричните клаузи, съдържащи се в Партньорството за присъединяване. След 2009 г. ЕК оценява, че страната отговаря в достатъчна степен на политическите критерии и препоръчва откриване на преговорите и преминаване към втория етап от асоциирането, но до момента не е взето решение от Европейския съвет. Глобалната финансова икономическа криза подчертава необходимостта страната да подсили икономическото управление, да ускори реформите по постигане на икономическите критерии и подобряване на конкурентността предвид на това, че в Македония няма все още функционираща пазарна икономика. Ежегодно страната изготвя Национална програма за икономически реформи и двугодишна програма за конкурентноспособност и растеж. ЕК изисква също изготвяне на многогодишна стратегия за реформи в публичното финансово управление, както и план за действие. Тези документи ще бъдат изискани при възможни финансови съдействия по сектори на икономиката съгласно IPA II. Страната е изготвила Програма за периода 2014-2018 г., в която се открояват такива цели като повишаване икономическия растеж и заетост, интегриране на страната в ЕС и НАТО и борба с корупцията. Тези цели в голяма степен съвпадат с целите на IPA II, като са отразени и в Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС, както и в Предприсъединителната икономическа програма. Македония е активен участник в регионалното сътрудничество, като Инвестиционният комитет за Югоизточна Европа, Съвета за регионално сътрудничество, ЦЕФТА и Инвестиционната рамка за Западните Балкани. Между 1992 и 2007 г. ЕС отпуска финансово съдействие на Македония чрез програмите PHARE и CARDs на обща сума от 800 млн. евро. След 2007 г. по IPA ЕК отпуска за Македония 622.4 млн. евро в пет области, сред които изграждане на институциите, презгранично сътрудничество, регионално развитие и човешки ресурси. Съгласно индикативен стратегически доклад за Македония за 2014-2020 г. (ЕК, 2014), страната трябва да намали корупцията, да изгради прозрачна публична администрация и да гарантира независимостта на съдебната система. От 2015 г. Македония започва да изготвя двугодишна програма за конкурентноспособност и растеж, а като участник в Съвета за регионално сътрудничество тя, както и другите страни от Западните Балкани, представя планове за изпълнението на целите на „Стратегия 2020 за ЮИЕ“. По отношение на конкурентноспособността рамката за подкрепа на МСП остава недовършена, отчита се недостатъчно финансиране от публични източници и други донори, като подкрепата за стартиращи предприятия, иновации, технологичен трансфер, акселератори и бизнес инкубатори е много слаба. ЕС нарежда Македония в групата на умерените иноватори като делът на разходите за НИРД към БВП е в рамките на 0.22% (2010 г.). През 2013 г. Македония приема Национална иновационна стратегия и Закон за иновациите. ЕК планира финансиране по IPA II, което да нарасне значително в съзвучие с приетите национални документи като: Стратегия за индустриална политика 2009-2020, Национална стратегия за иновации 2012-2020, Национална стратегия за устойчиво развитие 2008-2030, Национална програма за подобряване на конкурентноспособността, Регионална стратегия за иновации и НИРД и нова Стратегия за развитие на МСП. Достъпът до финансиране на МСП ще се улесни чрез Европейския фонд за ЮИЕ, Улеснението за развитие и иновации за Западните Балкани и Инвестиционната рамка за Западните Балкани. Очаква се общата сума на финансирането за Македония по IPA II до 2020 г. да достигне 664.2 млн. евро. Съгласно последния доклад на ЕК за напредъка на Македония (ЕК, 2014) се наблюдава значително политизиране на държавните институции и намаляване на доверието в тях. Страната задоволително изпълнява политическите критерии и е завършила реформите в съдебната система и публичната администрация, но е необходимо да се повиши равнището на прозрачност и институционален капацитет. Проблем остава и корупцията и това налага подсилване на анти-корупционните мерки и рамка за действие. Страната постига напредък и в изпълнението на икономическите критерии по пътя на изграждането на функционираща пазарна икономика, но за да се справи с конкурентния натиск в средносрочен план Македония трябва да продължи с важните структурни реформи. В областта на вътрешния пазар Македония достига до подобрено равнище на законодателно хармонизиране по отношение на движението на капитали и фирменото право. Съгласно последния доклад за напредъка (ЕК, 2014) по глава 4 „Свободно движение на капитали“ страната изпълнява изискванията на първия етап от ССА в областта на свободното движение на капитали и плащания. Все още обаче съществуват ограничения за движението на капитали, които не са допустими според законодателството на ЕС. Граждани на ЕС не могат да придобиват земеделски земи в Македония. По-нататъшна либерализация на капиталовите движения и плащания е предвидена след започване на втория етап на ССА. В страната е приет план за действие за изпълнение на Стратегията за развитие на платежните системи за периода 2013-2017 г. Извършена е промяна в закона за предотвратяване прането на пари и финансиране на тероризма за постигане на хармонизиране с препоръките на Financial Action Task Force (FATF). Заключението е че страната постига умерен напредък по глава 4. По глава 9 „Финансови услуги“ законодателството в областта на инфраструктурата на финансовите пазари е частично хармонизирано с Директива 2003/47/ЕС за финансовите обезпечения, като все още не е започнато хармонизиране с Директива 98/26/ЕС за окончателност на сетълмента. В областта на пазарите на ценни книжа и инвестиционни услуги е извършена актуализация на Закона за ценните книжа като е включена дефиниция на частни пласирания на ценни книжа и изисквания за отчитане на собственост, по-голяма от 5% в дадена компания пред Централния депозитар. Подобрен е капацитетът на Комисията за ценните книжа да осъществява регулиране и надзор. Заключението е, че страната е постигнала умерен напредък по тази глава. Що се отнася до глава 17 „Икономическа и парична политика“ при паричната политика Централната банка е подсилила механизма за управление на ликвидността в банковия сектор и е предприела мерки за съобразяване с изискванията на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). Приетата Предприсъединителна икономическа програма 2014-2016 г. съдържа неясноти относно това как страната планира да постигне поставените икономически цели. Все още няма хармонизация с европейската система за националните сметки, а структурните реформи трябва да бъдат съобразени с фискалната стратегия и да отчитат ограниченията пред икономическия растеж. ЕК отбелязва, че е необходимо повишаване на прозрачността и управлението на публични финанси чрез приемане на средносрочна бюджетна рамка и подобряване институционалния капацитет. Заключението на ЕК по тази глава е, че страната е постигнала ограничен напредък. Приетата стратегия за реформа на публичната администрация пред 2010 г. осигурява всеобхватна стратегическа рамка за нарастване на административния капацитет, ефективност и прозрачност. Правителството на Македония внедрява процеса на електронно управление чрез обслужване „на едно гише“ като средство за предоставяне на услуги за фирмите и населението. Независимо от предприетите мерки публичната администрация остава податлива на политическо влияние, а доверието в институциите за борба с корупцията е на много ниско ниво. Развитието на конкурентен частен сектор в Македония се затруднява поради трудности при изпълнението на договорите с дълги и скъпоструващи правни процедури. Делът на частния сектор в общите активи на икономиката достига до 85 %, като делът на държавата в икономиката и интервенциите при определяне на цените са умерени. Бизнесът продължава да среща трудности при издаване на лицензи и разрешителни, като въведената процедура за обслужване „на едно гише“ напредва бавно. Освен това с въведените свободни икономически зони се създава неравнопоставеност между местните и чуждите компании по отношение на предоставяните преференции. Значителният дял на сивата икономика продължава да затруднява конкуренцията и развитието на частния сектор. В икономиката на страната преобладават микро и МСП, които съставляват над 98 % от всички компании през 2014 г. и осигуряват над 80 % от работните места. Съгласно Предприсъединителната икономическа програма 2014 – 2016 г. се очаква подобряване на макроикономическата и фискалната рамки с постепенно увеличаване на икономическия растеж до 4 % главно поради очаквания за нарастване на вътрешното търсене и намаляване на бюджетния дефицит до 2.6% от БВП през 2016 г. След отчетен ръст от 3.2 % през 2013 г., възстановяването на икономиката на Македония достига до 4 % растеж на БВП, благодарение на нарастване на частното потребление и ускоряване на вътрешното търсене. Базовата инфлация намалява от 4.2 % през 2013 г. до 1.3 % през 2014 г. и дори до края на 2014 г. страната отчита дефлация от 0.4 % поради спад в цените на хранителните продукти и битовите услуги. Очаква се търговския дефицит да достигне до 22 % от БВП поради по-слаб внос, но пък износа отчита ръст от над 15 % поради дейността на фирмите в свободните търговски зони на страната. Нетните ПЧИ достигат до 3.3 % от БВП през 2014 г. Ръстът в кредитирането се забавя особено за корпоративния сектор поради стремеж на банките за избягване на рисковете и преструктуриране на кредитните им портфейли. Банките са добре капитализирани и ликвидни и се финансират основно с привлечени дългосрочни депозити в местна валута. Според прогнози на МВФ (МВФ, 2015) се очаква дефицита по търговския баланс да достигне до 17 % от БВП до 2019 г. поради динамичния ръст в обема на експорта и по-високата добавена стойност на индустриалната продукция. През 2014 г. държавният дълг достига до 66 % от БВП, като прогнозите са дълга да спадне до 52 % от БВП до 2019 г. През 2014 г. около 70 % от износа на Македония е за страните от ЕС, както и около 60 % от вноса произхожда от ЕС. Страните от ЦЕФТА са втори по значимост търговски партньори, като на тях се падат 20 % от износа и около 12 % от вноса. Сред важните рискове за развитието на икономиката на Македония, МВФ очакват нарастване на инфлацията, но в настоящето продължаващите дефлационни процеси могат да повлияят негативно върху икономическия растеж и бюджетното приспособяване. Необходимо е подсилване на рамката за сътрудничество между надзорните органи на Македония с Единния надзорен механизъм и подписване на меморандуми за сътрудничество с ЕЦБ и с останалите страни, които не са членки на ЕС. Отчита се, че процеса на присъединяване на Македония към ЕС в застой. Необходима е по-силна фискална консолидация, но с одобрената фискална стратегия за 2015 – 2017 г. Македония очаква да продължи да увеличава правителствения дълг до 2019 г. Едва през 2017 г. с въведеното фискално правило се очаква бюджетния дефицит да не може да превишава 3% от БВП. През 2015 г. плановете на правителството на Македония са да се разчита на вътрешни емисии на ДЦК за рефинансиране на падежиращите емисии вътрешен дълг. Издаването на облигации в местна валута през 2014 – 2017 г. се очаква да съответства на падежиращ дълг в местна валута, а привлечения външен дълг се очаква да се използва за погасяване на външен дълг в чужда валута и за финансиране на бюджетния дефицит. През 2014 г. външният дълг на Македония достига до 30 % от БВП. Поддържането на фиксиран валутен курс изисква Централната банка да стерилизира положителният ефект от правителствените транзакции върху вътрешната ликвидност чрез емисии на съкровищни бонове от Централната банка. Отчита се, че Македония продължава да провежда последователна парична политика при поддържане на фиксирания курс на денара. Дългът на корпоративният сектор достига до 65% от БВП и е деноминиран предимно в чужда валута при плаващи лихвени проценти, като фирмите извършват операциите си при значителни ликвидни ограничения поради липса на достатъчно банково финансиране. Финансовата система на Македония остава доминирана от банковия сектор, на който се падат 89 % от общите активи на системата, а застрахователния сектор притежава само 4 % от тези активи. Съотношението активи към БВП достига до 80 %, като се наблюдава намаляване на конкуренцията в банковия сектор, като около 60 % от общите банкови активи се падат на трите най-големи банки. В Македония банките се финансират основно чрез местни депозити, които отчитат ръст от около 7 % през 2014 г. Около 50 % от отпуснатите кредити са деноминирани в чуждестранна валута, което създава предпоставки за повишаване на пазарния риск. Корпоративният сектор има трудности при осигуряване на достъп до финансиране, а капиталовият пазар остава все още изключително слаборазвит, с което допълнително се ограничават възможностите пред частния сектор. Емисията на еврооблигационен заем от 500 млн.евро през 2014 г. (лихвен процент 3.975% и срок от 7 години) осигурява значителни финансови буфери за платежния баланс и бюджета, като с част от средствата Македония планира да погаси част от по-рано емитиран еврооблигационен заем в размер на 150 млн.евро, падежиращ през 2015 г. Присъствието на Македония на международните капиталови пазари подчертава ролята на управлението на държавния дълг за поддържане на външната устойчивост. Икономическото възстановяване продължава, но то се основава най-вече на външния сектор и на подобряване на бизнес-средата. Финансовата стабилност в страната се запазва и ПЧИ се увеличават. Отчита се влошаване на фискалната дисциплина и нарастване на правителствения дълг, което налага по-добри процедури за планиране на държавния бюджет и изпълнение на средносрочната фискална стратегия. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|