Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Република Албания
| ЕС и Република Албания
През 2006 г. Албания сключва Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА) с ЕС, с което се подсигурява свободно движение на стоки, като една от главните цели на Споразумението. С него се отстраняват всички количествени ограничения или мерки с еквивалентен характер и прогресивно се премахват тарифите при търговия с ЕС. Съгласно ССА компании със седалище от ЕС имат право на учредяване в Албания и получават национално третиране или режим на най-облагодетелствана нация, който от двата режима е по-благоприятен. Албания се ангажира да предприеме либерализация на входящите и изходящи капиталови потоци, и по-специално на ПЧИ. Предвидена е защита на инвеститорите в случай на ликвидация или репатриране на инвестиции и печалби. В ССА се предвиждат клаузи за поетапно сближаване на съществуващото и бъдещо законодателство на Албания с това на acquis communautaire. Установяват се крайни срокове за хармонизация в области като конкуренция, интелектуална, индустриална и търговска собственост, обществени поръчки, финансови услуги и др. Република Албания
Източник: Европейска комисия ССА влиза в сила през април 2009 г. Съгласно глава IV (Текущи плащания и движение на капитал), чл. 61 уточнява, че по отношение на транзакции по капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс Албания следва да осигури свободно движение на капитали, свързани с директни инвестиции, както и ликвидация и репатриране на тези инвестиции и печалбите от тях. Албания следва да разреши придобиване на недвижими имоти в страната от граждани на страни-членки на ЕС до 7 години от влизането в сила на ССА и да приспособи законодателството си за тези сделки, за да се гарантира на гражданите на страни от ЕС не по-малко благоприятно третиране, отколкото режима, приложим към албанските граждани. Освен това Албания се задължава 5 години след влизането в сила на ССА да осигури свободно движение на капитали, свързани с портфейлни инвестиции и финансови заеми с падеж по-малък от една година. Страната следва да не въвежда нови ограничения върху движението на капитали и текущи плащания между резиденти на ЕС и албански граждани като само при извънредни обстоятелства може да предприема предпазни мерки за период, който не надвишава една година и подобни мерки осигуряват защита на валутно-курсовата или парична политика в ЕС или Албания. Съгласно чл. 62 по време на първите три години след влизането в сила на ССА Албания се задължава да въведе поетапно правилата на ЕС, свързани със свободното движение на капитали. От друга страна чл. 91, отнасящ се до насърчаване на инвестициите постулира сътрудничество в обхвата на инвестиционната политика за осигуряване на благоприятен климат за местни и чуждестранни частни инвестиции, подпомагащи икономическото и социално развитие на Албания. През 2009 г. Албания подава заявление за членство в ЕС. През 2013 г. с оглед на напредъка от страна на Албания ЕК препоръчва Албания да получи статут на държава-кандидатка за членство в ЕС поради предприетите от нея действия за борба с организираната престъпност и корупция. През юни 2014 г. ЕК изразява отново препоръката пред Европейския съвет, който потвърждава статуса. Албания продължава да изпълнява стриктно задълженията си съгласно последното ССА. Съгласно последния Доклад за напредъка на Албания от 2014 г. на ЕК (ЕК, 2014) политическите критерии от Копенхаген изискват стабилност на институциите, гарантиране на демокрация, спазване върховенството на закона, човешките права и защита на малцинствата. В него се оценяват също регионалното сътрудничество, добрите съседски отношения и спазване на международните задължения. В областта на демокрацията и спазването на закона се отчита напредък по отношение на прозрачността при съдебния процес и функционирането на институциите, но е необходимо засилване на координацията между институциите и водещата роля на Парламента. Известен напредък се отчита също и в реформата на публичната администрация с приемането на ново законодателство, което набляга върху изграждането на професионална и ефективна публична администрация. Функционирането на съдебната система отчита слабости поради недостатъчно сътрудничество с останалите институции и слаб административен капацитет. Албания е предприела стъпки за борба с корупцията чрез изграждане на мрежа от координационни звена по антикорупция във всички министерства и се очаква да приеме „Антикорупционна стратегия 2014-2020“ и план за действие към нея. Съгласно проект на ЕС от януари 2015 г. „Оценка на антикорупционната рамка в Албания“ е извършена проверка на правната и институционалната рамка за предотвратяване и борба срещу корупцията и са издадени 68 препоръки, които касаят области като промяна в законодателството за конфликт на интереси, публично оповестяване на собственост върху активи и механизма за управление в правосъдната система. Стойността на проекта, финансиран от ЕС, е в размер на 300 000 евро. Регионалното сътрудничество и добрите съседски отношения са съществена част от процеса на интеграция на Албания към ЕС. Албания участва в следните регионални инициативи: Процес за сътрудничество в Югоизточна Европа; Централно-европейска инициатива; Съвет за регионално сътрудничество; Споразумение за енергийно общество; ЦЕФТА; Адриатическа и Йонийска инициатива и др. Албания действа като конструктивен партньор в региона и изгражда двустранни отношения с други страни-кандидатки за членство в ЕС, а така също играе роля за стабилността на региона и сътрудничеството. Относно спазването на икономическите критерии в Доклада за напредъка от 2014 г. се посочва, че Албания поддържа макроикономическа стабилност, но има редица предизвикателства като продължаващи фискални неравновесния, които водят до нарастване на публичния дълг, а високият дефицит по текущата сметка отразява ниска конкурентноспособност и тясна производствена база. Правителството приема „Икономическа и фискална програма 2014-2016 г.“, в която се допуска възстановяване на растежа и фискална консолидация, а за запазване на макроикономическата стабилност през 2014 г. Албания подписва кредитни споразумения с Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка. Напредъкът по Глава 4 „Свободно движение на капитали“ от страна на Албания се отчита като умерен, благодарение на предприети мерки за прилагане на Закона за платежните системи, лицензирането на националния оператор на картови плащания и законодателни инициативи в борбата срещу прането на пари. ЕК препоръчва по-нататъшни мерки по прилагане на законодателството в тази област. От друга страна, по Глава 9 „Финансови услуги“ подготовката на страната се характеризира като умерена. Продължава усъвършенстването на инфраструктурата на финансовите пазари с приетия Закон за платежните системи. При пазарите за ценни книжа и инвестиционните услуги се отчита концентрация на транзакциите в съкровищни бонове. Броят на лицензираните финансови посредници остава същият като органът за финансов надзор осъществява надзор върху финансовия сектор. Отчита се известен напредък при законодателната дейност за надзора върху банковия и небанковия сектор. На последно място, Глава 17 „Икономическа и парична политика“ посочва, че подготовката на Албания е сравнително напреднала, като Централната банка на Албания поддържа политика на ценова стабилност чрез мониторинг върху определеното равнище на инфлация в условия на свободно плаващ валутен курс. Паричната политика остава ограничена поради високото равнище на евроизация на финансовата система. По-нататъшни действия са необходими за подобряване на капацитета за планиране на икономическата политика, координация и прилагането й. Съгласно доклад на МВФ (МВФ, 2014) значителните търговски и финансови връзки на страната с ЕС водят до уязвимост от външни шокове. Банките поддържат значителни обеми ДЦК в своите портфейли, което може да доведе до значителни загуби в случай на промяна в цената на държавния дълг. Освен това значителните инвестиции в подобни активи при слабо развит вторичен пазар на ДЦК могат да породят системен риск за банките и инвестиционните фондове. Този риск се подсилва и от недостатъчната адекватност на надзорната рамка върху капиталовия пазар. В доклада се препоръчва определяне на минимални ликвидни и капиталови изисквания за инвестиционните фондове и незабавна реформа на органа за финансов надзор на Албания, за да се гарантира неговата финансова и оперативна независимост от Парламента и той да се превърне в ефективен регулативен орган на капиталовия пазар в страната. През 2009 г. реалният БВП на Албания нараства с 3.3%, а през 2010 г. с 4.9%, докато през 2013 г. отбелязва слаб ръст от 1.8 % (като по прогнози на МВФ се очаква той да нарасне до 4 % през 2016 г.) Този положителен ръст се съпровожда със запазване на макроикономическата стабилност в приемливи граници и отразява сравнителното изолиране на страната от външни шокове. Други важни фактори за този растеж са значителните структурни, фискални, административни и правни реформи, предприети от правителството на Албания с оглед подготовката й за пълноправно членство в ЕС. Важни правителствени програми, които подобряват институционалната рамка за бизнес в Албания са въвеждането на плосък данък от 15% за компаниите и процедурата за регистрация на компании „на едно гише“. Високите равнища на публични инвестиции са основен инструмент на фискалната политика за смекчаване на неблагоприятните ефекти на глобалната криза, но водят до нарастващи фискални дефицити от порядъка на 5.6% през 2008 г. и 7% през 2009 г. Намаленото равнище на чуждестранно финансиране и нарасналата цена на това финансиране води до отлив на чуждестранни инвеститори. През 2011 г. бюджетният дефицит достига до 3.5% от БВП, а през 2013 г. до 4.8 % и се свързва с предприети държавни инвестиции в инфраструктура, образование и здравеопазване. Инфлацията се ускорява до 4.1% през 2010 г., надвишавайки тавана от 2-4%, установен като цел от Централната банка на Албания поради нарастването на цените на битовите услуги, но след 2013 г. спада до 1.9 %. Валутно-курсовият режим в страната е свободно плаващ, като основна цел на Централната банка на Албания е ценовата стабилност. Брутният външен дълг на страната достига до 29.6% от БВП през 2008 г., докато правителството има за цел да намали равнището на държавен дълг до 50% от БВП през 2015 г. През 2008 г. Албания емитира първата си еврооблигационна емисия от 300 млн. eвро с петгодишен падеж и фиксиран годишен купон от 7.5%. Кредитният рейтинг на страната е намален до В+ поради слабият ръст на БВП на глава от населението, високият държавен дълг и значителните структурни проблеми, свързани със слабата институционална рамка и управление, главно изразяващи се в слабости при прилагането на правната рамка и високите равнища на корупция. През 2005-2008 г. входящите ПЧИ се характеризират с висок ръст и водят до значителни резултати като нарастване на заетостта, износа, навлизане на нови технологии и съвременни начини на производство. През 2010 г. ПЧИ към БВП отчитат ръст с 9.4 %, а след 2012 г. капиталовите потоци нарастват с 12.3 %. За 2014 г. ПЧИ на Албания са 4.5 млрд. евро и съставляват 46.5 % от БВП на страната. След 2010 г. банковият сектор в Албания е напълно приватизиран, като чуждестранни банки притежават над 93% от общите банкови активи. От 16 търговски банки в Албания 14 са чуждестранна собственост и това се свързва с нарастване на конкурентността във финансовия сектор и допринася за повишаване на качеството на банковите услуги. Банковият сектор остава силно концентриран, като най-големите банки притежават около 68 % от общият кредитен портфейл и 74 % от депозитите. Този сектор се развива ускорено през последните години, като установената регулативна рамка и интервенциите на паричния пазар ограничават въздействието на глобалната финансова криза, но за много МСП достъпът до кредитиране остава ограничен. През 2014 кредитите за бизнеса спадат до 40.6 % от БВП, което потвърждава възможности за задълбочаване на финансовото посредничество. Небанковият финансов сектор има активи, които представляват 5.4 % от БВП и се състои от инвестиционни фондове (2), застрахователни компании (11), пенсионни фондове (3), кредитни съюзи (2, които включват 124 спестовни и кредитни асоциации) и други финансови институции (21). Първите инвестиционни фондове започват да функционират през 2012 г., когато дъщерното дружество на Райфайзенбанк в Албания учредява такъв фонд, и общата нетна стойност на активите на двата фонда е 316.7 милиона евро. Съгласно методологията на ЕБВР (ЕБВР, 2012) Албания постига добри резултати при прилагането на индикаторите за икономики в преход по ценова стабилност, търговия и валутна система, приватизация, което отразява либерализацията и отворения характер на икономиката на страната. От друга страна се наблюдават ниски резултати по показатели като корпоративно управление, реформи в частния сектор, конкурентна политика, капиталови пазари и пазар на частни дялови капитали. Ниската и незадоволителна степен на прилагане на законите и високите равнища на корупция остават значимо препятствие пред развитието на бизнес-средата в страната. Макроикономическата програма на правителството на Албания за периода 2014-2016 г. е нарастване на икономическия растеж чрез насърчаване на съвкупното предлагане, технологичен прогрес и структурни реформи, като се очаква средният ръст на БВП да бъде близък до 6.4%. БВП на глава от населението съгласно стандарта за паритет на покупателната способност остава нисък и е 31 % от средното равнище на ЕС – 28 по оценки на Евростат. Независимо от това предизвикателства пред албанската икономика остават необходимостта от значителни реформи в публичния сектор, подобряване достъпа до финансиране, специално за МСП, и по-нататъшния напредък в извършването на структурни реформи (Black Sea Trade & Development Bank, 2014). От друга страна, важни предимства пред албанската икономика са установената регулативна рамка във финансовата сфера и приетата програма от правителството за публични инвестиции, която осигурява възможност за съвместно финансиране с частния сектор. Съгласно Доклада на Европейската комисия (ЕК, 2014) макроикономическата стабилност в страната се подсилва чрез прилагане на последователна парична политика и ниски равнища на инфлация, а фискалната консолидация се постига чрез подписано кредитно споразумение с МВФ. Напредъкът в реформите се свързва с нарастване събираемостта на приходи от данъци и митнически сборове и предприемане от властите на разследвания, свързани с избягване на ДДС и други схеми за измами. Приетата от правителството икономическа и фискална програма за периода 2014-2016 г. изгражда рамка за подкрепа на растежа и макроикономическата стабилност и идентифицира необходимите структурни реформи за гарантиране спазването на закона и подобряване на инвестиционната бизнес-среда. Албания постига значителен напредък в области като правната и регулативната рамка за бизнеса като намаляване на времето и разходите за регистриране на нова фирма, презгранична търговия, регулирането на банковия сектор и защитата на инвеститорите. Области, които отчитат забавен напредък са защитата на правата на собственост, прилагане на договорните задължения и тромавите процедури при обявяване на несъстоятелност. МСП се оказват особено ограничени поради наличието на бюрократични пречки, нехармонизиране с европейските стандарти и норми и недостатъчно мениджърски умения в частните дружества. Финансовата подкрепа от страна на ЕС за Албания се отпуска на базата на разширен инструмент за предприсъединително съдействие (IPA II), с което се осигурява финансиране от 11.5 млрд. евро за периода 2007-2013 г., като след 2007 г. този инструмент заменя PHARE, ISPA и SAPARD, както и програмата за подкрепа CARDS за Западните Балкани. Албания се възползва от компонент 1 на IPA (подпомагане на прехода и административен капацитет), както и компонент 2 (презгранично сътрудничество), като получава общо 594 млн. евро. Чрез IPA II се осигурява подкрепа за прехода и изграждане на институционалния капацитет, насърчаване на презграничното сътрудничество със съседни страни, регионалното развитие и усъвършенстването на човешките ресурси. Финансовото подпомагане по този инструмент има четири основни цели, сред които са подкрепа на политическите реформи, икономическото и социалното развитие, прогресивно хармонизиране с правото на ЕС и подсилване на регионалната интеграция. ЕС ще дава приоритет чрез прилагане на секторен подход, за да се гарантират дългосрочни последователни и устойчиви резултати на базата на изготвените доклади за напредъка и стратегията за разширяването. За тази цел Албания изготвя Национална стратегия за развитие и интеграция 2014-2020, която съдържа стратегическата рамка за стратегиите по всички икономически сектори. Този документ се допълва и от средносрочен бюджетен план, както и нова стратегия за бизнес и инвестиционно развитие. За периода 2014-2020 г. общата финансова помощ по IPA 2 за Албания се очаква да бъде 640 млн. евро, които ще бъдат насочени към области като правото на закона, демокрация, икономическо управление, публични финанси в подкрепа на реформите и инвестициите, необходими за интеграционния процес. Очаква се Албания да получи финансова подкрепа и по многостранните програми, както и по програмите за презгранично сътрудничество със страните от Западните Балкани от Европейския фонд за регионално развитие, Програма „Хоризонт 2020“, и Програма „Конкурентноспособност на МСП“. Албания има подписано споразумение за свободна търговия със страните от ЕFTA (European Free Trade Area) – Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, както и споразумение за свободна търговия с Турция. Тя е член на СТО от 2006 г. През 2013 г. степента на отвореност на Албания (коефициент на общата сума на вноса и износа към БВП) нараства до 88%. ЕС остава най-голям търговски партньор на страната, като Италия има над 50% дял в търговията с Албания, страните от ЦЕФТА са с дял от 12% в експорта на Албания и държат 7% от нейния внос. Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|