Българска академия на науките индивидуален научноизследователски проект
СТРАТЕГИЯ ЮИЕ 2020: БАЗОВИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА 2010 ЗА ОТДЕЛНИТЕ СТРАНИ
Изтегляне 1.56 Mb.
|
Свързани:
982154
- Навигация на страницата:
- Общи стратегически цели
- Интегриран растеж
- Д иаграма 1
Източник: Regional Cooperation Council, 2013, South East Europe 2020 Strategy: Jobs and Prosperity in a European Perspective, www.rcc.int ПЧИ към региона на ЮИЕ се влияят основно от географски и институционални фактори, като според изследване на London School of Economics and Political Science (2013), съществува значителен отрицателен регионален ефект. Д иаграма 1: През първото десетилетие на прехода към пазарна икономика (1990-те г. на 20 век) ПЧИ в региона са ниски, главно поради нестабилната политическа обстановка. След значителен спад в БВП до средата на 1990-те, страните отчитат отрицателен икономически растеж през втората половина на 1990-те. Икономическото възстановяване е много бавно, така че Сърбия и Черна гора през 2011 г. все още не са достигнали равнището на БВП от 1989 г. Както е видно от диаграма 1 по-горе от 2000 г. започва увеличаване на притока ПЧИ към региона поради възстановяването на мира и подобряването на бизнес-средата. Важни фактори, които стимулират инвестициите са БВП, равнището на заплатите, приватизацията. Според Demekas et al. (2005) гравитационни модели обясняват голяма част от притока на ПЧИ, но също и фактори като корпоративната данъчна тежест, наличието на инфраструктура, търговския режим. Според тези модели, колкото дадена страна е по-далече от центъра в ЕС, толкова по-малко ПЧИ привлича. Очевидно от графиката по-горе Румъния привлича най-много ПЧИ от региона (около 7 млрд. долара), главно поради големината на икономиката си. Така Румъния, България и Хърватия привличат над 80 % от ПЧИ в началото на 2000 г. Диаграма 2: С лед 2000 г.в региона се установява макроикономическа стабилизация, относително висок ръст на БВП, нарастване обема на външна търговия (поради процеса на търговска либерализация с ЕС), ускорена приватизация и др. Видно от диаграма 2 след 2008 г. за България след ръст до 12 млрд. долара, ПЧИ спадат до под 2 млрд. долара през 2010 – 2011 г. В Румъния от 14 млрд. долара ПЧИ намаляват до около 5 млрд. долара през 2009 г. В Хърватия също ПЧИ намаляват до около 2,5 млрд. долара 2001 г. Сърбия отчита спад на ПЧИ за периода 2006-2010 г., но силен ръст през 2011 г., когато ПЧИ достигат до 2,7 млрд. долара. Що се отнася до останалите страни в региона (Албания, Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора), при тях се наблюдава годишно приток на ПЧИ от порядъка на под 2 млрд. долара (за Македония дори под 1 млрд. долара) за целия период 2004-2011 г. ПЧИ са положително и значително корелирани с ръста в БВП в страната на произход и в приемащата страна, и отрицателно корелирани с разстоянието между тях. Страните от ЮИЕ са с относително малки по размер икономики, като по-голям ръст на ПЧИ има в тези от тях, в които институционалната рамка е добре изградена, имат ниски разходи за труд, наличие на ресурси (вкл. и природни), както и членуващите в международни търговски и икономически организации. Както е видно от таблица 3 по-долу, за Албания действителните резултати показват, че целите за Старегията за ЮИЕ 2020 г. са доста амбициозни. Съгласно приетия от правителството на Албания Национален план за действие 2014-2020 г. са предвидени следните мерки по стълб „Интегриран растеж“: намаляване на административните разходи и отстраняване на нетарифните бариери; подсилване на правилата за защита на конкуренцията; подобряване услугите при защита на правата за интелектуална собственост; увеличаване входящите потоци ПЧИ чрез ускоряване процеса на приватизация, насърчаване изграждането на икономически зони и индустриални паркове. Таблица 3:
Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||