Българска диалектология



страница4/4
Дата09.09.2016
Размер445.19 Kb.
#8617
1   2   3   4

1. Съгласни ч—џ вместо шт—жд: ноч, лèча, плàчуем (плащам), вèџа, прèџа, меџà.

 2. Гласна у вместо стб. ѫ: мỳка, пỳт, рукà, гỳска, кудèл’а.

 3. Гласна е вместо стб. ѣ: гредà, мèсо, пет, жèдън.

 4. Ерова гласна вместо стб. ъ и ь във всички положения, т. е. в тия говори няма случаи на други гласни, например o, a и е: лъ̀жем, дъскà, съ̀н, песъ̀к, добѝтък, òстър, свèкър; дъ̀н, тъ̀мен, лън (лен), лъ̀сно, овъ̀н, оръ̀л, грòзън, сѝлън, стàръц, венъ̀ц.

 5. Изговор на звучни шумови съгласни в краесловието: боб, дуб, леб, к’ев, лов, лед, мед, град, бог, драг.

 6. Особено средно л (l ), което се отличава по своята мекост от съгласната л във всички останали български диалекти, без обаче да съвпада с л’: беl—беlà, пàдъl—пàдlа—пàдlи, криlò, lой, lук.

 7. Пълна липса на съгласната ф и употреба на в вместо ф в нови думи: венèр, ванèла, вỳрн’а, Стèван, кòва. Съгласна ф не се явява и асимилационно пред беззвучна съгласна: рàвт, тевтèр, Слàвчо, цъвтѝ.

 8. Пълна липса на съгласна х във всяко положение: мъ (мъх), дъ (дъх), пу (плъх), гре (грях), плèто (плетох), буà (бълха), леб (хляб).

 9. Много честа употреба на меки н и л в края на думата (кон’, òгън’, гòрън’, тигàн, осѝл’, пасỳл’, медàл’ ) и пред предните гласни е, и (н’ега, н’èму, гн’етèм, н’ѝва; мèл’ем, л’ѝга, страшл’ѝв).

 

В областта на  морфологията  преходните говори имат следните по-характерни особености:

 1. Различаване на именителен и агломеративен падеж при одушевени имена от мъжки род: човèкът дойдè—остàви човèка на мѝра; купѝмо волà, оценѝмо си момкà . Формата на -а не е членна, защото членът за мъжки род е само -ът.

 Две форми (именителна и агломеративна) се срещат също при съществителните и при прилагателните имена от женски род: дойдè женà—видè женỳ, видè еднỳ женỳ. Тая агломеративна форма, винителна по произход, е поела функцията и на други падежи и се явява характерна за всички зависими падежи: отидè ỳ‿гору, ударѝ га пò‿главу; убѝ се нà‿руку.

 2. Членна форма -ът за мъжки род: кòн’ът побèже, човèкът дойдè . Срещат се остатъци и от склоняван член при одушевените имена от мъжки род, и то с окончание -тога за гломеративен падеж (човèкът—човèкатога; òн видè човèкатога; узè волàтога и кон’àтога). Същия член получават и прилагателните имена, когато са край тях (видè добрòтога човèка). Среща се особена форма и за дателен падеж, завършваща на -отому: дàй добрòтому човèку.

 3. Членна форма за женски род в именителен падеж на -та, a в агломеративен падеж на -ту: рекàта дошлà—минỳл рекỳту, пол’àкът òткара нàшуту кобѝлу.

 4. Окончание -е за множествено число при съществителните и при прилагателните имена от женски род: жèне, сèстре, рѝбе, рỳке; белè, жлътè, църнè .

 5. Окончание -а в множествено число при прилагателните имена от среден род (добрà децà, големà селà). Така в преходните говори прилагателните имена имат особени окончания за всички лица в множествено число: белѝ, белè, белà; добрѝ мỳжйе, добрè жèне, добрà децà . В говорите на някои села, които се намират на изток, обаче в множествено число има две форми — едната за мъжки и среден род, a другата за женски род: àрни мỳжйе, àрни децà — àрне жèне. В Белоградчишко пък има само една форма за множествено число: добрѝ мỳжйе, добрѝ жèне, добрѝ децà

 6. Глаголно окончание -мо за 1 л. мн. ч. сег. вр.: нòсимо, òдимо, пѝйемо, четѝмо.

 7. Частица за бъдеще време че, като в 1 л. ед. ч. се среща и чу: йà чу пийèм, чу му дадèм и йà чепийèм, че му дàм, тѝ че пийèш, он че òре, че нòсимо, онѝ че нòсу, че òру.

 8. Окончание -сте за 2 л. мн. ч. мин. св. време (плèтосте, брàсте, носѝсте, минỳсте, направѝсте) и -ше за 3 л. мн. ч. (плèтоше, брàше, минỳше, варѝше, направѝше).

 9. Форми н’èга и га вместо „него” и „го” за гломеративен падеж при третоличното местоимение мъжки род: нèг’а га въ̀рл’и кòн’ът, мръ̀зи га н’èга, дàл га у сỳт.

  10. Представка у вместо в: уведèм (въведа), удèвам (вдявам), улàзим (влизам) унỳтре (вътре).

 Преходните говори независимо от значителното си териториално разпространение са твърде единни. Само по дребни и до голяма степен ограничени особености в тях могат да се очертаят три говора, които по своята същина са подговори — трънски, брезнишки и белоградчишки.



 

Mapy izoglos viz http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b4.htm
Каталог: 1421 -> jaro2011
1421 -> Министерство на здравеопазването регионална здравна инспекция-добрич
1421 -> Местоименията в българския език Zájmena v bulharštině
1421 -> Георги Седефчов Първанов
1421 -> Мини да купиш кафе. Мини купи
1421 -> Старобългарският книжовен език
1421 -> Великото преселение на народите и формирането на варварските кралства
1421 -> Урок история второто българско царство
jaro2011 -> Текст Бил ли си някога в …? Ана: Бил ли си някога в Англия? Борис
jaro2011 -> Domácí úloha – perfektum Cvičení Vyplňte tabulku!


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница