Български език за 7 клас Таблици за справка науки за езика


ВИДОВЕ СЛОЖНИ СЪЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ



страница3/4
Дата11.03.2018
Размер468.28 Kb.
#62080
1   2   3   4
15.ВИДОВЕ СЛОЖНИ СЪЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ













Цяло село знае, само

той не знае.

(н. п.)


Кажи, само че бъди

честен и искрен.

Бисерът е малко зрън-

це ала има голяма по-

чит.

(н. п.)


Обществото очаква

повече от писателя,

пък и сам той иска да

даде повече на общест-

вото.

(Г. Джагаров)




3.


Раздели-

телни

(съотноси-

телни)

Изразяват:

─ действия,

които се

изключват

или


─ редуващи

се действия


С разделител-

ни съюзи

или

─ двойни

съюзи:


или-или,

ли-или, да-

ли-или, ни-

то-нито,

ту-ту, хем-

хем, било-

било, я-я

(разгов.


редки)



Народите трябва да

се разоръжават или да

загинат.

(Р. Сесил)



Или мълчи, или дейст-

вай.

Птица ли се киска, или

дете плаче?

Дали птица се киска,

или дете плачи?

Смелостта не може

нито да се отучи, ни-

то да се научи.

(Гьоте)


Хем дъжд вали, хем

слънце грее.

Не предприема нищо:

било че се страхува,

било че просто го мър-

зи. Я дойде, я не дойде.


4.


Разнород-

ни

Изразяват

разнород-

ни отноше-

ния

а) безсъюзно –

съюзно

б) комбини-



рано съюзно


Всяка красота на Бъл-

гария ми е скъпа, всяко

нейно величие е по-ве-

лико за мене и ме пра-

ви да се гордея.

(А. Константинов)



И тя върви напред, не вър-

ви, а лети.

(Йордан Йовков)



Те ще победят и свет-

лината ще се разпръс-

не, а тъмнината ще

изчезне. (Иван Вазов)

16.ВИДОВЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

В СЛОЖНОТО СЪСТАВНО




Вид


Различител-

ни признаци

Начин на

свързване с

главното изре-

чение


Примери


1.

Подчинени

определител-

ни

1. Поясняват

същ. имена

или местои-

мения в глав-

ното изрече-

ние независи-

мо от синтак-

тичната им

служба.


2. Отговарят

на въпроси-

те кой (коя,

кое, кои), чий

(чия, чие, чии),

какъв (как-

ва, какво,

какви), кол-

ко.

3. Изпълня-



ват службата

на определе-

ния.

1. С относи-

телните мес-

тоимения:



който (коя-

то, което, кои-

то); чийто

(чиято, чието);

какъвто (как-

вато, каквото,

каквито); що,

дето, когато

(разговорни,

остарели)

2. Отделят се

от главното

със запетая.




Вода, която тече, са-

ма си намира пътя.

(Нар. м.)



Рамката, в която е

поставен скъпоцен-

ният камък, повишава

неговата стойност,

(Нар. м.)



Не прави днес това, за

което ще съжаляваш

утре. (Нар. м.)

Който се учи, той ще

сполучи. (Нар. м.)

Малкото ủ личице бе

мило и хубаво под бя-

лата забрадка, чиито

краища (= краищата

на която) бяха пуснати свободно.

(Елин Пелин)



Всичко, що(= което)

хвърчи, не се яде.

(Нар. п.)



Повикаха тия, дето

(= които) са видели.

2.

Подчинени

допълни-

телни


1. Поясняват

сказуемото

в главното

изречение и

изпълняват

службата на

допълнение.

2. Отговарят

на въпроси-

те какво, що.



1.Свързват

се с главното

чрез:

─ съюзите



че, да

─ въпро-


сителните

местоимения,

местоименни наречия и час-

тици:


кой, кого, ка-

къв, чий и др.

къде, кога,

Той разбра, че на

разстрел го карат.

(Орлин Орлинов).Ре-



шиха да преградят реката. (Й. Радичков)

Знае се кой му мъти

водата.(Разг. реч)

Никой не знае какво

може да направи, пре-

ди да е опитал.

(Нар.М.)

Никой не знаеше колко

време беше се минало.

(Й. Йовков)









как, защо, ли,

дали

Знаете ли как се ловят

маймуни?

(Ст. Пенчева)



Не знаеха дали гости-те вече са пристигна-

ли.

Не знаеха дошли ли са

гостите.

3.



Подчинени

обстоятел-

ствени: за

време, за

начин, за

място,

за причина,

за цел, за

условие и

др.

1.Поясняват

сказуемото в

главното из-

речение от-

към време,

начин, мяс-

то, цел, при-

чина, усло-

вие и др. и из-

пълняват


службата на

обстоятелства.

2. Отговарят

на въпроси-

те кога, как,

къде, защо,

по каква при-чина, с каква

цел, при как-

во условие и

др.


1.Свързват

се с главно-

то чрез:
относител-

ните мест. на-

речия кога-



то, както, къ-

дето,

защото, ка-

то, след като,

като че ли, ся-

каш, тъй ка-

то, колкото,

отколкото,

доколкото

2. Винаги се отделят със

запетая.



Цената на нещата уз-

наваш, когато ги загу-

биш. (Нар. м.)Когато

изгубиш нещо, тогава

разбираш неговата це-

на.

Работи, както са те

учили. (Нар. п.)Където

е народът,там е прав-

дата.(Нар. м.)

Правдата е там, къде-

то е народът. (Нар. м.)

Не говорете дълго, за-

щото животът е кра-

тък. (М. Ларни)

Народът ни винаги е

обичал Русия, защото

е наша двойна освобо-

дителка.

Работи, за да не из-

паднеш в тъга.

Научи се да цениш

здравето, преди да за-

болееш.(Нар. м.)

4.



Подчинени

подложни

1. Изпълня-

ват службата

на подлог на

главното из-

речение.


2. Отговарят

на въпроса

кой (коя, кое,

кои, какво).


1. С подчини-

телните съюз-

ни думи: кой-



то (която, кое-

то, които) ;

как, защо.

2. С подчини-

телни съюзи:

да

3.Отделят се

чрез запетая

пред относи-

телните мес-

тоимения и




Който е навсякъде, е

никъде.

Не му бе ясно как ста-

на всичко това.

Стана очевидно защо

се сърдят. Скоро се

разбра какво са замис-

лили. За днешния човек

е полезно да се пог-

лежда от време на

време в огледалото.

(Хипокрит)



На човек е свойствено

да се стреми към ново-










относителни

наречия.


не се пише

запетая пред

местоименни-

те наречия



как, защо и

пред съюза да.



то.

(Плиний Стари)



Във всички човешки де-

ла е необходимо да

има цел.




Вид


Примери


Правопис и пунктуация

1.Дават качествена

характеристика на

предмета или лицето.




поет гражданин, поет

герой, дом паметник,

писател сатирик, фо-

тограф художник,

учител пенсионер

Пишат се отделно с

малка буква.

2. Съдържат скрито

сравнение.



бисер сълза, снага то-

пола, планина човек,

вълшебница пролет

Пишат се отделно с

малка буква.

3. Прякори и

прозвища



Петър Моканина,

Иван Дългото, Боне

Крайненеца

Пишат се отделно с

главна буква.

4. Уточняват означе-

ния предмет, като ог-

раничават обема на

понятието.



министър-

председател, съдия-

изпълнител, вагон-

ресторант, замест-

ник-министър

Пишат се със съеди-

нена чертица, когато

образуват сложно

съществително.

5. Означават профе-

сии, титли, длъжнос-

ти.



академик Георгиев, ма-

йор Деянов, инспектор

Русев, машинист Начев

Пишат се отделно с

малка буква.

17.ПРИЛОЖЕНИЕ

6. Означават роднин-

ски връзки.



дядо Петър, чичо Ма-

рин, леля Станка, не-

веста Нена

Пишат се отделно с малка буква.


7. Означават географ-

ски понятия.



връх Вихрен, град Бан-

ско, село Драгалевци,

река Янтра, столица-

та София

Пишат се отделно с

малка буква, обикно-

вено не се членуват.


8. Названия на орга-

низации, институти,

заводи, вестници, ули-

ци, книги, филми и

други.



завод “Найден Киров”,

списание “Родна реч”,

вестник “АБВ”, пло-

щад “Народно събра-

ние”, улица “Гагарин”,

разказът “Една бъл-

гарка”

Поставят се в кавич-

ки.



18.УПОТРЕБАТА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ

Основната функция на препинателните (пунктуационните) зна-

ци е да отделят синтактични цялости, затова тяхната употреба

зависи главно от синтактичния строеж на изречението. Според то-

ва какви синтактични цялости се отделят ─ цели изречения или

части вътре в изречението, препинателните знаци разграничават

цели изречения (и тогава са външни ─ точка, въпросителна, уди-

вителна) или отделни части вътре в изречението (и тогава са вът-

решни) ─ запетая, точка и запетая, две точки (двоеточие), скоби,

тире.


Най-широко използвания знак за външно отделяне е точката,

а за вътрешно отделяне ─ запетаята.




Знак

Употреба

Примери

точка (.)

Знак за отбелязване края на прос-

то или сложно съобщително из-

речение, като сигнал за завърше-

ност по смисъл и за съответна ин-

тонация.


Всичко ще се уреди. Да

видят какво можем

да направим.
ВЪНШНИ ЗНАЦИ






Допълнителни функции:

като знак за съкращение при ду-

ми, краят на които е изпуснат.

При номериране и отделяне на

рубрики.


Др. ( = другарю )

и т. н. ( = и така на-

татък )

П. ( = Петър )

1. 2.; А. Б. и а. б.

въпросител-

на (?)

Знак за отделяне на завършени

изречения, изразяващи въпрос ─

за оформяне на въпросителни из-

речения. Като знак, сочещ, че пи-

шещият изразява съмнение или

недоумение към цитирани думи.


Изключение:

След реторичен въпрос обикнове-

но не се поставя въпросителна, а

точка.


Не се пише въпросителна в края

на сложно съставно изречение

(т. е. косвен въпрос), въведено с

въпросителна дума (местоимение

или частица).
Забележка:

В такива сложни съставни изречения

употребата на вида препинателен знак за-

виси от характера на главното изрече-

ние ─ съобщително, въпросително, пове-

лително или възклицателно.



Сам ли ще дойдеш?

Кой каза, че и той ще

дойде?

И след всичко това

той смее да твърди, че

е честен човек (?) не-

вероятно. Да се твър-

ди, че това е вярно (?),

значи да казваме на

черното бяло, а на бя-

лото черно.
Какво може да се на-

прави.
Трябва да знаем какво

става там. Той не ка-

за защо отива. Не

разбрах ще отиде или

не.

Нужно ли е да дойдат

всички, като не мо-

жем да ги изпитаме

за един ден?!

Не каза дали ще дойде.

Тръгни веднага, щом

ти казвам!

Как може да се гово-

рят неща, за които

после ще се срамувате!


Удивителна

(!)

Знак за отделяне и оформяне на

завършени подбудителни изрече-

ния с ясно изразен заповеден ха-

рактер.

При спокойно изразени заповед,



молба или желание вместо удиви-

телна се поставя точка.




Казах да не говорите!

Напред!

Хайде, успокой се и ни кажи.








Знак за отбелязване на изречения

със силно емоционален характер

(възклицателни изречения), които

обикновено съдържат обръщения,

щастици, междуметия.

Забележка:

След обръщения в писма, заявления, мол-

би, адреси обикновено се пише запетая.


Не мога да повярвам!

Момчета, да сте ми

Живи!

Ох, много ми стана!
Др. Директор,

Мили родители,

Уважаеми др. Иванова



многоточие

(...)

Знак за отбелязване на недоизка-

зана или прекъсната мисъл в

простото или в сложното изрече-

ние.

Знак за пропусната част в цитат.




Тръгнах навреме, оба-

че...

Но... стига ми тая

награда.

Централните сили...

претърпяха пораже-

ние (от: Централните

сили, в които влизаха

няколко държави, пре-

търпяха поражение).


Запетая (,)

ВЪТРЕШНИ ЗНАЦИ


Знак за синтактично отделяне на

части в простото или в сложното

изречение

I. В простото изречение

─ Еднородни части

─ Обособени части

─ Вметнати части
─ Повтарящи се части

─ Обръшения и междуметия

I I. В сложното изречение

─ Отделните прости изречения в

сложното съчинено безсъюзно из- речение.

─ Прости изречения в състава на

сложното, свързани чрез съюзи-

те:



Дунав, Волга, Рейн и

Сена са плавателни ре-

ки.

Висок и снажен, къща-

та сяаш беше тясна

за него.

Ти, разбира се, не си

купил билети.

Така, така. Вървете

напрад, все напред!

Вървели, вървели...

Иване, къде си бе, Ива-

не? Ти ли си, Иване,

обади се? Ей, къде сте?
Задуха вятър, небето

се стъмнява, иде буря.

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница