15.ВИДОВЕ СЛОЖНИ СЪЧИНЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
|
|
|
|
Цяло село знае, само
той не знае.
(н. п.)
Кажи, само че бъди
честен и искрен.
Бисерът е малко зрън-
це ала има голяма по-
чит.
(н. п.)
Обществото очаква
повече от писателя,
пък и сам той иска да
даде повече на общест-
вото.
(Г. Джагаров)
|
3.
|
Раздели-
телни
(съотноси-
телни)
|
Изразяват:
─ действия,
които се
изключват
или
─ редуващи
се действия
|
С разделител-
ни съюзи
─ или
─ двойни
съюзи:
или-или,
ли-или, да-
ли-или, ни-
то-нито,
ту-ту, хем-
хем, било-
било, я-я
(разгов.
редки)
|
Народите трябва да
се разоръжават или да
загинат.
(Р. Сесил)
Или мълчи, или дейст-
вай.
Птица ли се киска, или
дете плаче?
Дали птица се киска,
или дете плачи?
Смелостта не може
нито да се отучи, ни-
то да се научи.
(Гьоте)
Хем дъжд вали, хем
слънце грее.
Не предприема нищо:
било че се страхува,
било че просто го мър-
зи. Я дойде, я не дойде.
|
4.
|
Разнород-
ни
|
Изразяват
разнород-
ни отноше-
ния
|
а) безсъюзно –
съюзно
б) комбини-
рано съюзно
|
Всяка красота на Бъл-
гария ми е скъпа, всяко
нейно величие е по-ве-
лико за мене и ме пра-
ви да се гордея.
(А. Константинов)
И тя върви напред, не вър-
ви, а лети.
(Йордан Йовков)
Те ще победят и свет-
лината ще се разпръс-
не, а тъмнината ще
изчезне. (Иван Вазов)
|
16.ВИДОВЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
В СЛОЖНОТО СЪСТАВНО
|
№
|
Вид
|
Различител-
ни признаци
|
Начин на
свързване с
главното изре-
чение
|
Примери
| |
1.
|
Подчинени
определител-
ни
|
1. Поясняват
същ. имена
или местои-
мения в глав-
ното изрече-
ние независи-
мо от синтак-
тичната им
служба.
2. Отговарят
на въпроси-
те кой (коя,
кое, кои), чий
(чия, чие, чии),
какъв (как-
ва, какво,
какви), кол-
ко.
3. Изпълня-
ват службата
на определе-
ния.
|
1. С относи-
телните мес-
тоимения:
който (коя-
то, което, кои-
то); чийто
(чиято, чието);
какъвто (как-
вато, каквото,
каквито); що,
дето, когато
(разговорни,
остарели)
2. Отделят се
от главното
със запетая.
|
Вода, която тече, са-
ма си намира пътя.
(Нар. м.)
Рамката, в която е
поставен скъпоцен-
ният камък, повишава
неговата стойност,
(Нар. м.)
Не прави днес това, за
което ще съжаляваш
утре. (Нар. м.)
Който се учи, той ще
сполучи. (Нар. м.)
Малкото ủ личице бе
мило и хубаво под бя-
лата забрадка, чиито
краища (= краищата
на която) бяха пуснати свободно.
(Елин Пелин)
Всичко, що(= което)
хвърчи, не се яде.
(Нар. п.)
Повикаха тия, дето
(= които) са видели.
|
2.
|
Подчинени
допълни-
телни
|
1. Поясняват
сказуемото
в главното
изречение и
изпълняват
службата на
допълнение.
2. Отговарят
на въпроси-
те какво, що.
|
1.Свързват
се с главното
чрез:
─ съюзите
че, да
─ въпро-
сителните
местоимения,
местоименни наречия и час-
тици:
кой, кого, ка-
къв, чий и др.
къде, кога,
|
Той разбра, че на
разстрел го карат.
(Орлин Орлинов).Ре-
шиха да преградят реката. (Й. Радичков)
Знае се кой му мъти
водата.(Разг. реч)
Никой не знае какво
може да направи, пре-
ди да е опитал.
(Нар.М.)
Никой не знаеше колко
време беше се минало.
(Й. Йовков)
|
|
|
|
как, защо, ли,
дали
|
Знаете ли как се ловят
маймуни?
(Ст. Пенчева)
Не знаеха дали гости-те вече са пристигна-
ли.
Не знаеха дошли ли са
гостите.
| |
3.
|
Подчинени
обстоятел-
ствени: за
време, за
начин, за
място,
за причина,
за цел, за
условие и
др.
|
1.Поясняват
сказуемото в
главното из-
речение от-
към време,
начин, мяс-
то, цел, при-
чина, усло-
вие и др. и из-
пълняват
службата на
обстоятелства.
2. Отговарят
на въпроси-
те кога, как,
къде, защо,
по каква при-чина, с каква
цел, при как-
во условие и
др.
|
1.Свързват
се с главно-
то чрез:
─ относител-
ните мест. на-
речия кога-
то, както, къ-
дето,
защото, ка-
то, след като,
като че ли, ся-
каш, тъй ка-
то, колкото,
отколкото,
доколкото
2. Винаги се отделят със
запетая.
|
Цената на нещата уз-
наваш, когато ги загу-
биш. (Нар. м.)Когато
изгубиш нещо, тогава
разбираш неговата це-
на.
Работи, както са те
учили. (Нар. п.)Където
е народът,там е прав-
дата.(Нар. м.)
Правдата е там, къде-
то е народът. (Нар. м.)
Не говорете дълго, за-
щото животът е кра-
тък. (М. Ларни)
Народът ни винаги е
обичал Русия, защото
е наша двойна освобо-
дителка.
Работи, за да не из-
паднеш в тъга.
Научи се да цениш
здравето, преди да за-
болееш.(Нар. м.)
| |
4.
|
Подчинени
подложни
|
1. Изпълня-
ват службата
на подлог на
главното из-
речение.
2. Отговарят
на въпроса
кой (коя, кое,
кои, какво).
|
1. С подчини-
телните съюз-
ни думи: кой-
то (която, кое-
то, които) ;
как, защо.
2. С подчини-
телни съюзи:
да
3.Отделят се
чрез запетая
пред относи-
телните мес-
тоимения и
|
Който е навсякъде, е
никъде.
Не му бе ясно как ста-
на всичко това.
Стана очевидно защо
се сърдят. Скоро се
разбра какво са замис-
лили. За днешния човек
е полезно да се пог-
лежда от време на
време в огледалото.
(Хипокрит)
На човек е свойствено
да се стреми към ново-
|
|
|
|
относителни
наречия.
не се пише
запетая пред
местоименни-
те наречия
как, защо и
пред съюза да.
|
то.
(Плиний Стари)
Във всички човешки де-
ла е необходимо да
има цел.
|
Вид
|
Примери
|
Правопис и пунктуация
| |
1.Дават качествена
характеристика на
предмета или лицето.
|
поет гражданин, поет
герой, дом паметник,
писател сатирик, фо-
тограф художник,
учител пенсионер
|
Пишат се отделно с
малка буква.
| |
2. Съдържат скрито
сравнение.
|
бисер сълза, снага то-
пола, планина човек,
вълшебница пролет
|
Пишат се отделно с
малка буква.
| |
3. Прякори и
прозвища
|
Петър Моканина,
Иван Дългото, Боне
Крайненеца
|
Пишат се отделно с
главна буква.
| |
4. Уточняват означе-
ния предмет, като ог-
раничават обема на
понятието.
|
министър-
председател, съдия-
изпълнител, вагон-
ресторант, замест-
ник-министър
|
Пишат се със съеди-
нена чертица, когато
образуват сложно
съществително.
| |
5. Означават профе-
сии, титли, длъжнос-
ти.
|
академик Георгиев, ма-
йор Деянов, инспектор
Русев, машинист Начев
|
Пишат се отделно с
малка буква.
| 17.ПРИЛОЖЕНИЕ
|
6. Означават роднин-
ски връзки.
|
дядо Петър, чичо Ма-
рин, леля Станка, не-
веста Нена
|
Пишат се отделно с малка буква.
| |
7. Означават географ-
ски понятия.
|
връх Вихрен, град Бан-
ско, село Драгалевци,
река Янтра, столица-
та София
|
Пишат се отделно с
малка буква, обикно-
вено не се членуват.
| |
8. Названия на орга-
низации, институти,
заводи, вестници, ули-
ци, книги, филми и
други.
|
завод “Найден Киров”,
списание “Родна реч”,
вестник “АБВ”, пло-
щад “Народно събра-
ние”, улица “Гагарин”,
разказът “Една бъл-
гарка”
|
Поставят се в кавич-
ки.
|
18.УПОТРЕБАТА НА ПРЕПИНАТЕЛНИТЕ ЗНАЦИ
Основната функция на препинателните (пунктуационните) зна-
ци е да отделят синтактични цялости, затова тяхната употреба
зависи главно от синтактичния строеж на изречението. Според то-
ва какви синтактични цялости се отделят ─ цели изречения или
части вътре в изречението, препинателните знаци разграничават
цели изречения (и тогава са външни ─ точка, въпросителна, уди-
вителна) или отделни части вътре в изречението (и тогава са вът-
решни) ─ запетая, точка и запетая, две точки (двоеточие), скоби,
тире.
Най-широко използвания знак за външно отделяне е точката,
а за вътрешно отделяне ─ запетаята.
Знак
|
Употреба
|
Примери
|
точка (.)
|
Знак за отбелязване края на прос-
то или сложно съобщително из-
речение, като сигнал за завърше-
ност по смисъл и за съответна ин-
тонация.
|
Всичко ще се уреди. Да
видят какво можем
да направим.
| ВЪНШНИ ЗНАЦИ
|
Допълнителни функции:
като знак за съкращение при ду-
ми, краят на които е изпуснат.
При номериране и отделяне на
рубрики.
|
Др. ( = другарю )
и т. н. ( = и така на-
татък )
П. ( = Петър )
1. 2.; А. Б. и а. б.
|
въпросител-
на (?)
|
Знак за отделяне на завършени
изречения, изразяващи въпрос ─
за оформяне на въпросителни из-
речения. Като знак, сочещ, че пи-
шещият изразява съмнение или
недоумение към цитирани думи.
Изключение:
След реторичен въпрос обикнове-
но не се поставя въпросителна, а
точка.
Не се пише въпросителна в края
на сложно съставно изречение
(т. е. косвен въпрос), въведено с
въпросителна дума (местоимение
или частица).
Забележка:
В такива сложни съставни изречения
употребата на вида препинателен знак за-
виси от характера на главното изрече-
ние ─ съобщително, въпросително, пове-
лително или възклицателно.
|
Сам ли ще дойдеш?
Кой каза, че и той ще
дойде?
И след всичко това
той смее да твърди, че
е честен човек (?) не-
вероятно. Да се твър-
ди, че това е вярно (?),
значи да казваме на
черното бяло, а на бя-
лото ─ черно.
Какво може да се на-
прави.
Трябва да знаем какво
става там. Той не ка-
за защо отива. Не
разбрах ще отиде или
не.
Нужно ли е да дойдат
всички, като не мо-
жем да ги изпитаме
за един ден?!
Не каза дали ще дойде.
Тръгни веднага, щом
ти казвам!
Как може да се гово-
рят неща, за които
после ще се срамувате!
|
Удивителна
(!)
|
Знак за отделяне и оформяне на
завършени подбудителни изрече-
ния с ясно изразен заповеден ха-
рактер.
При спокойно изразени заповед,
молба или желание вместо удиви-
телна се поставя точка.
|
Казах да не говорите!
Напред!
─ Хайде, успокой се и ни кажи.
|
|
Знак за отбелязване на изречения
със силно емоционален характер
(възклицателни изречения), които
обикновено съдържат обръщения,
щастици, междуметия.
Забележка:
След обръщения в писма, заявления, мол-
би, адреси обикновено се пише запетая.
|
Не мога да повярвам!
Момчета, да сте ми
Живи!
Ох, много ми стана!
Др. Директор,
Мили родители,
Уважаеми др. Иванова
|
многоточие
(...)
|
Знак за отбелязване на недоизка-
зана или прекъсната мисъл в
простото или в сложното изрече-
ние.
Знак за пропусната част в цитат.
|
Тръгнах навреме, оба-
че...
Но... стига ми тая
награда.
Централните сили...
претърпяха пораже-
ние (от: Централните
сили, в които влизаха
няколко държави, пре-
търпяха поражение).
|
Запетая (,)
|
ВЪТРЕШНИ ЗНАЦИ
Знак за синтактично отделяне на
части в простото или в сложното
изречение
I. В простото изречение
─ Еднородни части
─ Обособени части
─ Вметнати части
─ Повтарящи се части
─ Обръшения и междуметия
I I. В сложното изречение
─ Отделните прости изречения в
сложното съчинено безсъюзно из- речение.
─ Прости изречения в състава на
сложното, свързани чрез съюзи-
те:
|
Дунав, Волга, Рейн и
Сена са плавателни ре-
ки.
Висок и снажен, къща-
та сяаш беше тясна
за него.
Ти, разбира се, не си
купил билети.
Така, така. Вървете
напрад, все напред!
Вървели, вървели...
Иване, къде си бе, Ива-
не? Ти ли си, Иване,
обади се? Ей, къде сте?
Задуха вятър, небето
се стъмнява, иде буря.
|
Сподели с приятели: |
