9.ЧАСТИ НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
Второстепенни части
|
Допълне-
ние
|
Сказуемо-
то
|
Кого?
Какво?
На кого?
С кого?
|
══╪══
|
Трудът краси чове-
ка.
|
Обстоя-
телство
|
Сказуемо
|
Кога?
Къде?
Как?
Защо?
и др.
|
══╪╪══
|
В България човекът
е свободен.
|
Опреде-
ление
|
Подлога,
Допълне-
нието,
Обстоятел-
ството,
Определе-
нието
|
Какъв?
Кой?
Чий?
Колко?
|
~~~~~~
|
Свободният труд
носи радост.
Само свободният
труд носи истинска
радост.
|
(Забележка: Подлогът, допълнението, обстоятелството, определението, съставното сказуемо, когато са изразени със словосъчетание, се подчертават изцяло, а след това словосъчетанието се разчленява на съставните части чрез отделно подчертаване.)
10.ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ ПО СЪСТАВ
|
|
Вид
|
Различни признаци
|
Примери
|
І. Просто
1.Едносъставно
2.Двусъставно
|
има едно сказуемо
─ има само една главна
част (или сказуемо,
или подлог)
─ има две главни части
|
І. Днешния ден подгот-
вя утрешния успех.
1.Завод. Трудим се
дружно и весело.
2. = І
|
|
3.Кратко
4.Разширено
5.Пълно
6.Непълно
І І. Сложно
|
─ има само главни части
─ има и главни, и второ-
степенни части
─ има всички необходи-
ми части за отразяване
на ситуацията, за която
се говори (главни и вто-
ростепенни)
─ изпуснати са части
(главни или второстепен-
ни), които лесно се под-
разбират от контекста
или ситуацията.
─ има две или повече
сказуеми
|
3. Оранта започна.
4.Пролетната оран за-
почна навреме.
5. = І = 4 = 3
6. ─Къде отиваш?
─На репетиция.
─От колко?
─От пет.
І І.Няма в живота праз-
ник за този, който не
се труди в делник.
|
№ Вид (признак за кла-
сификация)
|
Примери
|
Употреба
|
І. Според целта на
общуване
1.Съобщително ─
а) дава информа -
ция за някакъв
факт от действи-
телността;
б) опоетизира се
факт от действи-
телността.
|
Полунощ е вече.
Беше полунощ.
Било полунощ.
Беше дошло най-дълбоко-
то време на нощта, кога-
То виделото, което си
беше отишло, и видело-
то, коеъо щеше да дойде,
бяха еднакво далече от
човека.
(Антон Дончев)
|
Употребява се:
а) във всекиднев-
ното общуване
(разг. реч); б) с
познавателна
цел (в областта на
науката); в) за
въздействие на
въображението
(худ. л-ра)
|
2.Въпросително ─
а)пита се за нещо
неизвестно(търси
се определена ин-
формация);
б)не се очаква от-
говор (реторичен
въпрос), но речта се
разнообразява, на-
сочва се внимание-
то към проблема.
|
Кой говори? Колко е ча-
сът? Съмма ли? Какво
гласи “златното прави-
ло” в механиката? Кой
казва, че моята роднина е
бедна на крепости, зали,
разкошни дворци?
(Пеньо Пенев)
А как ще щурмувате, мо-
ля?
С куршуми?
(Никола Вапцаров)
|
а) в непосредст-
вено общуване
като инициативна
реплика* ; б) в
науката ─ за фор-
мулиране на про-
блеми; В) в худо-
жествената лите-
ратура и публи-
цистиката ─ за
емоционално въз-
действие.
| 11.ВИДОВЕ ИЗРЕЧЕНИЯ СПОРЕД ЦЕЛТА НА ОБЩУВАНЕ
|
( Забележка : Използват се спе-
циални въпросителни думи
( местоимения, наречия, части-
ци ) и въпросителна интонация
или само интонация ).
|
|
3.Подбудително ─
подтиква слуша-
теля (събеседника) да
извърши (сам или
съвместно) някакво
действие: под фор-
мата на заповед (кате-
горична и некатего-
рична), на молба, съ-
вет и пр.
|
Клас, стани! Разкажи ни
приказка. Дай ми вода,
моля те.
Не седи толкова дълго
пред телевизора. Нека да
починем малко. Да напра-
вим малък опит...
Нека страшните атоми
се укротят
във ръцете ни,
като житни зрънца
да поникнат и ни дадат
милиарди сърца.
(Владимир Башев)
(Забележка: Използват се прос-
ти и сложни повелителни фор-
ми на глагола.)
|
а) във всекид-
невното общу-
ване, дейност-
та въобще;
б) в науката,
когато слуша-
телят се прив-
лича за съу-
частник в няка-
къв опит (из-
следване); в) в
худ. л-ра и пуб-
лицистиката
(призив, обе-
щание, клетва)
|
4.Възклицателно ─ с
езикови средства се
изразява някакво
чувство ─ радост,
възторг, болка, ужас,
страх, ирония и пр.
|
Ох, боли ме зъб! Ах, как
сам гладен!
О-о-о, няма го майстора!
Фу-у, какъв егоист. Ка-
къв юнак! Какъв хубавец!
Ох, не за радост,
не и за разтуха
при теб дойдох, о бащино
огнище!
(Забележка: Използват се меж-
думетия, въпрос, местоимения
и наречия, но за израз на чувство)
|
а) в ежедневно-
то общуване;
б) в художеств.
литература за
непосредствен
израз на чувства.
|
12.ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ
|
|
Значение на вмет-
натите части
|
Вметнати части
|
1.
|
Увереност
|
разбира се, очевидно, безспорно, сигурно, наис-
тина, действително, несъмнено, не ще и дума,
разбира се, то се знае, няма съмнение, ясно е и
др.
|
|
|
Нашите лекоатлетки са наистина великолепни.
За човечеството борбата за мир е, несъмнено,
задача над задачите.
|
2.
|
Предполагаеми
съмнения
|
вероятно, по всяка вероятност, навярно, може-
би, изглежда, например, струва ми се, види се,
да предположим, да речем, да кажем, кажи-ре-
чи, като че ли и др.
|
3.
|
Ред (последова-
телност) на ми-
сълта
|
първо, второ, трето..., най-напред, преди всич-
ко, най-после; от една страна, от друга страна,
между другото и др.
|
4.
|
Лично или чуж-
до мнение
|
мисля, както казват, както чувтвам, според
обичая, според думите на..., по мое мнение,спо-
ред мен, право да си кажа, така да се каже, приз-
навам си, както е известно.
Това, мисля, е най-изгодно.
|
5.
|
Различни
чувства
|
За щастие, за жалост, за проклятие, за мой къс-
мет, за чудо...
За жалост, не можах да си купя тази книга.
|
6.
|
Заключение
|
с една дума (с една реч), прочее, следователно,
ще рече, значи=следователно, изобщо, на кратко и др.
Във всеки случай, по такъв начин, всъщност
|
7.
|
Уточняване
|
Произход, време, авторство, външен вид и т. н.
|
(Забележка: Пред подчертаните думи не се пише запетая.)
13.СИНТАКТИЧНИ ВРЪЗКИ В ИЗРЕЧЕНИЕТО
(просто и сложно)
№
|
Вид на синтак-
тичната връзка
|
Свързва
|
Начин на свърз-
ване
|
Примери
|
1.
|
Съчинителна
|
а) равностойни
(равноправни)
части на просто-
то (еднородни
части);
б) синтактично
равностойни
(равноправни)
прости изрече-
|
Безсъюзно
(по смисъл)
или със съчи-
нителни съю-
зи: и, или, а,
ала, ама, но,
ту-ту, ни-ни,
нито-нито,
я-я и др.
|
а) мъже, жени,
деца, работни-
ци и селяни; ав-
тобус или влак,
не с трамвай,а с
тролей; или ти,
или аз; и ти, и
аз; ту в събота,
ту в неделя;
|
|
|
ния в сложното
(в сложното съ-
чинено или сме-
сено)
|
|
б) наблюдават,
анализират, пра-
вят изводи; през
деня работи, а
вечер почивай;
уморени са,но са
доволни; хем са
уморени, хем са
доволни.
|
2.
|
Подчинителна
|
а) зависими
една от други
думи (нерав-
ностойни, не-
равноправни
части на изре-
чението);
б) синтактич-
но неравнос-
тойни (нерав-
ноправни)
прости изре-
чения – ед-
ното е глав-
но, а другото
е подчинено.
|
а) съгласува-
не, чрез пред-
лог; само по
смисъл;
б) с подчини-
телни съюзи
или съюзни
думи: че, да,
за да, как,
както, който,
когато, защо-
то и др.
|
а) свободен труд,
трудолюбието
на народа, рабо-
тя внимателно;
б) Всички тряб-
ва да работят,
за да процъфтя-
ва родината.
Знаем, че без
труд нищо не се
постига.
Истинско удо-
волствие изпит-
ва този, който
разчита на
собствения си
труд.
|
|
Вид
|
Простите изречения
се свързват:
|
Примери
|
I
|
Сложно съчинено
изречение:
простите изречения
(две или повече) са
синтактично рав-
ноправни, относи-
телно самостоятел-
ни по смисъл
|
а) безсъюзно (по
смисъл);
б) със съчинител-
ни съюзи: и, или,
а, ама, ала, обаче,
но, та, па, пък, и─
и, или─или, ту─
ту, ни─ни, ни-
то─нито, я─я и др.
|
Душата ми гори, треп-
ти, звъни.
(Матей Шопкин)
Летяха снощи жерави
над нас и учеха децата си
на издръжливост.
(Дора Габе)
Не си уж като тях, а си
като тях.
(Ивайло Петров)
| 14.ВИДОВЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
I I.
|
Сложно съставно с
подчинено опреде-
лително:
подчиненото изре-
чение пояснява (оп-
ределя) съществи-
телно име в главно-
то изречение.
|
а) съюзни думи:
който, чийто, ка-
къвто, дето, що,
когато, където
(рядко)
б) съюзи: че, да (по-
рядко)
|
Малкото мъже, които
бяха останали, бяха мирни
занаятчии...(Йордан Йовков)
Настъпи време, когато
трябват дела, а не думи.
Вечерната дрезгавина
застилаше скалите чии-
то очертания ставаха
груби и неясни.
(Иван Вазов)
|
III.
|
Сложно смесено из-
речение:
едни от простите
изречения са свър-
зани съчинително,
а други ─ подчини-
телно.
|
със съчинителни и
с подчинителни
съюзи
|
Вървеше напред, без да се
озърта настрана, като
истински мъж, а истин-
ския мъж аз не мога да
мразя.
(Ивайло Петров)
|
№
|
Вид
|
Различителни
признаци
|
Начин на
свързване
|
Примери
|
1.
|
Съедини-телни
|
Изразяват:
─ последо-
вателни
или
─ едновре-
менни дей-
ствия
|
а) безсъюзно
(по смисъл)
б) чрез съеди-
нителни съю-
зи: и (основен)
та, па, че = и
(разговорни)
|
Крайпътните дървета
се събуват и газят бо-
си в тъмната вода.
(Иван Давидков)
Цяла нощ фъртуната
вилня, събаря кереми-
ди, навява преспи.
(К.Константинов)
Направи добро, па (че)
го хвърли в морето.
(н. п.)
Плачи, та се къса.
|
2.
|
Противо-
положни
|
II-то изрече-
ние се проти-
вопоставя по
смисъл I-то.
|
с противопо-
ложни съюзи:
а, но, обаче,
само, само
че = но, ама,
ами, ала
(разг.) пък
|
Щастието не се тър-
си, а се прави.
(н. п.)
Братът може да не
ти е приятел, но прия-
телят ти е винаги брат.
(Франклин)
Опитва обаче не успя.
|
Сподели с приятели: |