ЧАСТИ НА ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Сказуемо-

то

══╪══

Трудът краси чове-

ка.

Сказуемо

и др.

══╪╪══

В България човекът

е свободен.

Подлога,

нието,

ството,

нието

Свободният труд

носи радост.

Само свободният

труд носи истинска

радост.

─ има само една главна

част (или сказуемо,

или подлог)

вя утрешния успех.

дружно и весело.

2. = І

─ има само главни части

степенни части

ми части за отразяване

на ситуацията, за която

се говори (главни и вто-

ростепенни)

─ изпуснати са части

(главни или второстепен-

ни), които лесно се под-

разбират от контекста

или ситуацията.

─ има две или повече

сказуеми

3. Оранта започна.
4.Пролетната оран за-

почна навреме.

6. ─Къде отиваш?

─На репетиция.

─От колко?

─От пет.
І І.Няма в живота праз-

ник за този, който не

се труди в делник.

общуване

а) дава информа -

ция за някакъв

факт от действи-

телността;

б) опоетизира се

факт от действи-

телността.

(Антон Дончев)

а) във всекиднев-

ното общуване

(разг. реч); б) с

познавателна

цел (в областта на

науката); в) за

въздействие на

въображението

(худ. л-ра)

а)пита се за нещо

неизвестно(търси

се определена ин-

формация);

б)не се очаква от-

говор (реторичен

въпрос), но речта се

разнообразява, на-

сочва се внимание-

то към проблема.

(Пеньо Пенев)

(Никола Вапцаров)

вено общуване

като инициативна

реплика* ; б) в

науката ─ за фор-

мулиране на про-

блеми; В) в худо-

жествената лите-

ратура и публи-

цистиката ─ за

емоционално въз-

действие.

циални въпросителни думи

( местоимения, наречия, части-

ци ) и въпросителна интонация

или само интонация ).

3.Подбудително ─

подтиква слуша-

теля (събеседника) да

извърши (сам или

съвместно) някакво

действие: под фор-

мата на заповед (кате-

горична и некатего-

рична), на молба, съ-

вет и пр.

(Владимир Башев)

(Забележка: Използват се прос-

ти и сложни повелителни фор-

ми на глагола.)

а) във всекид-

невното общу-

ване, дейност-

та въобще;

б) в науката,

когато слуша-

телят се прив-

лича за съу-

частник в няка-

къв опит (из-

следване); в) в

худ. л-ра и пуб-

лицистиката

(призив, обе-

щание, клетва)

4.Възклицателно ─ с

езикови средства се

изразява някакво

чувство ─ радост,

възторг, болка, ужас,

страх, ирония и пр.

(Забележка: Използват се меж-

думетия, въпрос, местоимения

и наречия, но за израз на чувство)

а) в ежедневно-

то общуване;

б) в художеств.

литература за

непосредствен

израз на чувства.

разбира се, очевидно, безспорно, сигурно, наис-

разбира се, то се знае, няма съмнение, ясно е и

др.

За човечеството борбата за мир е, несъмнено,

задача над задачите.

вероятно, по всяка вероятност, навярно, може-

да предположим, да речем, да кажем, кажи-ре-

чи, като че ли и др.

първо, второ, трето..., най-напред, преди всич-

ко, най-после; от една страна, от друга страна,

между другото и др.

мисля, както казват, както чувтвам, според

обичая, според думите на..., по мое мнение,спо-

ред мен, право да си кажа, така да се каже, приз-

навам си, както е известно.

Това, мисля, е най-изгодно.

За щастие, за жалост, за проклятие, за мой къс-

мет, за чудо...

За жалост, не можах да си купя тази книга.

с една дума (с една реч), прочее, следователно,

ще рече, значи=следователно, изобщо, на кратко и др.

Във всеки случай, по такъв начин, всъщност

Произход, време, авторство, външен вид и т. н.

1.

а) равностойни

(равноправни)

части на просто-

то (еднородни

части);

равностойни

(равноправни)

прости изрече-

Безсъюзно

(по смисъл)

или със съчи-

нителни съю-

зи: и, или, а,

а) мъже, жени,

(в сложното съ-

чинено или сме-

сено)

2.

а) зависими

една от други

думи (нерав-

ностойни, не-

равноправни

части на изре-

чението);

б) синтактич-

но неравнос-

тойни (нерав-

ноправни)

прости изре-

чения – ед-

ното е глав-

но, а другото

е подчинено.

а) съгласува-

не, чрез пред-

лог; само по

смисъл;

б) с подчини-

или съюзни

думи: че, да,

за да, как,

както, който,

когато, защо-

то и др.

простите изречения

(две или повече) са

синтактично рав-

ноправни, относи-

телно самостоятел-

ни по смисъл

а) безсъюзно (по

смисъл);

б) със съчинител-

ни съюзи: и, или,

а, ама, ала, обаче,

но, та, па, пък, и─

и, или─или, ту─

ту, ни─ни, ни-

то─нито, я─я и др.

(Матей Шопкин)

(Дора Габе)

(Ивайло Петров)

Сложно съставно с

подчиненото изре-

чение пояснява (оп-

ределя) съществи-

телно име в главно-

то изречение.

а) съюзни думи:

б) съюзи: че, да (по-

рядко)

(Иван Вазов)

едни от простите

изречения са свър-

зани съчинително,

а други ─ подчини-

телно.

със съчинителни и

с подчинителни

съюзи

(Ивайло Петров)

№

Изразяват:

─ последо-

вателни

─ едновре-

менни дей-

ствия

а) безсъюзно

(по смисъл)

б) чрез съеди-

нителни съю-

зи: и (основен)

та, па, че = и

(разговорни)

(Иван Давидков)

(К.Константинов)

(н. п.)

II-то изрече-

ние се проти-

вопоставя по

смисъл I-то.

с противопо-

ложни съюзи:

а, но, обаче,

само, само

че = но, ама,

ами, ала

(разг.) пък

(н. п.)

(Франклин)