Таблица 2. Анекси към Конвенцията MARPOL

Таблица 2. Анекси към Конвенцията MARPOL.

Страните са задължени да приемат Анекси І и ІІ, а другите са даброволни. България е приела Анекси І – V (Приложение 1).

Поради бързото увеличевие на трафика към Черноморските пристанища е установено, че капацитетът на пристанищните съоръжения за приемане на корабите е необходимо да бъде увеличен, за да съответства на “изискванията на MARPOL за специални райони”. “Специални райони” са тези, които се счита, че са уязвими към замърсяване с нефт и е напълно забранено изхвърлянето на нефт в тях с малки, добре дефинирани изключения. Конвенцията от 1973 г. идентифицира като специални райони Средиземно море, Черно море, Балтийско море, Червено море и Перийския залив. Според изискването всички кораби, пренасяши нефт, трябва да задържат нефтените си отпадъци на борда чрез системата “load on top” (LOT), или да ги изхвърлят в приемни съоръжения на брега. В шестте страни са определени срокове за инсталиране на приемните съоръжения за различните видове отпадъци: смет, нефт и химикали. Използването на тези съоръжения е задължително. Инсталирането на приемните пристанищни съоръжение е препоръчано да се извърши въз основа на проучвания, проведени от страните от ЧМЕП и Европейския съюз, в тясно сътрудничество с частния сектор, при консултиране с ММО. MARPOL 1973б78 ефективно се изпълнява от Черноморските страни, особено по отношение на изискванията за “специални райони”, от 2002 г. Други конвенции за предотвратяване на замърсяването на морето се представени в Таблица 3.
Таблица 3. Конвенции за предотвратяване на замърсяването на морето.

№	Конвенции за предотвратяване на замърсяването на морето	Приети през
1.	Международна конвенция за контрол на опасните системи за предотвратяване на обрастването на корабите (AFS)	Октомври 2001 г.
2.	Международна конвенция върху готовността, реакцията и кооперирането при замърсяване с нефт (OPRC), 1990	В сила от: Май 1995 г.
3.	Атинска конвенция за превоз на пътници и техния багаж по море (PAL), 1974	В сила от: Април 1987 г.
4.	Конвенция върху предотвратяването на замърсяването на морето чрез изхвърляне на отпадъци и други материали, 1972, с поправки към анексите, отнасящи се до изгаряне в морето и др.	В сила от: Август 1975 г.
5.	Международна конвенция относно интервенция в открито море в случай на инциденти със замърсяване с нефт, 1969	В сила от: Май 1975 г.
6.	Конвенция за забрана на разработването, производството, съхранението и употребата на химични оръжия и тяхното унищожаване	Април 1972 г.
7.	Виенска конвенция за опазване на озоновия слой	Март 1985 г.
8.	Монреалски протокол за веществата, които унищожават озоновия слой	Септември 1987 г.
9.	Конвенция за забрана на развитието, производството и съхранението на бактериологични (биологични) и токсични оръжия и тяхното унищожаване	Април 1972 г.
10.	Конвенция за бързо уведомяване за ядрени аварии	Септември 1986 г.
11.	Конвенция за оказване помощ в случай на ядрени аварии и радиологични инциденти	Септември 1986 г.

Допълнително са създадени и приети няколко международни Конвенции относно отговорността и компенсациите в случаи на увреждания от замърсяване. Тук могат да бъдат изброени Международната Конвенция за гражданската отговорност в случай на увреждания от замърсяване (CLC), 1969 г., и Протоколът към международната конвенция за гражданската отговорност в случай на увреждания от замърсяване; Международна Конвенция за установяване на международен фонд за компенсациите за увреждания от нефтени замърсявания (FUND), 1971 г.; Конвенцията за гражданската отговорност в случай на увреждания от замърсяване (CLC), 1992 г., Международна Конвенция за установяване на международен фонд за компенсациите за увреждания от нефтени замърсявания (FUND), 1992 г. Международната Конвенция за отговорността и компенсациите за увреждания във връзка с пренасянето на опасни и токсични вещества по море (HNS), 1996 г.; Международна Конвенция за гражданската отговорност при увреждания от замърсяване с нефт от бункери, 2001 г.; Конвенция за отговорността на операторите на кораби с атомна енергия и др.

Приети са някои нови конвенции или са в процес на развитие. Те съдържат мерки за управление на баластна вода за предотвратяване проникването на чужди или екзотични водни организми в баластната вода. През февруари 2004 г. в Лондон е приета Международна конвенция за контрол и управление на баластните води и седимента от корабите. Проекто конвенция за отстраняване на отломки (WRC) е в процес на създаване, но се очаква, че ще бъде готова за приемане от Конференцията на Министрите на външните работи през 2004 – 2005 г. [www.imo.org].

За сравнение в Приложение 1 към настоящата работа са представени морските конвенции, които са ратифицирани от Белгия и България.

Законовите мерки целят да гарантират използването на Черно море в общ интерес и при коопериране на Черноморските страни, да осигурят безопасност на навигацията в съответствие с изискванията на националната безопасност и международните правила. Те определят правилата за предотвратяване, елиминиране и контрол на рисковете от увреждане, инциденти или други събития в морското пространство на страната, които водят до замърсяване на водата и бреговата зона. Дефинирани са, както изискванията за годността на пристанищата за експлоатация и дейности, така и структурата и организацията на главните изпълнителни морски агенции. Постулирани са правилата и условията за третиране на опасни и замърсяващи околната среда товари в пристанищата за обществен транспорт.

Според Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България (2000 г.) е забранено разтоварването, изливането и изхвърлянето в морето от кораби, самолети, платформи и други съоръжения, както и от източници на сушата, на всякакви видове твърди или течни отпадъци и други вещества, опасни за човешкото здраве или за живите морски ресурси. Забранено е също и всякакво друго замърсяване на вътрешните морски води и на териториалното море, освен при съблюдаване на правилата от международните конвенции, ратифицирани от Р. България, както и от националното законодателство Правилата за изхвърляне на канализационните утайки от източници на сушата се определят от Закона за водите.

В съответствие с Европейската директива за достъп до пристанищните услуги, през март 2004 г. е направено изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Р. България. В него е заложен цялостния модел и философия за развитието и преструктурирането на българските пристанища в съответствие с най-масово прилагания пристанищен модел в света. Според този модел земята, постройките и пристанищните съоръжения в пристанищата за обществен транспорт са обществена държавна собственост и могат да бъдат отдавани на концесия в съответствие с изискванията на Закона за концесиите. Този модел дефинира пристанищните услуги по категории, правилата, чрез които се осигурява достъп до пристанищните услуги и повишаването на тяхното качество в съответствие с европейските изисквания.

Наредба № 7 (2001 г.) и поправката към нея (2003 г.) определят реда и условията за обработване на опасни и замърсяващи околната среда товари в пристанищата за обществен транспорт. Те са в съответствие с международните кодекси, които са подписани и приети като задължителни за страната - IMDG, IBC, IGC, INF, BС, приети от ИMO и MARPOL – Анекси I, II и III, които са обект на Директива 93/75/EEC (HAZMAT).

Във връзка с Анекс І, ІV и V от MARPOL 73/78, ратифицирани от България, пристанищата се упълномощават чрез издаването на разрешителни от РИОСВ да събират и да третират замърсените с нефт води и корабните отпадъци. За тяхното събиране и третиране е необходимо в пристанищата да бъдат осигурени приемни съоръжения. Изискванията на MARPOL 73/78 се регулират от Европейската директива 2000/59/ЕС относно пристанищни приемни съоръжения за генерирани на корабите отпадъци и остатъци от товари. Тази много важна европейска директива няма български еквивалент.

Във връзка с Черноморския Меморандум за разбирателство и Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол е приета Наредба № 12 относно инспектирането в съответствие с изискванията за държавен пристанищен контрол. Те гарантират безопасност, безопасна работа и предотвратяване на замърсяването. Приложение № 7 към чл. 22 от Наредбата представя списък от недостатъци, съгласно конвенциите, които се считат достатъчно сериозни, за да оправдават задържане на инспектираните кораби, а именно тези, включени в: конвенцията SOLAS, IBC Кодекс, IGC Кодекс, Конвенцията Load Lines, Конвенция MARPOL Анекси I и II; Конвенцията STCW Конвенцията ILO. Наредба № 12 съответства на Директива 95/21/EG на Европейския парламент и на нейната поправка - Директива 2001/106/EG за държавния пристанищен контрол.

Основните отговорности за управлението и контрола на пристанищните райони са разделени между Изпълнителните агенции “Пристанищна администрация” и “Морска администрация” към Министерство на транспорта и съобщенията, което е узаконено със издаването на съответни законови актове [www.marad.bg]. Морската администрация основно е отговорна за контрола на замърсяването, а Пристанищната администрация – за контрола на безопасността. Пристанищната администрация се грижи за сигурността и безопасността в пристанищата и осигурява съответствие с поетите международни ангажименти, контролира съблюдаването на изискванията за сигурност на пристанищните съоръжения, безопасността на труда и на обработката на товарите от подходящо квалифициран персонал.

Във връзка с необходимостта от привеждане на българското законодателство в областта на водния транспорт в съответствиие с приоритетите на договора за присъединяване и подпомагане на ИА “Морска администрация” при прилагането на изискванията на европейското законодателство в областта на безопасността на корабоплаването, Европейската комисия е одобрила проект на тема “Морска безопасност: правна хармонизация и институционално изграждане”. Основни участници в проекта са ИА “Морска администрация” и Министерство на транспорта, благоустройството и управлението на водите на Кралство Холандия. За постигане на горните цели се предвижда да се извърши пълен анализ и сравнение на българското законодателство с европейското и с международните инструменти, свързани с държавния пристанищен контрол, прилагането на знамето и контрола на държавата в крайбрежните води, както и със стандартите на Парижкия меморандум за разбирателство за държавен пристанищен контрол. Предвидено е също да се определят празнините в сравнение с европейското законодателство и да се разработят съвместно проекти на нормативни актове, в съответствие със законодателството на Европейския съюз, което ще допринесе за успешното приключване на преговорите за присъединяване в частта им за водния транспорт.

По-долу са посочени действащите наредби, свързани с околната среда, с които пристанищните власти са длъжни да се съобрзяват. Те се отнасят до качеството на морската вода, изхвърлянето на отпадъчни води, изхвърлянето на нефт или опасни материали от плавателните съдове и пристанищните съоръжения, емисиите в атмосферата, опазването на стратосферния озон, изискванията за оборудването, съдържащо хлорофлоровъглеводороди (ХФВ), твърдите и течни отпадъци, разливи, опасни вещества и химикали, третирането на отпадъците, съхранението на опасни отпадъци, стандартите за управление на използвани масла и нефтопродукти, енергопотребление и планиране, полихлорирани феноли, пестициди и т.н. Посочен е примерен списък на често използваните закони и наредби, отнесени към различните компоненти на околната среда.

Качеството на морската вода е заплашено от пристанищните дейности на брега, както и от тези на корабите. Основните замърсители на водата са нефта и нефтопродуктите, изхвърляните в морето отпадъчни води, замърсяване от други опасни вещества или от токсични течности в наливно състояние. Към правилата за опазване и подобряване на състоянието на марската вода могат да бъдат отнесени мерките за опазване на водата от замърсяване с някои опасни вещества, мерките за опазване на водата в зависимост от предназначението й, както и мерките, които се отнасят до контрола на замърсяването.

Действащата български законови актове за опазване на морската вода се занимават с източниците на замърсяване и заустването на отпадъчни води от различни сектори, както и с качеството, контрола и управлението на крайбрежните морски води. Те съответстват на основните европейски директиви, определящи рамката за опазване на водите и в частност – на морските води.
6.2. Опазване на атмосферния въздух

Насипните товари и дейностите,свързани с тяхното товарене и разтоварване, транспортът, ТЕЦ-овете и пещите за изгаряне на отпадъците на територията на пристанищата отделят прах, сажди и газообразни замърсители. Във връзка с това правилата за опазване на качеството на атмосферния въздух могат да бъдат разделени на такива, отнасящи се до различни райони, отнасящи се до различни дейности, отнасящи се до продукти и емисионен контрол. Избрани наредби, касаещи дейностите в пристанищните райони, са посочени в таблица 7.

Българските законови актове съответстват на изискванията на европейските директиви за предотвратяване на замърсяването, емисионен контрол, оценка и управление на качеството на атмосферния въздух, както и на директивите за качеството на горивата, намаляване на емисиите от ЛОС от неподвижни източници и др. Те са съставени в духа на Конвенцията за дългосрочно трансгранично замърсяване на въздуха (1979 г.) и нейните протокили, отнасящи се до УОЗ, серните емисии и ЛОС.

От 12 май 1995 г. в България е в сила Ратификационен закон за Рамковата Конвенция на ОН за климатичните промени. На 11 септември 1998 г. Република България подписа и Протокола от Киото към Рамковата Конвенция на ОН за климатичните промени, чиято цел е по-нататъшно намаление на общите национални емисии от парникови газове. Поето е задължение в периода 2008 – 2012 г. да се намалят националните емиснии с 8 %. България е страна към Виенската конвенция и Монреалския протокол.
6.3. Управление на отпадъците

Основните провокации, пред които са изправени пристанищните власти, са свързани с пристанищните отпадъци, промишлените отпадъци от товаренето и разтоварването на насипни товари, корабни отпадъци и остатъци от корабни товари, отпадъчни масла и нефтопродукти, изразходвани батерии и акумулатори и драгиран седимент. Законовите мерки в този сектор са представени от Рамковия закон за управление на отпадъците и от наредби, отнасящи се до класификация на отпадъците, включително опасните отпадъци, документиране, транспортиране и обработка, както и до някои специфични типове отпадъци. Избрани наредби, които са от основно значение за пристанищните дейности, са показани в таблица 8.

Основната рамка на управлението на отпадъците се определя от Закона за управление на отпадъците, който съответства на изискванията на европейските рамкови директиви за управление на отпадъците: Директива 75/442/ЕЕС за отпадъците и Директива 91/689/ЕЕС за опасните отпадъци. Пристанищната администрация работи в съответствие с правилата, определени с Наредба за случаите, когато се изисква разрешително за внос, износ и транзит на отпадъци и реда и условията за издаване на разрешителни. Те съответстват на мерките от Наредба 93/259/EC за наблюдение и контрол на превоза с кораби на отпадъци в рамките на, и извън Европейския съюз и Наредба 2001/257/EC, изменяща Анекс V от Наредба 93/259/EC за наблюдение и контрол на превоза с кораби на отпадъци в рамките на, и извън Европейския съюз. През 1996 г. българският парламент прие Закон за ратифициране на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното депониране.

В пристанищните райони се съхраняват, използват и транспортират опасни вещества и съединения. Дейностите в областта на химикалите са насочени към регулиране на продуктите и към опазване от тяхното вредно въздействие, както и въвеждане на уведомителна система за новите химикали. Изготвена е проекто- наредба за тяхната класификация, опаковка и обозначаване. Въведени са ограничения за търговия и употреба на някои химикали. Техните функции са превантивни. Те също контролират трансграничния превоз на опасни стоки по море, въздух и суша. В таблица 9 са посочени някои от българските и европейски наредби, които регулират използването на опасните вещества и съединения. В съответствие с европейските изисквания българското законодателство включва мерки за намаляване на промишлените аварии, поради използване на опасни вещества и за контрол на техния внос и износ.

Таблица 9. Закони и наредби за опасните вещества и съединения (Продължение).

За да предотврати нелегалния трафик на токсични и опасни вещества. България е подписала през 1998 г. Ротердамската Конвенция за процедурата на предварително информиране при международната търговия с опасни химикали, съединения и пестициди, която е влязла в сила през 2001 г.

Подбрани законови актове от най-новото българско законодателство за защита на природата, което се отнася и до пристанищните райони, са посочени в таблица 10.