Богат татко, беден татко — На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не
Изтегляне 1.94 Mb. Pdf просмотр
|
| ТРИЙСЕТ ЦЕНТА ПО-КЪСНО В девет сутринта на тази хубава съботна сутрин с Майк вече работехме за г-жа Мартин. Тя беше мила и търпелива жена. Постоянно ни повтаряше, че двамата й напомняме за нейните синове, които вече били големи и не живеели при нея. И макар да беше мила, тя смяташе, че трябва да се работи здраво и не ни даваше миг почивка. Нямаше равна в намирането на всевъзможни задачи. В продължение на три 30 часа сваляхме консерви от полиците, избърсвахме ги от прахта и ги връщахме по местата им. Това беше изключително скучна работа. Бащата на Майк, когото наричам „моят богат баща“, притежаваше девет крайпътни магазинчета с огромни паркинги. Те представляваха неголеми квартални бакалии, където хората можеха да си купят неща като мляко, хляб, масло и цигари. Имаше обаче един проблем: ние живеехме на Хаваите, климатици все още нямаше и вратите на магазините не се затваряха поради горещината. Вратите трябваше да бъдат широко отворени от двете страни на магазина — откъм пътя и откъм паркинга. И всяка кола, която минеше по пътя или спреше на паркинга, вдигаше прах и той влизаше в магазина и се трупаше навсякъде. Следователно щяхме да имаме работа, докато се сложи климатик. В продължение на три седмици с Майк се явявахме редовно при г-жа Мартин и работехме в продължение на три часа. По обяд работата ни приключваше и тя пускаше по три малки монети в ръката на всеки от нас. По онова време, в средата на петдесетте години, трийсет цента не бяха нещо вълнуващо дори за деветгодишните. Комиксите струваха десет цента и аз обикновено си похарчвах парите за комикси още преди да се прибера. В срядата на четвъртата седмица вече бях готов да се откажа. Бях се съгласил да работя само защото исках бащата на Майк да ме научи да правя пари, а се бях превърнал в роб за някакви си десет цента на час. На всичкото отгоре не бях виждал бащата на Майк от онази събота. — Отказвам се — заявих аз по време на обяд. Обядът в училище беше мизерен. В училище беше скучно, а сега дори не очаквах с нетърпение и съботите. Но това, което ме отказа всъщност, бяха трийсетте цента. Този път Майк се ухили. — Какво се смееш? — попитах нервно и с чувство на безсилие. — Татко каза, че ще стане така. Предаде да се срещнеш с него, когато си готов да се откажеш. — Какво? — възкликнах възмутено аз. — Той е чакал да ми писне? 31 — Нещо такова — отвърна Майк. — Татко е различен. Той не обучава като твоя баща. Майка ти и баща ти обясняват много. Баща ми е кратък и ясен. Просто почакай до събота. Ще му предам, че си готов. — Искаш да кажеш, че всичко е било нагласено? — Не, не мисля така, но знам ли. Татко ще ти обясни в събота. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|