Богат татко, беден татко — На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не

28
възрастни от майка ми. Срещу тях седеше мъж в работни дрехи.
Блузата и панталоните в цвят каки бяха добре изгладени, но не бяха колосани, а работните ботуши блестяха. Човекът беше с около десет години по-стар от баща ми; някъде около 45-годишен. Тримата се усмихнаха, когато с Майк минахме покрай тях и се насочихме към кухнята, откъдето се отиваше в гледащата към задния двор веранда.
Срамежливо отвърнах на усмивката им.
— Кои са тези хора? — попитах аз.
— А, те работят за баща ми. По-възрастният управлява складовете, а жените са управителки на ресторантите. Видя също надзирателя по строежа на един пътен обект на 50 мили оттук.
Другият, който отговаря за строежа на група жилищни сгради, си тръгна преди твоето идване.
— Така ли е постоянно? — попитах аз.
— Не винаги, но доста често — отговори усмихнато Майк и взе един стол, за да седне да мен. — Попитах го дали ще ни научи да правим пари — поясни той.
— И какво отвърна той?
— Ами, в началото на лицето му се появи странно изражение, а после каза, че ще ни направи предложение.
— О-о-о! — подсвирнах аз и наклоних стола си към стената;
останах така само на двата му задни крака.
Майк направи същото.
— Знаеш ли какво е предложението? — попитах аз.
— Не, но скоро ще разберем.
В този момент баща му нахлу през вратата на верандата. Ние скочихме на крака, но не от уважение, а защото се стреснахме.
— Готови ли сте, момчета? — попита той и придърпа един стол,
за да седне при нас.
Ние закимахме с глава и застанахме чинно срещу него.
Беше едър човек, висок около метър и осемдесет и тежеше около деветдесет килограма. Баща ми беше по-висок, горе-долу със същите килограми и с пет години по-възрастен от бащата на Майк. Те си приличаха, въпреки че не бяха от една и съща етническа група. Може би енергията им беше подобна.
— Майк ми каза, че искаш да се научиш да правиш пари? Вярно ли е това, Робърт?

29
Побързах да кимна, но се чувствах леко смутен. Много мощ се криеше зад думите и усмивката му.
— Добре, ето го предложението ми. Ще ви науча, но няма да действам както в училище. Вие работите за мен, аз ви уча. Вие не работите за мен, аз не ви уча. Мога да ви науча по-бързо, ако работите,
но само ще си изгубя времето, ако просто искате да седите и да слушате, както в училище. Това е предложението ми. Приемате или отказвате.
— Ъъъ… може ли да задам един въпрос преди това? — попитах аз.
— Не. Приемате или отказвате. Имам прекалено много работа, за да си губя времето. Ако не можете да вземате бързо решение, то тогава никога няма да се научите да правите пари. Възможностите идват и си отиват. Да можеш да вземаш бързо решение е много важно умение.
Дава ви се възможността, която искахте. Обучението започва или свършва след 10 секунди — обяви бащата на Майк с шеговита усмивка.
— Приемам! — извиках аз.
— Приемам! — каза Майк.
— Добре — рече бащата на Майк. — Г-жа Мартин ще бъде тук след десет минути. След като приключим с нея, тя ще ви заведе до малкия ми супер и ще можете да започнете работа. Ще ви плащам по десет цента на час, а вие ще работите по три часа всяка събота.
— Но днес имам мач по софтбол — възкликнах аз.
Бащата на Майк понижи глас и заяви строго:
— Приемаш или отказваш?
— Приемам, — отвърнах аз; така избрах да работя и да уча,
вместо да играя софтбол.

Изтегляне 1.94 Mb.

Сподели с приятели: