Богат татко, беден татко — На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не

32
— Доколкото разбирам, искаш повишение или ще се откажеш —
заяви той, като се завъртя на стола си.
— Ами ти не спази твоята част от уговорката — избъбрих почти плачейки. Наистина беше страшничко за едно деветгодишно момче да спори с възрастен. — Обеща да ме научиш да правя пари, ако работя за теб. Е, аз работих за теб. Работих усилено. Отказах се да играя бейзбол, за да работя за теб. А ти не удържа на думата си. Не ме научи на нищо. Ти си мошеник, както мислят всички в града. Ти си алчен.
Искаш, ако може, всички пари, и не се интересуваш от тези, които работят за теб. Караш ме да чакам и не показваш никакво уважение. Аз съм само едно малко момче и заслужавам по-добро отношение.
Богатият ми баща се залюля на въртящия се стол, подпрял брадичка на дланите си, вперил очи в мен. Все едно ме изучаваше.
— Не беше зле — каза той. — За по-малко от месец започна да говориш като повечето ми работници.
— Какво? — попитах аз. Не разбрах какво иска да каже и продължих с моето оплакване. — Мислех, че ще спазиш твоята част от обещанието и ще ме научиш. Вместо това искаш само да ме измъчваш.
Жестоко е. Наистина е жестоко.
— Аз те уча — промълви тихо богатият ми баща.
— На какво ме научи? На нищо! — възкликнах ядосано аз. — Не сме разговаряли нито веднъж, откакто се съгласих да работя за нищо.
Десет цента на час. Ха! Трябва да докладвам на правителството за теб.
Както знаеш имаме закони за защита на детския труд. И сигурно знаеш, че баща ми работи за правителството.
— Ау! — каза богатият ми баща. — Сега дори звучиш като повечето хора, които някога са работили за мен. Хора, които съм уволнил или са напуснали.
— Е, и какво ще кажеш в своя защита? — попитах аз; чувствах се изключително смел за малко дете. — Ти ме излъга. Аз работих за теб, а ти не удържа на думата си. Нищо не си ме научил.
— Откъде знаеш, че не съм те научил на нищо? — попита спокойно богатият ми баща.
— Ами, ти никога не си говорил с мен. Работих три седмици, а ти не ме научи на нищо — нацупих се аз.
— Нима обучението е непременно разговор или лекция? —
попита богатият ми баща.

33
— Ами, да — отвърнах аз.
— Така учите в училище — усмихна се той. — Но животът не учи по този начин, а аз бих казал, че животът е най-добрият учител.
Повечето време животът не ти говори. Той просто те бута насам-натам.
С всяко побутване той ти казва: „Събуди се. Има нещо, което искам да научиш“.
„За какво говори тоя? — помислих си аз. — Животът, който ме бутал насам-натам, бил искал да ми каже нещо?“ Вече бях убеден, че трябва да напусна работата си. Този човек беше за лудница.
— Ако научиш уроците на живота, ще се справиш. А ако не успееш, животът ще продължава да те бута насам-натам. Хората правят две неща. Едни просто се оставят на живота да ги бута. Други се ядосват и отвръщат. Но те отвръщат на шефа си, на работата си, на съпругата или съпруга. Те не знаят, че този, който ги бута, е самият живот.
Нямах представа за какво говореше той.
— Животът бута всички ни насам-натам. Някои се отказват.
Други се борят. Малцина са тези, които научават урока и продължават нататък. Те приветстват живота, когато ги бута. За тези малко на брой хора това означава, че трябва да научат нещо и те искат да учат. Така прогресират. Повечето се отказват, а неколцина, подобно на теб, се борят.
Богатият ми баща се изправи и затвори стария скърцащ дървен прозорец, който се нуждаеше от поправка.
— Ако научиш този урок, ще станеш мъдър, здрав и щастлив млад мъж. В противен случай цял живот ще обвиняваш работата си,
ниското заплащане или шефа за всичките си проблеми. Ще живееш с надежда да се случи нещо, което да разреши всичките ти парични затруднения.
Богатият татко ме погледна, за да види дали все още слушам.
Погледите ни се срещнаха. Гледахме се втренчено, докато между очите ни протичаха потоци от информация. Най-накрая, след като осъзнах последното му послание, отместих поглед. Бях разбрал, че е прав.
Обвинявах него, а аз сам бях поискал да уча.
— Ако си от хората без воля, тогава ще се отказваш всеки път,
когато животът те побутне — продължи богатият ми баща. — Ще играеш само на сигурно, ще правиш правилните неща, ще се пазиш за

34
събитие, което така и няма да се случи. И накрая ще умреш като скучен стар човечец. Ще имаш много приятели, които наистина ще те харесват, защото си бил мил и си работел усърдно. И така, цял живот си играл само на сигурно и си вършел правилните неща. Но истината е, че всъщност животът те е подчинил. Дълбоко в себе си ти си бил ужасен от вземането на решения. Наистина си искал да спечелиш, но страхът от загубата е бил по-голям от вълнението от победата. Дълбоко в себе си ще знаеш, че не си поел риска. Ти, единствено ти си избрал да залагаш само на сигурно.
Очите ни се срещнаха отново. В продължение на десетина секунди се съзерцавахме един друг; отделихме погледи едва когато съобщението бе получено.
— Значи досега ти си ме бутал насам-натам? — попитах най- сетне аз.
— Някои хора може наистина да го определят така — усмихна се богатият ми баща. — Аз бих казал, че просто ти дадох възможност да усетиш живота.
— Какво да усетя от живота? — възкликнах аз, все още ядосан,
но вече започвах да изпитвам и любопитство. И дори бях готов да уча.
— Вие двамата с Майк, сте първите хора, които ме помолиха да ги науча как да правят пари. Имам сто и петдесет служители и нито един от тях не ме е питал какво знам за парите. Те искат работа и заплата, но не и да научат нещо за парите. Така повечето от тях ще прекарат най-хубавите години от живота си като работят за пари и така и няма да разберат за какво всъщност са работили.
Стоях и слушах внимателно.
— Когато Майк ми каза, че искаш да се научиш да правиш пари,
аз реших да изобретя курс, който да наподобява истинския живот.
Можех да говоря до посиняване, но тогава нямаше да ме слушате.
Затова реших да оставя живота да ви побута малко насам-натам, за да ме чуете. Поради тази причина ви плащах само по десет цента.
— И какъв е урокът, който научих, като работих за десет цента на час? — попитах аз. — Че ти си стиснат и експлоатираш работниците си?
Богатият ми баща залюля стола си назад и се засмя от сърце.
Най-накрая, след като смехът му се уталожи, рече:

35
— По-добре си смени гледната точка. Престани да обвиняваш мен и да смяташ, че аз съм проблемът. Ако според теб проблемът съм аз, тогава ще трябва да ме промениш. Ако пък откриеш, че ти си проблемът, тогава можеш да се промениш, да научиш нещо и да помъдрееш. Повечето хора искат всички да се променят, само не и те самите. Нека ти кажа, че е по-лесно да промениш себе си, отколкото останалите.
— Не разбирам — отвърнах аз.
— Не обвинявай мен за проблемите си — обясни богатият ми баща; започваше да губи търпение.
— Но ти ми плащаш само десет цента.
— И какво научаваш? — усмихна се богатият ми татко.
— Че си долнопробен тип — усмихнах се лукаво в отговор аз.
— Виждаш ли, ти си мислиш, че проблемът съм аз — каза богатият ми баща.
— Но ти наистина си проблемът.
— Добре, продължавай да се държиш така и нищо няма да научиш. Продължавай да се държиш така сякаш проблемът съм аз. И
какъв избор ти остава в такъв случай?
— Ами, ако не ми плащаш повече или не показваш повече уважение и не ме обучаваш, ще напусна.
— Добре казано. Точно така и постъпват повечето хора. Те напускат и започват да си търсят нова работа, по-добро предложение и по-високо заплащане, като смятат, че новата работа или по-високото заплащане ще решат проблема. В повечето случаи обаче не става така.
— А какво ще го реши? — попитах аз. — Просто да приема да получавам тези нищо и никакви 10 цента на час и да се усмихвам, така ли?
Богатият ми баща се усмихна.
— Това правят другите хора. Просто приемат да живеят на заплата, макар да им е ясно, че по този начин и те самите, и техните семейства ще имат финансови затруднения. Но въпреки това не правят нищо, освен да чакат повишението и да се надяват, че по-голямата заплата ще оправи положението. Повечето просто приемат тази ситуация, някои дори си намират втора работа и работят още по- усилено, но пак получават малък чек.

36
Седях, забил поглед в пода; започвах да проумявам урока, който ми предаваше богатият ми татко. Досещах се, че това беше усещането за живота, за което бе споменал. Най-накрая вдигнах очи и повторих въпроса си:
— И кое ще реши проблема?
— Това — отвърна той и ме тупна леко по главата. — Това, което имаш между ушите си.
И тогава той сподели своята гледна точка, която го отличаваше от работниците му и бедния ми баща… и която в крайна сметка щеше да го направи един от най-богатите хора на Хаваите, докато моят високообразован, но беден татко щеше да има финансови проблеми през целия си живот. Само една гледна точка и каква огромна разлика,
определяща целия живот на човек!
Богатият ми баща ми е повтарял толкова пъти тази гледна точка,
че аз я нарекох „урок номер едно“.

Изтегляне 1.94 Mb.

Сподели с приятели: