„БЕДНИТЕ И ХОРАТА ОТ СРЕДНАТА КЛАСА РАБОТЯТ

37
— Затова ли се съгласяват с нископлатена работа? — попитах аз.
— Да — отвърна богатият ми баща. — Някои хора твърдят, че експлоатирам работниците си, защото не им плащам колкото в захарната плантация или в правителствените служби. Аз обаче казвам,
че хората се експлоатират сами. Това е техният страх, не моят.
— Не смяташ ли, че трябва да им плащаш повече?
— Не съм длъжен. А и повечето пари няма да разрешат проблема. Погледни баща си. Той изкарва много пари, но въпреки това не може да си плати сметките. Повечето хора, които получават по- големи заплати, затъват заради съответното увеличаване на данъците.
— Ето защо само десет цента на час — заявих с усмивка аз. —
Това е част от урока.
— Правилно. Виждаш ли, баща ти е ходил на училище и е получил безупречно образование, за да може да си намери високоплатена работа. И макар наистина да си е намерил високоплатена работа, той все още има финансови проблеми, защото в училище никога нищо не е учил за парите. На всичкото отгоре вярва,
че човек трябва да работи за пари.
— Ти не вярваш ли? — попитах аз.
— Не, не вярвам — отвърна богатият ми баща. — Ако искаш да се научиш да работиш за пари, тогава си стой в училище. Там ще те научат да го правиш много добре. Но ако искаш да узнаеш как парите да работят за теб, тогава аз ще ти бъда учител. Но само ако искаш да учиш.
— Няма ли всеки да иска да научи това? — поинтересувах се аз.
— Не — отговори богатият ми татко. — Просто защото е по- лесно да се научиш да работиш за пари, особено ако при споменаването за пари първото, което чувстваш, е страх.
— Не разбирам — смръщих чело аз.
— Засега това не трябва да те притеснява. Днес е достатъчно да разбереш, че именно страхът задържа повечето хора на работа.
Страхът, че няма да могат да си платят сметките. Страхът да не бъдат уволнени. Страхът, че няма да имат достатъчно пари. Страхът да започнат отначало. Такава е цената, когато учиш някаква професия, а после работиш за пари. Повечето хора се превръщат в роби на парите… а после се ядосват на шефа си.

38
— Да се научиш да караш парите да работят за теб е съвсем различен курс на обучение, нали? — попитах аз.
— Точно така — отговори богатият ми баща. — Точно така.
Потънахме в мълчание. Приятелите ми сигурно вече бяха започнали да играят бейзбол. Но без да мога да си обясня защо, вече бях благодарен, че се съгласих да работя за десет цента на час.
Чувствах, че ми предаваха нещо, което приятелите ми нямаше да научат в училище.
— Готов ли си да се учиш? — попита богатият ми баща.
— Напълно — усмихнах се аз.
— Аз удържах моето обещание. Обучавах те от разстояние. На деветгодишна възраст ти вече знаеш какво е да работиш за пари.
Просто умножи твоя последен месец по петдесет години и ще получиш някаква представа за това, което правят през целия си живот повечето хора.
— Не разбирам — казах аз.
— Как се чувстваше, докато чакаше на опашка, за да те приема?
Първия път, за да те назнача и втория — за да поискаш увеличение на заплатата?
— Ужасно — отвърнах аз.
— Точно такъв е животът на повечето хора, избрали да работят за пари — обясни богатият ми баща. — А как се почувства, когато г-жа
Мартин пусна три монети в ръката ти за три часа работа?
— Чувствах, че не е достатъчно. Струваше ми се, че не получих почти нищо. Бях разочарован — признах аз.
— Ето така се чувстват повечето наемни работници, когато получат заплатата си. Особено след като от нея бъдат приспаднати данъците и другите удръжки. Ти поне получаваше сто процента.
— Искаш да кажеш, че повечето работници не получават всичко?
— учудих се аз.
— Не, разбира се! Правителството винаги взема първо своята част.
— И как го прави? — попитах аз.
— С данъци — отвърна богатият ми баща. — Плащаш данъци,
когато печелиш пари. Плащаш данъци, когато харчиш. Плащаш данъци, когато спестяваш. Плащаш данъци, когато умираш.

39
— А защо хората позволяват на правителството да им причинява това?
— Богатите не позволяват — каза богатият ми баща и лицето му се озари от усмивка. — Бедната и средната класа позволяват. Бас държа, че печеля повече от баща ти и въпреки това той плаща повече данъци.
— Как е възможно? — възкликнах аз. Подобно твърдение бе необяснимо за едно деветгодишно момче. — Защо някой би оставил правителството да постъпва така с него?
Богатият ми баща замълча. Вероятно искаше да слушам, вместо само да бърборя.
Най-накрая се успокоих. Думите, които чух, определено не ми харесваха. Баща ми наистина се оплакваше постоянно от плащането на големи данъци, но никога нищо не правеше по този въпрос. Това животът, който го буташе насам-натам ли беше?
Богатият ми татко се люлееше бавно и безшумно на стола си, без да отделя поглед от лицето ми.
— Готов ли си да учиш? — попита той.
Бавно кимнах с глава.
— Та, както казах, има много да се учи. Човек учи цял живот как да кара парите да работят за него. Повечето хора ходят в колеж в продължение на четири години и с това обучението им приключва. Аз вече съм наясно, че ще уча за парите през целия си живот, защото колкото повече научавам, толкова повече неизвестни неща откривам.
Повечето хора никога не изучават този предмет. Те ходят на работа,
получават заплата, водят баланса на чековите си книжки… и това е всичко. А после се чудят защо имат финансови проблеми. Тогава решават, че по-голямата заплата ще реши проблема. Много малко откриват, че проблемът им всъщност е липсата на знания.
— Значи баща ми има проблеми с данъците, защото не разбира парите? — попитах аз объркано.
— Виж — отвърна богатият ми баща. — Данъците са само една малка част от изкуството да накараш парите да работят за теб. Днес просто исках да разбера дали все още изпитваш страстно желание да учиш за парите. Повечето хора нямат такова желание. Те искат да ходят на училище, да изучат някаква професия, да се забавляват на работното си място и да печелят много пари. Един ден се събуждат с

40
огромен паричен проблем и после вече не могат да спрат да работят.
Това е цената, която плащаш, ако не знаеш друго, освен да работиш за пари, вместо да се научиш да караш парите да работят за теб. Е, имаш ли все още силно желание да учиш? — попита богатият ми баща.
Кимнах.
— Добре — рече той. — А сега се връщай на работа. Този път няма да ти плащам нищо.
— Какво? — попитах аз изумен.
— Чу ме. Няма да получаваш нищо. Ще работиш пак по три часа всяка събота, но този път няма да ти плащам. Ти каза, че искаш да се научиш да не работиш за пари и щом е така, няма да ти плащам нищо.
Не вярвах на ушите си.
— Вече говорихме по този въпрос с Майк. И той започна да работи, чисти от прах и подрежда консерви, без да му плащам. По- добре побързай и ти да се върнеш там.
— Това не е честно — извиках аз. — Трябва да плащаш нещо.
— Ти каза, че искаш да учиш. Ако не научиш това сега, ще пораснеш и ще бъдеш като двете жени и възрастния мъж, които стоят в дневната, работят за пари и се надяват да не ги уволня. Или като баща ти, който получава много пари, само за да затъне в данъци до ушите и да се надява, че по-голямата заплата ще реши проблема. Ако искаш това, веднага се връщаме към старата уговорка за десет цента на час.
Можеш да постъпиш и както повечето хора. Да се оплакваш, че заплащането ти е малко, да напуснеш и да тръгнеш да си търсиш нова работа.
— Но какво да направя? — попитах аз.
Богатият ми баща ме потупа по главата.
— Използвай това — каза той. — Ако го използваш добре, скоро ще ми благодариш, че съм ти дал шанс и ще станеш богат човек.
Стоях неподвижно; все още не можех да повярвам, че са ми направили подобно сурово предложение. Дойдох да искам повишение,
а ми казаха да продължа да работя изобщо без заплащане.
Богатият ми баща ме потупа по главата и повтори:
— Използвай това. А сега изчезвай оттук и се връщай на работа.

41

Изтегляне 1.94 Mb.

Сподели с приятели: