Богат татко, беден татко — На какво богатите учат децата си за парите, а бедните и средната класа — не

23
затова спри да ми досаждаш“.
ПАРТНЬОРСТВОТО
На следващата сутрин споделих с най-добрия си приятел Майк какво беше казал баща ми. Доколкото можех да преценя, с Майк бяхме най-бедните деца в цялото училище. Майк също като мен учеше там по някаква приумица на съдбата; и двамата се бяхме озовали в училището за богати деца. Ние не бяхме бедни, но се чувствахме такива, защото всички момчета имаха нови колела, нови бейзболни ръкавици и други подобни неща.
Мама и татко ни осигуряваха основното като храна, дом и дрехи.
Това беше горе-долу всичко. Баща ми казваше:
— Ако искаш нещо, работи за него.
Ние искахме много, но нямаше достатъчно работа за деветгодишни момчета.
— Какво трябва да направим, за да изкарваме пари? — попита
Майк.
— Не знам — отвърнах аз. — Но би ли искал да ми бъдеш партньор?
Той се съгласи и така една събота Майк стана първият ми бизнеспартньор. Цялата сутрин мислехме как да изкарваме пари. От време на време говорехме за всички „печени момчета“, които бяха отишли в лятната къща на Джими и се забавляваха. Болеше ни малко,
но тази болка беше добра, защото ни караше да продължаваме да търсим начин да изкарваме пари. Най-накрая идеята дойде като гръм от ясно небе. Майк я бе видял в някакъв учебник. Развълнувани, ние си стиснахме ръцете; партньорството ни вече беше родило бизнес, с който да се занимаваме.
Следващите няколко седмици двамата тичахме из квартала,
чукахме по вратите и питахме съседите си дали биха желали да запазят за нас тубичките от използваните пасти за зъби. С учудени погледи и усмивки на лицата повечето възрастни се съгласяваха. Някои питаха какво смятахме да правим. Но ние отговаряхме:
— Не можем да ви кажем. Това е бизнес тайна.
С течение на времето майка ми започваше да се притеснява все повече и повече. Бяхме избрали място точно до пералната машина,
където да складираме материалите си. В кафявата картонена кутия, в

24
която някога държахме шишетата с кетчуп, малката ни купчинка от използвани тубички от паста за зъби нарастваше постепенно.
Най-накрая майка ми реши да се намеси. Не издържаше повече гледката от смачкани тубички от паста за зъби.
— Какво правите, момчета? — попита тя. — И не ми казвайте отново, че е бизнес тайна. Направете нещо с това тук или ще го изхвърля.
С Майк се молихме горещо, обяснихме, че скоро ще съберем достатъчно, а после ще започнем производството. Дори я информирахме, че чакаме още няколко семейства да си свършат пастата за зъби, за да можем да им вземем тубичките. Мама ни отпусна още една седмица.
Датата за започване на производството беше изтеглена за по- рано. Натискът беше голям. Първото ми партньорство вече беше заплашено с изхвърляне от склада, при това — от собствената ми майка. Задачата на Майк беше да ходи при съседите и да ги кара да си изразходват пастата за зъби по-бързо под предлог, че зъболекарите препоръчват зъбите да се мият по-често. Аз започнах да сглобявам производствената линия.
И така, един ден баща ми се прибра с някакъв приятел и завари две деветгодишни деца в двора на дома си, с работеща с пълна пара производствена линия. Всичко беше посипано с фин бял прах. На една дълга маса бяхме поставили картонени кутии от мляко, които бяхме донесли от училище, и семейния грил, който работеше на максимум.
Татко се приближи внимателно; трябваше да паркира колата встрани от алеята, тъй като ние я бяхме заели с нашата производствена линия. Когато двамата с приятеля му се приближиха, видяха поставеното върху грила метално гърне, в което се топяха тубички от паста за зъби. По онова време пастата за зъби не се продаваше в пластмасови тубички; те бяха от олово. Първо изчаквахме боята да изгори, след това пускахме тубичките в малкото метално гърненце,
където започваха да се топят. Щом оловото се разтопеше, ние го изсипвахме в картонените кутии от мляко през малката дупка в горния край.
Кутиите от мляко бяха запълнени с гипс. Белият прах, разпръснат наоколо, всъщност беше гипсът. В бързината бях преобърнал торбата и

25
сега целият двор изглеждаше като след снежна буря. Картонените кутии от мляко бяха калъпите за гипса.
Татко и неговият приятел наблюдаваха, докато ние наливахме разтопеното олово през малката дупчица на върха на гипсовия куб.
— Внимателно — каза баща ми. Кимнах без да вдигам поглед.
Най-накрая, когато преливането свърши, оставих металното гърненце и се усмихнах на баща си.
— Какво правите, момчета? — попита той, като също се усмихна предпазливо.
— Това, което ме посъветва ти. Ще забогатяваме — отвърнах аз.
— Мммда — закима усмихнато Майк. — Ние сме партньори.
— А какви са тези гипсови калъпи? — попита татко.
— Гледай — казах аз. — Тази партида би трябвало да е добра.
С малко чукче ударих преградата, която разделяше куба на две.
Внимателно махнах горната половина от гипсовия калъп и оттам падна една оловна монета.
— Боже мой! — възкликна баща ми. — Вие леете монети от олово.
— Точно така — отвърна Майк. — Правим това, което ти ни каза да правим. Пари.
Приятелят на баща ми се обърна и избухна в смях. Баща ми се усмихна и поклати глава. Пред него, между огъня и кутията с празни тубички от паста за зъби, стояха две момченца, покрити с бял прах и ухилени до ушите.
Той предложи да оставим всичко и да седнем заедно на стълбите пред къщата. С усмивка започна да ни обяснява какво означаваше думата „фалшифицирам“.
Мечтите ни бяха сринати.
— Искаш да кажеш, че това е незаконно? — попита с треперещ глас Майк.
— Остави ги — обади се приятелят на баща ми. — Може да имат вроден талант.
Баща ми го изгледа втренчено.
— Да, незаконно е — повтори тихо той. — Но вие, момчета,
проявихте страхотна изобретателност и оригинална мисъл.
Продължавайте в същия дух. Много се гордея с вас.

26
Силно разочаровани, с Майк не изрекохме нито дума в продължение на около двайсет минути, а после унило започнахме да почистваме бъркотията, която бяхме създали. Бизнесът ни се закри в деня на откриването му. Докато чистех праха, аз погледнах Майк и възкликнах:
— Мисля, че Джими и приятелите му са прави. Ние сме бедни.
Баща ми тъкмо тръгваше, когато изрекох това.
— Момчета — рече той. — Вие сте бедни само ако се предадете.
Най-важното е, че направихте опит. Повечето хора само говорят и мечтаят да станат богати. А вие направихте опит. Много се гордея с двама ви. Ще го повторя отново. Продължавайте. Не се отказвайте.
С Майк стояхме безмълвно. Това бяха хубави думи, но ние все още не знаехме какво да правим.
— Тогава защо ти не си богат, татко? — попитах аз.
— Защото избрах да бъда учител. Учителите наистина не мислят за забогатяване. Ние просто обичаме да обучаваме. Иска ми се да ти помогна, но наистина не знам как се правят пари.
Двамата с Майк се обърнахме и продължихме да почистваме.
— Сетих се — додаде баща ми. — Ако вие, момчета, искате да разберете как да забогатеете, не питайте мен. Говорете с бащата на
Майк.
— С моя баща? — попита Майк и направи физиономия.
— Да, с твоя баща — повтори с усмивка татко. — С него имаме един и същ банкер и той говори неспирно за баща ти с безкраен ентусиазъм. Няколко пъти ми е казвал, че баща ти е несравним, когато става дума за изкарване на пари.
— Баща ми? — попита отново Майк; очевидно не вярваше на ушите си. — Защо тогава нямаме хубава кола и къща, като богатите деца от нашето училище?
— Да имаш хубава кола и къща не значи, че си богат или че знаеш как да изкарваш пари — отвърна баща ми. — Бащата на Джими работи в захарна плантация. Не се различава кой знае колко от мен.
Той работи за компания, а аз — за правителството. Колата му е собственост на компанията. Компанията за производство на захар има финансови проблеми и скоро бащата на Джими може да остане без средства. Твоят баща обаче е различен, Майк. Както изглежда той се е

27
захванал да строи империя и нищо чудно след няколко години да стане много богат човек.
Благодарение на тази новина двамата с Майк отново се оживихме. С подновени сили започнахме да почистваме бъркотията,
която бяхме създали с провалилия се първи наш бизнес.
Междувременно крояхме планове как и кога ще говорим с бащата на
Майк. Проблемът беше там, че той работеше много и често се прибираше късно вечерта. Притежаваше складове, строителна компания, верига магазини и три ресторанта. Именно ресторантите го задържаха до късно.
След като приключихме с чистенето, Майк хвана автобуса за вкъщи. Щеше да разговаря с баща си и да го попита дали може да ни научи как да станем богати. Приятелят ми обеща да се обади веднага след този разговор, дори да е много късно.
Телефонът звънна в осем и половина вечерта.
— Добре — казах аз. — Другата събота.
И затворих телефона. Бащата на Майк се беше съгласил да се срещне с нас.
Следващата събота, в седем и половина сутринта, аз хванах автобуса към бедната част на града.

Изтегляне 1.94 Mb.

Сподели с приятели: