Богат татко, беден татко



Pdf просмотр
страница19/138
Дата09.06.2023
Размер2.9 Mb.
#118000
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   138
Богат татко, беден татко - Робърт Кийосаки [2018] - 4eti.me
Свързани:
Случаят ЛЕВСКИ - Людмил Леонидов, ИЛЪН МЪСК PayPal Tesla SpaceX - Ашли Ванс - 4eti.me
ПРЕДИ 20 ГОДИНИ...
КОНУСЪТ НА УЧЕНИЕТО
Едгар Дейл има заслугата да ни помогне да разберем, че учим най-добре чрез дейст-
вие – като правим самото нещо или посредством симулация. Понякога наричат
това „експериментално учене“. Дейл и неговият Конус на ученето ни казват, че
четенето и лекциите са най-неефективните начини за учене. Въпреки това, както
знаем, в повечето училища обучават именно така: с четене и лекции.


25
– Ако учиш уроците на живота, ще се справяш добре. Не ги ли учиш, животът просто ще продължава да те тласка насам-натам. Хората правят едно от следните две неща.
Някои просто се оставят на живота да ги тласка. Други се ядосват и в отговор също тласкат. Но в отговор тласкат своя шеф, работа, съпруг или съпруга. Не знаят, че този, който ги тласка, е животът.
Нямах представа за какво говори.
– Животът тласка всички ни насам-натам. Едни се предават, други се борят. Малцина научават урока и продължават нататък, приветствайки живота, когато ги тласка. За тези малобройни хора това означава, че е необходимо да научат нещо и те искат да учат. Те го правят и прогресират. Повечето се отказват, а неколцина, също като теб, се борят.


26
Богатият татко стана и затвори стария скърцащ прозорец, който имаше нужда от ре- монт.
– Научиш ли този урок, като пораснеш, ще станеш мъдър, богат и щастлив младеж. В противен случай цял живот ще обвиняваш работата, ниското заплащане или шефа си за всичките си проблеми. Все ще се надяваш да се случи нещо, което ще разреши парич- ните ти затруднения.
ПРЕДИ 20 ГОДИНИ...
ЖИВОТЪТ Е УЧИТЕЛ
Днес, в началото на новото хилядолетие, хората научават суровите факти от жи-
вота. Намирането на работа е по-трудно. Милиони работници са изместени от
роботи. Става все по-важно да се учим от допуснатите грешки, на принципа „про-
ба-грешка.“ Ученето по книги няма толкова голяма ценност в реалния свят.
Висшето образование вече не е гаранция за намиране на работа.
Богатият татко погледна към мен, за да види дали все още го слушам. Погледите ни се срещнаха. Гледахме се известно време втренчено, комуникирайки само с очи. Най- сетне отместих поглед встрани, осъзнал посланието му. Той беше прав. Обвинявах го, макар сам да бях поискал да уча.
– Или пък – продължи Богатият татко, – ако си от хората без воля, просто ще се от- казваш всеки път когато получиш тласък от живота. Ако си от тази категория хора, цял живот ще залагаш на сигурното, ще правиш правилните неща, ще се пазиш за някакво събитие, което така и няма да се случи. Накрая ще умреш като скучен старец. Ще имаш много приятели, които наистина те харесват, защото си такъв симпатичен и работлив.
Но истината е, че си позволил животът да те подчини. Дълбоко в себе си си се ужасявал от вземането на решения. Искал си да спечелиш, но страхът, че може да загубиш, е бил по-голям от вълнението от победата. Дълбоко в себе си ще осъзнаваш, че не си поел риска, защото си предпочел да залагаш само на сигурно.
Погледите ни се срещнаха отново.
– Значи досега всъщност сте ме тласкали насам-натам? – попитах аз.
– Някои хора може и да го определят така – усмихна се Богатият татко. – Аз бих казал, че просто ти дадох възможност да усетиш вкуса на живота.
– Какъв вкус на живота? – възкликнах аз, все още ядосан, но сега вече и изпълнен с любопитство и дори с желание да уча.
– Вие, момчета, сте първите хора, които са ме молили някога да ги уча как да правят пари. Имал съм повече от сто и петдесет служители, но никой от тях не ме е питал какво знам за парите. Искат работа и заплата, но не и да ги науча на нещо във връзка с парите.
Затова повечето ще прекарат най-хубавите години от живота си в работа за пари, без да разберат наистина за какво работят.
Слушах напрегнато.
Затова, когато Майк ми каза, че искате да се учите как да правите пари, реших да създам курс на обучение, който да отразява реалния живот. Знаех, че дори да говоря до посиняване, нямаше да чуете нищо. Затова реших първо да оставя живота да ви тласка малко и тогава вече щяхте да ме чуете. Това е причината да ви плащам само по десет цента.


27
– И какъв е урокът, който научих, като работих само за десет цента на час? – попитах аз. – Че сте стиснат и експлоатирате работниците си ли?
Богатият татко се облегна назад и се засмя от сърце. А после рече:
– По-добре си промени гледната точка. Престани да ме обвиняваш и да мислиш, че проблемът съм аз. Ако мислиш, че проблемът съм аз, тогава трябва да промениш мен.
Ако осъзнаеш, че проблемът си ти, тогава можеш да промениш себе си, да научиш нещо и да станеш по-мъдър. Повечето хора искат всички останали на света да се променят, само не и те самите. Искам да ти кажа – по-лесно е да промениш себе си, отколкото всички останали.
– Не разбирам – промълвих аз.
– Не обвинявай мен за проблемите си – поясни Богатият татко, започвайки да губи търпение.
– Но нали вие сте този, който ми плаща само десет цента.
– И какво научи от това? – усмихна се той.
– Че сте скръндза – отвърнах с лукава усмивка аз.
– Виждаш ли, значи смяташ, че проблемът съм аз.
– Но проблемът наистина сте вие.
– Продължавай да имаш тази нагласа и няма да научиш нищо. Но ако се придържаш към нагласата, че проблемът съм аз, какъв е изборът, който ти остава?
– Ами, ако не ми плащате повече или не проявите по-голямо уважение и не започнете да ме обучавате, ще напусна.
– Добре казано. И точно така постъпват повечето хора. Напускат и отиват да си търсят друга работа, по-добра възможност и по-високо заплащане, мислейки, че това ще реши проблема им. В повечето случаи не го решава.
– И какво би трябвало да направя тогава? – възкликнах аз. – Просто да вземам тези мизерни десет цента на час и да се усмихвам ли?
Богатият татко се усмихна.
– Ето така постъпват другите – не правят нищо, освен да чакат да им увеличат запла- тата, мислейки, че повечето пари ще решат проблемите им. Повечето просто приемат тази ситуация, а някои се хващат на втора работа и макар да работят повече, пак приемат неголямо заплащане.
Стоях, забил поглед в пода; започвах да проумявам урока, който ми преподаваше Бо- гатият татко. Досещах се, че това бе вкусът на живота, за който бе споменал. Най-сетне вдигнах очи и попитах:
– И кое тогава ще реши проблема?
– Това – отвърна той, като се приведе напред на стола си и ме потупа леко по гла- вата. – Това, което имаш между ушите.


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   138




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница