Богат татко, беден татко
Съботното чакане на опашка
Изтегляне 2.9 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Случаят ЛЕВСКИ - Людмил Леонидов, ИЛЪН МЪСК PayPal Tesla SpaceX - Ашли Ванс - 4eti.me
| Съботното чакане на опашка Бях готов да застана пред таткото на Майк. Дори истинският ми баща му беше ядосан. Истинският ми баща, този, когото наричах „Бедния татко“, смяташе, че Богатият татко нарушава закона за детския труд и случаят би трябвало да се разследва. Моят образован беден татко ме посъветва да искам това, което заслужавам – най- малко двайсет и пет цента на час. И че трябва да напусна незабавно, ако не получа по- вишение. – И без това нямаш нужда от тази проклета работа – заключи възмутено Бедният татко. В осем часа сутринта в събота прекрачих прага на къщата на Майк, чийто баща ми отвори вратата. – Седни някъде и изчакай опашката – информира ме той, щом влязох. После се обърна и изчезна в малкия си офис. Огледах стаята, но не видях Майк. Почувствах се неловко. Седнах предпазливо до същите две жени, които бях видял тук преди четири седмици. Те се усмихнаха и се от- местиха, за да ми направят място на дивана. След като така изминаха четиридесет и пет минути, започнах да се нервирам сери- озно. Двете жени се срещнаха с Богатия татко и си тръгнаха преди трийсет минути. Ня- какъв възрастен господин стоя там двайсетина минути, но и той си тръгна. А аз продължавах да седя в празната къща, в тази тъмна овехтяла дневна, чакайки да говоря с онзи скръндза експлоататор на деца, вместо да се възползвам от прекрасния слънчев хавайски ден. Чувах го да се движи от офиса си и да говори по телефона, но като че ли бе забравил за мен. Бях готов да си тръгна, но по някаква причина не го пра- вех. Най-сетне, петнайсет минути по-късно, точно в девет часа, Богатият татко излезе от офиса си и, без да каже нищо, ми даде знак да вляза. – Както разбирам, искаш увеличение или ще напуснеш – започна той, като се завъртя на стола си. – Ами, Вие не спазвате вашата част от уговорката – смотолевих аз, едвам сдържайки сълзите си. Наистина беше страшничко да споря с възрастен. – Казахте, че ще ме обу- чавате, ако работя за вас. Е, аз работих за вас. Без да си пестя усилията. Отказах се от 24 играта на бейзбол, за да работя за вас, но вие не си удържахте думата и не ме научихте на нищо. Вие сте мошеник, както смятат всички в града. И сте алчен. Искате да вземете всички пари и не ви пука за вашите служители. Накарахте ме да чакам и не проявявате никакво уважение към мен. Аз съм само едно малко момче, но заслужавам по-добро отношение. Богатият татко се бе облегнал назад на въртящия си стол и, опрял брадичка на дланите си, се взираше в лицето ми. – Не беше зле – рече той. – За по-малко от месец започна да говориш като повечето ми служители. – Какво? – попитах аз. Без да разбирам какво искаше да каже, продължих да изливам недоволството си. – Мислех, че ще спазите вашата част от уговорката и ще ме учите. Вместо това нима искате да ме мъчите? Това е жестоко. Наистина жестоко. – Аз те уча – промълви Богатият татко. – На какво ме научихте? На нищо! – възкликнах гневно аз. – Не сте ми продумали дори една дума, откакто се съгласих да работя за нищо. Десет цента на час. Ха! Би тряб- вало да уведомя правителството за вас. Ние имаме закони за защита на детския труд, както знаете. Баща ми е на държавна работа, сигурно знаете и това. – Ау! Сега вече говориш точно като повечето хора, които са работили за мен – хора, които или съм уволнил, или са напуснали. – Е, какво ще кажете във ваша защита? – попитах аз; чувствах се твърде смел за де- ветгодишно дете. – Вие ме излъгахте. Аз работих за вас, но вие не си удържахте думата. Не ме научихте на нищо. – Откъде знаеш, че не съм те научил на нищо? – попита спокойно Богатият татко. – Ами, изобщо не сте разговаряли с мен. Работих три седмици, без да ме учите на каквото и да било – заявих намусено аз. Нима да обучаваш означава непременно да говориш или да изнасяш лекция? – Ами, да. – Така ви учат в училище – отвърна с усмивка Богатият татко. – Животът обаче не ни учи по този начин, а животът е най-добрият учител. В повечето случаи той изобщо не говори с нас. Просто ни тласка насам-натам и с всеки тласък все едно ни казва: „Събуди се. Има нещо, което искам да научиш.“. „Какви ги дрънка тоя? – помислих си аз. – Животът, който ме тласкал, всъщност искал да ми каже нещо ли?“. Сега вече бях убеден, че трябва да си напусна работата. Този човек беше за лудницата. Изтегляне 2.9 Mb. Сподели с приятели:
|