Богат татко, беден татко

29
– Точно така – отвърна на усмивката ми Богатият татко. – Както знаеш, баща ти е получил прекрасно образование, за да може да си намери високоплатена работа. Но пак има финансови проблеми, защото никога не е учил за парите в училище. На всичкото отгоре вярва, че човек трябва да работи за пари.
– Вие не вярвате ли?
ПРЕДИ 20 ГОДИНИ...
ДА ХОДИШ НА УЧИЛИЩЕ ЛИ?
Макар да съм пламенен поддръжник на образованието и ученето през целия живот,
„ходенето на училище“ и особено следването, се превърна във финансов кошмар.
Студентските заеми достигнаха рекордни размери – 44 милиона американци
дължат почти 1.3 трилиона долара. Точно така: трилиона.
– Не, не вярвам – отговори Богатият татко. – Ако искаш да се учиш да работиш за пари, тогава си стой в училище. То е чудесно място за желаещите да се научат как да правят това. Но ако искаш да се узнаеш как да караш парите да работят за теб, аз ще ти бъда учител. Но само ако искаш да учиш.
– Нима всеки не би искал да научи това? – попитах аз.
– Не, просто защото е по-лесно да се научиш да работиш за пари, особено ако страхът е основната ти емоция, когато става дума за тях.
– Не разбирам – набърчих чело аз.
– Не мисли за това сега. Достатъчно е да знаеш, че именно страхът задържа повечето хора на работа. Страхът, че няма да има с какво да си платят сметките. Страхът да не бъдат уволнени. Страхът, че няма да имат достатъчно пари. Страхът да трябва да започ- нат отначало. Такава е цената, когато учиш някаква професия, а после работиш за пари.
Повечето хора стават роби на парите... и после се ядосват на шефа си.
– Но да се учиш как да караш парите да работят за теб е съвсем различен тип обуче- ние, нали? – попитах аз.
– Точно така – съгласи се Богатият татко. – Точно така.
Последва мълчание. Беше прекрасно хавайско съботно утро и приятелите ми сигурно вече бяха започнали да играят бейзбол. Но макар и да не можех да си обясня защо, в този момент изпитах благодарност, че се бях съгласил да работя за десет цента на час.
Предчувствах, че ми предстоеше да науча нещо, което приятелите ми нямаше да научат в училище.
– Готов ли си да се учиш? – попита Богатият татко.
– И още как – усмихнах се аз.
– Аз си удържах обещанието. През цялото това време те обучавах от разстояние. На деветгодишна възраст ти доби представа какво е да работиш за пари. Сега просто ум- ножи последния месец по петдесет години и ще добиеш представа какво правят през живота си повечето хора.
– Не ми стана много ясно – рекох аз.
– Как се чувстваше, докато чакаше на опашка, за да говориш с мен: веднъж след като бе нает на работа и още веднъж, когато реши да поискаш увеличение на надницата си?
– Ужасно.
Ето така ще изглежда животът, ако избереш да работиш за пари – обясни богатият ми

30 баща. – А как се почувства, когато госпожа Мартин пусна в ръката ти три десетцентови монети за три часа работа?
– Почувствах, че не са достатъчно. Че са почти нищо. Изпитах разочарование.
– Така се чувстват повечето служители, като си получат заплатата... особено след като от нея бъдат приспаднати данъците и другите удръжки. Ти поне получаваше сто про- цента.
– Искате да кажете, че повечето работници не получават цялата си заплата? – възк- ликна изумено аз.
– Не, разбира се! Държавата винаги взема първа своята част.
– Но как го прави?
– Чрез данъците – обясни Богатият татко. – Когато печелиш пари, плащаш данъци.
Когато харчиш, плащаш данъци. Когато спестяваш, плащаш данъци. Когато умреш, плащаш данъци.
– А защо хората позволяват на държавата да постъпва така с тях?
– Богатите не го позволяват – усмихна се Богатият татко. – Бедната и средната класа го позволяват. Бас държа, че печеля повече от баща ти, но той плаща по-големи данъци.
Как е възможно? – възкликнах аз. Подобно нещо бе необяснимо за едно деветго- дишно момче. – Защо някой би оставил държавата да постъпва така с него?
Богатият татко се люлееше бавно на стола си и безмълвно ме гледаше.
– Готов ли си да учиш? – попита най-накрая той.
Кимнах бавно.

Изтегляне 2.9 Mb.

Сподели с приятели: